А сега виждам

С искрена любов всички ние се присъединяваме към почитта, която президент Оукс отдаде в памет на президент Ръсел М. Нелсън. И със същата любов и дълбока скръб всички ние признаваме значимостта на трагедиите, случили се наскоро в Мичиган и случващи се почти ежедневно по целия свят. Ние приемаме тези неща с любов и упование в Господ Исус Христос.

В девета глава на Йоан е описано преживяването на Исус и Неговите ученици, когато минават покрай просяк, който е сляп по рождение. Това кара учениците да зададат на Исус няколко сложни религиозни въпроса относно първопричината и предаването на ограниченията на този човек. Учителят отговаря, като прави нещо много просто и много изненадващо. Той плюе на земята и прави малко количество кал. След това намазва с нея очите на мъжа и му дава указания да се умие в къпалнята Силоам. В Писанията се казва, че незрящият човек се подчинява, прави всичко това и излиза „прогледнал“. Колко важни са доказателствата в сравнение с желанията, споровете или дори злонамереността, насочена срещу истината.

Боейки се, че това чудо отново ще добави към заплахата, която Исус вече представлява за предполагаемата им власт, враговете на Спасителя се изправят пред току-що прогледналия мъж и казват ядосано: „… ние знаем, че (Исус) е грешник“. Човекът се заслушва за момент и след това отговаря: „Дали е грешник, не зная; (но) едно зная (…) бях сляп, а сега виждам“.

Исус разкрива първото значение на това преживяване, като казва на Своите ученици, че всичко това се случва, за „да се изявят (…) Божиите дела“. Спомнете си, че два пъти в този разказ направеното от Спасителя е описано като „намазване“ на очите на слепеца – действие, което трябва да бъде завършено с умиване. С описанието на това как „се изявя(ват) Божиите дела“ би могло да се предположи разгръщането на един обред.

Друга истина, която е очевидна тук, са средствата, които използва Творецът на небето и земята и на всичко, което е в тях, за да осигури това чудо – плюнка и малко пръст! Тези доста необичайни съставки са заявление, че Бог може да ни благославя по всеки избран от Него начин. Както Нееман, който негодува срещу идеята да се потопи в река Йордан, или някои от чедата Израилеви, които отказват да погледнат змията на върлината, колко е лесно да отхвърлим източника на нашето изкупление, тъй като съставките и средствата изглеждат смущаващо обикновени.

Но си спомняме от Книгата на Мормон, че някои неща са ясни и ценни и че преди раждането на Исус е пророкувано, че Той няма да има „благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем“. Колко често Бог е изпращал Свое велико послание чрез новопризован и много притеснен президент на Обществото за взаимопомощ или необразовано момче във ферма в Ню Йорк, или току-що пристигнал на мисия мисионер, или бебе, лежащо в ясли?

Нима има значение дали отговорите на молитвите ни идват по прости или сложни начини? Желаем ли да постоянстваме, да продължаваме да се опитваме да живеем според Евангелието на Христос, без значение колко плюнка и кал са нужни? Може не винаги да ни е ясно какво се прави или защо и от време на време всички да се чувстваме малко като възрастната сестра, която казва: „Господи, може ли благословия, която да не е скрита зад нещо друго?“.

Обърнете внимание на доказателството за друга истина – този път относно святото свещеничество. Докато документира организирането на Църквата в средата на времето, Лука пише в първия стих: „И като свика дванадесетте, даде им сила и власт“ – дарове, които не се дават въз основа на впечатляващи дипломи, нито се определят от традицията или първородството. Те не се получават от богословско училище или теологичен семинар. Предават се само чрез полагане на ръце от човек, на когото са били положени ръцете на друг, който има власт, в непрекъсната верига назад до източника на цялата божествената власт, Господ Исус Христос.

А в църква, която разбира дара на милостта, няма ли да е още едно чудно доказателство за истинността на тази църква да видим как тези благословии и завети достигат до нашите починали близки, живели преди нас? Трябва ли те да бъдат наказани за това, че не са имали достъп до Евангелието или защото са се родили във време или на място, когато божествените обреди и завети не са били достъпни за тях? Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има святи, осветени домове на Господ, в които ден и нощ чрез заместници се извършва спасителна работа, изпълнена с милост, за тези починали и също така се предлагат възможности за поклонение и обреди за живите? Доколкото ми е известно, това конкретно доказателство за Божията истина, за Божията всеобхватна любов към живите и мъртвите, не се среща другаде в християнския свят – освен в една църква, която показва истина по отношение на този аспект – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Първата ми отваряща очите и вдъхваща живот среща с реални доказателства за истината не включваше намазване с кал или присъствие в къпалнята Силоам. Не, източникът на истината, който ми донесе изцеление от Господ, дойде под формата на страници от книга, именно, Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос! Твърденията за тази книга са били атакувани и отхвърляни от някои невярващи, като в гнева им често отеква язвителността на онези, които казват на изцеления човек, че няма как да е преживял това, което той знае, че е преживял.

Заявявали са ми, че начинът, по който се е появила тази книга, е непрактичен, труден за вярване, смущаващ, дори нечестив. Сега, това са груби думи от всеки, който предполага, че познава начина, по който се е появила книгата, докато единственото описание за този начин е, че тя е преведена „чрез дара и силата Божии“. Това е. Това е всичко. При всички положения, влиянието на Книгата на Мормон в живота ми е не по-малко чудодейно от поставянето на плюнка и пръст върху очите на слепеца. За мен книгата е прътът на сигурността за моята душа, възвишена и проникваща светлина на откровението, озаряваща пътя, по който трябва да вървя, когато идват мъглите от мрак. А със сигурност тях ги е имало и със сигурност ще ги има.

И предвид разбирането, което тя ми даде за всеобхватната любов и изкупващата благодат на моя Спасител, споделям с вас моето свидетелство, оправдано тук от думите на родителите на наскоро благословен мъж, които казват, че синът им трябва да бъде чут, защото е „пълнолетен“. Това се отнася и за мен. Той е достатъчно възрастен, за да бъде приеман сериозно, казват те. Това се отнася и за мен. Два месеца ме делят от 85-ия ми рожден ден. Бях на ръба на смъртта и се върнах. Вървял съм редом с крале и пророци, с президенти и апостоли. Но най-прекрасното е, че понякога съм бил дълбоко докосван и изпълван от Светия Дух на Бог. Вярвам, че свидетелството ми ще бъде взето под поне малко внимание.

Сега, братя и сестри, аз стигнах до дълбокото убеждение, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни наистина е възстановената новозаветна църква – и повече – защото не бих могъл да отрека доказателствата за това възстановяване. След онези първи преживявания предполагам, че съм имал хиляда, а защо не и десет хиляди, други доказателства, че това, за което говорих днес, е истина. И така, сега се радвам да се присъединя към моя приятел, сгушващ се по улиците на Йерусалим, като изпея с отслабнал глас:

В името на Исус Христос, амин.