Да се насърчаваме един друг

Наскоро четох за едно преживяване, което дълбоко ме трогна. Случката е от Националното първенство по лека атлетика „Мастърс“ на САЩ – състезание за възрастни хора.

Един от участниците в надпреварата на 1500 метра е 100-годишният Орвил Роджърс. Авторът пише:

„Когато стартовият пистолет произведе изстрел, бегачите стартираха, като Орвил веднага зае последно място, където остана сам по време на цялото състезание, влачейки се много бавно. Когато последният бегач освен Орвил финишира, Орвил все още имаше две обиколки и половина до края. Близо 3000 зрители седяха тихо, наблюдавайки го как бавно обикаля пистата – напълно, мълчаливо и неудобно сам.

Но когато той започна последната си обиколка, тълпата стана на крака, насърчавайки и аплодирайки го. Когато достигна финалната права, тълпата избухна. При насърчаващите възгласи на хиляди зрители, Орвил впрегна последните си запаси от енергия. Тълпата беше във възторг, когато той пресече финалната линия и беше прегърнат от съперниците си. Орвил смирено и с благодарност помаха с ръка към зрителите и се оттегли от пистата с новите си приятели“.

Това е петото участие на Орвил в състезанието, като във всяка от другите надпревари той заема отново последно място. Някои хора може да се изкушават да съдят Орвил, мислейки, че той дори не трябва да се състезава на тази възраст – че мястото му не е на пистата, защото събитията с неговото участие значително се проточват за всички останали.

Но въпреки че винаги финишира последен, Орвил чупи пет световни рекорда през този ден. Никой, който е свидетел как се състезава, не би повярвал, че това е възможно, но нито зрителите, нито неговите съперници са съдиите. Орвил не нарушава правилата, а длъжностните лица не снижават стандартите. Той пробягва същото разстояние и отговаря на същите изисквания като всички останали състезатели. Но неговата степен на трудност – в неговия случай възрастта му и ограничените му физически възможности – са взети под внимание, за да бъде поставен във възрастовата категория 100+. А в тази категория той чупи пет световни рекорда.

Точно както на Орвил му коства голяма смелост да стъпва на тази писта всеки път, на някои от нашите сестри и братя също им коства голяма смелост да стъпват на житейската арена всеки ден, знаейки че е възможно да бъдат съдени несправедливо, въпреки че правят всичко по силите си, в условията на плашеща неравнопоставеност, да следват Спасителя и да почитат заветите си с Него.

Без значение къде живеем по света, без значение от възрастта ни, за всички нас е основна човешка потребност да изпитваме чувство на принадлежност, да чувстваме, че сме желани и нужни и че животът ни има цел и смисъл, независимо от нашите обстоятелства или ограничения.

По време на последната обиколка от състезанието, тълпата бурно насърчава Орвил, давайки му силата да продължи напред. Няма значение, че той финишира последен. За участниците и тълпата това е много повече от състезание. По много начини, това е прекрасен пример за любовта на Спасителя в действие. Когато Орвил финишира, те всички се радват заедно.

Подобно на първенството „Мастърс“, нашите конгрегации и семейства могат да бъдат места за събиране, където си даваме кураж едни на други – заветни общности, движени от Христовата любов помежду ни – помагайки си взаимно, за да преодоляваме всички трудности, пред които се изправяме, укрепвайки и насърчавайки се взаимно, без да се съдим. Ние се нуждаем един от друг. Божествената сила идва от единството и това е причината Сатана да се стреми да ни разделя.

За съжаление, за някои от нас посещаването на църковните събрания понякога може да е трудно по най-различни причини. Може да е някой, който се бори с въпроси от религиозно естество, или някой с прояви на тревожност в обществена среда или депресия. Може да е някой от друга държава или от друга раса, някой с различни житейски преживявания или възгледи, който може да чувства, че не се вписва в обстановката. Може да са дори лишени от сън и емоционално изтощени родители на бебета и малки деца или някой несемеен, намиращ се в конгрегация, пълна с двойки и семейства. Може да е и някой, който събира смелост да се завърне след години отсъствие или някой с натрапчивото чувство, че просто не е на необходимото ниво и никога няма да принадлежи.

Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Ако двойка във вашия район се разведе или млад мисионер се завърне у дома рано, или пък тийнейджър се съмнява в свидетелството си, те не се нуждаят от осъждането ви. Те имат нуждата да усещат чистата любов на Исус Христос чрез вашите думи и действия“.

Преживяванията ни в Църквата имат за цел да осигуряват жизненоважни взаимоотношения с Господ и помежду ни, които са така необходими за нашето духовно и емоционално благополучие. Присъща за заветите, които сключваме с Бог, като се започне с кръщението, е нашата отговорност да се обичаме и да се грижим едни за други като членове на Божието семейство, части на Христовото тяло, а не просто да отмятаме неща в списък със задачи, които трябва да свършим.

Христовата любов е по-висша и по-свята. Чистата любов Христова е милосърдието. Както учи президент Нелсън: „Милосърдието ни мотивира да „носи(м) един другиму тегобите си“ (Мосия 18:8), а не да се обсипваме с горест един друг“.

Спасителят казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“. А президент Нелсън добавя: „Милосърдието е основната черта на един истински последовател на Исус Христос. (…) Посланието на Спасителя е ясно: Неговите истински ученици изграждат, повдигат, насърчават, убеждават и вдъхновяват. (…) Как говорим на другите и за тях (…) наистина е от значение“.

Учението на Спасителя по този въпрос е много просто. То е обобщено в Златното правило: „И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“. Поставете се на мястото на даден човек и се отнасяйте към него по начин, по който вие бихте искали да се отнасят към вас, ако сте на негово място.

Христовото отношение към другите се простира отвъд нашите семейства и конгрегации. То включва нашите сестри и братя от други религии, както и тези, които не вярват. То включва нашите братя и сестри от други страни и култури, както и онези с различни политически възгледи. Всички ние сме част от семейството на Бог, а Той обича всички Свои чеда. Той желае Неговите чеда да Го обичат и също да се обичат едни други.

Животът на Спасителя е пример за любов, събиране и повдигане на духа дори на хора, които обществото е заклеймило като отхвърлени и нечисти. Той е пример, който ни е заповядано да следваме. Тук сме, за да развиваме Христови качества и в крайна сметка да станем подобни на нашия Спасител. Неговото Евангелие не е Евангелие на списъци с отметки, а Евангелие на промяната – да ставаме такива, какъвто е Той и да обичаме така, както Той обича. Той желае ние да станем народа на Сион.

Към края на 20-те си години преминах през период на дълбока депресия и през това време сякаш реалността, че Бог съществува, изведнъж изчезна. Не мога напълно да обясня това чувство, освен да кажа, че се чувствах напълно изгубена. От ранното си детство винаги съм знаела, че моят Отец в небесата съществува и че мога да разговарям с Него. Но в периода ми на депресия вече не знаех дали има Бог. Никога преди в живота си не бях преживявала подобно състояние и имах чувството, че цялата ми основа се разпада.

В резултат на това за мен беше трудно да посещавам църковните събрания. Ходех, но отчасти беше, защото се страхувах да не бъда наричана „неактивна“ или „с малко вяра“ и защото се страхувах да не стана нечий възложен проект. Това, от което наистина се нуждаех по това време, беше да чувствам искрена любов, разбиране и подкрепа от хората около мен, а не осъждане.

Някои от предположенията, които се страхувах, че хората ще направят за мен, аз самата бях правила за други, когато те не посещаваха редовно църковните събрания. Това болезнено лично преживяване ме научи на някои ценни уроци относно причините, поради които ни е заповядано да не се съдим един друг несправедливо.

Има ли сред нас хора, които страдат мълчаливо, страхувайки се другите да не разберат за скритите им трудности, защото не знаят каква ще бъде реакцията им?

Само Господ е напълно наясно с действителното ниво на трудност, с което всеки от нас бяга в нашето житейско състезание – бремето, трудностите и препятствията, пред които сме изправени, а другите често не могат да видят. Само Той напълно разбира променящите живота рани и травми, които някои от нас може да са изпитали в миналото и които все още ни влияят в настоящето.

Често ние съдим дори себе си сурово, мислейки, че трябва да сме много по-напред по пътеката. Само Господ познава напълно индивидуалните ни ограничения и способности и поради това Той е единственият, Който има пълното право да съди нашето представяне.

Сестри и братя, нека бъдем като онези зрители в историята и да се насърчаваме едни други в нашето пътуване в ученичеството, независимо от нашите обстоятелства! Това не изисква от нас да нарушаваме правилата или да снижаваме стандартите. Всъщност става въпрос за втората голяма заповед – да възлюбим ближните си, както себе си. И както Спасителят казва: „Понеже сте направили това на един от тези най-малки (…) на Мене сте го направили“, за добро или за зло. Той също така ни казва: „… ако не сте едно, не сте Мои“.

Ще има моменти в живота на всеки от нас, когато ние ще бъдем тези, които се нуждаят от помощ и насърчение. Нека сега поемем отговорността винаги да правим това един за друг. По този начин ще постигаме по-голямо единство и ще съдействаме за среда, в която Спасителят ще върши Своето свято дело на изцеление и промяна за всеки от нас.

Всички вие, които може да чувствате, че изоставате значително в това състезание на живота, в това пътуване през земния живот, моля ви, продължавайте напред. Само Спасителят може напълно да отсъди къде трябва да сте в този момент, а Той е състрадателен и справедлив. Той е Великият Съдия в състезанието на живота и единственият, Който напълно разбира нивото на трудност, при което бягате, вървите или се влачите. Той ще вземе предвид вашите ограничения, вашите способности, житейските ви преживявания и скритото бреме, което носите, както и желанията на сърцето ви. Вие всъщност може би също чупите световни рекорди, образно казано. Моля ви, не губете надежда. Моля ви, продължавайте напред! Моля ви, останете! Вие наистина принадлежите! Господ се нуждае от вас и ние се нуждаем от вас!

Където и да живеете по света, колкото и отдалечени да сте, моля ви, винаги помнете, че вашият Отец в небесата и вашият Спасител ви познават напълно и ви обичат съвършено. Те никога не ви забравят. Те искат да ви заведат у дома.

Не откъсвайте поглед от Спасителя. Той е вашият прът от желязо. Дръжте се здраво за Него. Свидетелствам, че Той живее и че вие можете да се уповавате на Него. Свидетелствам също, че Той ви подкрепя.

Нека всички ние да следваме примера на Спасителя и да се подкрепяме едни други – това е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.