Единителната любов на Исус Христос

Ако сте извършили сериозни грехове и сте в процес на покаяние или имате желанието напълно да се покаете и да почувствате неизразимата радост на прошката, моля, знайте, че това чудо ви очаква. Спасителят непрестанно призовава: „Елате при Мене“.

Укрепването на вярата ви в нашия Спасител Исус Христос ще възражда копнежа на душата ви да Го опознавате, да вярвате в Него и да привързвате сърцето си към Него. Енос пита относно предложената му прошка: „Господи, как става това?“. Господ отговаря: „Поради вярата ти в Христа, Когото ти никога не си виждал, нито чувал“.

А Мороний добавя: „… и ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за вас“.

Да се отвърнете от греха, да се обърнете към Бог и да укрепвате вярата си в Исус Христос е едно красиво начало. Със смирение да подчините волята си на Бог включва да признаете сериозните грехове пред своя епископ или президент на клон, но цялостната прошка идва от Спасителя. Прошката е божествен дар, предлаган чрез благодатта на Исус Христос.

Желанието наистина да се обърнете към Бог е съпътствано от решителността да бъдете напълно честни със своя Небесен Отец, със себе си, с наранените от вас хора и с вашия свещенически ръководител. Вашият Небесен Отец се радва на решимостта ви да идвате при Него със съкрушено сърце и каещ се дух. Да имаме каещ се дух означава смирено да оставим всичко в Божиите ръце; да имаме съкрушено сърце води до това, което апостол Павел описва като „скръб по Бога“, при която душата милее да се завърне при Него, независимо от цената.

Вашият копнеж ви кара да желаете да поправите „счупеното“ от вас. Но осъзнавайки, че има неща, които нямате силата да поправите, вие пламенно се молите Господ чрез своята благодат да може да изцели онези, които са били наранени в резултат на вашите действия.

Често е болезнено трудно да се преодолеят последиците от сериозния грях спрямо другите. Следвате ли примера на синовете на Мосия, които „ревностно (се) старае(ха) да поправят всички щети, които те бяха нанесли“? Говорете с уважавани от вас хора за нещата, които може би ви убягват.

Докато подготвях тази реч, получих неочакван имейл от човек в процес на покаяние, който има желание да се завърне в Църквата. Бившата съпруга на този човек все още страдала от „загубата на вечния им брак, свързани с децата трудности, липсата на финансова сигурност (…) невъзможността да покрива разходите (и) болезнено задушаващите чувства от извършеното предателство“.

Той сподели с мен как неговият свещенически ръководител „се почувствал впечатлен да (го помоли) да помисли в молитва какво още може да прави за бившата си съпруга и за децата си“. С позволение споделям част от неговия имейл:

„Смятах, че парите, които давах в резултат на споразумението за развод, бяха повече от щедри, но президентът ми на клон ме насърчи да постя и да се моля по въпроса. (…)

Първоначално ми беше трудно да приема идеята да поправя стореното, като плащам допълнително. Тъй като греховете ми нямаха финансово изражение, се чудех какво означаваше да бъда „щедър в поправянето на нанесените щети“ (…) но скоро осъзнах, че не ставаше въпрос само за пари.

Свещеническите ми ръководители се бяха срещнали с (бившата ми съпруга) и с моите деца и си бяха дали сметка, че все още им беше трудно и не бяха изцелени. (…)

Новата ми цел беше да продължа напред с вяра. (…) Просто изразих желанието си да помагам без никакви очаквания. (…) Реших да изпращам на бившата си съпруга определена сума от всяка заплата, като тези средства бяха значителен процент от нетния ми доход. Точно преди да направя първото плащане, Господ ми даде впечатлението, че трябва да плащам двойно по-висока сума.

Осъзнах, че поправянето на щетите не е свързано единствено с пари. Означава смирено да посвещавам живота си на Господ. (…) Парите имат за цел да заменят това, което бях отнел от семейството си заради лошите си избори. Целта е да давам и спазвам обещания, без да очаквам нищо в замяна, и да помагам на съпругата си да не се притеснява за сметките, за да може да търси Духа“.

Вашите усилия да възстановите разрушеното от вас може изобщо да не са свързани с пари, но като смирено се съветвате с Господ, може да осъзнаете, че има още какво да направите.

Като се обръщате към Господ, търсейки Неговата прошка, бъдете търпеливи, докато очаквате Неговото одобрение. Помислете над следните стихове:

„И те се смириха чак до дълбините на смирението; и те призоваваха усърдно Бога; да, дори по цял ден. (…) (Но) Господ беше бавен да чуе призива им поради техните беззакония“.

„При все това Господ ги чу и започна (…) да облекчав(а) тегобите им (…) и те започнаха постепенно да преуспяват в страната“.

Бъдете търпеливи, докато Господ постепенно ви дава Своята благословия и одобрение.

В определения от Господ момент вие ще доловите гласа Му да ви казва: „… аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече“. Като продължавате да се обръщате към Спасителя, един ден вашият Небесен Отец ще „премахн(е) вината от сърц(ето) (ви) чрез заслугите на Сина Си“.

С всички вас, които сте били несправедливо наранени от сериозните грехове на други хора, копнея да споделя любовта и състраданието на Спасителя, както и Неговата утеха и мир.

Тъгата, която сте изпитали, разбитото сърце, загубата, задушаващото чувство на предателство, преобърнатият ви живот – уверявам ви категорично, че Спасителят ви познава и ви обича. Обръщайте се към Него. Той е вашата утеха и сила; Той ще изпраща Своите ангели, които ще ви подкрепят. Кога ще изчезне болката ви, ще утихне скръбта ви, ще бъдат забравени нежеланите спомени? Не знам. Но знам следното: Той има силата да създава красота от пепелта на вашето страдание.

Нашите възлюбени братя и сестри в Гранд Блан, Мичиган, които имат непоклатима вяра в Исус Христос, смелост и безкористност, са получавали и през следващите седмици и месеци ще получават изобилно несравнимата любов и благодат на Спасителя.

Като продължавате да се уповавате на Него, вашите тъмни облаци и вопли на страдание в нощта ще бъдат преобразени в поток от сълзи на радост и мир в утрото на деня. „… скръбта ви ще се обърне на радост. (…) и радостта ви никой няма да отнеме.“ Този момент ще дойде. Свидетелствам, че ще дойде.

Единителната любов на Исус Христос можем да намерим в най-трудните ситуации, но всички ние постоянно се нуждаем от единителната благодат на нашия Спасител. Президент Далин Х. Оукс учи: „Поради Своето Единение в смъртността, нашият Спасител е способен да утешава, да изцелява и усилва всички мъже и жени, навсякъде, но аз вярвам, че Той прави това само за онези, които Го търсят и молят за Неговата помощ. Апостол Яков учи: „Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига“ (Послание на Яков 4:10). Ние отговаряме на изискванията за тази благословия, когато вярваме в Него и се молим за Неговата помощ.

Получих позволение от моя скъп приятел и почетен висш ръководител от Седемдесетте, старейшина Робърт Е. Уелс, вече на 97-годишна възраст, да споделя неговото преживяване от преди повече от 60 години.

Докато живеел в Парагвай през 1960 г. и работел като международен банкер, Робърт Уелс, тогава на 32 години, заедно със съпругата си, Мерил, пилотирали два отделни самолета, летейки към вкъщи, от Уругвай към Парагвай. Попадайки в гъсти облаци, Робърт и Мерил изгубили видимост и радиоконтакт помежду си. Робърт бързо се приземил и научил, че самолетът на съпругата му бил катастрофирал. Нито съпругата му, нито две приятелки, които летели с нея, оцелели. Децата им вкъщи, в Асунсион, били на седем, пет и на две години.

Старейшина Уелс споделя за своята мъка:

„Думите никога няма да бъдат достатъчни, за да изразя болката, в която се давех; тя поглъщаше чувствата ми и притъпяваше сетивата ми. Горчивите сълзи от скръб не стихваха. И за да бъдат нещата още по-зле, докато разумът ми се опитваше да се справи със съкрушителното осъзнаване, че съпругата ми я няма, аз изпитвах огромна вина, тъй като чувствах, че съм отговорен за катастрофата“.

Робърт се обвинявал, тъй като не бил поискал самолетът да бъде проверен по-обстойно и не бил инструктирал по-добре своята съпруга как да пилотира самолет. Чувствал се виновен за небрежност.

Робърт казва:

„Умът ми беше помрачен. (…) Просто съществувах – правех го заради децата – нямаше друга причина.

Бях (…) изгубил желанието си да продължа напред“.

След време Робърт бил благословен с дълбоко духовно преживяване. Той разказва:

„Една вечер, около година по-късно, докато бях коленичил да се моля, се случи чудо. Докато се молех и умолявах моя Небесен Отец, почувствах все едно Спасителят беше дошъл до мен и чух ясен глас да изрича следните думи в душата и ушите ми: „Робърт, Моята единителна жертва е платила за твоите грехове и грешки. Твоята съпруга ти прощава. Твоите приятели ти прощават. Аз ще снема бремето ти“. (…)

От този момент нататък бремето на вината и отчаянието като по чудо беше снето от мен. Бях избавен! Веднага разбрах всеобгръщащата сила на Единението на Спасителя и (…) че тя беше приложима конкретно за мен. (…) Видях (…) светлина и почувствах радост така, както никога преди. (…) Беше ми даден незаслужен дар – Господният дар на благодатта. (…) Не бях достоен за него – не бях направил нищо, за да го заслужа, но Той ми го даде, въпреки всичко“.

Нека всички бъдем „осветени в Христа чрез благодатта Божия, чрез проливането на кръвта на Христа (…) (и) да стане(м) святи и неопетнени“.

Свидетелствам за любовта, милостта и благодатта на нашия Спасител и Изкупител. Той е жив. Ние сме Негови; ние сме чеда на завета. Като имаме вяра в Него, следваме Го и се уповаваме на Него, Той ще ни издига над скръбта и греховете ни. И след това, отвъд този земен живот, в дома на нашия Отец, ние ще живеем заедно с Него завинаги. В името на Исус Христос, амин.