Евангелието на Исус Христос e съсредоточено върху семейството

Учението на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е съсредоточено върху семейството. Храмът има съществено значение в нашето учение за семейството. Обредите, получени там, ни позволяват да се завърнем в присъствието на нашия Небесен Отец като вечни семейства.

Президент Ръсел М. Нелсън обяви изграждането на 200 нови храма, включително тези от общата конференция от април 2025 г. Той обичаше да обявява нови храмове в края на всяка обща конференция и ние се радвахме заедно с него. Но с големия брой храмове, които в момента са в ранен етап на проектиране и строителство, е уместно да забавим темпото при обявяването на нови храмове. Затова, с одобрение от Кворума на дванадесетте апостоли, няма да обявим нови храмове по време на тази конференция. Сега ще продължаваме напред, както с предоставянето на храмовите обреди на членове на Църквата по света, така и с вземането на решение кога и къде ще обявяваме изграждането на нови храмове.

Частта от моята реч, която чухте, беше написана след смъртта на нашия обичан президент Ръсел М. Нелсън. Това, което следва, бе написано и одобрено седмици по-рано, но все още представлява моите учения, вдъхновени от Господ.

В прокламацията за семейството, представена преди 30 години, се заявява, че „семейството е постановено от Бог“ и „заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите чеда“. В нея се провъзгласява също, че „заповедта на Бог към Неговите чеда да се плодят и да изпълват земята остава в сила“. И още: „Също така заявяваме, че Бог е заповядал свещените сили за създаване на потомство да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга“. Както старейшина Ръсел М. Нелсън (по онова време) учи публиката в УБЙ, семейството е „основен елемент в Божия план. (…) Всъщност целта на плана е възвисяването на семейството“.

Църквата на Исус Христос понякога е позната като църква, съсредоточена върху семейството. Тя е такава! Нашата връзка с Бог и целта на земния ни живот са обяснени от гледна точка на семейството. Евангелието на Исус Христос е планът на нашия Небесен Отец за доброто на Неговите духовни чеда. Наистина можем да кажем, че евангелският план за пръв път ни е преподаван по време на съвета на едно вечно семейство, той се прилага чрез нашите земни семейства и е предвиден да възвиси чедата на Бог във вечни семейства.

Въпреки този доктринален контекст, има противопоставяне. В Съединените щати страдаме от влошаване в институцията на брака и намаляване на броя родени деца. В продължение на близо сто години намалява както относителният дял на домакинствата, оглавявани от семейни двойки, така и раждаемостта. Ситуацията с браковете и раждаемостта при членовете на нашата Църквата е много по-положителна, но при тях също има значително намаляване. Жизненоважно е светиите от последните дни да не губят разбирането си за целта на брака и ценността на децата. Това е бъдещето, към което се стремим. „Възвисяването е семеен въпрос – ни учи президент Нелсън. – Единствено чрез спасителните обреди на Евангелието на Исус Христос семействата могат да бъдат възвисени.“

Намаляването на броя на сключените бракове и раждаемостта в национален план е разбираемо по исторически причини, но ценностите и практиките на светиите от последните дни трябва да подобряват, а не да следват тези тенденции.

Когато бях момче, преди 80 години, живеех във фермата на баба ми и дядо ми, в среда, в която почти всичко, което се случваше през деня, беше под ръководството на семейството. Нямаше телевизия или други електронни устройства, които да разсейват от семейните дейности. За разлика от тогава, в днешното градско общество, малко членове провеждат постоянно дейности, съсредоточени върху семейството. Градският живот и съвременният транспорт, организираните забавления и високоскоростната комуникация улесняват младежите да възприемат домовете си като общежитие, в което спят и се хранят от време на време, но където има много по-малко родителска насока върху дейностите им.

Родителското влияние е отслабено и от начина, по който повечето настоящи членове на Църквата си изкарват прехраната. В миналото, едно от най-големите влияния, което сплотяваше семействата, бе полагането на съвместни усилия в преследване на обща цел – като например облагородяване на пустошта или изкарване на прехраната. Семейството бе организирана и ръководена единица за икономическо производство. Днес, повечето семейства са единици за икономическо потребление, което не изисква висока степен на семейна организация и сътрудничество.

С отслабването на влиянието на родителите, светиите от последните дни все още имат отговорността, дадена им от Бог, да учат децата си да се подготвят за нашата семейна съдба във вечността (вж. Учение и завети 68:25). Мнозина от нас трябва да правят това, въпреки че не всички семейства отговарят на традиционния модел. Разводът, смъртта и раздялата са част от реалността. Преживях го в семейството, в което израснах.

Баща ми почина, когато бях на седем години, така че с по-малкия ми брат и с по-малката ми сестра бяхме отгледани от овдовяла майка. В най-трудните ситуации тя продължаваше напред. Тя бе сама и съкрушена, но с помощта на Господ въздействащият начин, по който преподаваше учението на възстановената Църква, ни даваше насока. Как само се молеше за небесна помощ при отглеждането на своите деца и бе благословена! Бяхме отгледани в щастлив дом, в който починалият ни баща винаги присъстваше. Тя ни учеше, че имаме баща, че тя има съпруг и че винаги ще бъдем семейство благодарение на брака, който са сключили в храма. Баща ни просто отсъстваше временно, защото Господ го бе призовал за друга работа.

Знам, че много други семейства не са толкова щастливи, но всяка самотна майка може да преподава за любовта на Небесния Отец и благословиите от брака в храма, които ще дойдат в крайна сметка. Вие също можете да правите това! Планът на Небесния Отец дава тази възможност на всички. Всички сме благодарни за брака в храма и за предстоящите благословии от запечатването ни като вечно семейство. Подобно на майка ми, ние обичаме да цитираме обещанието на Лехий към сина му Яков, че Бог „ще посвети страданията (ни) за (наша) полза“ (2 Нефи 2:2). Това се отнася за всяко семейство на светии от последните дни, пълно или засега непълно. Ние сме семейна църква.

Нашето учение и нашата вяра във вечните семейства ни укрепват и сплотяват. Никога няма да забравя обещанието на дядо ми по майчина линия Харис, когато като деца живеехме в неговата ферма, близо до Пейсън, Юта. Той ми поднесе трагичната новина, че баща ми е починал в далечен Денвър, Колорадо. Изтичах до спалнята си и коленичих до леглото, плачейки неудържимо. Дядо ме последва, коленичи до мен и каза: „Аз ще бъда твой баща“. Това нежно обещание е въздействащ пример какво могат да правят бабите и дядовците, за да запълват липсите, когато семействата загубят някой член или той отсъства.

Родителите – самотни или в брачна връзка, както и други хора, като например бабите и дядовците, които поемат тази роля за децата – са великите учители. Техният най-ефективен начин за преподаване е чрез пример. Семейният кръг е идеалното място да се показват и научават вечни ценности, като например важността на брака и децата, целта на живота и истинския източник на радост. Семейството е най-доброто място за научаването на други важни житейски уроци, като доброта, прошка, самоконтрол и ценността на образованието и честния труд.

Разбира се, много членове на Църквата имат обичани близки, които не приемат евангелските ценности и очаквания. Те се нуждаят от обичта и търпението ни. Що се отнася до отношенията помежду ни, трябва да помним, че съвършенството, към което се стремим, не се ограничава до стресиращите обстоятелства на земния живот. Великото учение в Учение и завети 138:57–59 ни уверява, че покаянието и духовното израстване могат да продължат в света на духовете, който е след земния живот. По-важното е, че когато членовете на семействата се обединяват, за да се укрепват един друг, ние всички трябва да помним, че греховете и неизбежните недостатъци, които всеки от нас има в земния живот, могат да бъдат простени чрез покаяние и благодарение на славното и спасително Единение на Исус Христос.

Нашият Спасител Исус Христос е върховният ни модел за подражание. Ще бъдем благославяни, ако моделираме живота си според Неговите учения и саможертва. Следването на Христос и отдаването в служба на другите е най-добрият лек за себичността и индивидуализма, които сега изглежда са толкова често срещани.

Родителите също така имат задължението да учат децата си на практични знания, освен евангелските принципи. Семействата се сплотяват, когато правят съдържателни неща заедно. Семейните градини изграждат семейните взаимоотношения. Щастливите семейни преживявания укрепват семейните връзки. Особено ценни за сплотяването на семействата са къмпингуването, спортните дейности и другите видове отдих. Семействата трябва да организират семейни събирания, за да си припомнят предците си, което от своя страна води към храма.

Родителите трябва да учат децата си на основните житейски умения, включително да работят в двора и дома. Научаването на езици е полезна подготовка за мисионерска служба и съвременния живот. Учители по тези предмети могат да бъдат родителите, бабите, дядовците или други роднини. Семействата процъфтяват, когато се учат като група и се съветват заедно за всичко важно, свързано със семейството и неговите членове.

Някои може да кажат: „Но ние нямаме време за всичко това“. За да намерят време за това, което е наистина стойностно, много родители ще открият, че могат да включат семействата си, ако изключат всичките си технологични устройства. Родители, запомнете, това, което тези деца всъщност искат за вечеря, е време с вас.

Семействата получават велики благословии, когато се молят заедно, коленичейки вечер и сутрин, за да благодарят за благословиите и да се молят за общите си тревоги. Семействата биват благославяни и когато се покланят заедно по време на църковни събрания и при други обстоятелства с духовна насоченост. Семейните връзки биват укрепвани и от семейни истории, създаването на семейни традиции, както и споделянето на свещени преживявания. Президент Спенсър У. Кимбъл ни напомня, че „вдъхновяващите истории от нашия живот и от този на нашите предци (…) са въздействащи средства за преподаване“. Често те са най-добрите източници на вдъхновение за нас и нашите потомци.

Свидетелствам за Господ Исус Христос, Който е Единородният Син на Бог, нашия Вечен Отец. Той ни кани да следваме заветната пътека, която води към еднo небеснo семейно събиране. Запечатващите сили на свещеничеството, ръководени от ключовете, възстановени в храма Къртлънд, събират заедно семействата за вечността (вж. Учение и завети 110:13–16). В момента те се използват в нарастващ брой храмове на Господ по целия свят. Това е реално. Моля се да бъдем част от него, в името на Исус Христос, амин.