„Обичаш ли Ме?“
Ако искаме да изразим своята любов към Бог, следва да разберем как Той я разпознава.
В притчата за блудния син, по-големият брат първоначално се затруднява да празнува завръщането у дома на по-малкия си брат, който преживява период на погрешни избори и „разпиля(ва) имота си с разпуснатия си живот“. Гордостта и самодоволството на големия брат го възпират да приеме радостта от разкаяното завръщане на брат си. Ние също може да оставим възможностите да ни отминат, без да покажем на близките си, чрез думи и дела, че искрено ги обичаме.
В Писанията има много въздействащи примери за искрена любов, която бива споделяна и получавана: Ноемин и Рут, Амон и цар Ламоний, блудният син и неговият баща, Спасителят и учениците Му.
Когато любовта се дава свободно и се приема искрено, от това произтича един добродетелен цикъл, в който любовта между даващия и получаващия се увеличава.
Божията любов е съвършена, безпределна, трайна и „най-сладк(а)“. Тя изпълва душата с „извънредно велика радост“. И все пак понякога може да ни е трудно да я разпознаваме в живота си. Въпреки това нашият съвършено любящ Небесен Отец толкова силно желае да изпитваме Неговата любов, че ни говори според нашето разбиране. Той ще изявява Своята любов към нас по начини, които ние лично можем да разпознаваме. Възможно е да чувстваме Божията любов към нас, когато наблюдаваме красотите на природата или получаваме отговори на молитви, когато в точния момент на нужда в ума ни се появяват мисли, или когато преживяваме прекрасни мигове на радост. Най-голямата проява на любовта на Небесния Отец към нас, която въздейства както на ума, така и на сърцето, е, когато Той позволява на Своя Възлюбен Син да предложи Себе Си за единителна жертва.
Подобно на по-големия брат на блудния син, ние често сме съсредоточени върху нас самите. Толкова сме погълнати от търсенето на доказателства за Божията любов към нас, че се разочароваме, когато не ги виждаме. Но красивият парадокс е, че колкото повече се съсредоточаваме върху това да проявяваме своята любов към Бог, толкова по-лесно разпознаваме Неговата към нас. Вероятно затова Спасителят отговаря на въпроса „коя е най-голямата заповед в закона“ със следната проста и важна покана: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“.
Понякога начинът, по който проявяваме нашата любов към най-скъпите ни хора, не е непременно начинът, по който те я разпознават. Това може да е разочароващо както за даващия, така и за получаващия. Може да е от полза да попитаме хората, които обичаме, как те разпознават проявите на любов. По същия начин, ако искаме да изразим своята любов към Бог, следва да разберем как Той я разпознава. За щастие, Той ясно е посочил в Писанията няколко начина, по които можем да проявяваме любовта си към Него.
Обичаш ли Ме повече, отколкото тези?
При поучителния разговор между Петър и възкръсналия Господ при Тивериадското езеро, ние научаваме начини, по които можем да проявяваме любовта си към Господ.
„… Исус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, обичаш ли Ме повече, отколкото (…) тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам.“
Ключовият въпрос в това питане от страна на Господ е: „… обичаш ли Ме повече, отколкото (…) тези?“. Ние проявяваме любовта си към Господ, когато Го поставяме над „тези“, а „тези“ може да бъде всичко – всяка дейност или нещо, което Го измества от позицията на най-важното влияние в живота ни.
Никога няма да имаме достатъчно време на ден, през седмицата, месеца или годината, за да свършим всичко, което искаме или има нужда да свършим. Част от изпитанието на живота на земята е да използваме ценния ресурс от време за нещата, които са най-важни за наше вечно добро, и да се откажем от нещата, които са по-маловажни.
Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Въпросите към всеки от нас (…) са едни и същи. (…) Вие желаете ли да позволявате на Бог да бъде най-важното влияние в живота ви? Ще позволявате ли на Неговите слова, Неговите заповеди и на Неговите завети да влияят ежедневно на действията ви? Ще позволявате ли на гласа Му да се извисява над всеки друг? Вие желаете ли да Му позволявате да замества всяка друга ваша амбиция с това, което Той желае от вас да вършите? Желаете ли вашата воля да бъде погълната от Неговата?“. Ние проявяваме своето ученичество и любов към Бог, когато Го превръщаме в свой най-важен приоритет.
Паси овцете Ми
В следващия стих на същия разговор между Петър и Спасителя научаваме за друг начин, по който Господ разпознава нашите прояви на любов: „(Господ) му каза втори път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми“.
Ние проявяваме любовта си към Небесния Отец, когато служим на Неговите чеда, изслушваме ги, обичаме ги, въздигаме ги и се грижим за тях. Тази служба може да бъде толкова обикновена, като например наистина да виждаме другите без осъждане. В раздел 76 на Учение и завети получаваме частица познание за характера на хората, които ще наследят селестиална слава: „… те виждат както са виждани, и знаят както са познавани“. Те виждат другите така, както Бог ги вижда, а Той ги вижда такива, каквито могат да станат – със славен божествен потенциал.
След като се завърнах у дома след мисията ми, аз поех бизнеса за косене на морави, който с братята ми бяхме започнали като тийнейджъри. Бях зает и с университетското си образование. Една седмица през пролетта, проливен дъжд и задаващи се държавни изпити доведоха до моето изтощение и изоставане в дворната работа.
По средата на седмицата небето се проясни и планирах да наваксам с работата по дворовете след часовете. Но когато се прибрах вкъщи, камионът и оборудването ми ги нямаше. Заинтригуван, посетих дворове от графика – всеки един от тях вече беше красиво окосен. В последния двор от графика видях по-малкия си брат да върви зад косачката. Той ме видя, усмихна се и помаха. Обзет от благодарност, аз го прегърнах и му благодарих. Неговият значим акт на служба укрепи дълбоко моята любов и вярност към него. Когато си служим един на друг, можем по непогрешим начин да проявяваме любовта си към Бог и Неговия Възлюбен Син.
Признавайте Неговата ръка във всичко
Ние проявяваме любовта си към Бог и като имаме сърце, изпълнено с благодарност. Господ казва: „И в нищо човек не наскърбява Бога (…) освен (…) онези, които не признават Неговата ръка във всичко“. Ние проявяваме любовта си към Бог, като Го признаваме за източник на всяко добро нещо в живота си.
В първите дни след основаването на една компания, с моя бизнес партньор се молехме искрено преди важни срещи, искайки помощта на Небесния Отец. Отново и отново Бог отговаряше на молитвите ни и срещите ни минаваха благополучно. След една среща бизнес партньорът ми посочи, че сме бързи да се молим за помощ, но сме бавни да благодарим. Оттогава си изградихме навика да отправяме искрени благодарствени молитви, разпознавайки Господната ръка в нашите успехи. Ние проявяваме любовта си към Бог с „благодарно отношение“.
Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди
Друг начин, по който можем да проявяваме любовта си към Небесния Отец и Неговия Възлюбен Син, е да избираме да Им се подчиняваме. Спасителят споделя: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Този вид подчинение не е нито сляпо, нито принудително, а е искрен и драговолен израз на любов. Небесният Отец желае ние да искаме да се подчиняваме. Сестра Тамара У. Руниа нарича това „подчин(ение) от любов“. Тя казва: „… макар нашето подчинение все още да не е съвършено, ние се опитваме да се подчиняваме от любов към Бог сега, избирайки да останем, отново и отново, защото Го обичаме“.
Небесният Отец ни е дал свобода на избор, за да ни вдъхновява да желаем да избираме Него. Неговото дело и слава са не само да се осъществява вечният ни живот, но също така те включват надежда, че най-голямото ни желание е да се завърнем при Него. Въпреки това Той никога няма да ни принуди да се подчиняваме. В химна „Знай, че всяка душа е свободна“ пеем:
Като ръководители на мисия, със съпругата ми Кристина бяхме вдъхновявани от толкова много мисионери, които избираха да се подчиняват не само защото това бе мисионерски стандарт, а защото искаха да проявяват любовта си към Господ, смирено избирайки да Го представляват.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд казва: „Целта на нашия Небесен Отец, докато ни учи, не е да кара Своите чеда да постъпват правилно, а Неговите чеда да избират да постъпват правилно и накрая да станат като Него. Ако Той просто искаше да се подчиняваме, щеше незабавно да ни възнаграждава или наказва, за да влияе на поведението ни“. Ние проявяваме любовта си към Бог, когато избираме да Му се подчиняваме и Го следваме.
Нашият Небесен Отец и нашият Спасител разпознават нашите прояви на любов към Тях, когато Ги поставяме на първо място в живота си, служим си един на друг, с благодарност признаваме всяка благословия от Тях, избираме да Им се подчиняваме и да Ги следваме.
Свидетелствам, че всеки от нас наистина е чедо на Бог и че Той ни обича съвършено. Свидетелствам, че Той копнее да чувстваме Неговата любов по начини, които разпознаваме и разбираме. И красивият парадокс е, че ще чувстваме любовта Му към нас още по-силно, когато проявяваме своята любов към Него. В името на Исус Христос, амин.