Знайте кои сте в действителност
Независимо къде точно сме на пътеката на ученичеството, животът ни ще се промени из основи, ако разберем по-добре кои сме в действителност.
Преди няколко години дъщеря ни имаше проникновено преживяване по време на мисията си. С одобрение от нейна страна ще споделя откъс от това, което тя ни написа същата седмица:
„Вчера една завръщаща се към активност сестра ни помоли да отидем възможно най-скоро. Когато пристигнахме, я заварихме да ридае неудържимо на пода. Докато плачеше, разбрахме, че е изгубила работата си, предстоеше ѝ да бъде изгонена от апартамента си и отново да стане бездомна“.
Дъщеря ни продължаваше: „Започнах трескаво да претърсвам Писанията в опит да намеря нещо, каквото и да е, което да ѝ помогне. Докато търсех идеалния стих, си помислих: „Какво правя? Христос не би направил това. Това не е проблем, който мога да разреша, но тя е буквално една Божия дъщеря, която се нуждае от моята помощ“. Затова затворих Писанията, коленичих до нея и я държах, докато плакахме заедно до момента, в който тя бе готова да се изправи и да приеме това изпитание“.
След като тази жена се успокоила, дъщеря ни използвала Писанията, за да се опита да ѝ помогне да разбере реалността на нейната божествена ценност и да я учи на една от най-важните истини за нашето съществуване – че ние сме възлюбени синове и дъщери на Бог, един Бог, Който изпитва съвършено състрадание към нас, когато страдаме, и е готов да ни помага, когато отново се изправим.
Изпълнен с прозрение е фактът, че първото учение, което преподават нашите мисионери, е, че Бог е нашият любящ Небесен Отец. Всяка последвала истина се изгражда върху основополагащото разбиране кои сме ние в действителност.
Сюзън Х. Портър, общ президент на Неделното училище за деца, учи: „Нашето отношение и поведение се променят напълно, когато знаем и разбираме колко съвършено сме обичани като чеда на Бог. Това знание променя начина, по който се възприемаме, когато правим грешки. То променя чувствата ни, когато се случват трудни неща. То променя отношението ни към Божите заповеди. Променя отношението ни към другите и способността ни да им влияем положително“.
Тази промяна е илюстрирана в преживяването на Моисей, за което четем, когато той говори с Бог лице в лице. По време на този разговор Бог многократно учи Моисей за божественото му наследство, казвайки: „Моисее (…) ти си Мой син“. Бог обяснява, че Моисей е по подобие на Неговия Единороден. Моисей ясно разбира кой е, че има да върши работа и че има любящ Небесен Отец.
След това преживяване противникът идва да го изкушава и веднага се обръща към него с думите: „Моисее, сине човешки“. Това е често използвано и опасно средство в арсенала на противника. Макар нашият Небесен Отец постоянно и любящо да ни напомня, че ние сме Негови чеда, противникът винаги ще се опитва да ни поставя етикети според нашите слабости. Обаче Моисей вече знае, че е повече от „си(н) човешки“. Той заявява на Сатана: „Кой си ти? Защото ето, аз съм син Божий“. По подобен начин, когато се сблъскаме с трудностите на земния живот или когато чувстваме, че някой се опитва да ни постави етикет според нашите слабости, трябва да сме непоколебими в знанието си за това кои сме в действителност. Трябва да търсим потвърждение отгоре, а не отстрани. И като го правим, ние също можем смело да провъзгласяваме: „Аз съм чедо на Бог“.
В едно духовно послание за пълнолетни младежи по света, нашият обичан президент Ръсел М. Нелсън учи: „И така, кои сте вие? Първото и най-важно нещо е, че сте чеда на Бог, чеда на завета и ученици на Исус Христос. Като приемате тези истини, нашият Небесен Отец ще ви помага да постигнете крайната си цел – да живеете вечно в святото Му присъствие“.
Неслучайно, в един от може би най-често повтаряните стихове в Писанията, Бог ни напомня за нашата връзка с Него. От всички имена, с които може да бъде назоваван в молитвата за причастието, Той иска да бъде наричан „Боже, Вечний Отче“.
Когато започнем наистина да осъзнаваме кои сме, ще вярваме по-силно, че нашият любящ Небесен Отец е осигурил план за нас, според който можем да се завърнем да живеем отново с Него. Старейшина Патрик Кийрън учи: „… прекрасният план на нашия Отец, тъкмо Неговият „невероятен“ план, има за цел да ви заведе у дома, а не да ви държи навън. (…) Бог непрекъснато търси връзка с вас“. Замислете се над това за момент – нашият всесилен, любящ Отец „непрекъснато търси връзка с вас“.
Независимо къде точно сме на пътеката на ученичеството, животът ни ще се промени из основи, ако разберем по-добре кои сме в действителност. Позволете ми да предложа два начина, по които можем да задълбочим това разбиране.
Първо – молитва
В началото на Своето земно служение, Спасителят е отведен в пустошта, за да „бъде с Бога“. Вероятно ние следва да променим своя начин на мислене от това просто да казваме молитвите си до това да отделяме достатъчно време всеки ден, за да общуваме истински с Бог и да бъдем с Него.
Забелязал съм, че качеството на молитвите ми се подобрява, когато отделям по няколко минути, за да се подготвя да говоря с моя Отец. В Писанията ни е показано, че това е модел, който дава резултат. Независимо дали става въпрос за Джозеф Смит, Нефи, сина на Еламан или Енос, всеки от тях по някакъв начин е размишлявал преди записаното им общение с Бог. Енос казва, че душата му е зажадувала, когато думите на баща му проникнали дълбоко в сърцето му. Всеки от тези примери ни учи на необходимостта да се подготвим духовно за времето ни всеки ден, когато ще „бъде(м) с Бога“.
Спасителят дава указания на нефитите: „… когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и след като затвориш вратата, помоли се на твоя Отец“.
Без значение дали във вътрешна стаичка или спалня, принципът е да намерим място, на което да можем да сме сами, за да се молим, за да може душата ни да се успокои и да чувстваме подтиците на „тих(ия) и нежен глас“. Можем да се подготвим, като размишляваме върху нещата, за които сме благодарни, а също и за въпросите или проблемите, които искаме да отнесем към нашия Отец. Трябва да се стремим молитвите ни да не са механични, а да говорим с нашия Отец – на глас, ако е възможно.
Осъзнавам, че в хаоса на живота ни, когато се занимаваме с малки деца или препускаме между събрания, може да нямаме лукса да разполагаме с тихи вътрешни стаички и внимателна подготовка – обаче тези тихи, бързи и спешни молитви може да са много по-съдържателни, когато сме положили усилия да „бъде(м) с Бога“ по-рано през деня.
Може да има хора, които не са се молили отдавна, или други, които не чувстват, че молитвите им биват чувани. Обещавам ви, че вашият Небесен Отец ви познава, обича и иска да се обръщате към Него. Той желае да общува с вас. Той желае да помните кои сте.
Старейшина Джефри Р. Холанд неотдавна учи: „Колкото и много да се молите, молете се още повече. Колкото и усърдно да се молите, молете се още по-усърдно“.
В допълнение към увеличаването на честотата и пламенността на нашите молитви, ежедневното изучаване на Книгата на Мормон и поклонението в храма ще подготвят умовете ни за откровение. Като се стремим да подобрим общуването си с нашия Небесен Отец, Той ще ни благославя да чувстваме още по-силно, че сме Негови чеда.
Второ – узнайте, че Исус е Христос
Най-великото проявление на любовта на Небесния Отец към нас като Негови чеда е фактът, че Той изпрати Своя Син, нашия личен Спасител, за да ни помогне да се приберем у дома. Следователно е нужно да Го опознаем.
Преди години, докато служих като президент на кол, изпратих препоръка за един брат, който беше подходящ да служи като обреден работник в храма. След като обясних колко прекрасен обреден работник ще бъде той, аз неволно натиснах „Не препоръчвам“, с което изпратих препоръката. След като неуспешно се опитах да върна съобщението, се обадих на президента на храм и казах: „Направих ужасна грешка“. Без колебание, този добър президент на храм каза: „Президент Айър, няма нещо, което да сте направили и което да не може да бъде простено и в крайна сметка коригирано“. Колко велика истина. Действително, Исус Христос е „могъщ да спасява“.
През 2019 г. имаше важна промяна във въпросите за храмова препоръка. Преди това в един от въпросите се питаше дали имате свидетелство за ролята на Исус Христос като Спасител и Изкупител. Сега се пита дали имате свидетелство за Неговата роля като ваш Спасител и Изкупител. Единението на Исус Христос действа не само за другите, но също така за вас и за мен. Той е моят Спасител. Той е вашият Спасител. На всеки поотделно. Само чрез Него и вие, и аз можем да се завърнем да бъдем с нашия Отец.
Затова, братя и сестри, нека Го търсим. Нека изучаваме божествената Му връзка с Отца и с всеки от нас. Нека усещаме песента на изкупващата любов, която идва лично при всеки един от нас посредством нашия Изкупител, когато се покайваме. Като опознаваме „Този, Който е могъщ да спасява“, ще разбираме, че ние, като чеда на Бог, сме Неговата радост – ние сме в центъра на Неговото внимание – и наистина всеки от нас си струва да бъде спасен.
Свидетелствам, че имаме любящ Небесен Отец. Като узнаем тази вечна истина чрез усърдна молитва, лично откровение и като идваме при Исус Христос, можем сега и винаги смело да заявяваме: „Аз съм чедо на Бог“. В името на Исус Христос, амин.