Приемане на Неговия дар

Даването на подаръци е обичай, който обхваща всички култури, цивилизации и хилядолетия. През епохите хората са си давали подаръци едни на други с цел укрепване на взаимоотношения, изразяване на обич и благодарност и отбелязване на важни събития като сватби, рождени дни и празници. И хората не са единствените Божии творения, които си дават подаръци! Сред многото други примери, които можем да посочим, пингвините са известни с това, че дават блестящи камъчета на евентуалните си партньори, a маймуните бонобо (братовчеди на шимпанзетата) си дават плодове с цел разширяване на приятелския кръг.

Какви подаръци сте давали вие? Сетете се за случай, в който сте открили – или направили – съвършения подарък за някого, когото обичате. Просто сте знаели, че подаръкът е бил точно това, което вашият близък е искал и би оценил. Какво представляваше подаръкът? За вашата майка ли беше? За приятел? За вашето дете? За учител? За вашия дядо? Как се почувствахте, когато открихте този подарък? Как се почувствахте, когато си представихте този обичан от вас човек да го отваря? По същия начин, кога някой ви е давал съвършения подарък и какво беше усещането да го приемете?

Когато бях на около седем години и живеех с родителите си в Арабия, излезе един детски филм, наречен Мечта на колела. Във филма се разказва за един магически автомобил, който може да се управлява сам, да плава по вода и дори да лети! Знаех, че у дома в Англия произвеждат миниатюрен модел играчка на точно този автомобил и, о, колко много исках да получа такъв! Можеше да се дръпне един лост и крилата на автомобила да изскочат! Когато баща ми отиде на едно пътуване по работа до Англия и попита дали искам да ми донесе нещо, аз му казах колко много искам да имам една от тези коли играчки.

Той се върна от пътуването, но нямаше количка за мен. Много се натъжих и си помислих, че вероятно е забравил. Но около 10 дни по-късно беше рожденият ми ден и ме очакваше един малък, красиво опакован пакет. С голямо нетърпение и без да смея да се надявам много, аз отворих подаръка и открих моя автомобил. Бях толкова щастлив, че се разплаках. Дръпнах лоста и крилата изскочиха точно като крилата на автомобила във филма! Колко благодарих на баща ми за този толкова ценен подарък! Играх си с този автомобил в продължение на години, а го пазих още по-дълго. Мисля, че на баща ми му хареса да ми даде тази кола поне толкова, колкото на мен ми хареса да я получа!

Можем да мислим за даването на подарък като за нещо, състоящо се от три части:

1. Даването на подаръка, при което даващият го избира, изработва или подготвя и го подарява на човека, когото обича. За това е нужно внимателно намерение от страна на даващия, за да даде нещо значимо.

2. Получаването и отварянето на подаръка, когато човекът получава подаръка от даващия – често изразявайки изненада, благодарност и вълнение – преди да го отвори, понякога развързва панделка и разопакова подаръка, за да разбере какво представлява той.

3. И след това се случва може би най-важният етап – приемането на подаръка. Приемането на искрено подарен подарък е много повече от това той да бъде получен и после отворен. Повече е дори от осъзнаването на ценността на подаръка и изразяването на благодарност към даващия. За да може наистина да приемем един подарък, ние възприемаме неговата ценност за нас самите, използваме го пълноценно в живота си и с благодарност помним даващия.

Приемането на подарък не е пасивен, а е съзнателен и съдържателен процес, който далеч надхвърля отварянето на пакет. Приемането означава оценяване и свързване както с подаръка, така и със сърцето на даващия по начин, който укрепва връзката между даващия и приемащия. Мисълта за колата играчка ми връща множество безценни спомени, тъй като отново усещам дълбоката обич и грижа на моя баща към мен, изразена в този подарък и безброй други щедри постъпки.

Нашият Небесен Отец има несметни дарове от светлина и истина, които е подготвил да излее върху всеки от нас, Неговите безценни чеда. Те бликат от щедрото сърце на нашия Великодушен Даващ като извор в пустинята. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините“. В нашата заветна връзка с Отца, Той винаги е Даващият, а ние – смирените получаващи.

Но ние не бихме могли да получим нищо без най-великия от всички дарове на Отца – Неговия Възлюбен Агнец, Неговия Син, Исус Христос. Всички дарове на нашия Отец произтичат и започват да действат в резултат на доброволната жертва на Спасителя в Гетсиманската градина и на кръста, и в резултат на Неговото триумфално Възкресение. Исус Христос, нашият милостив Изкупител, е върховният дар от нашия Отец на светлините. „В дара на Своя Син, Бог е приготвил още по-превъзходен път“.

Бих искал да говоря за един всеобхватен дар на вечна истина, който укрепва нашата способност да приемаме всичко друго, с което нашият Отец желае да ни дари – жизненоважен дар на знание, който, когато бъде цялостно получен и приет дълбоко в душата, дава контекст на радостите и трудностите в живота, както и на останалите без отговор въпроси: той е, че ние наистина сме Божии чеда. Тази истина е удивителна! Прекрасна е! И не е в преносен смисъл.

Представете си, че чувате това за първи път. Вие наистина сте Негова ценна дъщеря! Вие наистина сте Негов безценен син! И пътеката, на която се намирате, е Неговият план на щастие. Със Своята всезнаеща обич, Той има точна представа за това кои сте били, преди да бъдете изпратени на земята, и какво сте преживели досега в земния си живот, и милостиво е планирал всеки ваш утрешен ден. И, о, колко много копнее Той един ден да се завърнете при Него и да приемете върховната цел на всички Негови прекрасни дарове – вечен живот с Него.

Въпросът не е дали тази истина, този дар, е нещо реално, а дали ние ще го открием и приемем. Този дар вече ни е бил даден от Отца. Цената за крайната цел на този дар вече е била платена от Спасителя. Но ако сте били учени на тази истина, ако сте я изговаряли и пели в продължение на години, може би прекрасното удивление от нея отдавна е затихнало и вече не усещате нейната сила и мир.

Ако този безценен дар на разбиране – и цялата добрина, мир и надежда, които произтичат от него – остане неполучен, неотворен и неприет, каква ужасна загуба за нас! Каква тъга за Даващия! „Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме? Ето, той не се радва на това, което му е дадено, нито пък се радва на оногова, който е дарителят на дара“.

Каня ви да приемете за първи път, или по-пълно от когато и да било преди, величественото разбиране, че вие наистина сте възлюбено чедо на Бог. Трябва да развържете панделката, да разкъсате опаковъчната хартия, да отворите кутията и активно да приемете с благодарно смирение едно истинно и чисто разбиране на тази основополагаща истина. Светият Дух може да засвидетелства в сърцата ви, че наистина сте чедо на Всевишния Бог.

Когато приветствате тази величествена действителност дълбоко в душите си и чувствате както утехата, така и вълнението от нея, целият ви начин на мислене се променя. Можете да чувствате Неговата обич, да чувате Неговия глас и да разпознавате Неговата ръка, без значение какво се случва или не се случва в живота ви. Можете да преосмисляте начина, по който гледате на себе си и на другите. Заветната ви връзка с вашия Спасител става още по-силна и през призмата на този прекрасен дар, животът придобива нов блясък, красота и надежда.

Моля ви, ще се молите ли да разберете дали наистина приемате това трансформиращо знание дълбоко в душите си? Моля ви, ще получите ли дара? Ще го направите ли по-свободно, по-пълно и така, че да достигне по-надълбоко в душите ви от когато и да било преди – като правейки това бъдете обсипани с всички тези други дарове, които го съпътстват?

Може би се чудите: „Какво трябва да направя, за да приема този дар от Бог?“. Всъщност нищо. Това е дар от Даващия. Това е факт. Просто го приемете. Вие сте Негови чеда. Вие сте възлюбени от Него. Не го усложнявайте. Не възпирайте приемането на този дар с мисли, че някак не го заслужавате. В действителност никой от нас не го „заслужава“ – всички дарове на Отца се получават единствено чрез заслугите, милостта и благодатта на Светия Месия, но колко много копнее щедрото Му сърце всяко от Неговите чеда да ги приеме! Тогава, когато това ново или подновено разбиране ви осени, възрадвайте се, като благодарите на Даващия този дар.

От момента, в който открих вярата си в средата на 20-те си години, аз започнах да осъзнавам, че наистина съм син на Бог. Колкото по-пълно възприемам този дар, толкова по-добре знам кой съм и колко съвършено съм обичан. Някои от нещата, които ми помогнаха да задълбоча разбирането си, са словата в Писанията, моята патриархална благословия, поклонението в храма, службата на другите, изразяването на благодарност и свещените молитви към моя Отец. Чудя се как ли предишни моменти на скръб, болка и тъга в живота ми биха били преосмислени, облекчени, а повечето и преодолени, ако знаех тази прекрасна истина.

Мороний ни увещава да „не отрича(ме) даровете Божии“, а да „дойде(м) в Христа и да се хване(м) за всеки добър дар“. Можете да идвате в Христа с увереност в Неговата любяща добрина и да приемате всички Негови дарове на радост, мир, надежда, светлина, истина, откровение, знание и мъдрост – с високо вдигната глава и ръце, протегнати, отворени и готови да ги приемат. И можете да приемете тези дарове, защото сте сигурни в знанието, че вие сте възлюбена дъщеря на Бог, вие сте ценен син на Бог и Той ви е дал Своя съвършен и свят Син да ви изкупи, оправдае и освети.

Вие сте чедо на Бог. Това не е просто хубава песен, която пеем. Моля ви, бихте ли получили, отворили и приели този дар на знание и разбиране от Него? Ще го пазите ли зорко като скъпоценно съкровище, каквото той е? Приемете отново този дар или може би наистина го приемете за първи път и му позволете да преобрази всяка част от живота ви. Това е по-превъзходният път, който Бог е подготвил за вас чрез дара на Своя Син. Вие наистина сте, за да можете да имате радост! В името на Исус Христос, амин.