Обща конференция
Господ ускорява Своето дело
Обща конференция, октомври 2025 г.


14:55

Господ ускорява Своето дело

Докато Господ ускорява Своето дело, ние следва както да обичаме и да подхранваме тези, които приемат Неговото Евангелие, така и да им служим.

Чарлз Дикенс започва своята класическа творба Повест за два града със следното твърдение: „Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време“. В известен смисъл това е вярно и за нашето съвремие.

Живеем в неспокойни времена, когато „цялата земя (е) в размирици“. Тази сутрин старейшина Гари Е. Стивънсън по прекрасен начин наблегна на увещанието на президент Ръсел М. Нелсън да бъдем миротворци, бидейки последователи на Исус Христос. Това е съществена част от насърчаването на единството, мира и изцелението в „най-лошото време“.

Ние също така жевеем и в „най-хубавото време“, върху което ще се съсредоточа сега. В предисловието към Учение и завети, раздел 1, Господ казва, че пълнотата на Евангелието ще се „оповест(ява) (…) до краищата на света“. Той наистина ускорява Своето дело в наши дни. Следва да бъдем изключително благодарни за това ускоряване, което се е случвало и се случва, въпреки трудните времена. Живеем в дни, когато последователите на Господ имат привилегията да чуват Неговия глас и да откликват с отворени сърца и умове. Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, които са отдадени на Спасителя и Неговите заповеди, намират цел и дълбок личен мир.

През различни периоди от историята на Църквата е имало значителен ръст в броя на хората, стъпили на заветната пътека. Един такъв период е от 1837 до 1850 г. Някои от ранните апостоли в Господната възстановена Църква отслужват мисии в Обединеното кралство. В резултат на тези мисии хиляди се присъединяват към Църквата и към 1850 г. в Обединеното кралство живеят повече членове, отколкото в Съединените щати. Тогава Господ заповядва на тези светии да се съберат в Юта. Настъпва масова емиграция, част от която е финансирана чрез Кредитния фонд за емиграция.

Обичам разказа за пристигането в долината на Соленото езеро на голяма група обърнати във вярата от Англия и Уелс през 1852 г. Групата е посрещната на изхода на каньона Имигрейшън от Първото президентство и оркестъра на Капитан Пит. Дезърет нюз ги описва по следния начин: „… група пътници (включително) сестри и деца, пътуващи пеша, изгорели от слънцето, изтощени от прехода, но не и отчаяни; сърцата им бяха ведри и радостни, което ясно се виждаше на щастливите им лица. (…)

(Когато) минаваха край мястото, отредено за храма (…) хиляди мъже, жени и деца се бяха събрали от различни части на града, за да се обединят за това славно и радостно посрещане“. Президент Бригъм Йънг се обръща към тях: „Нека Господ Бог на Израил ви благослови. (…) Молихме се непрестанно, хиляди молитви бяха отправяни за вас, ден след ден, към Този, Който ни е заповядал да събираме Израил, да спасяваме чедата човешки чрез проповядване на Евангелието и да ги подготвяме за пришествието на Месията“.

В духа на този радостен разказ, нека отново уверя всички новообърнати във вярата и членовете, завръщащи се в Църквата: ние ви обичаме, имаме нужда от вас, Господ има нужда от вас. Може да не ви посрещаме с маршируващи оркестри, но се молим благословиите на небесата да ви придружават във вашите усилия да напредвате по заветната пътека, която води към Бог Отец и Исус Христос в селестиалното царство.

Има ясни доказателства, че вярата в Исус Христос нараства в наши дни. В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се наблюдава забележително увеличение на броя на обърнатите във вярата и на тяхното участие. През изминалите 36 месеца почти 900 000 обърнати във вярата са се присъединили към Църквата. Те съставляват приблизително 5 процента от общия брой членове на Църквата. Ние приветстваме новите членове с отворени обятия и дълбока благодарност за пътя, който са избрали.

Тези 900 000 обърнати във вярата през изминалите 36 месеца надхвърлят общия брой членове на Църквата на 110-ата ѝ годишнина през 1940 г., когато той е бил малко над 860 000 души. През тази година сме се родили – старейшина Джефри Р. Холанд, старейшина Дитер Ф. Ухтдорф и аз.

Тези прекрасни новообърнати във вярата идват от всяка част на света. В сравнение с предходната година, през първите шест месеца на 2025 г. броят на обърнатите във вярата се е покачил с над 20 процента в Европа, Африка, Тихоокеанския район и Латинска Америка. В Северна Америка се наблюдава 17 процента увеличение. Господното дело продължава да напредва с голяма сила. Нарастването на общия брой на членовете е ясно свидетелство, че Евангелието докосва сърцата и променя живота на хората навсякъде.

В наши дни тези безценни обърнати във вярата вече не се събират на едно място. Благодарение на вярата и посвещаването на членовете на Църквата има налични ресурси, чрез които се оказва подкрепа на конгрегациите – при строежа на сгради за събрания и храмове – по целия свят. С необходимите свещенически ключове и предоставените ресурси, спасителните обреди са вече налични на повечето места в света.

Независимо от това къде живеем, необходимо е настоящите членове да приветстват стотици хиляди нови членове по начина, по който описах, че сме посрещнали светиите от Англия и Уелс в ранната ни история. Много ми хареса речта на старейшина Герит У. Гонг през тази сесия, в която той ни учи, че никой не трябва да седи сам – нито емоционално, нито духовно.

Нашето свещено задължение е да приемаме и приветстваме новите и завръщащите се към активност членове. Докато Господ ускорява Своето дело, ние следва както да обичаме и да подхранваме тези, които приемат Неговото Евангелие, така и да им служим. Можем да помагаме в изграждането на народа на Сион, където сме „едно сърце и един ум, и живее(м) в праведност“. За да бъдем едно с Господ, ние трябва да бъдем едно пред Господ. Всички членове, независимо от датата на кръщение, споделят отговорността да приветстват другите хора.

Моето напътствие към членовете на Църквата е да обгърнем в обятията си тези безценни, избрани хора, които са приели Евангелието на Исус Христос.

Президент Гордън Б. Хинкли ни учи, че новообърнатите във вярата членове се нуждаят от „приятел, отговорност и подхранване с „доброто слово Божие“ (Мороний 6:4)”. Ние можем да бъдем сред приятелите, които помагат на тези новообърнати във вярата да осъзнаят, че принадлежат тук и не са само гости. Можем да им помагаме да разберат, че са ученици на Исус Христос, които могат да служат на другите и да приемат призования за служба. Младите обърнати във вярата членове следва да обмислят дали да отслужат пълновременна мисия. Необходимо е всички да се стремят да водят живот, подобен на Христовия.

Мнозина се присъединяват към Църквата с цената на огромна лична жертва и отчаяно имат нужда от обичта и подкрепата на останалите светии.

Обръщам се към хората, които наскоро са дошли в тази вяра или се завръщат в нея. Възможно е да има трудности пред вас. Бъдете търпеливи към себе си. Мисионерите са ви учили на основните учения и са ви обяснили заветите и обредите на царството, изложени в Писанията и в Проповядвайте Моето Евангелие.

Получаването на обреди, сключването на завети и животът според заповедите са от съществено значение. Съсредоточавайте се върху заветите, необходими за възвисяване. Евангелието прави възможно възвисяването, за което е нужно сключване и спазване на свещени завети с Бог. С изключение на кръщението, потвърждаването и ръкополагането в свещеничеството на Мелхиседек (за мъжете), заветите, в които встъпваме, се извършват в храма. За мъртвите всеки от тези спасителни обреди се извършва единствено в храма. Затова подготовката за храма трябва да е цел, която не търпи отлагане.

Понякога ще се чувствате несигурни относно това, което знаете. Знанието за Евангелието е голяма благословия, получавана чрез натрупване с течение на времето, но не е спасителен обред. Евангелието не е изпит за знание. Но все пак президент Ръсел М. Нелсън обещава: „Ако с молитва изучавате Книгата на Мормон всеки ден, ще вземате по-добри решения – всеки ден. (…) Обещавам ви, че ако размишлявате върху изучаваното, небесните отвори ще се разтварят и ще получавате отговори на въпросите си и насока за живота ви“.

Освен това всяка година в учебната програма за неделните събрания се редуват Старият завет, Новият завет, Книгата на Мормон и Учение и завети. С течение на времето ще се чувствате все по-уверени с нарастването на знанието ви за Евангелието. Редовното изучаване на Писанията ще благославя и обогатява живота ви, задълбочавайки вашето обръщане в Евангелието на Исус Христос.

Изучаването на чистото учение на Исус Христос е начинание, траещо цял живот, както по отношение на разбирането на учението, така и във връзка с воденето на живот, подобен на Христовия. Основните завети осигуряват рамка, която наричаме „заветната пътека“. Президент Нелсън учи по въздействащ начин на тези принципи. Всички членове, особено новите и завръщащите се към активност, ще бъдат благословени, ако изучават и прилагат неговите пророчески послания, свързани със заветите и заветната пътека.

Ако си поставите за цел достойно да сключите всеки завет, необходим за възвисяване, вие ще бъдете на заветната пътека, която води до селесиалното царство. Храмът и обредите на храма следва да бъдат в центъра на нашето внимание. Повечето завети се сключват индивидуално от един човек. Но за един от тях, вечния брак, е нужно да обединим усилията си със спътник. Нашата цел следва да бъде да открием този вечен спътник.

Но не се обезсърчавайте, ако вечният брак не е възможен на този етап. Пророците учат, че верните членове, които спазват заповедите, няма да бъдат лишени от нито една благословия. Цар Вениамин, един от пророците в Книгата на Мормон, изразява това по прекрасен начин: „… онези, които спазват Божиите заповеди (…) са благословени във всички неща (…) и ако останат верни до края, те (…) могат да живеят (…) с Бога в състояние на нескончаемо щастие“.

Ще откриете, ако вече не сте го разбрали, че членовете не са съвършени. От даденото чрез откровение учение става ясно, че по време на пътуването ни на земята ще правим грешки. Живеем в един несъвършен и паднал свят, а не в селестиален свят. Този живот е период на изпитание с непрекъснати възможности да се покайваме и да доказваме себе си.

Ние всички изпитваме чувства на неспособност в стремежа си да ставаме подобни на Исус Христос. Неговото Единение ни позволява да се покайваме всекидневно, когато не успяваме напълно. Както казва Нефи, друг пророк от Книгата на Мормон, „(з)атова (…) трябва да напредва(ме) с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако напредва(ме), угощавайки се със словото Христово и устои(м) до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“.

Като размишляваме над съвременните трудности, трябва да помним, че по време на Своето земно служение Спасителят също е живял в неспокойни и изпълнени с насилие времена. Той не се е съсредоточавал върху политическите трудности на деня, а върху усъвършенстването на светиите.

Следването на Спасителя и Неговото учение и заповеди никога не е било лесно в един свят на непрекъснати размирици. Не е било лесно нито за Исус Христос в неспокойния свят по време на Неговото земно пътуване, нито за ранните ръководители и членове – не е лесно и за нас. За щастие, живите пророци осигуряват напътствията, от които се нуждаем конкретно за нашето време. Президент Далин Х. Оукс ще продължи това духовно въздействащо наследство.

Свидетелствам, че учението на Църквата на Исус Христос е вечно и истинно. Давам своето сигурно и непоколебимо свидетелство, че Исус Христос е жив и че благодарение на Неговото Единение ние можем да бъдем едно с Него. В святото име на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Чарлз Дикенс, Повест за два града, 1984 г., с. 6.

  2. Една от темите на Дикенс е идеята за лична трансформация във времена на социално напрежение.

  3. Учение и завети 45:26.

  4. Вж. Гари E. Стивънсън, „Блажени са миротворците“, Лиахона, ноем. 2025 г., с. 6–9.

  5. Учение и завети 1:23.

  6. Вж. Учение и завети 88:73.

  7. Вж. Учение и завети 59:23, вж. също Йоан 14:27.

  8. Вж. Деянията на апостолите 2:41.

  9. Вж. Учение и завети 112. Това откровение е получено на 23 юли 1837 г. – денят, в който Евангелието за първи път се проповядва в Англия в тази диспенсация. За повече информация относно тези мисии, вижте Джеймз Б. Алън, Роналд К. Есплин и Дейвид Дж. Уитакър, Men With a Mission: The Quorum of the Twelve Apostles in the British Isles, 1837–1841, 1992 г.

  10. Повечето от тези обърнати във вярата членове идват от работническите класи. Чарлз Дикенс вижда някои от тях, докато се подготвят да отпътуват за Съединените щати на кораба Амазония. Той дава положителна оценка за тях. Описва ги като „елита и цвета на Англия“ („The Uncommercial Traveller“, All the Year Round, 4 юли 1863 г., с. 446). Вж. също 1 Коринтяните 1:26–28.

  11. Вж. „Arrival from England, by the „Perpetual Emigrating Fund“, Deseret News, 18 септ. 1852 г., с. 90.

  12. Вж. Учение и завети 76:62, 70; вж. също 1 Коринтяните 15:40–42.

  13. Информация, предоставена от отдел Статистически и членски архиви и Мисионерския отдел.

  14. Информация, предоставена от отдел Статистически и членски архиви и Мисионерския отдел.

  15. Информация, предоставена от отдел Статистически и членски архиви.

  16. Информация, предоставена от отдел Статистически и членски архиви и Мисионерския отдел.

  17. Към 90-те години на 19-и век ръководителите започват да насърчават членовете да остават по родните си земи, вместо да се събират в Юта. Първите колове извън Планинския Запад се създават през 20-те години на 20-и век, а първият кол извън Съединените щати и Канада е организиран в Нова Зеландия (вж. Брандън С. Плею, ред., Mapping Mormonism: An Atlas of Latter-day Saint History, 2014 г., с. 184–185).

  18. Вж. Учение и завети 110:11–16.

  19. Вж. Герит У. Гонг, „Никой не седи сам“, Лиахона, ноем. 2025 г., с. 40–43.

  20. Моисей 7:18.

  21. Вж. Йоан 17:20–21; 1 Коринтяните 12:11–31.

  22. Гордън Б. Хинкли, „Converts and Young Men“, Ensign, май 1997 г., с. 47.

  23. Вж. Послание на Яков 2:5, вж. също Матей 19:29, Римляните 2:11, Ефесяните 2:19, Мосия 18:8–9.

  24. Вж. Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за споделяне на Евангелието на Исус Христос, 2023 г., с. 17.

  25. Вж. Учение и завети 14:7.

  26. Ръсел М. Нелсън, „Книгата на Мормон: какъв би бил животът ви без нея?“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 62–63; вж. също Спенсър У. Кимбъл: „Когато изглежда, че нито божествено ухо слуша, нито божествен глас говори (…) ако се потопим в Писанията, разстоянието намалява и духовността се завръща“ (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, 2006 г., с. 67).

  27. Вж. Йоан 5:39.

  28. Вж. например Ръсел М. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 92–95; „Силата на духовната инерция“, Лиахона, май 2022 г., с. 97–100; „Да побеждаваме света и да намираме покой“, Лиахона, ноем. 2022 г., с. 95–98.

  29. Мосия 2:41.

  30. Вж. Алма 34:32.

  31. 2 Нефи 31:20.

  32. Вж. Ефесяните 4:11–15.

  33. Вж. Йоан 17:20–22.