Да вземем върху си името на Исус Христос

През 2018 г. в Университета на Юта беше създадена специална програма за професори под името „Президентска катедра по кардиоторакална хирургия д-р Ръсел М. Нелсън и Данцел У. Нелсън“, като кардио означава „сърдечна“, а торакална – „гръдна“. Тя е израз на почит към важната работа на президент Нелсън като сърдечен хирург и подкрепата, която е получил от покойната си съпруга Данцел. Тази програма за професори се финансира от фонд, предвиден да остане и за в бъдеще. Човек, избран за този тип престижна програма за професори, получава признание, подкрепа към заплатата и средства за проучвания.

Първият хирург, избран за програмата, беше д-р Крейг Х. Селцман, умел сърдечен хирург, който не е член на нашата Църква. На церемонията по даване на професорска титла на д-р Селцман присъстваха много важни гости, включително президент Нелсън и съпругата му, сестра Уенди У. Нелсън. По време на събранието президент Нелсън говори скромно за своята пионерска хирургическа кариера.

След това д-р Селцман сподели какво означава за него да стане част от тази програма. Той каза, че четири дни по-рано, след дълъг ден в операционната, открил, че един от пациентите трябва да бъде опериран отново. Бил уморен и разочарован, тъй като знаел, че трябва да прекара още една нощ в болницата.

Същата вечер д-р Селцман си казал нещо, което променило живота му. В онзи момент си помислил: „В петък ще получа професорска титла по програма на името на д-р Нелсън. Той винаги е бил известен с това, че е човек, който контролира емоциите си, отнася се към всички с уважение и никога не избухва. Сега, щом моето име ще бъде свързано с неговото, трябва да се опитвам да приличам повече на него“. Д-р Селцман вече бил много внимателен хирург. Но искал да стане още по-добър.

В миналото екипът му може да е знаел за неговата умора и раздразнение, тъй като той допускал те да си проличат от думите му и тона на гласа му. Но в операционната зала през онази вечер д-р Селцман положил съзнателни усилия да покаже на екипа си, че наистина ги подкрепя и разбира. Усетил, че това довело до положителна промяна, и си обещал да продължава да се опитва да прилича повече на д-р Нелсън.

Пет години по-късно президент Нелсън дари своята професионална документация на Университета на Юта. Високопоставени лица от университета дойдоха официално да благодарят на президент Нелсън. По време на събитието Д-р Селцман говори отново. Използвайки инициалите на президент Нелсън (РМН), той каза: „Сега във факултета по сърдечна и гръдна хирургия на Университета на Юта преобладава начин на мислене „РМН“.

Д-р Селцман обяснява за напрегнатите ситуации: „Правя това, което сега учим обучаващите се да правят – съсредоточи се, спри да мислиш за това и дай най-доброто от себе си. Този начин на мислене е част от нас всеки ден. Даваме игли за ревера на всеки член на факултета и на всеки нов обучаващ се. В долната част стои надписът „РМН“. Този начин на мислене „РМН“ е в основата на обучението; учим всички на него“. Д-р Селцман е променил предишното си отношение и стремежите си, тъй като името му сега е свързано с това на президент Нелсън.

Тази поредица от събития, свързани с д-р Селцман, ме накара да се запитам: „Как съм се променил аз, откакто свързах името си с името на Исус Христос? Приех ли Христов начин на мислене в резултат на това? Наистина ли се опитвам да ставам по-добър и по-подобен на Него?“.

От преживяването на д-р Селцман можем да откроим поне пет сходства с процеса, при който ние вземаме върху си името на Исус Христос. Въпреки че този процес започва с кръщение, той не завършва, докато не станем по-чисти и свети и по-подобни на Него.

Първото сходство е самоопределянето. Избирането на д-р Селцман за програмата за професори свързва неговото име с това на президент Нелсън и д-р Селцман започва да се счита за човек, който следва примера на президент Нелсън. Когато вземем върху си името на Исус Христос, ние свързваме името си с Неговото. Самоопределяме се като Негови последователи. Радваме се да ни познават като християни. Благодарни сме за Спасителя и категорично заявяваме, че желаем да бъдем считани за Негови.

Със самоопределянето е свързано и друго сходство – това да си спомняме. Когато д-р Селцман отива в офиса си, погледът му се насочва към медальона, който е получил, когато е бил избран за програмата Нелсън. Този медальон ежедневно му напомня за начина на мислене „РМН“. Вземането от причастието всяка неделя ни помага да си спомняме за Исус Христос през седмицата. Като вземаме от причастието, ние правим това във възпоменание на цената, която Той е заплатил, за да ни изкупи. Отново сключваме завет да си спомняме за Него, признаваме Неговото величие и сме благодарни за добрината Му. Отново потвърждаваме, че само благодарение на Неговата благодат и чрез нея сме спасени от физическа и духовна смърт.

Да си спомняме означава да следваме съвета, който ни дава пророкът Алма от Книгата на Мормон. Ние правим така, че „делата (ни да) бъдат за Господа и където и да отиде(м), отива(ме) с Господа (…) всички (наши) мисли (са) към Господа (… и) любовта на сърц(ата ни е) в Господа навеки“. Дори когато сме заети с други занимания, ние продължаваме да мислим за Него точно както си спомняме собствените си имена, без значение върху какво се съсредоточаваме.

Третото сходство е резултат на това да си спомняме какво Спасителят е направил за нас – подражанието. Д-р Селцман започва да подражава на президент Нелсън и на начина на мислене „РМН“. Вярвам, че начинът на мислене на президент Нелсън е просто израз на това, че е ученик на Исус Христос през целия си живот. Колкото повече се самоопределяме като последователи на Исус Христос и си спомняме за Него, толкова повече желаем да сме като Него. Като Негови ученици ние се променяме към по-добро, когато се съсредоточаваме върху Него, повече, отколкото ако се съсредоточаваме върху себе си. Стремим се да ставаме по-подобни на Него и желаем да бъдем благословени с Неговите качества. Горещо се молим да бъдем изпълнени с милосърдие, чистата любов Христова.

Президент Нелсън учи през април: „Когато милосърдието става част от нашата същност, ние губим подтика да принизяваме другите. Ще спрем да ги съдим. Ще изпитваме милосърдие към хора от което и да е обществено положение. Милосърдието към всички (…) е основополагащо за нашия напредък. Милосърдието е основата на божествения характер“. Заедно с милосърдието, ние търсим, развиваме и увеличаваме други духовни дарове от Спасителя, включително почтеност, търпение и усърдие.

Подражаването на Исус Христос води до четвъртото сходство – да действаме в хармония с Неговите цели. Ние се присъединяваме към Него в делото Му. Като хирург д-р Нелсън преподава, лекува и проучва. Иглата за ревер във факултета на д-р Селцман набляга на тези усилия, като включва думите преподавайте, лекувайте и откривайте. За нас да вземем върху си името на Исус Христос включва съзнателно, с желание и ентусиазъм да правим така, че целите ни да са в хармония с Неговите. Ние се присъединяваме към Него в делото Му, когато „обичаме, споделяме и каним“. Ние участваме заедно с Него в делото Му, когато служим на другите, особено на уязвимите и на тези, които са били наранени, съкрушени или смазани от живота на земята.

И така, по-пълно вземаме върху си името на Исус Христос, като се самоопределяме като Негови последователи, спомняме си за Него, подражаваме Му и действаме в хармония с Него. Изпълняването на тези четири действия ни води до петото сходство – получаване на сила. Получаваме достъп до силата и благословиите на Бог в живота си. Програмата за професори Нелсън предоставя на д-р Селцман признание и допълнителни средства, които той използва, за да променя културата в своя факултет. Той прилага тази „дарена сила“, за да помага на другите. По подобен начин, когато вземаме върху си името на Спасителя, нашият Небесен Отец ни благославя със Своята сила, за да ни помага да осъществяваме мисията си в земния живот.

Като сключваме допълнителни завети с Бог, ние по-пълно вземаме върху си името на Исус Христос. В резултат на това Бог ни благославя с повече от Своята сила. Както учи президент Нелсън: „Всеки, който сключва завети в басейните за кръщение и в храмовете – и ги спазва – се радва на по-голям достъп до силата на Исус Христос. (…) Наградата за спазването на сключените завети с Бог е небесната сила (…) която ни укрепва по-добре да устояваме на своите изпитания, изкушения и разочарования“.

Ставаме по-възприемчиви за духовното. Имаме повече смелост да преодоляваме привидно невъзможни обстоятелства. Биваме укрепвани и имаме повече решимост да следваме Исус Христос. Когато съгрешаваме, сме по-бързи да се покайваме и да се връщаме при Него. Ставаме по-добри в споделянето на Неговото Евангелие с Неговата сила и власт. Помагаме на хората в нужда, като сме по-малко склонни да осъждаме, много по-малко. Запазваме опрощение на греховете си. Можем да изпитваме повече мир и да дерзаем повече, тъй като можем винаги да се радваме. Неговата слава ще бъде около нас и ангелите Му ще имат грижа за нас.

Спасителят ни кани: „… (елате) при Отца в Мое име и в определеното време (ще) получите от Неговата пълнота“. Увещавам ви да правите това. Елате при нашия Небесен Отец. Вземете върху си името на Исус Христос. Самоопределете се като Негови последователи. Спомняйте си винаги за Него. Стремете се да сте като Него. Присъединете се към Него в делото Му. Приемете Неговата сила и благословии в живота си. Напишете името Му в сърцата си съзнателно и с желание. Това ви дава „положение“ пред Бог и ви прави достойни за застъпничеството на Спасителя. Ще се превърнете във възвисени наследници в царството на Небесния Отец, сънаследници с Неговия първороден, нашия Възлюбен Спасител и Изкупител.

Той живее. Знам това със сигурност. Той ви обича. Той даде живота Си за вас. Той ви умолява да дойдете при Отца чрез Него. В името на Исус Христос, амин.