Смирени души до олтари коленичат
Когато сключваме и почитаме завети, ние се обвързваме със Спасителя, придобивайки по-голям достъп до Неговата милост, защита, освещаване, изцеление и покой.
Благодаря на хора за тяхното свидетелство чрез този нов химн.
Новият химн за причастието „Bread of Life, Living Water“ („Хлябът на живота, Живата вода“) изпълва душата ми. В един стих от химна се казва: „Сега идвам пред олтара, предлагайки Му съкрушеното си сърце“.
Моето разбиране за тези думи се задълбочи скоро след като със семейството ми напуснахме Нюбъри Парк, Калифорния, за да служим в мисия Юта Огдън през 2015 г. Получих покана да посетя военновъздушната база Хил близо до Лейтън, Юта. Никога преди това не бях посещавал военна база, нито се бях срещал с военен капелан или с мъже и жени, които осигуряват безопасност и защита за страната си.
Капелан Харп, подобно на хиляди други капелани, доброволци и на трудов договор, които служат в нашите затвори, болници и военни учреждения по света, ме вдъхнови и въздигна. Последната ни спирка в базата беше светилището. Попитах капелана дали провежда служби за всички, които желаят да размишляват, да се молят, да медитират и да се покланят. Той отиде до предната стена на залата и извади един кръст иззад завесите. Каза, че използва кръста за протестантските и католическите събрания. Попитах го какво използва за нашите братя и сестри евреи и той отиде до другата страна на стената и извади една Звезда на Давид.
След това попитах: „А какво правите за служби на светии от последните дни?“. Той прибра тези символи и посочи големия дървен олтар в средата на светилището. Каза, че членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни подготвят и благославят хляба и водата на този олтар. Попитах дали този огромен олтар, който изглеждаше закрепен към пода, се маха преди службите за нашите братя и сестри евреи, мюсюлмани, католици и протестанти. Той отговори, че олтарът не се мести, защото някои от тези вероизповедания също го използват по някакъв начин.
Авраам построява олтар, връзва Исаак и е готов да пожертва единствения си син, но ръката му е спряна и той заявява, както и Господ е заявил: „Ето ме“. Колко пъти Великият Аз съм или един от Неговите пророци доброволно е казвал: „Ето ме“?
По време на Своята Проповед на планината, Господ ни кани да се помирим с нашите братя и сестри, преди да дойдем при олтара. Павел учи, че до олтара ние сме „осветени“ чрез Единението на Исус Христос.
Пророкът Лехий „напус(к)а къщата си (…) и скъпоценностите си (…) (А след това) съгра(жда) олтар (…) и (прави) приношение на Господа“.
От Библията и Книгата на Мормон учим да се покланяме на Божия Син до олтари. Защо?
Нашите първи родители, Адам и Ева, са съграждали олтари и са се покланяли на Бог до тях. След като са изгонени от Едемската градина и са се покланяли на Бог в продължение на „много дни“, един ангел ги посещава и им задава важен въпрос, който може да бъде зададен на всеки от нас: „Защо принасяш жертви на Господа?“.
Адам отговаря: „Не знам“.
Отговорът на ангела на смиреното признание на Адам е удивителен: „Това е едно подобие на жертвата на Единородния на Отца (…) затова ти ще вършиш всичко, което вършиш, в името на Сина и ще се покайваш и ще призоваваш Бога в името на Сина, навеки“.
Масата за причастие и олтарите в храма символизират жертвата на Исус Христос и Неговото безпределно Единение.
Когато сключваме и почитаме завети, получаваме обреда причастие в Църквата и надаряването и запечатването в храма, ние се обвързваме със Спасителя, придобивайки по-голям достъп до Неговата милост, защита, освещаване, изцеление и покой.
Милост и защита чрез завети
Когато бях 15-годишен млад мъж, попитах баща си дали може да пропусна събранието за причастие – само една неделя през януари за един много специален мач по американски футбол. Той отговори, че съм достатъчно голям сам да направя този избор и ме покани да обмисля един негов съвет. Той каза: „Ако веднъж избереш да пропуснеш събранието за причастие, е много по-лесно отново да избереш да го пропуснеш“.
Ако Спасителят е Великият обвързващ, тогава противникът е разделящият. Сатана ни изкушава да се отделим от осветените места за поклонение и от защитата на Исус Христос. Когато се покланяме на Спасителя, ние получаваме „силата да върви(м) срещу естественото светско течение“. Когато прекарваме време в общение с Него, ние имаме обещанието да бъдем „избав(я)ни от Сатана“. „След което, като спазваме заветите си, Той ни предоставя Своята (…) укрепваща сила.“ И колко много ценя общението със Спасителя чрез заветите, сключени до свети олтари.
Изграждането на разбиране за вечното Единение на Спасителя ред по ред, правило след правило осигурява духовна имунизация срещу хитростите на противника. Младият старейшина Яги в Мексико, Зустер Яги в Белгия и други мисионери по целия свят е много по-вероятно да видят своите приятели да приемат благословиите на кръщението и дара на Светия Дух, ако приятелите им дойдат на събранието за причастие през първата седмица след първоначалния контакт.
Един пълнолетен младеж в Тонга или Самоа има много е много по-вероятно да бъде запечатан в дома Господен, ако се подготви и получи своето надаряване скоро след като завърши училище. По време на надаряването членовете са поканени както да живеят според пет закона, които осигуряват сила и защита в живота им, така и да се подчиняват на тези закони и да ги спазват. Когато сключваме завети с Бог, се развиват двустранни взаимоотношения. Ние изразяваме своята вярност и обич към Него. Силата и издръжливостта ни нарастват с всяко дадено и спазено обещание.
Размисъл и освещаване
Когато смирено и символично коленичим до Господните олтари, имаме възможност за размисъл, „изобличени в гордостта на своите сърца (…) (и смирили се) пред Бога“. Преди да изляза с приятелите си като младеж, моята майка често ми казваше: „Помни кой си и ми се обади, когато се прибереш“. Някои нощи не успявах да се обадя, защото се прибирах твърде късно. Съжалявам, че изпуснах онези важни възможности за общуване с мама.
Днес с радост очаквам подобни срещи с Небесния Отец. В ежедневно повтарящия се модел на личното ми поклонение, коленича в молитва до леглото си или заедно със своето семейство и си представям как коленича до олтари и правя преглед на живота си. Мисля за причастието, за цели парчета хляб, разчупени и разкъсани за нас, всяко едно символ за изстрадалото тяло на нашия Спасител. Спомням си за следното учение на президент Далин Х. Оукс: „Всяко парче хляб е уникално точно както са уникални хората, които вземат от него“. Когато коленича в молитва, размишлявам как мога да отдавам волята си на Бог.
Старейшина Дейвид А. Беднар учи: „Обрядът на причастието е свята и повтаряща се покана да се покайваме искрено и да получаваме духовно обновление. Самото вземане на причастието не опрощава грехове. Но когато се подготвяме съзнателно и участваме в този свят обряд със съкрушено сърце и разкаял се дух, тогава ни се обещава да можем винаги да имаме Господния Дух да бъде с нас. А чрез освещаващата сила на Светия Дух като наш постоянен спътник, ние можем винаги да получаваме опрощение на греховете си“.
Когато с Ейми внимателно разглеждаме преживяванията в живота си, ние отбелязваме дара на съвършената любов и жертва на Исус Христос. Също така виждаме яростта на ада да бушува. Как можем да преодоляваме осъдителни погледи, тревожност, депресия, рак, диабет, онлайн тормоз, открадната самоличност, спонтанни аборти, загуба на дете, на брат, на баща? Можем, тъй като Исус изпи горчивата чаша на страданието, чашата на яростта – за мен, за моето семейство, за всички нас!
Gethsemane (Гетсиманската градина), от Адам Ейбрам, предоставена от altusfineart.com © 2025
Благодарение на „горчивата чаша“, която изпи в Гетсиманската градина и когато Неговото страдание „нараст(н)а“ на кръста на Голгота, ние можем да оставяме грубостта, наглостта, насилието, яростта и страданието на Господните олтари и да бъдем „осветени чрез приемането на Светия Дух“, винаги.
Сестра Патриша Холанд казва: „Моята най-сърдечна молитва за вас и за мен днес е да можем да се отдадем изцяло, да положим себе си на олтара на Божиите обещания и мир, независимо къде се намираме и какво сме направили“.
Място на изцеление и покой
Когато идваме до олтара, ние не печелим награда – ние учим за Дарителя на дара. И чрез това учене и заветно обвързване идва изцелението. Нефи казва: „Той ме е изпълвал с любовта си чак до линеене на плътта ми“. А нашият любящ Спасител ни кани: „… не искате ли сега да се върнете към Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?“.
Когато двете ни по-големи дъщери, Макензи и Ема, бяха малки, една от любимите им книги беше Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът. Всички заобичахме лъва Аслан. Една от най-запомнящите се вечери, прекарана в четене на книгата, беше, когато големият лъв даде живота си за Едмънд. Запомняща се, защото родители и дъщери проляха сълзи, когато животът на лъва бе отнет на каменната маса от вещицата. Запомняща се, защото надеждата устоя, въпреки трагедията, докато се случваше нещо грандиозно. Викове от радост изпълниха малката спалня, когато Аслан възкръсна и каза: „Ако (Вещицата разбираше истинската същност на жертвата) (…) тя щеше да (знае), че (ако) една жертва, която не е извършила предателство, доброволно (умре) на мястото на предателя, (Каменната) мас(а) ще се счупи и самата смърт (ще се предаде)“.
Исус Христос изцелява всички рани. Исус Христос прави възможно да живеем отново.
По време на своята реч от общата конференция през октомври 2022 г. президент Ръсел М. Нелсън описа една обиколка при отворени врати на храм. Там имало едно малко момче. Президент Нелсън учи:
„След като групата влиза в стаята за надаряване, момчето посочва олтара, където хората коленичат, за да сключат завети с Бог, и казва: „Колко хубаво. Ето мястото, където хората могат да си починат по време на пътуването в храма“. (…)
Вероятно то няма представа за пряката връзка между сключването на завет с Бог в храма и следното изключително обещание на Спасителя:
„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене (…) и ще намерите покой на душите си.
Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко (Матей 11:28–30, курсив добавен)“.
„Човешкият Син няма място, където глава да подслони“, но въпреки това Той кани Своите ученици, вас и мен, на масата за причастие, за да намерим покой там с Него. Когато „смирени души до олтари коленичат“, мирът изобилства. Ръцете на нашия Спасител са разтворени, масата Му е сложена. Елате и се покланяйте на Сина Божий до Неговите свети олтари. В името на Исус Христос, амин.