„Приближавайте се до Мен“
Исус Христос обича всеки един от нас. Той ни предлага възможността да се приближаваме до Него.
Мои скъпи братя и сестри, радвам се да бъда с вас на тази обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е Неговата Църква. Събрали сме се в сгради и домове навсякъде по света в Неговото име.
Ние вземаме върху си Неговото име, когато посредством завет влизаме в Неговото царство. Той е възкръсналият и прославен Божий Син. Ние сме смъртни, подвластни на греха и смъртта. При все това, в Своята любов към всеки един от нас, Спасителят ни кани да се приближаваме до Него.
Ето и Неговата покана към нас: „Приближавайте се до Мен и Аз ще се приближавам до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намирате, искайте и ще получавате, хлопайте и ще ви се отваря“.
Има моменти, в които се чувстваме близо до Спасителя Исус Христос. И все пак, понякога в земните ни изпитания, изпитваме известна отдалеченост от Него и копнеем за уверение, че Той познава сърцата ни и ни обича като отделни личности.
Поканата на Спасителя включва начина, по който да чувстваме това уверение. Приближаваме се до Него, като си спомняме винаги за Него. Търсим Го усърдно чрез изучаване на Писанията. Искаме, като сърдечно се молим на Небесния Отец да се чувстваме близо до Неговия Възлюбен Син.
Има един прост начин да се мисли за това. Това е, което бихте правили, ако сте разделени за известно време от скъпи приятели. Ще намирате начин да говорите с тях, ще цените всяко съобщение, което получите от тях, и ще правите всичко по силите си да им помагате.
Колкото повече се случва това и колкото по-дълго продължава, толкова по-дълбока ще става връзката на привързаност помежду ви и ще се чувствате още по-близко един до друг. Ако изминава дълъг период от време, без да поддържате ценното общуване и възможността да си помагате един на друг, връзката ще отслабва.
Исус Христос обича всеки един от нас. Той предлага възможността да се приближаваме до Него. Вие ще го правите по съвсем същия начин, както с един любим приятел – като общувате в молитва с Небесния Отец в името на Исус Христос, вслушвате се в ценните напътствия на Светия Дух и служите с радост на другите в името на Спасителя. Скоро ще почувствате благословиите от това да се приближавате до Него.
В младостта си съм изпитвал радостта от това да се приближавам до Спасителя и от това Той да се приближава до мен чрез прости действия на подчинение на заповедите. Когато бях малък, причастието се раздаваше по време на вечерно събрание. Още си спомням една конкретна вечер, преди повече от 75 години, когато навън беше тъмно и студено. Спомням си усещането за светлина и топлина, когато осъзнах, че съм спазил заповедта да се събера със светиите, за да взема от причастието, сключвайки завет с нашия Небесен Отец винаги да си спомням за Неговия Син и да спазвам Неговите заповеди.
В края на събранието през онази вечер изпяхме химна „Бъди със мене, Господи“ с незабравимите думи „Спасителю мой, тази нощ със мене остани“.
Тези думи ме накараха да усетя силно Духа, въпреки че бях малко момче. В онази вечер почувствах любовта и близостта на Спасителя чрез утехата на Светия Дух.
Години по-късно исках да събудя отново същото чувство за любовта на Спасителя и близостта, която бях изпитал към Господ по време на онова събрание за причастие от моята младост. Затова спазвах още една заповед: аз изследвах Писанията.
В книгата на Лука прочетох за третия ден след разпъването на кръст и погребението на Спасителя, когато верни служители отиват, от любов към Него, да помажат тялото Му. Когато пристигат, те откриват, че камъкът на гробницата е отместен и виждат, че тялото Му го няма.
Два ангела застават пред тях и ги питат защо се страхуват:
„Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си, какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне“.
Същата вечер на здрачаване, двама ученици вървят от Йерусалим по пътя към Емаус, а възкръсналият Господ им се явява и върви с тях.
Евангелието на Лука ни позволява да вървим с тях в онази вечер:
„И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти (…) си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?“.
Те Му разказват причината за тъгата си – че Исус е умрял, а те са се надявали, че Той ще бъде Изкупителят на Израил.
Трябва да се е усещала обичта в гласа на възкръсналия Господ, докато говори с тези двама скърбящи и жалеещи ученици.
Докато продължавах да чета, следните думи стоплиха сърцето ми по същия начин, който бях изпитал като малък:
„И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях“.
Спасителят приема поканата да влезе в дома на Своите ученици в онази нощ. Той сяда на трапезата с тях. Взима хляба, благославя го, разчупва го и им го подава. Очите им се отварят и те Го познават. Тогава Той става невидим за тях.
Лука е записал за нас чувствата на тези благословени ученици: „И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?“.
След това двамата ученици се втурват към Йерусалим да кажат на единадесетте апостоли какво се е случило. Докато споделят преживяването си, Спасителят се явява отново.
Той застава между тях и „им каз(в)а: Мир вам!“. След това повтаря пророчествата за Своята мисия, която е да извърши Единение за греховете на всички чеда на Своя Отец и да скъса връзките на смъртта.
„И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
Точно както Неговите възлюбени ученици, всяко чедо на Небесния Отец, което е избрало да влезе през портата на кръщението, е в завет да бъде свидетел за Спасителя и да се грижи за нуждаещите се през земния си живот. Преди векове пророкът Алма от Книгата на Мормон ни разяснява това обещание при водите на Мормон:
„Като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;
да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място (…) даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога, и (…) да може да имате вечен живот“.
Когато сте верни на тези обещания, ще откривате, че Господ спазва Своето обещание да бъде едно с вас във вашата служба, като облекчава бремето ви. Ще опознавате Спасителя, а с времето ще ставате подобни на Него и ще „бъдете съвършени в (Него)“. Като помагате на другите в името на Спасителя, ще откривате, че се приближавате до Него.
Много от вас имат любими хора, които са се отклонили от пътеката, водеща към вечен живот. Чудите се какво още можете да направите, за да ги върнете. Можете да се уповавате на Господ, че ще се приближава до тях, когато Му служите с вяра.
Може би помните обещанието на Господ към Джозеф Смит и Сидни Ригдън, когато са далеч от семействата си, докато Му служат: „Приятели Мои, Сидни и Джозеф: семействата ви са добре; те са в Моите ръце и Аз ще правя с тях това, което Ми се вижда за добре, защото в Мен е цялата сила“.
Когато превързвате раните на хората в нужда, силата на Господ ще ви подкрепя. Неговите ръце ще бъдат протегнати заедно с вашите, за да подпомагате и благославяте чедата на нашия Небесен Отец.
Всички заветни служители на Исус Христос ще получават Неговите напътствия от Духа, докато благославят и служат на другите в Негово име. Тогава ще чувстват любовта на Спасителя и ще намират радост в това да се приближават до Него.
Свидетелствам за Възкресението на Господ с такава увереност сякаш съм бил там с двамата ученици, в къщата край пътя за Емаус. Знам, че Той е жив.
Това е Неговата истинна Църква – Църквата на Исус Христос. В съдния ден ще застанем пред Спасителя лице в лице. Ще бъде време на голяма радост за онези, които в този живот са се доближавали до Него в Негова служба и могат с нетърпение да очакват да чуят Неговите слова: „Хубаво, ти си добър и верен слуга!“.
Казвам това като свидетел на възкръсналия Спасител и наш Изкупител, в името на Исус Христос, амин.