Усмихнати лица и благодарни сърца

Преди няколко месеца председателствах конференция на кол, създаден преди година, който вече имаше 10 единици. Над 2000 души изпълниха малката сграда за събрания и три шатри, разпънати отвън. Президентът на кол е на 31 години, съпругата му е на 26 и те имат две малки дечица. Той ръководи този разрастващ се и изправен пред трудности кол без оплаквания, само с усмихнато лице и благодарно сърце.

По време на интервю с патриарха научих, че неговата съпруга е тежко болна и той изпитва трудности да осигурява грижите за нея. След като обсъдихме въпроса с президента на кол, ние ѝ дадохме свещеническа благословия. Попитах патриарха средно колко патриархални благословии дава.

„Осем до десет“ – каза той.

Попитах: „На месец?“.

Той отговори: „На седмица!“. Посъветвах го, че да дава толкова много благословии на седмица не е разумно.

„Старейшина Годой – отвърна той, – те продължават да идват всяка седмица, включително нови членове и много младежи.“ Отново, без оплаквания, само с усмихнато лице и благодарно сърце.

След съботната вечерна сесия на конференцията на кол, на път за хотела, забелязах хора да си купуват храна по пътя късно вечерта. Попитах моя шофьор защо го правят, когато е толкова късно, вместо през деня. Той отговори, че през деня са работили, за да имат пари за храна по-късно.

„О, те са работили днес, за да се нахранят утре“ – казах аз.

Но той ме поправи: „Не, те са работили през деня, за да се нахранят тази вечер“. Надявах се, че нашите членове може да са в по-добра ситуация, но той потвърди, че много от тях са изправени пред подобни трудности в тази част на страната. На следващата сутрин, по време на нашата неделна сесия и отскоро наясно с техните обстоятелства, аз бях още по-трогнат от техните усмихнати лица и благодарни сърца.

На път за неделното събрание, с президента на кол видяхме двойка да върви по пътя с бебе и две малки деца. Спряхме, за да им предложим да ги закараме. Те бяха изненадани и очаровани. Когато попитах колко време им е необходимо да вървят до сградата за събрания, бащата отговори, че може да отнеме между 45 минути и един час, в зависимост от темпото на децата. Те трябваше да изминават това разстояние в двете посоки всяка неделя, без оплаквания – само с усмихнати лица и благодарни сърца.

Една неделя преди конференция на кол посетих два клона, използващи обществени училища като сгради за събрания. Бях шокиран от непретенциозните и скромни условия в сградите, където липсваха дори основни удобства. Когато се срещнах с няколко членове там, бях готов да се извиня за неподходящите условия на сградата им за събрания, но те бяха щастливи да имат близко място, където да се събират, спестявайки си така обичайното дълго вървене. Отново нямаше оплаквания – само усмихнати лица и благодарни сърца.

След съботно обучение на ръководители, президентът на кол ме заведе на неделните събрания, провеждани в къща под наем. Там присъстваха 240 души. След това епископът представи 10 нови членове, кръстени същата седмица. Конгрегацията беше разположена в две малки стаи, като някои членове седяха извън сградата и наблюдаваха събранието през прозорците и вратите. Отново нямаше оплаквания – само усмихнати лица и благодарни сърца.

Посетих тази красива малка страна, позната също като „планинското кралство“, за да видя окръг на Църквата, подготвящ се да стане кол. След събранията в събота посетих неделната служба в един от клоновете им, помещаващ се в къща под наем. Стаята за причастие беше препълнена, като имаше хора, които стояха отвън пред вратата, за да участват. Казах на президента на клон, че се нуждаят от по-голяма къща. За моя изненада, той ме информира, че това са само половината от членовете. Другата половина щеше да посети второ събрание за причастие след втория час. Отново нямаше оплаквания – само усмихнати лица и благодарни сърца.

Върнах се в Лесото по-късно, защото, както спомена старейшина Д. Тод Кристоферсън по-рано, беше настъпил смъртоносен пътен инцидент, включващ няколко от нашите младежи. Когато посетих семействата и ръководителите, очаквах атмосфера на печал. Вместо това срещнах силни и устойчиви светии, които се справяха със ситуацията по вдъхновяващ начин, повдигащ духа.

Мфо Аниша Нку, 14-годишно момиче, оцеляло след инцидента, го обясни добре със свои думи: „Имайте упование в Исус и винаги се обръщайте към Него, защото чрез Него ще намирате мир и Той ще ви помага в процеса на изцеление“.

Това са само няколко примера, от които разбираме положителната им нагласа, защото Евангелието на Исус Христос е в центъра на техния живот. Те знаят къде да намират помощ и надежда.

Защо Спасителят може да помага на тях и на нас при всякакви обстоятелства в живота ни? Отговорът може да бъде открит в Писанията:

„И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид. (…)

И Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта (…) та да узнае Той (…) как да подпомага Своя народ според немощите му“.

Както учи старейшина Дейвид А. Беднар, няма физическа болка, терзание или слабост, които може да изпитаме и които Спасителят да не познава. „В момент на слабост вие и аз може да извикаме: „Никой не разбира през какво преминавам“. (…) Вероятно никое човешко същество не знае. Но Божият Син съвършено знае и разбира. И защо? Защото Той е изпитал и понесъл нашето бреме много преди нас.“

Ще завърша със свидетелството си за словата на Христос в Матей 11:

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“.

Точно като тези светии в Африка аз знам, че това обещание е истинно. Истинно е там, истинно е навсякъде. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.