Да ценим живота

Тя продължава: „Получих толкова много любов и подкрепа от нашия район, който ни е като семейство. Беше изумително. (Моят) епископ и президентът на Младите жени направиха всичко възможно, за да изразят своята любов и подкрепа. (…) Видях Господната ръка (…) да напътства мен и моето семейство. (…) Район като моя е семейството, от което се нуждае всеки, особено млада жена в моето положение“.

Тя, семейството ѝ и членовете на нейния район посрещнали с обич новороденото ѝ момченце през февруари.

Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Отличителна черта на истинната и жива Църква на Господ винаги ще бъдат организираните усилия, насочени към служба на отделните Божии чеда (…) (служение с любяща доброта) на всички един по един (…) подобно на Него“.

Когато една неомъжена жена установи, че очаква непредвидено дете, здравословните проблеми, духовните сътресения, смущението, финансовите притеснения, въпросите, свързани с образованието, несигурността за сключване на брак и тъгата от разбитите мечти могат, в момент на болка и объркване, да доведат до това една съобразителна жена да предприеме стъпки, които ще ѝ причинят дълбока болка и съжаление.

За всички, които слушат и са изпитали дълбоката болка и съжаление заради направен аборт или участие при аборт, моля, не забравяйте: „Въпреки че не можем да променим миналото, Бог може да го изцели“. Прошката може да дойде благодарение на чудото на Неговата единителна благодат, като се обръщате към Него със смирено и каещо се сърце.

Две думи често се свързват със светостта на земното раждане: живот и избор. Животът е най-ценната част от съвършения план на нашия Отец и по Негова заповед ние го ценим, пазим и избираме неговото продължаване, след като е заченат. Ние също така ценим дара на моралната свобода на избор, като помагаме да се подкрепят праведните избори, одобрени от Бог и водещи до вечно щастие.

Когато една жена и един мъж в такъв деликатен момент са изправени пред жизненоважен избор, нашите думи, нашите ръце и сърца – духовно, емоционално и финансово – могат да ги благославят да чувстват любовта на Спасителя и, както казва президент Хенри Б. Айринг, да им носят по-ясно духовно разбиране от „това, което си мислят, че разбират“ до „това, което все още не могат да разберат“.

Президент Далин Х. Оукс казва: „Нашето отношение към аборта не се основава на разкрито знание за това кога започва земният живот. (…) То се определя от нашето знание, че (…) всички духовни чеда на Бог трябва да дойдат на тази земя за славна цел и че индивидуалната същност започва много преди зачеването и ще продължава във вечността, която следва“.

Господното слово относно неродените, провъзгласено от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли, никога не се е променяло и преповтаря словата на пророците през вековете, като дава божествена яснота за това, което Господ изисква от нас.

„Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни вярва в светостта на човешкия живот. Следователно Църквата се противопоставя на аборта, който е по желание и е за постигане на лично или социално удобство, и съветва членовете си да не се подлагат на аборти, нито да ги извършват, насърчават, организират или да заплащат за тяхното извършване.

(Господ) позволява изключения (…) когато:

• бременността е настъпила след изнасилване или кръвосмешение,

• компетентен лекар определи, че за живота или здравето на майката има сериозна опасност,

• компетентен лекар определи, че плодът има сериозни увреждания, които няма да позволят на бебето да оцелее след раждането.“

Първото президентство продължава: „Извършването на аборт е много сериозен въпрос. (Дори и в тези редки случаи) решението за него трябва да се вземе единствено след като отговорните лица са получили потвърждение чрез молитва“ и са се съветвали с други хора.

Преди тридесет години Господните пророци издадоха прокламация към света. Тя съдържа следните думи:

„Ние (…) заявяваме, че Бог е заповядал свещените сили за създаване на потомство да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга.

Ние заявяваме, че начинът, по който земният живот се създава, е божествено постановен. Ние потвърждаваме светостта на живота и неговата важност във вечния план на Бог“.

Грижата за неродения живот и неговата защита не е политическа позиция. Това е морален закон, потвърден от Господ чрез Неговите пророци.

Изказване на президент Дж. Рубен Кларк-младши, служил в Първото президентство, красиво описва нашите младежи днес: „Младежите на Църквата гладуват за нещата на Духа, те са жадни да научат за Евангелието и го искат чисто, неразводнено. Те искат да научат за (…) нашите вярвания; те искат да получат свидетелство за истина(та). Те (…) са (…) проучватели, търсещи истината“. Нека да говорим по-често с вяра и състрадание на младежите в нашите домове, както и помежду си в събранията на Обществото за взаимопомощ и кворума на старейшините, относно Господния закон за целомъдрието, светостта на живота и грижата за неродените и техните майки.

Една скъпа сестра ми писа за преживяване, което е имала преди десетилетия: „На 17 години (…) се оказах бременна, без почти никаква подкрепа от приятеля ми. Чувствах се засрамена и сама, (но) никога не съм обмисляла (аборт). (…) (Имах) любящо семейство и епископ, с когото се срещах редовно за напътствия. (…) Обърнах се към Бог. Изучавах Писанията (…) и се молих, (и) намерих сила чрез моя Спасител и процеса на покаяние. (…) Получих отговор (на молитвите си), който не можех да отрека. (…) Беше съкрушителен, но знаех, че ще дам дъщеря си за осиновяване. (…) Молих се за смелост (и) чувствах любовта на Спасителя толкова ясно чрез покаянието. Знам, че Бог (…) отговаря на молитвите и ни укрепва“.

Любяща двойка осиновява безценното момиченце и го учи на Евангелието. Сега тя е омъжена и има свое прекрасно семейство.

Понякога защитата на живота може да е съпътствана от несигурност, причиняваща изключителни трудности и агония.

Неотдавна една млада двойка, която с Кати много обичаме, ми писа за бебето, което очакваше.

Бащата написа: „(Когато съпругата ми беше) бременна в 10-а седмица, разбрахме, че нашето бебе чудо е с генетичното състояние тризомия 21, известно като синдром на Даун. Чувствахме натиск (…) от медицинските среди да обмислим прекратяване на бременността. Няколко седмици по-късно установихме (…) че нероденото ни дете (…) ще трябва да претърпи множество сърдечни операции през първата година от живота си. По време на този процес, докато горещо се молехме за божествена помощ (…) чувствахме как Духът ни дава утеха. Получихме откровение и разбиране, че дъщеря ни е специално чедо на Небесния Отец и има огромно желание да бъде в нашето семейство и да дойде на земята“.

Майката на това бебе написа: „(Ние) бяхме напълно шокирани, объркани и честно казано съкрушени от новината. (…) Когато бях бременна в 14-а седмица, разбрахме, че бебето ни има множество вродени сърдечни дефекти, един от които може да бъде фатален. Срещнахме се с безброй лекари и специалисти в периода от 10-а до 18-а гестационна седмица. (…) На всяка от нашите срещи ни беше задаван въпроса дали искаме да продължим бременността или да я прекратим.(…) Спасителят изцели сърцето ми и ми даде чувство на мир и вълнение за нашето момиченце. (…) (Небесният Отец) ми е показвал многократно, че Той има съвършен план за мен (и) аз Му се доверявам“.

Те с вълнение посрещнаха своето момиченце точно преди една седмица. Тя е тяхна и те са нейни завинаги.

Неустрашимата вяра и забележителната смелост са отличителни черти на учениците на Исус Христос.

През годините съм имал привилегията да се срещам с мъже и жени, които смирено са се стремили да се завърнат на заветната пътека и към свещеническите и храмовите си благословии, много години след загубата на своето членство.

Веднъж, от името на Първото президентство, трябваше да проведа интервю с един мъж за възстановяване на неговите свещенически и храмови благословии.

След като сключил брак в светия храм и му се родили три прекрасни деца, мъжът изневерил на съпругата си и нарушил сключените свещени завети. Неомъжената жена забременяла и искала да направи аборт.

Святата съпруга на мъжа умолявала жената да роди бебето и обещала, че ще отгледа детето, когато се роди, със своите собствени деца.

Неомъжената жена, след като обмислила внимателно, се съгласила да не слага край на бременността.

Оттогава били изминали десет години. Смирената сестра, която седеше пред мен, обичаше момчето като свое собствено дете и ми разказа за усилията на съпруга си да поправи нещата, да обича нея и семейството им и да се грижи за тях. Бащата плачеше, докато тя говореше.

Как е могла тази благородна и отдадена на Бог жена да приеме като свое собствено дете, което може да бъде ежедневно напомняне за изневярата на съпруга ѝ? Как? Защото е намерила сила чрез Исус Христос и е вярвала в свещеността на живота, в неговата святост. Тя е знаела, че нероденото дете е чедо на Бог, невинно и чисто.

Скъпи братя и сестри, намаляващата любов към неродените деца в световен мащаб буди сериозно безпокойство. Бог цени живота. Неговото дело и Неговата слава са да се осъществяват безсмъртието и вечният живот на Неговите чеда. Като ученици на Исус Христос ние ценим живота. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“. Нека споделяме любовта си още по-изобилно с тези, които толкова отчаяно се нуждаят от нас. Изразявам любовта си към вас и любовта на нашия Небесен Отец към Неговите чеда, идващи на земята. В името на Исус Христос, амин.