Не изоставяйте милостта, която Бог ви предлага

Веднъж един учител преподавал, че китът, колкото и да е голям, не може да глътне човек, защото гърлото му е твърде малко. Едно момиченце възразило: „Но Йона бил погълнат от кит“. Учителят отвърнал: „Това е невъзможно“. Момиченцето казало неубедено: „Ами, когато отида в небесата, ще го попитам“. Учителят подигравателно попитал: „Ами ако Йона е бил грешник и не е отишъл в небесата?“. Момиченцето отговорило: „Тогава вие може да го попитате“.

Смеем се, но не бива да подминаваме силата, която историята на Йона предлага на всеки „смирен търсач на щастие“, особено на тези, на които им е трудно.

Бог заповядва на Йона да „ид(е) в големия град Ниневия“, за да проповядва покаяние. Но Ниневия е ожесточен враг на Древен Израил и затова Йона незабавно се отправя в точно обратната посока, качвайки се на кораб към Тарсис. Докато плава, отдалечавайки се от призованието си, се разразява буря, която заплашва да потопи кораба. Убеден, че непослушанието му е причината за това, Йона доброволно пожелава да бъде хвърлен зад борда. Това успокоява бурното море и останалите на борда биват спасени.

Като по чудо Йона се разминава със смъртта, когато „една голяма риба“, която „Господ (е) определил“, го поглъща. Но той изнемощява в това изключително тъмно и отвратително място в продължение на три дни, докато най-накрая не е изплют на сушата. След случилото се той приема призованието си за Ниневия. При все това, когато жителите на града се покайват и са спасени от унищожение, Йона е недоволен от милостта, проявена към неговите врагове. Бог търпеливо учи Йона, че Той обича и се стреми да спаси всички Свои чеда.

Като се „препъва“ неведнъж в своите задължения, Йона дава ярко свидетелство, че в земния живот „всички са паднали“. Ние не говорим често за свидетелство за Падението. Но е голяма благословия да имаме разбиране и духовно свидетелство за учението защо всеки един от нас изпитва трудности от морален, физически и обстоятелствен характер. Тук на земята растат грозни плевели, дори и здравите кости се чупят и всички „не заслужават да се прославят от Бога“. Но това смъртно състояние – резултат от избори, направени от Адам и Ева – е съществено за самата причина за нашето съществуване – „да мо(жем) да има(ме) радост“! Както научават нашите първи родители, единствено като вкусим от горчивината и усетим болката на един паднал свят, ние бихме могли да си представим, дори да се насладим на, истинското щастие.

Свидетелството за Падението не извинява греха, нито небрежното отношение към задълженията в живота, които винаги изискват старание, добродетел и отговорност. Но то следва да смекчава нашите разочарования, когато нещата просто не вървят или виждаме морален упадък в член на семейството, приятел или ръководител. Твърде често неща като тези ни карат да затъваме в критики, водещи до разпри, или възмущение, ограбващо вярата ни. Но едно непоколебимо свидетелство за Падението може да ни помага да сме по-подобни на Бог, както е описано от Йона, т.е. „милосърд(ни), дълготърпелив(и) и многомилостив(и)“ към всички – включително и към себе си – в нашето неизбежно несъвършено състояние.

Освен да изявява последствията от Падението, историята на Йона още по-въздействащо ни насочва към Този, Който може да ни избави от тези последствия. Саможертвата на Йона, за да спаси другите на кораба, е наистина Христова постъпка. И три пъти, когато Исус е притиснат да покаже чудотворно знамение за Своята божественост, Той ясно отговаря, че „друго знамение няма да (…) се даде освен знамението на (…) Йона“, като отбелязва, че както Йона е бил „в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“. Като символ на жертвената смърт на Спасителя и славното Му Възкресение, Йона може да е несъвършен. Но това прави личното му свидетелство и отдаденост на Исус Христос, проявени в корема на кита, така затрогващи и вдъхновяващи.

Вопълът на Йона е на добър човек, който се терзае поради неща, които най-вече сам си е причинил. За един светия, когато се стигне до катастрофални последствия поради неща, за които съжалява – навик, коментар или решение – въпреки многото други добри намерения и искрени усилия за праведност, резултатът може да е особено смазващ и да породи чувство на безнадеждност. Но без значение от причината или степента на кризата, в която се намираме, винаги има „суша“ – място на надежда, изцеление и щастие. Чуйте думите на Йона:

„В скръбта си извиках към Господа (…) от вътрешността на преизподнята извиках. (…)

Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето. (…)

И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти; но отново ще погледна към святия Твой храм.

Водите ме обкръжиха дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми.

Слязох до дъното на планините (…) но пак Ти (…) си избавил живота ми от рова.

Като чезнеше (…) душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.

Онези, които уповават на лъжливите суети, изоставят милостта, спазвана за тях.

Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа“.

Въпреки че беше преди много години, мога да ви кажа точно къде бях седнал и какво точно изпитвах, когато в дълбините на корема на един личен ад аз открих тези стихове. На всеки, който днес се чувства като мен тогава – че сте отхвърлени, потъвате в най-дълбоките води, с морски бурени, обвити около главата ви, и огромни океански вълни, разбиващи се около вас – молбата ми, вдъхновена от Йона, е: Не изоставяйте милостта, която Бог ви предлага. Имате непосредствен достъп до божествена помощ и изцеление, въпреки човешките ви несъвършенства. Тази удивителна милост идва в Исус Христос и посредством Него. Тъй като ви познава и обича съвършено, Той я предлага лично на вас, с други думи, тя е съвършено съобразена с вас, предназначена е да облекчава вашите лични страдания и да изцелява конкретно вашите болки. И така, за ваше добро, не ѝ обръщайте гръб. Приемете я. Започнете, като отказвате да се вслушвате в „лъжливите суети“ на противника, който ви изкушава да си мислите, че облекчението идва, като поемате в посока, противоположна на вашите духовни отговорности. Вместо това следвайте стъпките на покаялия се Йона. Призовавайте Бог. Обръщайте се към храма. Придържайте се към сключените завети. Служете на Господ, на Неговата Църква и на другите, като жертвате и отдавате благодарност.

Като правите тези неща, ще получавате разбиране за Божията специална заветна любов към вас – наричана в Библията на иврит хесед. Ще виждате и усещате силата на Божиите верни, неуморни, неизчерпаеми и „нежни милости“, които могат да ви направят „могъщи (…) за избавление“ от всеки грях или неуспех. Ранното и дълбоко страдание може да замъгли това разбиране отначало. Но като продължавате да изпълнявате това, което сте обещали, разбирането ще носи все повече и повече светлина в душата ви. И с него не само ще намирате надежда и изцеление, но, за ваше удивление, ще откривате радост, дори насред своите тежки изпитания. Президент Ръсел М. Нелсън ни учи изключително добре: „Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение (…) и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни. Радостта произлиза от Него и се случва заради Него“.

Независимо дали се намираме в дълбока криза, подобна на тази на Йона, или насред ежедневните трудности в несъвършения ни свят, поканата е една и съща: Не изоставяйте милостта, която Бог ви предлага. Поглеждайте към знамението на Йона, живия Христос, Онзи, Който се вдигна от тридневния си гроб, победил всичко – за вас. Обръщайте се към Него. Вярвайте в Него. Служете Му. Усмихвайте се. Защото в Него, и само чрез Него, идва пълното и щастливо изцеление от Падението – изцеление, от което всички ние така спешно се нуждаем и смирено търсим. Свидетелствам, че това е истина. В святото име на Исус Христос, амин.