Милосърдието – признак на истинско ученичество

Ученикът е нечий последовател. Учениците са „чираци“, които посвещават живота си на това да станат като своя учител. Следователно да сме ученици на Исус Христос означава много повече от това да вярваме в Неговите учения. Дори означава повече от това да признаем Неговата божественост и да Го приемем като наш Спасител и Изкупител – колкото и изключително важно да е това.

Президент Далин Х. Оукс обяснява: „Да следваме Христос не е случайно действие или нещо, което правим от време на време. Това е постоянна отговорност и начин на живот, които следва да ни водят по всяко време и на всяко място“. Ученичеството е целенасочено пътуване, на което се отправяме, за да бъдем преобразявани чрез единителната жертва и укрепващата сила на Господ. Истинската крайна цел на ученичеството е буквално да станем такива, какъвто е Исус Христос – дори до степен да получим „Неговия образ на лицето си“.

За да бъдем Господните ученици, ние трябва всеки ден съзнателно да имитираме Неговите мисли и действия – например Неговото подчинение, смирение и търпение. Когато постепенно включваме тези качества в нашата същност, ние ставаме „участници в божественото (Му) естество“. А подражанието на характера на Спасителя е в основата на това да Му се покланяме. Както учи президент Нелсън, „нашето преклонение пред Исус се изразява най-добре с нашето подражание на Исус“.

Сред многото божествени качества на Исус Христос, на които трябва да подражаваме, се откроява едно и то въплъщава всички други. Това качество е Неговата чиста любов или милосърдие. Както ни напомнят пророкът Мормон и апостол Павел, без милосърдие „(ние сме) нищо“. Или, както е разкрито на пророка Джозеф Смит, без „милосърдие, не може(м) да направи(м) нищо“.

Самият Спасител определя любовта като белег или признак, по който ще бъдат разпознавани Неговите истински ученици, когато заявява:

„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“.

Милосърдието е многопластова концепция, която може да е трудна за дефиниране, но се забелязва лесно от всички, които бъдат докоснати от нея. В Проповядвайте Моето Евангелие учим, че „милосърдието, подобно на вярата, води до действие“. Милосърдието действително може да бъде описано като „любов в действие“. Това описание позволява да вникнем в твърдението, обобщаващо живота на Спасителя: Той „обикаляше да прави благодеяния“.

Като последователи на Исус Христос трябва да се стремим да подражаваме на начина, по който Учителят изразява Своята чиста любов към другите. Макар че Спасителят проявява милосърдие по много начини, бих искал да обърна внимание на три конкретни модела на Неговото милосърдие, които лесно се виждат в Неговите истински ученици.

Първо, Спасителят проявява милосърдие, като е състрадателен. В Книгата на Мормон е записано, че по време на служението Си сред нефитите, Господ кани хората да се върнат по домовете си и да размишляват върху нещата, на които е учил, и да се подготвят за Неговото завръщане на следващия ден. След това в летописа се казва:

„Те се бяха просълзили и Го гледаха, без да помръднат, като че искаха да Го помолят да остане още малко при тях.

И Той им каза: Ето, сърцето Ми е изпълнено със състрадание към вас“.

Състраданието е този аспект на милосърдието, който се стреми да облекчи страданието. Изпълнен със състрадание, Господ изцелява болните и страдащите сред хората. След това Той благославя техните деца, докато ангели се спускат от небесата и ги заобикалят. Той извършва тези нежни, любящи действия, както и много други, защото се е „смили(л) над тях“.

Докато служех като млад мисионер в Южна Америка, аз също бях облагодетелстван от състраданието на един скъп приятел. Една вечер, докато шофирах в компанията на моя колега към дома на нашия президент на мисия, един млад мъж на велосипед внезапно се озова пред превозното средство. Случи се толкова бързо, че не успях да избегна сблъсъка. За съжаление, младият мъж бе убит от удара. Бях съкрушен от загубата на неговия живот. Ужасен и в шок от страшната реалност на това, което тъкмо се беше случило, аз бях вкаран в затвора и заключен там. Никога не съм се чувствал по-уплашен и по-самотен. Бях изпълнен с отчаяние и страх, че ще бъда в затвора до края на живота си.

Един друг мисионер, старейшина Брайън Кочевар, научи за инцидента и бе обзет от състрадание. Той дойде в затвора и помоли служителите да му позволят да остане с мен в килията, за да не съм сам. По чудо те се съгласиха. И до днес изпитвам изключителна благодарност за постъпката на този ученик, породена от Христова любов, която ме успокои и утеши в най-тежкия момент на беда в живота ми. Неговото милосърдно състрадание беше ясен израз на ученичеството му. Както отбелязва президент Нелсън: „Един от най-лесните начини един истински последовател на Исус Христос да бъде разпознат като такъв е по това с какво състрадание се отнася към другите“.

Друг пример, по който Спасителят изразява обичта Си, е, като забелязва неизречените нужди на другите и извършва служение, откликвайки на тях. Господ изцелява мъжа, който е сакат в продължение на 38 години и няма кой да му помогне, а след това го насърчава да живее праведно. На жената, хваната в прелюбодеяние, Исус Христос предлага надежда и утеха, вместо осъждение. На паралитика, който е спуснат от покрива, Господ предлага опрощение на греховете, не само изцеление на тялото.

Когато бях призован да служа като епископ, събранието за причастие беше трудно време за съпругата ми, Кристин, която трябваше да се справя с шестте ни деца сама, докато аз седях на подиума. Както можете да си представите, децата ни често не бяха особено благоговейни. Забелязвайки нейното положение, двама членове от нашия район, Джон и Деби Бенич, започнаха да сядат до нея всяка неделя, за да ѝ помагат. Тяхната доброта продължи с години и те станаха като баба и дядо за нашите деца. Подобно на Господ, тези ученици бяха забелязали неизречената нужда и действаха с обич – видим признак на тяхното ученичество.

Последно, съвършената любов на Спасителя е съсредоточена над това да предоставя на всички Божии чеда способността да постигнат божествения си потенциал, за да може да „участва(т) в Неговото спасение, и в силата на Неговото изкупление“. Като ставаме по-подобни на нашия Учител, нашето желание да помагаме на нашите братя и сестри по заветната пътека естествено ще се увеличава.

Например можем да се сприятелим с онези, които се чувстват обидени или забравени, и да повдигаме духа им, можем да помагаме на онези, които са нови в нашата конгрегация, да се чувстват добре дошли или да каним приятели да се покланят с нас на събрание за причастие – може би на предстоящия Великден. Съществуват безброй начини да насърчаваме и помагаме на другите в техния напредък, ако съзнателно и с молитва търсим небесната помощ, за да имаме очи да виждаме и сърце да усещаме как Исус Христос гледа на тях и какво чувства към тях.

Оказването на помощ на другите по заветната им пътека може да бъде под формата на необичайно деяние на служба. Например по време на настоящото ми назначение във Филипините, научих за семейство Агамата. Те бяха кръстени през 2023 г. и след това с нетърпение определиха дата, на която да бъдат запечатани като семейство в близкия храм Урданета Филипини. Обаче, непосредствено преди уговореното посещение, няколко тайфуна поразиха района. Брат Агамата, фермер, занимаващ се с производство на ориз, не успя да засее посевите си през силните бури. Когато бурите най-сетне отминаха, той трябваше бързо да засади ориза, докато земята е подгизнала – идеалните условия за сеитба. За съжаление, пътуването до храма трябваше да бъде отложено.

Двама ученици, старейшина и сестра Кауилан, заедно с трима млади мисионери на църковна служба, научиха за проблема на семейство Агамата и предложиха да помогнат, макар че нямаха земеделски опит. Работейки под парещото слънце, те помогнаха да се посади разсада, като така семейство Агамата успя да изпълни задачата си и да отиде в уговореното време за запечатването им в храма. Старейшина Кауилан отбеляза: „Лицата (на семейство Агамата) сияеха, когато ги видяхме облечени в бяло в дома Господен. Радостта, която изпитахме, докато служехме на всеки поотделно, бе несравнима!“.

Сега членовете на семейство Агамата се наслаждават на изобилните благословии от запечатването им като вечно семейство, благодарение на това, че няколко други ученици, които бяха изпълнени с милосърдие – признак на тяхното ученичество – решиха да помогнат на своите братя и сестри да продължат напред по заветната си пътека.

Братя и сестри, да сме ученици на Исус Христос е единственият начин да получаваме трайно щастие. Това е един път, изпълнен със съзнателни и целенасочени действия, породени от обич към другите. Макар и пътеката на ученичеството да е трудна и тежка, и въпреки че понякога имаме проблеми и не се справяме, можем да намираме утеха в това, че Бог мисли за нас и копнее да ни помага всеки път, когато се опитваме. Исайя ни напомня: „Аз, Господ, твоят Бог, (…) подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна“.

Като имаме предвид това уверение от нашия Отец в небесата, искрено се моля да следваме поканата на президент Нелсън и да даваме приоритет на своето ученичество. Нека се молим „на Отца с цялото си сърце“ да бъдем „изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос (…) та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него“, защото ще проявяваме един признак на истинското ученичество, който е „милосърдието (…) чистата любов Христова“.

Свидетелствам, че Исус Христос е нашият жив, славен Спасител, Изкупител, Пример и Приятел. В името на Исус Христос, амин.