„Името, с което сте наречени“

Президент Ръсел М. Нелсън учи, че ако Господ ни говореше директно, Той първо щеше да се погрижи да разберем своята истинска идентичност: ние сме чеда на Бог, чеда на завета и ученици на Исус Христос. Всяко друго звание в крайна сметка ще ни разочарова.

Разбрах това за себе си, когато най-големият ми син получи първия си мобилен телефон. Много развълнуван, той започна да въвежда имената на роднини и приятели в списъка си с контакти. Един ден забелязах, че се обажда майка му. На екрана се появи името „Майка“. Това беше разумен и подходящ избор и, да съм честен, проява на уважение към по-добрия родител вкъщи. Съвсем естествено ми стана любопитно. Какво име беше дал на мен?

Плъзнах пръст надолу в списъка му с контакти, очаквайки, че щом Уенди е „Майка“, аз трябва да съм „Баща“. Не бях там. Потърсих „Татко“. Пак нищо. Любопитството ми прерасна в леко притеснение. „Да не би да ме нарича „Кори“? Не. С последен лъч надежда си помислих: „Ние сме футболисти – сигурно ме е нарекъл „Пеле“. Само си мечтаех. Най-накрая му позвъних и на екрана се появиха две думи: „Не Майка“!

Братя и сестри, кое е името, с което сте наречени?

Исус нарича последователите си с много имена: синове и дъщери, чедата на пророците, овце, приятели, светлината на света и светии. Всяко от тях има вечно значение и набляга на личната връзка със Спасителя.

Но сред тези имена, едно изпъква над останалите – името на Христос. В Книгата на Мормон цар Вениамин въздействащо учи:

„Няма друго име, чрез което идва спасението; ето защо, аз бих желал да вземете върху си името на Христа. (…)

И ще стане така, че всеки, който направи тъй, ще се намери от дясната страна на Бога, понеже ще знае името, с което е наречен; защото той ще бъде наречен с името на Христа“.

Онези, които взимат върху си името на Христос, стават Негови ученици и свидетели. В книгата Деянията на апостолите четем, че след Възкресението на Исус Христос, на избраните свидетели им е заповядано да свидетелстват, че който повярва в Исус, бъде кръстен и получи Светия Дух, ще получи опрощение на греховете. Хората, получили тези свещени обреди, се събират в Църквата, стават ученици и са наречени християни. В Книгата на Мормон вярващите в Христос също така са описвани като християни, а заветният народ като „чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери“.

Какво означава да бъдем наричани с името на Христа? Означава да сключваме и спазваме завети, да си спомняме винаги за Него, да спазваме Неговите заповеди и да „(сме) готови (…) да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо“. Означава да подкрепяме пророците и апостолите, докато разнасят Христовото послание по света, придружавано от учения, завети и обреди. Означава също да служим на околните, за да облекчаваме страданието, да бъдем светлина, да носим надежда в Христа на всички хора. Разбира се, това е нещо, което да правим през целия си живот. Пророкът Джозеф Смит учи: „… това е състояние, до което още никой човек не е достигнал без продължителни усилия“.

Тъй като пътят на ученичеството изисква време и усилия, полагани „ред по ред, правило след правило“, лесно е човек да стане зависим от светските звания. Същите имат единствено временна стойност и никога няма да бъдат достатъчни сами по себе си. Изкуплението и въпросите на вечността „идва(т) (единствено) в Светия Месия и чрез Него“. Ето защо, да следваме пророческото напътствие и да превърнем ученичеството в приоритет, е както навременно, така и мъдро решение, особено в условията на толкова много надпреварващи се гласове и влияния. Това е в основата на съвета на цар Вениамин, когато казва: „… бих желал да помните да запазите (името на Христос) записано в сърцата ви завинаги (…) да чуете и познаете гласа, с който ще бъдете повикани, както и името, с което Той ще ви повика“.

Виждал съм това в собственото си семейство. Моят прадядо Мартин Гаснър се променил завинаги, благодарение на един смирен президент на клон, който откликнал на призива на Спасителя. През 1909 г. в Германия били трудни времена и финансите били ограничени. Мартин работел като заварчик в завод за тръби. Както сам си признава, в повечето случаи, получел ли заплатата си, харчел парите си за пиене, алкохол и почерпки в кръчмата. Съпругата му най-накрая го предупредила, че ако не се промени, ще го напусне.

Един ден, по пътя за кръчмата, Мартин срещнал един свой колега със смачкана религиозна брошура в ръка. Той я бил намерил на улицата и споделил с Мартин как почувствал нещо различно, след като прочел брошурата, озаглавена Was wissen Sie von den Mormonen?, което значело Какво знаете за мормоните?. Наясно съм, че това название се е променило.

На гърба имало адрес, достатъчно четлив, за да се разбере къде се намира Църквата. Тя била на немалко разстояние, но те били докоснати от прочетеното и решили да хванат влак в неделя и да проучат. Когато пристигнали, си дали сметка, че на този адрес не била очакваната от тях църква, а погребален дом. Мартин се поколебал, защото реално, църква в погребален дом изглеждало като оферта „2 в 1“.

Но на горния етаж, в наета зала, те попаднали на малка група светии. Един мъж ги поканил на събрание за свидетелства. Мартин бил докоснат от Духа и бил така впечатлен от простичките, искрени свидетелства, че споделил и своето свидетелство. И точно там, в това съвсем необичайно място, той заявил, че вече знае, че това трябва да е истина.

След това мъжът се представил като президента на клон и попитал дали ще се върнат. Мартин обяснил, че живее доста далече и не може да си позволи да пътува всяка седмица. Президентът на клон казал простичко: „Последвайте ме“.

Повървели няколко преки до една близка фабрика, където работел приятел на президента на клон. След кратък разговор той предложил работа на Мартин и на неговия приятел. След това президентът на клон ги завел до една сграда и осигурил жилища за семействата им.

Всичко това се случило в рамките на два часа. Семейството на Мартин се преместило на следващата седмица. Шест месеца по-късно те били кръстени. Човекът, който навремето бил познат като безнадежден пияница, така се запалил в своята нова вяра, че хората в града започнали да го наричат, дори и да не било с най-добри чувства, „свещеникът“.

Що се отнася до президента на клон, не мога да ви кажа как се е казвал – с времето данните му са изгубени. Но аз го наричам ученик, посланик, християнин, добрият самарянин и приятел. 116 години по-късно неговото влияние все още се усеща, като аз самият съм плод на неговото ученичество.

Има една поговорка, че можем да преброим семките в една ябълка, но не можем да преброим ябълките, които идват от една семка. Семките, посадени от този президент на клон, са родили безброй плодове. Той едва ли изобщо е предполагал, че 48 години по-късно, няколко поколения от семейството на Мартин и от двете страни на завесата ще бъдат запечатани в храма Берн Швейцария.

Вероятно най-великите притчи са онези, които никога не достигат до нас, но които се проявяват в тихи, скромни действия и постъпки, случващи се в живота на обикновени хора, които се опитват да бъдат като Исус, като обикалят и вършат благодеяния. Това, което направил този милосърден президент на клон, не е било част от списък със задачи за отмятане. Той просто живеел според Евангелието, както е описано в книгата на Алма: „… те не отпращаха никой от тези (…) които бяха гладни, или които бяха жадни, или които бяха болни (…) те бяха великодушни към всички: и стари, и млади (…) и мъже, и жени“. И детайл, който не бива да пренебрегваме, е, че те не отпращаха никой „в църквата или извън църквата“.

Онези, които вземат върху си името на Христос, си дават сметка, както споделя пророкът Джозеф Смит, че „човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен, когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род“.

Така е живял Исус. Всъщност, Той е направил толкова много, че учениците Му не са могли да запишат всичко. Апостол Йоан пише: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги“.

Нека следваме примера на Христос, да правим добро и да превърнем ученичеството в приоритет, продължаващ цял живот, така че всеки път, когато общуваме с другите, те да усещат Божията любов и потвърждаващата сила на Светия Дух. Тогава ще можем да се присъединим към моя прадядо и милионите други, които са заявили, подобно на ученика Андрей: „Намерихме Месия“.

Накрая, нашата идентичност не се определя от света. Но нашето ученичество се определя от получаваните от нас обреди, от спазваните от нас завети и от любовта, която проявяваме към Бог и нашите ближни, като просто вършим добро. Както учеше президент Нелсън, всички ние наистина сме чеда на Бог, чеда на завета и ученици на Исус Христос.

Свидетелствам, че Исус Христос е жив и ни е изкупил. Той е Този, Който казва: „Призовах те по име; Мой си ти“. В името на Исус Христос, амин.