Никой не седи сам

В продължение на 50 години изучавам културата, включително евангелската култура. Започнах с курабийките с късметчета.

В китайския квартал на Сан Франциско вече́рите на семейство Гонг завършваха с курабийки с късметчета и мъдра мисъл от сорта на: „Пътуване от хиляда мили започва с една единствена стъпка“.

Като младеж често правех курабийки с късметчета. С бели памучни ръкавици сгъвах и оформях горещите кръгли курабийки, току-що извадени от фурната.

За моя изненада открих, че курабийките с късметчета не са традиционно присъщи за китайската култура. За да разгранича китайската, американската и европейската култура, свързана с курабийките с късметчета, потърсих информация за курабийките с късметчета на няколко континента – точно както се използват няколко локации при триангулация на горски пожар. Китайските ресторанти в Сан Франциско, Лос Анджелис и Ню Йорк предлагат курабийки с късметчета, но не и тези в Пекин, Лондон и Сидни. Единствено американците празнуват Национален ден на курабийката с късметче. Единствено рекламите в Китай предлагат „истински американски курабийки с късметчета“.

Курабийките с късметчета са един забавен и прост пример. Но същият принцип за сравняване на практики в различни културни условия може да ни помогне да разграничим евангелската култура. И сега Господ ни предлага нови възможности да изучаваме евангелската култура с изпълнението на една алегория от Книгата на Мормон и една притча от Новия завет.

Навсякъде хората се движат. Според Обединените нации има 281 милиона мигранти по света. Това е със 128 милиона души повече от 1990 г. и повече от три пъти изчисленията за 1970 г. Навсякъде рекорден брой обърнати във вярата откриват Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Всяка неделя членове и приятели от 195 родни страни и територии се събират в 31 916 църковни конгрегации. Ние говорим на 125 езика.

Неотдавна в Албания, Северна Македония, Косово, Швейцария и Германия наблюдавах как нови членове изпълняват алегорията за маслиновите дървета от Книгата на Мормон. В Яков 5 Господарят на лозето и Неговите слуги подхранват както корените на маслиновите дървета, така и клоните им, като събират и присаждат клонки от различни места. Днес Божиите чеда се събират като едно в Исус Христос; Господ предлага забележителен естествен начин да разширяваме нашата живяна пълнота на Неговото възстановено Евангелие.

Подготвяйки ни за царството небесно, Исус разказва притчите за голямата вечеря и сватбеното тържество. В тези притчи поканените гости си намират извинения да не дойдат. Господарят казва на слугите си да „изл(язат) бързо на градските улици и пътеки“ и „по пътищата и по оградите“, за да „довед(ат) тук“ сиромасите, недъгавите, куците и слепите. Духовно погледнато, това е всеки от нас.

В Писанията се казва:

„… всички народи ще бъдат поканени“ на „вечеря от дома Господен“.

„… подгответе пътя на Господа (…) та царството Му да може да напредва на земята, та обитателите ѝ да го приемат и да са готови за идните дни.“

Днес поканените на Господната вечеря идват от всяко място и култура. Всички хора – млади и възрастни, богати и бедни, местни и граждани на света, ние правим нашите църковни конгрегации да изглеждат като нашите общности.

Като главен апостол, Петър вижда небето отворено във видение на „голямо платнище, спускано за четирите краища (…) в (което) им(а) всякакви (…) зверове“. Петър учи: „Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице. (…) Във всеки народ онзи, който се бои от (Господ) и върши правото, Му е угоден“.

В притчата за добрия самарянин Исус ни кани да идваме един при друг и при Него в гостилницата Му – Неговата Църква. Той ни кани да бъдем добри съседи. Добрият самарянин обещава да се върне и да възстанови разходите за грижите по онези в Неговата гостилница. Животът според Евангелието на Исус Христос включва да правим място за всички в Неговата възстановена Църква.

В духа на „място в гостилницата“ се включва „никой не седи сам“. Когато отидете на църква, ако видите някой да е сам, моля, поздравете го и седнете с него. Може да не ви е привично. Човекът може да изглежда или да говори различно от вас. Но, разбира се, както може да се казва в една курабийка с късметче: „Пътуването на едно приятелство и любов в Евангелието започва с поздрав и с „никой не седи сам“.

„Никой не седи сам“ също означава, че никой не седи сам емоционално или духовно. Веднъж отидох заедно с един баща с разбито сърце да посетя неговия син. Години по-рано синът му с вълнение бил ръкоположен за дякон. За случая неговите родители му купили първия чифт нови обувки.

Но на църква другите дякони му се присмели. Обувките му били нови, но не и модерни. Засрамен и наранен, младият дякон казал, че никога повече няма да отиде на църква. Сърцето ми все още скърби за него и семейството му.

По прашния път за Йерихон всеки от нас е бил осмиван, засрамван и нараняван, може би също унижаван или малтретиран. И с различна степен на умисъл, всеки от нас също е пренебрегвал, не е забелязвал или чувал, може би преднамерено е наранявал други хора. Именно защото сме били наранявани и сме наранявали други, Исус Христос води всеки от нас в Своята гостилница. В Неговата Църква и чрез Неговите обреди и завети, ние идваме един при друг и при Исус Христос. Ние обичаме и сме обичани, служим и ни бива служено, прощаваме и ни се прощава. Моля помнете: „На земята няма горест, която небесата да не могат да изцелят“; земното бреме може да бъде облекчавано – радостта на нашия Спасител е реална.

В 1 Нефи 19 четем: „… дори и самият Бог Израилев тъпчат под нозете си (…) те не Го считат за нищо (…) ето защо, те ще Го бичуват и Той ще го изстрада; и ще Го удрят и Той ще го изстрада; да, те ще Го заплюват и Той ще го изстрада“.

Моят приятел, професор Тери Уорнър, казва, че осъждането, бичуването, удрянето и заплюването не са изолирани събития, случвали се само през земния живот на Христос. Начинът, по който се отнасяме един към друг – особено към гладните, жадните, останалите сами – е начинът, по който се отнасяме към Него.

В Неговата възстановена Църква всички ние сме по-добре, когато никой не седи сам. Нека не само приемаме и толерираме. Нека искрено приветстваме, уважаваме, служим и обичаме. Нека никой приятел, сестра, брат не бъде чужденец или странник, а дете у дома.

Мнозина днес се чувстват самотни и изолирани. Социалните медии и изкуственият интелект могат да ни оставят копнеещи за човешка близост и съприкосновение. Искаме да чуваме гласовете си един на друг. Искаме истинска принадлежност и доброта.

Има множество причини, поради които може да чувстваме, че няма място за нас в Църквата – че, образно казано, седим сами. Може да се притесняваме от своя акцент, дрехи, семейни обстоятелства. Може би не се чувстваме достатъчно добри, миришем на цигарен дим, копнеем за морална чистота, скъсали сме с някого и се чувстваме наранени и засрамени, загрижени сме за това или онова църковно правило. Може да сме несемейни, разведени или овдовели. Децата ни може да са шумни или да нямаме деца. Да не сме отслужили мисия или да сме се прибрали рано от нея. Списъкът продължава.

В Мосия 18:21 сме поканени да обвържем сърцата си в единство и любов. Каня всички нас да се притесняваме по-малко, да съдим по-малко, да изискваме по-малко от другите – и, когато е необходимо, да бъдем по-малко взискателни към себе си. Ние не построяваме Сион за един ден. Но с всеки поздрав, с всеки израз на човешка топлота, се приближаваме до Сион. Нека повече да се доверяваме на Господ и с радост да избираме да се подчиняваме на всички Негови заповеди.

Доктринално, в семейството на вярващите и в общността на светиите, никой не седи сам благодарение на заветната принадлежност в Исус Христос.

Пророкът Джозеф Смит учи: „… за нас остава да видим, да участваме и да помагаме в придвижването напред на славата от последните дни, „диспенсацията на пълнотата на времената“ (…) когато светиите Божии ще бъдат събрани в едно от всеки народ, племе, език и люде“.

Бог „не върши нищо, което да не е в полза на света (…) за да привлече всички човеци към Себе Си. (…)

Той ги кани всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина (…) и всички са равни пред Бога“.

За обръщането във вярата в Исус Христос е необходимо да отхвърляме естествения човек и светската култура. Както учи президент Далин Х. Оукс, ние следва да изоставим всяка традиция и културна практика, която противоречи на заповедите Божии, и да се превърнем в светии от последните дни. Той обяснява: „Съществува неповторима евангелска култура, комплекс от ценности, очаквания и практики, общи за всички членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Евангелската култура включва целомъдрие, посещение на седмичните църковни събрания, въздържание от консумация на алкохол, тютюн, чай и кафе. Включва честност и почтеност, както и разбиране, че ние се движим напред чрез църковните позиции, а не „нагоре“ или „надолу“ по тях.

Уча се от верни членове и приятели във всяка земя и култура. Писанията, изучавани на различни езици и от разнородни културни перспективи, задълбочават разбирането на Евангелието. Различните проявления на Христови качества задълбочават моята любов към Спасителя и разбирането ми за Него. Всички са благославяни, когато определяме своята културна идентичност, както учи президент Ръсел М. Нелсън, като чеда на Бог, чеда на завета, ученици на Исус Христос.

Мирът на Исус Христос е предназначен лично за нас. Неотдавна един млад мъж с дълбока загриженост ме попита: „Старейшина Гонг, все още ли мога да отида в небесата?“. Той се чудеше дали ще може някога да му бъде простено. Попитах го за името му, слушах внимателно, поканих го да говори със своя епископ и го прегърнах силно. Той си тръгна с надежда в Исус Христос.

Споменах за този млад мъж при друг един случай. По-късно получих анонимно писмо, което започваше така: „Старейшина Гонг, със съпругата ми отгледахме девет деца (…) и отслужихме две мисии“. Но „винаги съм чувствал, че няма да бъда допуснат в селестиалното царство (…) защото греховете ми като младеж бяха много тежки!“.

Писмото продължава: „Старейшина Гонг, когато разказахте за младия мъж, придобил надежда за опрощение, аз се изпълних с радост, защото започнах да осъзнавам, че може би (ще може да ми се прости)“. Писмото завършва: „Вече дори харесвам себе си!“.

Заветната принадлежност се задълбочава, когато идваме един при друг и при Господ в Неговата гостилница. Господ благославя всички ни, когато никой не седи сам. И кой знае? Може би човекът, до когото седим, може да стане нашият най-добър приятел. Нека смирено намираме и правим място за Него и един за друг на вечерята на Агнеца, искрено се моля в святото име на Исус Христос, амин.