Всеки да може да се поучи

Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, благословени със спътничеството на член на Божеството, можем да получаваме помощта на съвършения частен Учител. Светият Дух знае всички неща, свидетелства за истината и „ще (ни) напомн(я) всичко“. Президент Ръсел М. Нелсън често говореше колко е важно да чуваме гласа Господен. Той ни учеше как да каним напътствието на Светия Дух и многократно ни умоляваше да увеличаваме духовната си способност да получаваме откровение.

Днес ви каня да помислите за ролята на Светия Дух, особено при изучаването и преподаването на Евангелието у дома и в Църквата. Светият Дух се дава чрез молитва с вяра и като се стремим да живеем достойно за този ценен дар. Вдъхновеният църковен наръчник Да преподаваме като Спасителя излага допълнителни принципи, които Господ е установил, за да ни помагат да каним влиянието на Светия Дух.

Един от тези принципи е да отправяме покани за усърдно изучаване. В миналото може да сме мислили за преподаването като възможност за родител или учител да кани Духа в подготовката си и после да споделя какво е научил с децата или членовете на класа, чиято роля е била да слушат. Обаче е още по-ефективно, когато ние, като изучаващи, също идваме подготвени и когато учителите създават възможности за изучаване, които насърчават лично откровение директно в нашите сърца и умове. Тогава, като ни се предоставят възможности да споделяме какво научаваме чрез своето изучаване, а също и от Светия Дух, ние си помагаме един на друг да бъдем поучавани и назидавани. Като прилагаме евангелски принципи, Духът отново свидетелства за тяхната истинност.

Във всички неща Исус Христос е съвършеният пример. Той кани всички нас да бъдем усърдни изучаващи и да поемем отговорност за собственото си свидетелство. Той кани учениците Си да се подготвят да учат, да споделят наученото и да действат с вяра. Той се моли за тях, вижда божествения им потенциал, изслушва ги и им помага да разберат, че са обичани и нужни.

Като учители можем да се съсредоточаваме повече върху напредъка на изучаващите, върху посрещането на нуждите им и върху това да им помагаме да развиват духовни навици за ученичество, продължаващо цял живот. Като изучаващи, когато упражняваме свободата си на избор в процеса на изучаване, ние показваме на Светия Дух готовността си да бъдем учени от Него.

Благодарен съм за учителката, която отправи към мен поканата да стана по-добър ученик. Когато започнах да уча в университета, погрешно си мислех, че ученето е нещо, което трябва да изтърпя, за да имам правото да спортувам. Един ден, след като прочете съчинение, което бях написал, моята преподавателка ми каза, че според нея имам талант за аналитично мислене. Дори не знаех какво означава това. Тя каза, че, при по-съсредоточени усилия, мога да бъда добър студент. Тази мисъл никога не ми бе хрумвала. Нейният интерес, насърчение и покани промениха посоката на образованието ми и обилно благословиха живота ми.

Друг принцип, свързан с поканването на Светия Дух, е да се преподава истинското учение. Това означава, че нашето изучаване и преподаване на Евангелието трябва да се основават на словото Божие, без да правим сензации или предположения за нещата, които Господ не е разкрил. Вместо това да се съсредоточаваме над важните и вечни евангелски принципи, които позволяват на Духа да свидетелства за истината. Отново ние следваме примера на Спасителя. Той казва: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил“.

Истинското учение се намира в Писанията и ученията на съвременните пророци. Господното увещание да изучаваме Писанията самостоятелно и със семействата си, а също и да посещаваме църковните събрания всяка седмица, за да изучаваме Неговото Евангелие, предоставя забележителен модел, по който можем да научаваме Неговото учение и да чуваме Неговия глас. Ние изследваме Писанията, за да разберем историята, преподаваните принципи и приложението на тези истини в живота си. Каква благословия е да имаме Писанията така достъпни за нас. Представете си, че Адам и Ева, Авинадий или дори Великият Учител, Исус Христос, дойдат в домовете или часовете ни, за да ни преподават. Могат да го правят, когато се угощаваме със словото Божие. С постоянни усилия можем да се учим да разбираме и обичаме Писанията и да имаме доверието, че те съдържат отговорите на въпросите на душата.

Имаше един период, преди да сключим брак, когато съпругата ми Кристи се затрудняваше да усеща любовта на Небесния Отец и да разбира Неговия план за нея. Тя се молеше за напътствие и получи впечатление, че трябва да посещава Института, затова се записа в курс за изучаване на Новия завет. Начинът, по който учителят ѝ в Института преподаваше от Писанията, дори начинът, по който ги държеше, показваше колко много обича Божието слово. Докато посещаваше уроците, Светият Дух ѝ нашепваше, че има нещо в Писанията, от което тя се нуждае. Обичта на нейния учител към Писанията и подтиците на Светия Дух породиха в нея желание да започне сериозно изучаване на Божието слово – което се превърна в траещо цял живот пътуване на дълбоко обръщане във вярата и посветена служба.

Последно, както се предлага в Да преподаваме като Спасителя, при нашето преподаване и изучаване винаги следва да се съсредоточаваме върху Исус Христос. Можем да говорим по-често и по-благоговейно за Него и да търсим повече възможности да изразяваме свидетелство, благодарност и любов към Него. Каквато и да е обстановката, като си спомняме за Него, можем да имаме „Неговия Дух да бъде с (нас)“.

Един от начините да поставяме Исус Христос в центъра на своето преподаване, е да подчертаваме, че Той е съвършеният пример, олицетворението и изразът на всички евангелски принципи. Дори когато Той не се споменава конкретно в дадена история от Писанията, ние все пак можем да Го даваме за пример за принципа, който се преподава. Бихме могли просто да питаме: „Можете ли да се сетите за случай, когато Исус Христос дава пример за този принцип?“.

Можем също така да се съсредоточаваме върху Него, като учим за Неговите звания, роли и качества, като се стремим не само да учим какво е правил, но и да разбираме по-добре кой е Той. Например, когато изучаваме принципа покаяние, е важно да разбираме как да се покайваме. Но също така е от особена важност да помним какво е направил Исус Христос, за да бъде възможно покаянието, и да разбираме на какво ни учи покаянието за Него, за Неговата истинска същност и качествата Му. Какво говори нашата възможност да се покайваме за Неговата любов, търпение и милост, Неговата вяра в божествения ни потенциал, Неговата готовност да извърши Единение за греховете ни и радостта, която Той намира в прошката? А разбирането на Неговите звания – като например Агнец Божий, Изкупител и Лечител – ни помага да виждаме, че покаянието е Неговата покана да ни пречиства, променя и изцелява. Като се съсредоточаваме върху нещата, които Той е направил за нас и върху Неговата същност, разкрита благодарение на тях, ние можем да имаме „вяра за покаяние“.

Понякога може да не видим веднага качествата на Спасителя, описани в даден разказ от Писанията. Например, когато четем как Нефи строи кораб, може да се съсредоточим само над Нефи. Но фокусирането над Спасителя може да ни помогне да видим, че този летопис не е съхранен, за да ни учи за величието на Нефи, а за да ни покаже величието на Бог – че Той ни дава сила да спазваме Неговите заповеди и ни избавя в моменти на нужда.

Можем също така да се съсредоточаваме върху централната роля на Исус Христос в съвършения план на щастие на Небесния Отец. Това може да промени посоката на живота ни, ако виждаме собствените си обстоятелства през призмата на Божия вечен план, вместо да ги виждаме през призмата на материалните обстоятелства. Евангелието не е списък с изисквания, то е благата вест, че Исус Христос преодоля греха и смъртта. Именно като получаваме удивителната Му благодат чрез спазване на заветите, които сме сключили с Бог, ние можем да живеем радостно сега и да се подготвяме за живот с нашия Отец в небесата за вечността. Като се учим да виждаме Небесния Отец и Спасителя в Писанията, ще Ги опознаваме по-добре и ще забелязваме любовта и влиянието Им по-често и по-въздействащо в собствения си живот.

Винаги ще помня Духа, Който чувствах като младеж, когато нашият учител ни преподаваше за последните дни от живота на Спасителя. Той ни помогна да видим значимостта на събитията в горната стая, в Гетсиманската градина, на Голгота и в празната гробница. Той споделяше огромната си благодарност за Спасителя и своето всеотдайно желание да Го следва. Начинът му на преподаване бе покана към Светия Дух да свидетелства за Исус Христос. И Духът, Който чувствах в този клас, задълбочи вярата ми и усили любовта и признателността ми към Спасителя. Влиянието на този учител остана с мен през целия ми живот. Както бе казано за един друг учител: „Можехме да стоплим ръцете си на огъня на неговата вяра“.

В нашите домове и църковни събрания, когато се съсредоточаваме върху Исус Христос, преподаваме Неговото учение и изучаваме усърдно, ние каним Светия Дух да задълбочава вярата ни в Исус Христос и да ни помага да ставаме по-подобни на Него, което е целта на преподаването и изучаването на Евангелието.

Благодарен съм за учителите в моя живот, от добрите родители, местните ръководители и учители, до мъжете и жените, които са призовани да преподават и свидетелстват от този амвон, които ни помагат да опознаваме Исус Христос и да Го следваме. Благодарен съм и за Светия Дух, съвършения частен Учител. Именно чрез Светия Дух знам, че Небесният Отец ни обича и има съвършен план за нас, че Исус е Христос, Спасителят и Изкупителят на света, и че Неговото Евангелие и Църквата са възстановени. С благодарност свидетелствам за тези неща в името на Исус Христос, амин.