Украсени с добродетелта на себеобузданието

През май 2021 г., докато разглеждаше ремонтните дейности на храма Солт Лейк, президент Ръсел М. Нелсън се удиви на усилията на пионерите, които, с ограничени ресурси и непоклатима вяра, са издигнали тази свещена постройка, физически и духовен шедьовър, устоял на изпитанията на времето. Но той също така огледа последиците от ерозията, която с времето е причинила пукнатини в първоначалните основи на храма и нестабилност в зидарията – ясни признаци за нуждата от укрепване на основите.

След това нашият възлюбен пророк ни учи, че точно както е необходимо да се вземат сериозни мерки за укрепване на основите на храма, за да може да устоява на природните сили, така и ние трябва да предприемаме изключителни мерки – дори такива, каквито никога досега не сме предприемали – за да укрепваме своите духовни основи в Исус Христос. В своето забележително послание, той ни зададе два проницателни въпроса, върху които да размишляваме: „Колко здрави са вашите основи? Какъв вид „подсилване“ на вашето свидетелство и разбирането ви на Евангелието е нужно?“.

Евангелието на Исус Христос ни предоставя божествено вдъхновени и ефективни средства, които да предотвратяват духовната ерозия в душите ни, въздействащо да укрепват нашите основи и да ни помагат да избягваме пукнатините във вярата си и нестабилността както в нашето свидетелство, така и в разбирането ни за свещените истини на Евангелието. Един особено приложим принцип за постигане на тази цел се намира в 12-и раздел на Учение и завети – откровение, дадено чрез пророка Джозеф Смит на Джозеф Найт, един праведен мъж, който искрено се опитва да разбере Господната воля, не само за чисто външна промяна, но за да бъде непоколебим в своето ученичество – непоклатим като стълбовете на небесата. Господ заявява:

„Ето, Аз говоря на тебе и също на всички онези, които имат желание да осъществяват и установяват това дело.

И никой не може да съдейства за това дело, освен ако не е смирен и изпълнен с любов, имащ вяра, надежда и милосърдие, бидейки въздържан във всичко, което ще бъде поверено на грижата му“.

Напътствията на Спасителя, записани в това свещено откровение, ни напомнят, че себеобузданието (или както е споменато в стиха: въздържаността) е съществен крепежен елемент за едни здрави основи в Исус Христос. То е една от незаменимите добродетели, не само за призованите да служат, но и за всички, които са сключили свещени завети с Господ и са приели да Го следват с вяра. Себеобузданието внася хармония и подсилва другите Христови качества, споменати в това откровение: смирение, вяра, надежда, милосърдие и чистата любов, която струи от Него. Освен това, развиването на себеобуздание е значим начин да предпазваме душите си от едва доловимата, но при все това постоянна духовна ерозия, породена от светски влияния, които могат да отслабват нашите основи в Исус Христос.

Сред качествата, които са присъщи за истинските ученици на Христос, себеобузданието се отличава като отражение на Самия Спасител, ценен дар на Духа, достъпен за всички онези, които се поддават на божествено влияние. Това е добродетелта, която внася хармония в сърцето, оформяйки желанията и емоциите с мъдрост и спокойствие. В Писанията себеобузданието е представено като съществена част от напредъка по духовния ни път. То ни води към търпение, благочестие и състрадание, като в същото време облагородява нашите чувства, думи и действия.

Учениците на Христос, които се стремят да развиват това Христово качество, стават все по-смирени и изпълнени с любов. В тях се заражда една вътрешна сила, носеща мир, и те стават по-способни да възпират гнева си, да подхранват търпението си и да се отнасят към другите с разбиране, уважение и достойнство дори когато ветровете на несгодите фучат неукротимо. Те се стремят да не действат импулсивно, а избират да действат с духовна мъдрост, водени от кротост и нежното влияние на Светия Дух. По този начин те стават все по-неподатливи на духовната ерозия, защото, както учи апостол Павел, те знаят, че могат да направят всичко чрез Христос, Който ги укрепява – дори по време на изпитания, които биха могли да разклатят свидетелствата им за Него.

В посланието си към Тит, Павел отправя свещен съвет относно качествата на онези, които желаят да представляват Спасителя и да изпълняват волята Му с вяра и отдаденост. Той казва, че те следва да бъдат гостолюбиви, разбрани, праведни и благочестиви – качества, които ясно отразяват влиянието на себеобузданието.

Обаче Павел предупреждава, че те не трябва да бъдат „своевол(ни), нито гневлив(и) (…) нито побойни(ци)“. Подобни характеристики са противоположни на нагласата на Спасителя и пречат на истинското духовно израстване. В контекста на Писанията, човек, който не е „своеволен“, отказва да се държи арогантно и горделиво. Този, който не е „гневлив“, избягва естествения порив да губи търпение или да става раздразнителен. Не е „побойник“ този, който отхвърля раздорите, агресивното и грубо поведение, било то вербално, физическо или емоционално. Като полагаме усилия да променяме поведението си с вяра и смирение, можем да имаме сигурна котва в стабилната канара на Неговата благодат и да се превръщаме в чисти и усъвършенствани оръдия в Неговите свети ръце.

Размишлявайки върху нуждата да развиваме себеобуздание, се сещам за думите на Анна, майката на пророка Самуил – жена със забележителна вяра, която, макар и след големи изпитания, отправя песен на благодарност към Господ. Тя казва: „Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие от устата ви; защото Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата“. Нейната песен е повече от молитва – тя е покана към самата нея да действа със смирение, самоконтрол и умереност. Анна ни напомня, че истинската духовна сила не се изразява в импулсивни реакции или надменни слова, а в премерено, вежливо отношение, в унисон с мъдростта на Господ.

Нерядко светът величае държание, породено от агресивност, арогантност, нетърпение и прекомерност, като често оправдава подобен вид поведение с напрегнатото ежедневие и склонността към утвърждаване и популярност. Когато отвръщаме поглед от добродетелта на себеобузданието и пренебрегваме нежното и внасящо умереност влияние на Светия Дух в начина, по който действаме и говорим, лесно попадаме в капана на противника, което неизбежно ни води до изричане на думи и заемане на позиции, за които дълбоко ще съжаляваме, без значение дали това е в нашите социални, семейни или дори църковни взаимоотношения. Евангелието на Исус Христос ни кани да упражняваме тази добродетел особено в моменти на трудности, защото именно в тези моменти се разкрива истинският характер на човека. Както заявява веднъж Мартин Лутър Кинг-мл.: „Истинската същност на един човек си проличава не от позицията му в моментите на комфорт и удобство, а от позицията му в моментите на трудности и противоречие“.

Като заветен народ, ние сме призовани да пуснем дълбоко корени в свещените обещания, които сме дали на Господ, като внимателно следваме модела, който Той е установил чрез Своя съвършен пример. А в замяна Той обещава: „Истина, истина ви казвам, че това е Моето учение и всеки, който гради върху това, той гради върху Моята канара, и портите на пъкъла не ще надвият над него“.

Служението на Спасителя на земята се отличава с добродетелта на себеобузданието във всички аспекти от Неговия характер. Чрез Своя съвършен пример Той ни учи: „Бъд(ете) търпелив(и) в огорченията, не хул(ете) срещу онези, които хулят“. Като учи, че не трябва да се поддаваме на гнева в резултат на спорове и разногласия, Той заявява: „Трябва да се покаете и да станете като малко дете“. Също така учи, че всички, които желаят да дойдат при Него с пълно намерение в сърцето, трябва да се помирят с онези, на които са ядосани, или с онези, които имат нещо срещу тях. Със спокойно отношение и състрадателно сърце Той ни уверява, че когато се отнасят към нас с грубост, нелюбезност, неуважение или пренебрежение, Неговата доброта няма да ни изостави, а заветът да имаме мира Му няма да бъде премахнат от живота ни.

Преди няколко години със съпругата ми имахме свещената привилегия да се срещнем с няколко верни светии от Църквата в Мексико Сити. Мнозина от тях, поради свои преживявания или такива на близките им, бяха понесли неописуеми изпитания, като отвличания, убийства и други съкрушаващи трагедии.

Вглеждайки се в лицата на тези светии, ние не доловихме гняв, негодувание или желание за отмъщение. Вместо това открихме едно тихо смирение. Техните лица, въпреки че бяха белязани от тъга, излъчваха искрен копнеж за изцеление и утеха. Въпреки че сърцата им бяха съкрушени от страдания, тези светии напредваха с вяра в Исус Христос, избирайки да не позволяват на страданията им да се превръщат в пукнатини във вярата им или да водят до колебание в свидетелството им за Евангелието.

В края на това свещено събиране, ние поздравихме всеки от тях. Всяко здрависване, всяка прегръдка, се превърна в едно тихо свидетелство, че с помощта на Господ можем да избираме да отвръщаме със себеобуздание на разочарованията и трудностите в живота. Техният тих и непридирчив пример беше една нежна покана да вървим по пътеката на Спасителя със себеобуздание във всичко. Почувствахме се сякаш бяхме в присъствието на ангели.

Исус Христос, най-великият от всички, страда за нас, докато не започна да кърви от всяка пора, при все това Той никога не позволи на гнева да се разпали в сърцето Му, нито прояви агресивност, жлъч или пък изрече скверни думи, дори и в тези големи страдания. Със съвършено себеобуздание и несравнима кротост Той не мислеше за Себе Си, а за всяко от Божиите чеда – от миналото, настоящето и бъдещето. Апостол Павел свидетелства за възвишеното отношение на Христос, когато заявява: „Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“. Дори по време на най-големите Си страдания, Спасителят проявява съвършено и божествено себеобуздание. Той заявява: „При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки“.

Мои възлюбени братя и сестри, отправям искрена покана към всички нас да украсяваме умовете и сърцата си с Христовата добродетел на себеобузданието, откликвайки на призива на пророка, нашия скъп президент Ръсел М. Нелсън. Като се стремим с вяра и усърдие да внасяме себеобуздание в своите действия и думи, аз ви свидетелствам, че ще укрепваме живота си и ще имаме по-здрава котва в сигурната основа на нашия Изкупител.

Тържествено свидетелствам, че постоянният стремеж към себеобуздание пречиства душите ни и освещава сърцата ни пред Спасителя, като нежно ни доближава до Него и ни подготвя, с надежда и мир, за онзи славен ден, когато ще Го срещнем при Неговото Второ пришествие. Споделям тези свещени слова в името на нашия Спасител, Исус Христос, амин.