Вършете своята част с цялото си сърце

Това преживяване със симулатора бе важно напомняне, че за да се усъвършенстваме в нещо – било то да летим, да гребем, да сеем или знаем – е нужна самодисциплина и практика.

Може да са ви необходими години, за да придобиете умение или да развиете талант. Може да положите толкова усилия, че за вас нещо да стане втора природа. Но ако мислите, че това означава, че можете да спрете с практиката и ученето, вие постепенно ще изгубите някогашното си знание и способности, придобити с големи усилия.

Това се отнася за умения като учене на език, свирене на музикален инструмент и пилотиране на самолет. Отнася се и за превръщането ни в ученици на Христос.

Казано просто, за ученичеството е нужна самодисциплина.

Това не е небрежно занимание и не става случайно.

Вярата в Исус Христос е дар, но приемането му е съзнателен избор, който изисква отдаденост с цялата „мощ, ум и сила“. Изисква се практикуване всеки ден. Всеки час. Нужно е постоянно учене и целенасочена отдаденост. Нашата вяра, която е нашата вярност към Спасителя, става по-силна, когато бива подлагана на изпитание чрез противопоставянето, което срещаме в този живот. Тя устоява, защото продължаваме да я подхранваме, активно да я прилагаме и никога да не се отказваме.

От друга страна, ако не използваме вярата и нейната убеждаваща сила, като действаме според нея, ние ставаме по-несигурни за нещата, които някога сме считали за свещени – по-неуверени за нещата, които някога сме знаели, че са истина.

Изкушения, които иначе никога не биха ни съблазнили, започват да изглеждат по-малко отблъскващи и даже привлекателни.

Огънят на вчерашното свидетелство може да ни топли само временно. Той има нужда от постоянно поддържане, за да продължава да гори ярко.

В Новия завет Спасителят преподава притча за господар, който дава на всеки от слугите си свято задължение – отговорност над сума пари под името таланти. Слугите, които с усърдие използват талантите си, увеличават броя им. Слугата, който заравя своя талант, накрая го губи.

Какъв е урокът? Бог ни дава дарове – от знание, от способности, от възможности – и желае да ги използваме и умножаваме, за да благославят нас и други Негови чеда. Това не се случва, когато поставяме тези дарове на най-горния рафт като трофей и им се радваме от време на време. Нашите дарове нарастват и се множат само когато ги използваме.

„Но, старейшина Ухтдорф – може да каже някой от вас, – аз нямам дарове, нито таланти, поне не толкова ценни.“ Може би гледате други хора, чиито дарове са очевидни и впечатляващи, и се чувствате обикновени в сравнение с тях. Може да предполагате, че в доземния живот, в деня на великата шведска маса с дарове и таланти, вашата чиния е останала отчайващо празна – особено на фона на препълнените чинии на другите хора.

О, колко много бих искал да ви прегърна и да ви помогна да разберете следната велика истина: Вие сте личност, благословена със светлина, духовно чедо на безпределен Бог! И имате потенциал, който не можете сами да осъзнаете напълно.

Както отбелязва един поет, вие идвате на земята, „обвити в облаци от небесна слава“.

Вашият произход е божествен, такава е и съдбата ви. Напуснали сте небесата, за да дойдете тук, но небесата не са ви оставили!

Вие сте всичко друго, но не и обикновени.

Вие имате дарове!

В Учение и завети Бог заявява:

„… има много дарове и на всеки човек е даден дар от Духа Божий.

На някои е даден един, на някои – друг, (и) всички да може да имат полза от това“.

Някои от нашите дарове са посочени в Писанията. Много не са.

Както казва пророкът Мороний: „… не отрича(й)те даровете Божии, защото те са много; и те идват от същия Бог“. Те може да се проявяват по „различни начини (…) но това е тъкмо същият Бог, Който действа всеобхватно“.

Може да е вярно, че духовните ни дарове не са винаги бляскави и очевидни, но това не ги прави маловажни. Нека споделя с вас някои духовни дарове, които съм забелязал в толкова много членове по света. Помислете дали сте благословени с един или повече от следните дарове:

• Проявяване на състрадание.

• Забелязване на пренебрегнатите.

• Намиране на причини за радост.

• Миротворство.

• Забелязване на малки чудеса.

• Правене на искрени комплименти.

• Прощаване.

• Покайване.

• Устояване.

• Обясняване с простота.

• Общуване с деца.

• Подкрепяне на ръководителите на Църквата.

• Помагане на другите да знаят, че принадлежат.

Може да не виждате тези дарове да се показват на шоуто на талантите в района. Но се надявам, че разбирате колко ценни са те в Господното дело и че може да сте докоснали, благословили или дори спасили едно от Божиите чеда чрез своите дарове. Помнете: „… великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства“.

Така че нека всеки от нас върши своята малка част.

Мои скъпи братя и сестри, скъпи приятели, моля се Духът да ни помага да разпознаваме даровете и талантите, които Бог ни е дал. След това, нека, подобно на верните слуги в притчата на Господ, да ги увеличаваме и умножаваме.

Ще дойде ден, когато ще застанем пред нашия състрадателен Отец в небесата, за да дадем отчет за своето настойничество. Той ще иска да знае какво сме правили с даровете, които ни е дал – най-вече как сме ги използвали, за да благославяме Неговите чеда. Бог знае кои сме всъщност, какви сме създадени да станем и затова очакванията Му към нас са високи.

Но Той не очаква от нас някакви огромни, героични или свръхчовешки скокове за постигането на тази цел. В сътворения от Него свят растежът се случва постепенно и е плод на търпение, както и на постоянство и неотклонност.

Нека не забравяме, че Исус Христос вече изпълни свръхчовешката част, когато победи смъртта и греха.

Нашата част е да следваме Христос. Нашата част е да се отвръщаме от греха, да се обръщаме към Спасителя и да ходим в Неговия път, стъпка по стъпка. Като правим това, с усърдие и вярност, ние постепенно разкъсваме веригите на несъвършенствата и грешките и бавно биваме пречиствани до съвършения ден, в който ще бъдем съвършени в Христос.

Благословиите са достижими. Обещанията са дадени. Вратата е широко отворена. Наш е изборът да влезем и да започнем.

Началото може да е скромно. Но това е в реда на нещата.

Когато вярата е слаба, започнете с надежда в Исус Христос и в Неговата сила да пречиства и освещава.

Нашият Отец иска да подхождаме към това начинание на вяра и ученичество не като случайни туристи, а като вярващи от все сърце, които скъсват връзката с Вавилон, остяват го зад гърба си и насочват своите сърца, умове и стъпки към Сион.

Знаем, че само нашите усилия не могат да ни направят селестиални. Но те могат да ни направят верни и отдадени на Исус Христос, а Той може да ни направи селестиални.

Благодарение на нашия обичан Спасител, няма такова нещо като непечеливш сценарий. Ако Той е в основата на нашата надежда и вяра, победата ни е сигурна. Той ни обещава достъп до Своята подкрепа, Своята сила, Своята изобилна благодат. Стъпка по стъпка, малко по малко, ние ще се доближаваме все повече до великия и съвършен ден, в който ще живеем във вечна слава с Него и хората, които обичаме.

За да стигнем до там, ние трябва да вършим своята част днес и всеки ден. Благодарни сме за стъпките, които сме направили вчера, но не спираме да вървим. Знаем, че ни предстои още много път, но не позволяваме на това да ни обезсърчава.

Това е нашата същност като последователи на Исус Христос.

Насърчавам и благославям вас, всички членове на Църквата, а и хората, които желаят да бъдат част от нея, да се доверявате на Спасителя и да се заемете, търпеливо и усърдно, да вършите своята част с цялото си сърце – така че радостта ви да бъде пълна и един ден да получите всичко, което Отец има. За това давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.