Прокламацията за семейството – слова от Бог

На тази обща конференция през октомври 2025 г. се навършват 30 години от обявяването на „Семейството: прокламация към света“. По божествен промисъл, тази прокламация, с нейните думи на откровение, е създадена, за да „запаз(ва) и укреп(ва) семейството като основна единица на обществото“.

Всеки принадлежи към семейство, независимо дали сте майка, баща, дъщеря, син, внучка, внук, баба, дядо, леля, чичо, брат, сестра или братовчед. Най-важното е, че всички ние сме, както се казва в прокламацията, „възлюбени духовни синове или дъщери на Небесни родители (…) (с) божествена същност и съдба“.

Когато през 2015 г. бях призован за святата служба на апостол, ме посъветваха: „Тази прокламация вече е твоя. Твоето име (посочвайки към думите „Съветът на дванадесетте апостоли“ в заглавието) е точно тук. Усети същността ѝ и я преподавай все едно е твоя“.

Обичам прокламацията за семейството. Свидетелствал съм по целия свят, от Африка до Австралия и навсякъде по средата, за ролята на семейството във вечния план на Бог. Прокламацията има божествен произход и затова трябва да се отнасяме към нея с благоговението, което словата на Бог заслужават.

Помнете, братя и сестри, както казах от същия този амвон по време на предишната обща конференция: „Думите имат значение“.

Нека ви дам малко предистория за прокламацията като основно послание за това, в което вярваме.

През 1994 г., година преди представянето на прокламацията, Кворумът на дванадесетте апостоли обсъжда как обществото и държавните ръководители се отдалечават от Божиите закони по отношение на семейството, брака и пола. „Това не беше всичко, което видяхме – по-късно обяснява старейшина Нелсън. – Можехме да видим усилията на различни общности напълно да премахнат всички стандарти и ограничения по отношение на сексуалната активност. Видяхме объркването между половете. Можехме да видим всичко предстоящо“.

Дванадесетте решават да подготвят документ, официална прокламация, обобщаваща позицията на Църквата относно семейството. През онази година тези апостоли и гледачи, призовани от Бог, подготвят изявление относно семейството. Президент Далин Х. Оукс си спомня, че те питат Господ в молитва „какво да каж(ат) и как да го каж(ат)“. Те го представят за разглеждане от Първото президентство – президент Хауърд У. Хънтър, президент Гордън Б. Хинкли и президент Томас С. Монсън.

Само месеци по-късно, през март 1995 г., президент Хънтър умира и президент Хинкли става 15-ият президент на Църквата. Сега прокламацията е в неговите ръце. Кога би бил подходящият момент да направи това изявление пред Църквата? Това време настъпва шест месеца по-късно.

Дни преди общото събрание на Обществото за взаимопомощ на 23 септември, което предшества общата конференция, президент Хинкли и неговите съветници се срещат по време на съвет с Общото президентство на Обществото за взаимопомощ. Сестрите, подобно на апостолите, са обмисляли притесненията си относно жените и семействата. Те са решили предстоящото събрание да бъде съсредоточено върху семействата.

Планирано е президент Хинкли да се обърне към жените на събирането. Той обмисля посоката на своите бележки. В хода на обсъждането той споменава по име новосъздадената, но все още неоповестена публично прокламация – „Семейството: прокламация към света“. Дали това събрание на жените е правилното място да се направи решителното изявление за семейството?

По-късно президент Илейн Джак, общ президент на Обществото за взаимопомощ, обяснява: „По онова време не знаехме какво представлява прокламацията за семейството. (…) Можехме да си представим по заглавието, но почувствахме, че всичко относно семейството (…) би било нещо положително. (…) Усетих силно потвърждение, че имаме членове на Кворума на дванадесетте, които получават откровение“.

Събранието на Обществото за взаимопомощ през онази събота е историческо. Президент Хинкли представя прокламацията за семейството със следните важни думи: „С толкова много извъртания, представяни за истина, с толкова много измами, свързани със стандартите и ценностите, с толкова много примамки и съблазни за постепенното приемане на греховността на света, почувствахме, че трябва да предупредим (…) и да потвърдим (…) стандарти, учения и практики, отнасящи се до семейството, които пророците, гледачите и откровителите на тази Църква многократно са повтаряли през нейната история“.

След това той прочита цялата прокламация. Както е казал Господ: „… дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“.

Прокламацията гласи: „Семейството е постановено от Бог“. Обичам яснотата на това твърдение. Прокламацията е призив към нас, докато живеем на земята, винаги да си спомняме за божествеността в нас и вечното бъдеще, което ни предстои. Президент Нелсън учи: „Вие буквално сте духовни чеда на Бог. (…) Никога не се съмнявайте: вашият потенциал е божествен. Като търсите усърдно, Бог ще ви дава частици познание за това кои можете да станете“.

Когато е представена, прокламацията не съвпада с възгледите на мнозина в света. Нито тогава. Нито сега. Има хора, които се засягат от изявеното относно семейството, брака и пола. Някои предлагат Църквата да направи крачка назад, да преразгледа или дори да отмени прокламацията.

Прокламацията за семейството е, както казва президент Хинкли, учение, братя и сестри. Принципите не са в разрез, а в съвършена хармония с пътищата на Господ и Неговата заветна пътека. Ученията на прокламацията са разкрити от нашия Господ Исус Христос на Неговите апостоли тогава и сега. Това е Неговата Църква; Той е установил истините, според които живеем.

Някои от вас може да размишляват върху прокламацията и да си казват: „Това не е приложимо при мен“, „Изглежда нещата не са съобразени“, „Моето семейство не е такова“ или „Не се вписвам в това“.

Ако имате притеснения, знайте, че сте чедо на Небесни Родители, вие сте част от семейството на вашия Небесен Отец. Никой не ви познава по-добре и не го е грижа за вас повече от Него. Обръщайте се към Него, изливайте сърцето си пред Него, уповавайте се на Него и на Неговите обещания. Вашият Спасител Исус Христос, Който ви обича, е част от вашето семейството. Той дойде на земята, за да извърши Единение за греховете ни и да понесе бремето на нашите грешки и много лоши дни. Той разбира през какво преминавате и какво изпитвате. Обръщайте се към Него, вярвайте, че Той ще изпраща Светия Дух да бъде с вас, да ви повдига и напътства. Ще усещате Тяхната любов, „която се излива изобилно в сърцата на чедата човешки (…) тя е най-желателна от всички неща (…) и най-радостната за душата“.

Всички апостоли на Господ ви обичат силно. Молим се за вас и търсим Господното напътствие за вас. Останете с нас. Живеете в трудни времена, когато противникът се стреми да ви привлече към себе си. Не се подвеждайте. А ако сте го направили, върнете се. Ръцете ни са протегнати към вас, както ще бъдат и ръцете на тези, които ви обичат.

В прокламацията е заявено: „Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност“. В Книгата на Мормон се дава второ свидетелство за тази истина. В първия стих на първата глава четем: „Аз, Нефи, бидейки роден от добри родители“. Колко от нас са започвали да четат Книгата на Мормон отново и отново и в процеса са запаметили тези думи? Запишете ги в сърцата си.

Едно от любимите ми твърдения в прокламацията е следното: „Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на (…) Исус Христос“.

Кой не желае щастие?

А какви са ученията на Исус Христос? Отново в прокламацията: „… вяра, молитва, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и благотворни, развлекателни дейности“.

Чий живот няма да бъде по-добър, ако се прилагат тези ключови принципи? Никой от нас няма да се справи съвършено, но можем да следваме мъдрите думи на президент Хинкли: „Правете най-доброто, което можете“.

В прокламацията четем, че „… бащите трябва да водят (…) с любов и праведност“, а „(м)айките са отговорни предимно за отглеждането на децата си“. Да води не означава да доминира, а отглеждането на децата не е второстепенна роля. Бог е дал на мъжете и жените различни, но равностойни и съществени роли, които се допълват взаимно.

Нека споделя една лична история.

Със съпругата ми се научихме как да действаме по-добре като равностойни партньори след един ден, когато реших да взема важно решение, без да се консултирам с нея. Моите действия я изненадаха, хванаха я неподготвена и я поставиха в много трудна ситуация. След това тя сложи ръце на раменете ми и твърдо каза: „Рон, моля те, никога повече не ми причинявай това“. Оттогава почти винаги вземаме решенията заедно.

В прокламацията за семейството откриваме: „… бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори“.

Равностойни е важна дума. През годините, докато със сестра Расбанд работихме заедно в изпълнението на нашите „свещени отговорности“, както са описани в прокламацията, ние изградихме брак, в който заедно понасяме всичко. Тъй като всяко от децата ни сега е сключило брак, със сестра Расбанд продължаваме да съветваме тях и брачните им партньори как да бъдат равностойни партньори.

Когато живеем с очи, отправени единствено към славата Божия, ние се уважаваме и подкрепяме един друг. Тези божествени модели на праведност водят до стабилност в личния ни живот, в семействата ни и в обществото.

Нашият Небесен Отец ни е предоставил прокламацията за семейството, за да ни дава напътствия по пътя към дома при Него, да ни помага да се учим и да бъдем изпълнени с любов, сила, цел и вечно разбиране. С цялата си душа ви умолявам да живеете близо до Него и Неговия Възлюбен Син. Обещавам ви, че като правите това, Духът ще ви вдъхновява, ще ви напътства и ще ви помага да изпитвате в сърцата си обещания мир, който „никой ум не може да схване“. В името на Исус Христос, амин.