Великите дарове на вечността: Възстановяването, Единението и Възкресението на Исус Христос

Преди години в нашия сутрешен евангелски клас учехме наизуст стихове от Библията. Естествено мен ме привличаха късите стихове. Един от тях беше Йоан 11:35 – най-краткият стих в Писанията, само три думи – „Исус се просълзи“.

Това, че Исус се просълзява от мъка и радост, ми свидетелства за една чудотворна действителност: Синът на Бог физически дойде в земния живот и се научи според плътта как винаги да бъде с нас и да ни благославя.

Когато викаме от скръб или радост, Исус Христос разбира съвършено. Той може да бъде на разположение в моменти, когато най-много се нуждаем от великите дарове на вечността: Възстановяването, Единението и Възкресението на Исус Христос.

Мария и Марта плачат за своя брат Лазар, който е починал. Покосен от състрадание, Исус се просълзява. Той вдига Лазар към живот.

Исус наблюдава Йерусалим в навечерието на Пасхата. Той плаче, неспособен да събере Своя народ, както кокошка би събрала пилетата си. Днес Неговото Единение ни дава надежда, когато страдаме за онова, което е можело да бъде.

Господарят на лозето плаче, когато пита Своите слуги, към които бихме могли да се причислим и ние като служещи братя и сестри: „Какво повече бих могъл да направя за лозето си?“.

Мария стои съкрушена до гроба. Исус нежно я пита: „Жено, защо плачеш?“. Той знае, че „вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“. Възкресението носи на всички изгрева.

В земите от Книгата на Мормон, когато праведното множество се вдига от земята към Него, радостта на Исус е пълна. Той плаче.

„И Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях.

И когато направи това, Той заплака отново“.

Това е Великден в Христа: Той отговаря на копнежите на нашите сърца и на въпросите на нашите души. Той избърсва нашите сълзи, но не и тези, пролети от радост.

Когато нашите сълзи се стичат, понякога се извиняваме засрамени. Но когато се лутаме между горчивото и сладкото, знанието, че Исус Христос разбира болките и радостите в живота, може да ни даде сила отвъд нашата собствена.

В Южна Америка един баща плаче. Блясъкът в живота му, неговата малка дъщеря, е починала. „Всичко бих дал да я видя отново“ – ридае той в моите прегръдки. Аз плача също.

На освещаването на храма Пуебла Мексико сълзи от щастие се стичат по лицето на една мила сестра. Изражението ѝ излъчва вяра и жертва. Тя казва: „Todos mis hijos están aquí en el templo hoy“ – „Всичките ми деца са тук в храма днес“. Събирането на поколенията в дома Господен поражда сълзи на радост и благодарност.

В жестока гражданска война семейства и съседи извършват немислими неща едни на други. Горчивите сълзи бавно отстъпват място на надеждата. С треперещ глас една жена от малко село споделя: „Съседе, преди да отида в гроба, искам да знаеш къде може да намериш изчезналите ти близки“.

Сияеща булка и красив младоженец биват запечатани в дома Господен. Тя е на 70 години, както и той. Красивата булка достойно е чакала този ден. Тя срамежливо поклаща сватбената си рокля насам и после натам. Роним радостни сълзи. Обещанията на Бог са изпълнени. Неговите завети носят благословии.

По време на посещение като домашен учител на една овдовяла сестра, младият Бойд К. Пакър научава специален урок. След разногласие със своя съпруг, тази сестра е отправила една последна язвителна забележка. Неочакван инцидент отнема живота на съпруга ѝ в същия този ден. „От петдесет години – плаче вдовицата, – живея в ада, знаейки, че последните думи, които той чу от моите устни, бяха тези хапливи и заядливи забележки“.

Великден в Исус Христос ни помага да се поправяме, сдобряваме и да възстановяваме нашите взаимоотношения от двете страни на завесата. Исус може да изцелява скръбта; Той може да осъществява опрощението. Той може да освобождава нас и другите хора от изречените и извършени неща, които иначе ни държат в плен.

Великден в Исус Христос ни позволява да почувстваме Божието одобрение. Този свят ни казва, че сме прекалено високи, ниски, широки или тесни – недостатъчно умни, красиви или духовни. Чрез духовно преобразяване в Исус Христос можем да избягаме от омаломощаващия перфекционизъм.

С великденска радост ние пеем: „Смъртта Той победи. От греха нас ни спаси – тъй Христос пак победи“. Възкресението на Христос ни освобождава от смъртта, от немощите на старостта и несъвършенствата на тялото. Единението на Исус Христос също ни възстановява духовно. Той кърви от всяка пора, сякаш плаче с кървави сълзи, за да ни осигури избавление от греха и разделението. Той ни събира отново с Бог и помежду ни – обновени и свети. Във всички добри неща, Исус Христос възстановява изобилно – не само това, което е било, но и това, което би могло да бъде.

Животът и светлината на Исус свидетелстват за любовта на Бог за всички Негови чеда. Понеже Бог Отец обича всички Свои чеда на всяка възраст и по всички земи, ние можем да открием Неговата любяща покана да намерим мир и радост в Него в много традиции и култури. Независимо от времето, мястото и това кои сме, ние споделяме божествена същност като чеда на един и същ Създател. В същия дух последователите на исляма, юдаизма и християнството споделят религиозното си наследство от татко Авраам и заветната връзка от събитията в Древен Египет.

Татко Авраам идва в Египет и бива благословен.

Йосиф, продаден като слуга в Египет, знае, че сънят на фараона означава седем години изобилие, последвани от седем години глад. Йосиф спасява своето семейство и своя народ. Той плаче, когато вижда цялостния план на Бог, при който всичко съдейства за добро на онези, които спазват сключените завети.

Моисей, отгледан в Египет, в дома на фараона, получава и по-късно възстановява ключовете за събирането на Божиите чеда.

Изпълнявайки пророчеството, Йосиф, Мария и младенецът Христос търсят убежище в Египет. В Кайро един мюсюлманин, отдаден вярващ, с благоговение казва: „От Корана учим, че Йосиф, Мария и бебето Исус са намерили безопасност и убежище в моята страна. В моята родина Исус като малко дете е ял нашата храна, направил е първите Си стъпки, казал е първите Си думи. Тук, в моята родина, ние вярваме, че дърветата са се накланяли ниско, за да дават на Него и на семейството Му плодове. Неговото пребиваване в моята родина е благословило нашия народ и земя“.

Планът на Бог за морална и физическа свобода на избор ни позволява да се учим от личния си опит. Някои от най-важните уроци в живота идват от неща, които никога не бихме избрали. С любов Исус Христос слезе по-ниско и възлезе по-високо от всичко. Той се радва на нашите божествени способности за творчество и наслада, доброта без надежда за награда, вяра за покаяние и прошка. Исус плаче от скръб поради огромното ни човешко страдание, жестокост и несправедливост – често предизвиквани от човешки избори – както плачат и небесата, и Богът на небесата.

Всеки великденски пролетен сезон свидетелства, че духовната последователност и сходство са част от божествения модел на eдинение, възкресение и възстановяване чрез Исус Христос. Това свещено и символично сходство не е по съвпадение или случайност. Цветница, Страстната седмица и Великден отбелязват Единението и Възкресението на Христос. Всяка година, на 6 април, както и днес, ние отбелязваме установяването и организацията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Възстановяването е причината, поради която се събираме в първата неделя на април за обща конференция.

Възстановяването се случва също и когато възкръсналият Исус Христос, Моисей, Илияс и Илия възстановяват ключовете и властта на свещеничеството в новоосветения храм Къртлънд в неделя на Великден, 1836 г. В тази обстановка, на този ден, във възстановената Църква на Исус Христос идват Божията власт и благословии, за да може Неговите чеда да бъдат събрани и да се подготвят да се завърнат при Него, както и да се свързват семействата за вечността. Възстановяването на този ден е изпълнило пророчество, като се е случило едновременно на Великден и на Пасхата.

Наскоро посетих свети места в Охайо, включително храма Къртлънд, където Джозеф Смит Пророка и други хора виждат във видение Бог, нашия Отец, и Неговия Син Исус Христос. Джозеф Пророка вижда как изглеждат небесата. Там Небесният Отец чрез Исус Христос „спасява всички творения на ръцете (Си)“ в царство на слава. Единствените изключения са тези, които съзнателно „отричат Сина, след като Отец Го е разкрил“.

Когато започва Своето земно служение, Исус обявява Своята мисия да благославя всеки от нас с всичко, което желаем да приемем – по всяко време, във всяка земя и във всякакви обстоятелства. След като пости 40 дни, Исус отива в синагогата и прочита: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е (да изцеля съкрушените по сърце), да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените“.

Сиромасите, съкрушените по сърце, пленниците, слепите, угнетените – това сме всички ние.

Книгата на Исайя продължава обещанието на Месията за надежда, избавление и увереност: „Да наредя на наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух“.

Така ние казваме: „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда“.

Всяка година по Великден ние празнуваме, като символична цялост, великите дарове на вечността чрез Исус Христос – Неговото Единение, Неговото (и обещанието за нашето) буквално Възкресение, Възстановяването на Неговата Църква в последните дни с ключовете на свещеничеството и властта да бъдат благославяни Божиите чеда. Ние ликуваме в одежди на спасение и мантия на правда. „Осанна на Бога и Агнеца!“

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Нека всеки от нас намери в Исус Христос единение, възкресение и възстановяване – мир, израстване и принадлежност – онова, което дълготрайно е истинно и радостно, щастливо и вечно, за това се моля в Неговото свято име, Исус Христос, амин.