Изпитвани във вярата и укрепвани в Христос

Мои скъпи братя и сестри, чувствам любовта на Господ, когато се събираме заедно. Изпитвам смирение да говоря пред вас. Моля се Духът да отнесе в сърцата ви онова, което Господ би желал да чуете, отвъд думите, които ще изговоря.

Отдавна, през колежанските ми години, се опитвах да изучавам физика и математика. Чувствах се претоварен. Започнах да мисля, че се опитвам да науча нещо, което беше отвъд моите възможности. Колкото по-претоварен се чувствах, толкова по-малко сили имах да продължавам да се опитвам. Моето обезсърчение ме накара да смятам, че усилията ми са почти безплодни. Започнах да обмислям да се откажа и да изучавам нещо по-лесно.

Чувствах се слаб. Докато се молех, изпитах тихото уверение от Господ. Усетих как Той ми казва: „Изпитвам те, но също така съм с теб“.

Тогава не разбирах пълния смисъл на тези думи. Но знаех какво да направя – захванах се за работа.

Като размишлявах и полагах усилия през следващите години, успях да разбера това насърчително послание в Писанията: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“.

Осъзнах, че моите затруднения с физиката бяха всъщност дар от Господ. Той ме учеше, че с Неговата помощ мога да правя неща, които изглеждат невъзможни, ако имам вярата, че Той ще е до мен, за да ми помага. Чрез този дар Господ желаеше да ме изпита и укрепи.

Думата изпитвам има няколко значения. Да изпиташ нещо означава не просто да го подложиш на изпитание. Означава да увеличиш силата му. Да изпиташ парче стомана означава да го поставиш под напрежение. Добавят се висока температура, тежест и натиск, докато действителните качества на стоманата станат явни и се подобрят. Стоманата не отслабва чрез изпитването. Всъщност тя се превръща в нещо, на което можеш да се довериш, нещо достатъчно здраво, за да носи по-голяма тежест.

По същия начин Господ ни изпитва, за да ни укрепва. Това изпитване не идва в моменти, когато ни е лесно или удобно. То идва в моменти, когато се чувстваме на ръба на силите си, отвъд това, което сме смятали, че можем да понесем. Господ учи, че трябва да продължаваме да израстваме и да не спираме нито за миг да полагаме усилия, че никога не трябва да се отказваме, а да се опитваме непрестанно.

Когато продължаваме да имаме вяра в Исус Христос – дори когато нещата ни се струват невъзможни в даден момент – ние ставаме духовно по-силни. Светите писания акцентират върху тази истина.

Пророкът Мороний например е изпитван и укрепван по такъв начин. През последните си години той живее сам. Пише, че няма приятели, че баща му е бил убит и че неговият народ е бил унищожен. Преследван е от тези, които искат да отнемат живота му.

Въпреки всичко Мороний не се отчайва. Напротив, той издълбава върху плочи своето свидетелство за Исус Христос – послание към хора, които няма да доживее да види, включително към потомците на тези, които искат да го убият. Той пише за нас. Знае, че някои хора ще се присмиват на думите му. Знае, че други ще ги отхвърлят. Независимо от това, той продължава да пише.

В резултат на изпитанията, вярата на Мороний е пречистена и укрепена. Тя става по-чиста. Думите му носят силата на човек, който устоява с вяра до края. Можем да почувстваме тази сила, когато четем неговото свидетелство:

„Сега, аз, Мороний, пиша нещо от това, което ми изглежда добро; и аз пиша за моите братя ламанитите; и бих желал да знаят, че се изминаха повече от четиристотин и двадесет години, откакто бе дадено знамението за пришествието на Христа.

И ще запечатам тези летописи, след като ви кажа няколко слова чрез увещание.

Ето, бих ви увещавал, че когато четете тези неща, ако е мъдрост Божия да ги прочетете, да си спомните колко милостив е бил Господ към чедата човешки от сътворението на Адам чак до времето, когато ще получите тези неща и ще размислите върху тях в сърцата си.

И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух.

И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“.

Свидетелството на Мороний е пречистено в самота, но сияе със светлина, за да напътства всички поколения да търсят нашия Отец в небесата и Спасителя Исус Христос.

Друг пророк от Книгата на Мормон, Яков, е изпитван и укрепван като дете, което преживява страдания и много скръб. Но баща му Лехий го учи, че Бог ще го благославя чрез неговите изпитания.

„И сега, Якове, аз говоря на тебе: Ти си моят първороден в дните на моята горест в пустошта. И ето, в детството си ти изстрада огорчения и много скръб поради грубостта на братята ти.

При все това, Якове, мой първородний в пустошта, ти познаваш величието Божие; и Той ще посвети страданията ти за твоя полза.

Затова душата ти ще бъде благословена и ти ще живееш в безопасност с брат ти Нефи; и дните ти ще бъдат изживени в служба на твоя Бог. Затова аз знам, че ти си изкупен поради праведността на Изкупителя ти; защото ти си видял, че в пълнотата на времето, Той идва, за да донесе спасение на човеците.“

Пророкът Джозеф Смит преживява подобно изпитване и укрепване в затвора Либърти. В дълбините на своята мъка той извиква:

„О, Боже, къде си Ти? (…)

Докога ще се възпира Твоята ръка?“.

Господ, Който вижда, че страданията ще имат освещаващ ефект, ако Джозеф им устои добре, отговаря:

„Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;

и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе и ти ще тържествуваш над всички твои зложелатели“.

Най-великият пример за изпитване и укрепване e Единението на Спасителя. Той взема върху Си греховете на света. Той понася нашите болки и скърби. Той изпива горчивата чаша. Той доказва верността Си във всеки един момент.

Благодарение на Своето славно Единение Исус Христос може да ни укрепва в моментите ни на изпитание. Той знае как да ни подпомага, защото е изпитал всички трудности, които ние някога ще изпитаме в земния живот. „Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ (…) та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му.“

Ние учим, че докато е в Гетсиманската градина, Спасителят моли Отца, ако е възможно, изпитанието да Го отмине, но след това Той също така казва, че ако такава е волята на Отца, тогава ще я изпълни. С други думи, Спасителят дори поема върху Си съмнението и несигурността, но има вяра в Своя Небесен Отец.

Братя и сестри, вашето изпитване и укрепване може да не изглеждат като тези на Мороний, Яков или пророка Джозеф Смит. Но те ще дойдат. Възможно е да настъпят тихо, чрез изпитанията на семейния живот. Може да ви сполетят под формата на болест, разочарование, скръб или самота.

Свидетелствам, че тези моменти не са доказателство, че Господ ви е изоставил. Напротив, те са доказателство, че Той ви обича достатъчно, за да ви пречиства и укрепва. Той ви прави достатъчно силни да носите товара на вечния живот.

Ако останем верни в нашата служба, Господ ще ни пречиства. Той ще ни укрепва. И един ден ще погледнем назад и ще разберем, че тези изпитания са доказателство за Неговата любов. Ще осъзнаем, че Той ни е оформял така, че да можем да застанем до Него в слава. Както Господният апостол Павел заявява в края на своя живот: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“.

Свидетелствам, че Господ ви познава. Той знае за изпитанията, пред които се изправяте. Той е с вас. Той няма да ви изостави. Свидетелствам, че Исус Христос е Синът Божий. Той е нашата сила, нашият Изкупител, нашата надежда. Ако се уповаваме на Него, Той ще направи така, че нашата духовна сила да се равнява на всяко изпитание, което сме призовани да понесем. Свидетелствам за това в святото име на Исус Христос, амин.