Помирете се с Бог

Докато изучавам Писанията, попадам на думи, които наистина привличат вниманието ми, предимно защото имат специално значение поради преживявания, които съм имал в живота си. Прекарах кариерата си, работейки като съдебен счетоводител. С оглед на това, изразът помирявам се привлече вниманието ми, докато четях Писанията. (На англ. език се използва една и съща дума за „помирявам се“ и „съгласувам“. – Бел. ред.) Работата ми беше да съгласувам отчетени суми с финансови документи, прилагайки счетоводни, одиторски и разследващи умения. С други думи, моята цел беше да приведа финансовите отчети в съответствие с основните финансови документи, за да осигуря точност и валидност. Полагах старание и усилия да отстранявам несъответствията и обичайно отделях значително време, за да елиминирам дори много малки разминавания.

Апостол Павел умолява коринтяните: „… примирете се с Бога“. Да се помирим с Бог, означава да сме отново в хармония с Бог или да се възстановят взаимоотношенията с Него, които са били обтегнати или прекъснати поради нашите грехове или действия. Казано просто, да се помиряваме с Бог, означава да съгласуваме своята воля и действия с волята на Бог или, както учи президент Ръсел М. Нелсън, да позволяваме на Бог да надделява в живота ни.

Както учим от Писанията, ние сме свободни да действаме сами за себе си, „да избере(м) пътя на вечната смърт или пътя на вечния живот“. Но ако не сме усърдни, тази свобода да действаме сами за себе си може да доведе до разминаване с волята на Бог.

Пророкът Яков учи, че когато се окажем в дисхармония или се разминем с Бог, единственият начин да постигнем помирение е да се „помир(им) (…) с (Бог) чрез единението на Христа“. Трябва да осъзнаем, че помирението зависи от милостта, което означава, че милостивият акт на Единението на Исус Христос прави помирението възможно.

Докато размишлявате върху собствения си живот, сетете се за момент, в който сте се чувствали отдалечени от Небесния Отец, защото вие сте се отдалечили от Него. Например може да не сте били толкова усърдни в молитвите си към Него или в спазването на Неговите заповеди. Точно както избираме да се отдалечаваме от Бог, ние трябва да избираме да полагаме усилия да се помиряваме с Него. Господ набляга на нашата отговорност, когато казва: „Приближавайте се до Мен и Аз ще се приближавам до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намирате, искайте и ще получавате, хлопайте и ще ви се отваря“.

Как Спасителят ни помага да възстановяваме и изглаждаме тази важна връзка? Аз самият имам голям напредък в пътуването си към помирението с Бог, когато следвам напътствията, преподадени от президент Нелсън, и се покайвам всеки ден. Причината е, че помирението означава възстановяване на прекъсната връзка, особено между Бог и човечеството, чрез премахване на бариерата на греха.

Един от великите случаи на помирение, за които четем в Писанията, е този на Енос. Нещо в живота му не било в съответствие с волята на Бог. Той дава пример, като се уповава на Единението на Исус Христос, за да се помири с Бог. Енос обяснява смирението и желанието си за покаяние, както и своята съсредоточеност и решителност. Неговото помирение с Бог е потвърдено, когато до него идва глас, който казва: „Еносе, греховете ти са опростени и ти ще бъдеш благословен“. Енос осъзнава влиянието, което покаянието и помирението имат върху него, когато споделя: „И аз, Енос, знаех, че Бог не може да лъже; затова вината ми беше премахната“.

Помирението носи не само облекчение от чувството на вина, но също така мир в нас самите и между нас и другите хора. То изцелява взаимоотношения, смекчава сърца и укрепва нашето ученичество, носейки по-голяма увереност пред Бог. Това, което ми носи голяма надежда и увереност, е един друг резултат от помирението, описан от Енос с думите: „И след като аз, Енос, чух тези слова, вярата ми в Господа започна да става непоколебима“.

Когато бях момче, дядо ми по майчина линия имаше голяма овощна градина с череши. Имах възможността да работя в градината, предимно през лятото, по време на прибирането на реколтата. Като много малък открих, че моето участие се състоеше в това да ми дадат кофа и след това да се кача на едно дърво, за да бера череши.

Прибирането на реколтата се промени значително, когато моят дядо купи машина за бране на плодове. Тази машина хваща ствола на дървото и го клати, а това кара черешите да падат от дървото върху мрежи, които се използват за събирането им. Забелязах, че когато машината започнеше да клати дървото, почти всички череши падаха от него за секунди. Също така установих, че без значение дали дървото се разклаща в продължение на 10 секунди или цяла минута, някои череши не падаха. Те бяха наистина „непоклатими“.

Падането на череши от дърво в резултат на разклащане е възможно поради отделянето на етилен. Този хормон е причина слоят от клетки между дръжката на черешата и дървото да отслабне. Следователно дръжката на една узряла череша по-лесно се откъсва от дървото поради отслабената връзка.

От Писанията научаваме, че стволът Есеев е метафора за Месията, Исус Христос, за Когото е пророкувано, че ще дойде от потомството на Есей, бащата на цар Давид. Точно както етиленът отслабва връзката с дръжката на узряла череша, неподчинението, съмненията и страховете могат да отслабват връзката ни със ствола Есеев, или Исус Христос, позволявайки да бъдем лесно разклатени и отделени от Него. Колкото и верни да сме, не трябва да допускаме връзката ни с Исус Христос да отслабва.

В Учение и завети дори верните получават предупреждение: „Но има възможност човек да отпадне от благодатта и да отстъпи от живия Бог“. Господ продължава: „… да, даже (…) онези, които са осветени, нека да внимават“. За да не отпаднем, Господ съветва: „… ето защо, нека църквата да внимава и да се моли винаги, да не би да изпаднат в изкушение“.

Бихме могли да оприличим състоянието, при което можем лесно да бъдем разклатени, с описаните в Писанията условия, при които хората са узрели за унищожение, с неизбежни последствия. Изразът може също да се използва и в по-широк смисъл, за да обозначи състояние на разложение, поквара или упадък, което прави нещо податливо на срив или разруха.

Какво символизира тази зрялост? Означава ли тя, че можем да достигнем етап, в който сме неспособни на промяна? Не, според мен означава, че можем да достигнем момент, в който не желаем да се променяме. Противоотровата на узряването за унищожение е да правим онези неща, които ще укрепват връзката ни с Исус Христос. Както споменах, покаянието води Енос до етапа на непоколебима вяра. Има сила в покаянието – редовното, своевременно и често покаяние. Както ни учи президент Нелсън, „(няма) нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно“.

В допълнение към проповядването на покаяние, пророкът Яков учи, че осъзнаването на Божията намеса в живота ни, търсенето и получаването на откровение и вслушването в Божия глас ни помагат да бъдем непоколебими. Той също така учи: „Затова ние изучаваме пророците и имаме много откровения, и духа на пророчеството; и като имаме всички тези свидетелства, ние получаваме надежда и вярата ни става непоклатима“. Да се вслушваме в словата и поканите на пророците и апостолите, както и да действаме според тях, може да ни изпълва с надежда, увереност и сила и така вярата ни да става непоклатима.

Научил съм, че желанието за помирение с Бог трябва да е съпроводено с желание за покаяние. Покаянието и получаването на благословиите на Единението на Исус Христос водят до непоклатима вяра. Непоклатимата вяра води до желание винаги да бъдем помирени с Бог. Това е цикличен, повтарящ се модел.

Братя и сестри, каня ви да се помирите с Бог чрез Единението на Исус Христос. Свидетелствам, че сключването и спазването на завети укрепва връзката ни със Спасителя, като така избягваме узряването за унищожение. Свидетелствам, че помирението с Бог чрез Единението на Исус Христос води до непоклатима вяра.

Знам, че Небесният Отец обича вас и мен и Той изпрати Своя Възлюбен Син, Исус Христос, за да бъде наш Спасител, Изкупител и Великият Помирител. Свидетелствам за Исус Христос и правя това в името на Исус Христос, амин.