Да помним овцете

Христос е Добрият Пастир. Всеки от стадото Му е ценен за Него. Той дава пример какво означава да сме пастири и ни учи чрез думи и дела относно качествата на добрия пастир, включително да познаваме овцете си по име, да ги обичаме, да намираме изгубените, да ги храним и в крайна сметка да ги върнем обратно у дома. Той очаква да правим същото като Негови помощник-пастири.

Можем да научим много за служението по Господния начин от древния пророк и изключителен пастир – Мороний. Той живял в много трудни времена, без ползите от мобилни телефони, компютри и интернет. Но успявал да следи овцете си. Как правел това? Добиваме бегла представа за методологията му в Мороний 6. Там четем, че членовете били „причислявани към хората на църквата на Христа; и имената им се взима(ли), за да могат да бъдат запомнени и подхранвани с доброто слово Божие, за да ги задържат в правия път. (…) И църквата често се събира(ли) заедно, за да постят, да се молят и да разговарят едни с други относно благосъстоянието на душите си“ (Мороний 6:4–5, курсив добавен).

За Мороний били важни хората – имената! Той прилагал принципа на броене и отчитане, за да може всички да бъдат помнени. Всички със затруднения или отклонилите се били забелязвани, а това позволявало на светиите да обсъждат благосъстоянието им по време на съвети. Подобно на пастира, който оставя деветдесет и деветте (сигурен съм, че в безопасност) и отива да търси едната, която е изгубена (вж. Лука 15:4–7), ние сме помолени да познаваме нашите стада – да забелязваме и помним, да отиваме и ние да правим така.

Докато бях ръководител на мисия в Индия, помня, че попитах един млад президент на клон за някои от целите му за предстоящата година: „Колко мъже ще подготвите да получат свещеничеството на Мелхиседек?“. Незабавният му отговор бе: „Седем!“.

Почудих се как изобщо бе измислил тази толкова конкретна цифра! Преди да успея да кажа нещо, той извади един лист хартия с числата от едно до седем отстрани. На първите пет реда бяха написани имена – реални хора, които той и кворумът му на старейшините щяха да поканят и насърчат да получат благословията на свещеничеството в живота си. Разбира се, трябваше да попитам за празните шести и седми ред. „О, президент Джаксън – каза той, клатейки съчувствено глава, – разбира се, че ще кръстим поне двама мъже в началото на годината, които може да получат свещеничеството до края на годината.“ Този превъзходен ръководител бе разбрал принципа на броенето и отчитането.

Христос е организирал Своята Църква така, че да е трудно да се забрави някоя душа, защото всеки е скъп за Него. Всеки човек в даден район, независимо от възраст или пол, има много настойници – пастири, които имат за задача да се грижат за него и да го помнят. Например за благополучието на един млад мъж следят епископство, служещи братя, пълнолетни съветници за младежи, учители в Семинара, президентства на кворум и още няколко други – всички, служещи като предпазни мрежи, здраво прикрепени към този младеж, за да го хванат, ако падне. Дори и ако само една мрежа е правилно поставена, този млад мъж ще бъде в безопасност, забелязван и помнен. Въпреки това, често се оказва, че няма налична мрежа. Хората редовно изчезват в мъглите от мрак и никой не забелязва това. Как можем да бъдем по-добри пастири? Можем да се научим да броим и да отчитаме.

Църквата ни осигурява отчети и средства, за да правим точно това – да помним. Тримесечният отчет е чудесен пример. Той ни позволява многократно да броим, да даваме отчет за всеки член и да забелязваме онези, които липсват или се нуждаят от нашата помощ и обич. Списъкът за действия и интервюта посочва онези, които се нуждаят от вниманието ни сега, като това важи и за отчета за статуса на храмовите препоръки, както и други. Тези инструменти за броене и отчитане поставят хората в центъра на нашето внимание. Кой се нуждае от призование, напредване в свещеничеството или от помощ, свързана със занасянето на име за обреди в храма? На кого бихме могли да помогнем да се подготви за пълновременна мисия? Кой липсва този месец? Тези инструменти ни помагат да помним хората.

Познавам едно семейство от Съединените щати, което прие назначение в Африка. Първата им неделя те влезли в единствената единица на Църквата в страната, където ги посрещнали с ентусиазъм. До към обяд съпругата била призована за президент на Обществото за взаимопомощ, а той – за ръководител на Младите мъже. Съпругът попитал видимо изтощения президент на клон колко са младите мъже. Този предан ръководител от първо поколение посочил към дъното на залата за причастие и казал: „Онези там двамата“. Мъжът съответно бил скептичен, затова взел за вкъщи списък на членовете в клона и бързо забелязал, че всъщност в списъка има 20 млади мъже. Върнал се при президента на клон и помолил за двама енергични двуезични пълнолетни младежи, които да служат като негови съветници, и след това седнал с тях и двете момчета, за да прегледат имената.

После тези усърдни млади хора се заловили за работа. През следващите няколко месеца те намерили всички момчета от списъка. Една по една, тези изгубени овце били приветствани обратно от връстниците си и били нахранени духовно и физически! В рамките на една година всяка неделя на църква присъствали средно по 21 млади мъже. Браво на младите мъже, които броили и отчитали!

Докато работел по магистратурата си, скъп мой приятел се преместил със семейството си в голям американски град, за да продължи образованието си. Незабавно бил призован да ръководи кворума на старейшините. Леко притеснен за първото си интервю с президента на кол, той бил решен да отиде подготвен. Казал на президента на кол, че има три цели за идната година: (1) 90 процента служение, (2) истински евангелски урок всяка седмица и (3) добре планирана дейност на кворума всеки месец.

Усмихвайки се на моя приятел, този мъдър президент на кол попитал: „Можеш ли да назовеш един слабо активен член на кворума, на когото можеш да помогнеш да отиде в храма със семейството си тази година?“. Приятелят ми не очаквал това. Той внимателно помислил и му хрумнало едно име. „Запиши го“ – посъветвал президентът на кол. После опитният ръководител задал същия въпрос още три пъти и интервюто приключило. Младият мъж излязъл от интервюто, получавайки един от най-великите уроци за ръководене и служение. Влязъл за интервюто с програми, уроци и дейности. Излязъл с имена! Впоследствие, неговото служение и служението на неговия кворум били съсредоточени върху точно тези четири имена.

Докато бях ръководител на мисия, една неделна сутрин посетих един от моите клонове. Забелязах, че президентът на клон постоянно вади едно картонче от джоба си и пише на него. Реших да го попитам за това след закриващата молитва. След приключването на събранието и преди да попитам за картончето, ръководителят на мисионерската дейност в клона бързо дойде до подиума, където то му бе връчено. Бързо последвах този ентусиазиран ръководител, за да вляза в ежеседмичното му събрание за координиране на мисионерската дейност в клона. Преди да започнат, той извади картончето от джоба си. Беше пълно с имената на членове, които липсваха от събранието за причастие. В рамките на няколко минути всеки член от съвета бе избрал по едно или две имена и обещал да ги посети същия ден, за да се увери, че са добре, и да им каже, че им липсват. Ето това е броене и отчитане.

Спомням си един окръг, на часове със самолет от най-близкия храм, където поддържането на валидна препоръка бе считано за изключително важно, въпреки че вероятно никога нямаше да бъде използвана. Първата неделя на всеки месец ръководителите използваха инструментите си за броене, за да отчетат надарените си членове. Ако откриеха, че валидността на някоя препоръка скоро щеше да изтече, изпълнителният секретар планираше интервю за подновяването ѝ. Провеждаше се обсъждане относно хората с изтекли препоръки, след което те биваха потърсени, за да им се помогне да се върнат на заветната пътека. Попитах колко от надарените им членове имат валидна препоръка. Отговорът бе невероятните 98,6 процента. Когато попитах за шестимата, чиито препоръки са изтекли, ръководителите можаха да ги назоват по име и ми описаха предприетите действия, за да ги върнат.

Преди няколко години със семейството ми се преместихме обратно в Съединените щати. Вълнувахме се да посещаваме Църквата тук след 26 невероятни години в по-малки, по-изолирани единици. Бях призован за мисионер на района. Имахме страхотен ръководител на мисионерската дейност в района и правехме вълнуващи неща, както и учехме прекрасни хора. Помолих да присъствам на един съвет на района, за да наблюдавам и да получа тяхната помощ за приятелите, с които работехме. Бях изненадан, че се обсъждаше единствено една предстояща дейност на района. След това се обърнах към ръководителя на мисионерската дейност в района и казах, че не е имал възможност да даде отчет за нашите хора. Какъв бе отговорът му? „О, аз никога не давам отчет.“

Сравних това събрание със събрание на съвет на клон в Лахор, Пакистан, който бях посетил само няколко седмици преди това. Тази скромна група бе седнала заедно около малка маса и се говореше само за хора. Имена. Всеки ръководител даде отчет за своето настойничество и за хората и семействата, за които се безпокои. Всички имаха възможност да споделят идеите си за най-добрите начини, по които могат да благословят обсъжданите хора. Бяха направени планове и бяха възложени задачи. Какъв страхотен урок по броене и отчитане по име от нашите братя и сестри от първо поколение!

В Църквата на Исус Христос са ни дадени указания от пророците, минали и настоящи, а също и чрез модела, установен от Спасителя, как да служим. Записваме имена, помним и се съветваме относно благосъстоянието на душите. Ръководителите, които правят това, никога няма да се окажат без точки за обсъждане в събранията на съвета! Принципът на броене и отчитане дава резултат. Това е Господният начин. Можем да се справяме по-добре. За Бог, Който сътвори вселената и управлява всичко, това дело – Неговото дело и слава – е много лично. Такова трябва да е и за всеки от нас, като оръдия в ръцете Му за удивителното дело по спасение и възвисяване. И тогава ще има чудеса в живота на реални хора. В името на Исус Христос, амин.