Духовно завършени в Него

Десетима прокажени извикват силно към Спасителя: „Смили се над нас!“. И Исус се смилява над тях. Той им казва да се покажат на свещениците и, като отиват, те се очистват от болестта.

А един от тях, когато вижда, че е изцелен, със силен глас слави Бога. Той се връща при Спасителя, пада в нозете Му и изразява благодарност.

А Спасителят казва на благодарния човек: „Твоята вяра те изцели“.

Исус Христос изцелява десетима прокажени. Но един, който се връща при Спасителя, получава и още нещо. Той бива духовно завършен.

Деветима прокажени са изцелени физически.

Един от тях е изцелен физически и е духовно завършен.

Размишлявайки над тази история, съм се чудила дали и противоположното е вярно. Ако изцелението и завършеността не са едно и също нещо, може ли човек да бъде духовно завършен от Него, а физически и емоционално все още да не е изцелен?

Великият Изцелител ще ни изцели от нашите страдания – физически и емоционални – в определеното от Него време. Но докато чакаме да бъдем изцелени, можем ли да бъдем завършени?

Какво може да означава да бъдем духовно завършени?

Ние сме завършени в Исус Христос, когато упражняваме свободата си на избор да Го следваме с вяра, когато Му отдаваме сърцата си, за да може да ги променя, спазваме Неговите заповеди и встъпваме в заветна връзка с Него, смирено устоявайки на трудностите и учейки се от тях на този земен етап, докато не се завърнем в Неговото присъствие и не бъдем изцелени по всеки възможен начин. Мога да бъда завършена, докато чакам да бъда изцелена, ако влагам цялото си сърце във връзката ми с Него.

Вярата в Исус Христос поражда надежда. Аз намирам надежда в стремежа си да бъда завършена – завършеност, която се ражда от вяра в Исус Христос. Вярата в Него ми носи по-голяма надежда за изцеление, а тази надежда затвърждава вярата ми в Исус Христос. Това е един въздействащ цикъл.

Господ казва на Енос, че неговата вяра го е „изцели(ла)“. (Бел.ред. В стиха от Енос, към който е дадената препратка, „изцели“ е превод на словосъчетанието „made whole“, което в тази реч конкретно се превежда като „направи завършен“.) Тази завършеност идва, докато Енос размишлява над думите на своя баща, пророка Яков, докато жадува да научи повече за възможността за вечен живот, докато призовава Бог в усърдна молитва. И в това състояние на желание и смиреност, гласът Господен идва до него, казвайки, че греховете му са опростени. И Енос пита Господ: „Как става това?“. И Господ отговаря: „Поради вярата ти в Христа (…) твоята вяра те изцели“.

Чрез нашата вяра в Исус Христос, ние можем да се стремим да бъдем духовно завършени, докато чакаме и се надяваме за физическо и емоционално изцеление.

Посредством добродетелта на Неговата единителна жертва и когато искрено се покайваме, Спасителят ни изцелява от греха, както прави с Енос. Неговото безпределно Единение достига също нашите скърби и печал.

Но Той може да не ни изцели от заболявания и болести – хронична болка, автоимунни заболявания като множествена склероза, рак, тревожност, депресия и други подобни. Този вид изцеление се случва в уреченото от Господ време. А междувременно, ние можем да избираме да бъдем завършени, като упражняваме вяра в Него!

Да бъдем завършени означава да сме достигнали ниво на цялост. Подобно на петте разумни девици, които били с пълни светилници елей при появата на Младоженеца, ние можем да бъдем завършени в Исус Христос, като пълним своите светилници с подхранващото масло на обръщането във вярата в Него. По този начин ние се подготвяме за символичната сватбена вечеря, Неговото Второ пришествие.

В притчата, всичките десет девици са на правилното място, очаквайки Младоженеца. Всяка една идва със светилник.

Но когато Той пристига, в неочаквано време посред нощ, петте неразумни девици нямат достатъчно елей в светилниците си. Те не са описани като нечестиви, а по-скоро като неразумни. Неразумните не успяват да се подготвят подобаващо, за да поддържат запалени светилниците си с елея на обръщането във вярата.

И така, в отговор на тяхната молба да бъдат допуснати до сватбената вечеря, Младоженецът отговаря, че те не Го познават.

Като по този начин загатва, че петте разумни девици наистина Го познават. Те са завършени в Него.

Техните светилници са пълни с безценното масло на обръщането във вярата, което позволява на разумните девици да влязат на брачното пиршество от дясната страна на Младоженеца.

Както казва Спасителят: „Бъдете верни, като се молите винаги, като държите светилниците си приготвени и запалени, и имате масло с вас, та да може да сте готови за пришествието на Младоженеца“.

Петте разумни девици, от Бен Хамънд

Една великолепна скулптура, изобразяваща петте разумни девици, наскоро бе поставена на Храмовия площад, точно пред вратите на сградата на Обществото за взаимопомощ и под сянката на храма Солт Лейк.

Това е място, подходящо за приложение на тази притча. Защото, когато сключваме и спазваме завети, особено онези, достъпни в дома Господен, ние пълним светилниците си с маслото на обръщането във вярата.

Въпреки че жените, представени като петте разумни девици, не споделят маслото на своето обръщане във вярата, те споделят своята светлина, като вдигат светилниците си, които са пълни с масло и светят ярко. Още по-важно, те са изобразени как се подкрепят една друга – рамо до рамо, с преплетени ръце, гледайки се в очите и канейки другите да дойдат към светлината.

Наистина „(ние сме) светлината на света“. Спасителят заявява:

„Аз ви давам да бъдете светлината на този народ. Не може да се укрие град, поставен на хълм. (…)

(Ние палим) ли свещ, за да я слож(им) под шиник? Не, но я слага(ме) на светилника и тя свети на тези, които са в къщата.

Затова нека вашата светлина също тъй да свети пред този народ, тъй че те да могат да видят вашите добри дела и да прославят Отца ви, Който е на небесата“.

Заповядано ни е да споделяме Неговата светлина. Затова поддържайте светилника си пълен с маслото на обръщането във вярата в Исус Христос и бъдете подготвени да правите нужното, за да може пламъкът да гори ярко. И тогава оставете тази светлина да свети. Когато споделяме светлината си, ние носим облекчението на Исус Христос на другите, нашето обръщане във вярата в Него се задълбочава и ние можем да бъдем завършени дори докато сме в очакване на изцеление. И като позволяваме на нашата светлина да свети ярко, ние можем да бъдем радостни дори докато чакаме.

Има един пример от Писанията, който е от полза за затвърждаване на принципа, че можем да бъдем завършени, като се обръщаме във вярата в Исус Христос и черпим сила от Него дори докато чакаме за изцеление.

Апостол Павел има някакво физическо страдание, което описва като „трън в плътта“ и за чието премахване той три пъти моли Господ. А Господ казва на Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“. На което Павел заявява:

„С преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

Затова намирам удоволствие в немощи (…) в притеснения за Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен“.

Примерът на Павел предполага, че дори в нашите слабости, силата ни в Исус Христос може да бъде направена съвършена, или, с други думи, завършена и цяла. Онези, които преминават през трудностите на земния живот и се обръщат към Бог с вяра, подобно на Павел, могат да получават благословиите да опознават Бог.

Павел не е изцелен от своето страдание, но е духовно завършен в Исус Христос. И дори в неговите несгоди, светлината на обръщането му във вярата и на силата, идваща от Исус Христос, свети и той изпитва радост. В посланието си към филипяните той възкликва: „Радвайте се всякога в Господа! Пак казвам: Радвайте се!“.

Сестри и братя, отговорът е „да“ – ние можем да бъдем духовно завършени дори когато сме в очакване на физическо и емоционално изцеление. Завършеността не означава непременно физическо и емоционално възстановяване в този живот. Завършеността се поражда от вярата в Исус Христос и обръщането във вярата в Него, както и от даването на възможност на светлината на това обръщане да свети.

„Мнозина са призовани, а малцина (избират да бъдат) избрани“.

Всички ще бъдат физически и емоционално изцелени при възкресението. Но вие ще изберете ли сега да бъдете завършени в Него?

Заявявам с радост, че съм обърната във вярата в Господ Исус Христос. Стремя се да бъда завършена в Него. Сигурна съм, че всички неща ще бъдат възстановени и че изцелението ще дойде в уреченото от Него време, защото Той е жив.

Мария Магдалена е жена, изцелена от Исус Христос. Тя е и жена, завършена в Исус Христос. Като Негов ученик, тя следва Спасителя из цяла Галилея и Му служи.

Тя стои до основата на кръста, бидейки свидетел на Неговата смърт.

Отива в гробницата Му, за да извърши приготовленията за погребението и открива, че камъкът на входа е отместен, а тялото на Господ е изчезнало. Мария плаче край гробницата, когато първо ангели, а после и Самият Спасител, я питат: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“.

Мария през сълзи отговаря: „Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили“.

А Исус нежно я повиква по име:овър „Мария!“. И тя Го разпознава и с благоговение отвръща: „Равуни! (…) Учителю!“.

Като пророкува за Спасителя, Исайя казва: „Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица“.

Неговото Възкресение прави възможно сълзите на Мария да бъдат избърсани. Със сигурност Той ще избърше и вашите.

Мария е първият свидетел за възкръсналия Спасител. И тя е първата, която засвидетелства пред другите какво е видяла.

Смирено добавям моето свидетелство към това на Мария. Той възкръсна. Исус Христос е жив. Накрая всички ще бъдат изцелени, физически и емоционално, в Него. И докато чакаме това да се случи, вярата във Великия Изцелител ще ни направи духовно завършени. В името на Исус Христос, амин.