Компенсиращи благословии

Служейки в Председателстващото eпископство, съм имал привилегията да се срещам със светии от последните дни в различни страни и култури по целия свят. Непрестанно съм бил вдъхновяван от вашата нестихваща вяра и отдаденост към Господ Исус Христос. Също така съм бил докосван от разнообразните и често трудни обстоятелства, пред които много от вас са изправени – трудности като болести, увреждания, оскъдни ресурси, по-малко възможности за брак или образование, тормоз от страна на други хора и други ограничения или пречки. Понякога тези изпитания сякаш пречат на напредъка ви и спъват вашите искрени усилия да живеете напълно според Евангелието, правейки по-трудно за вас да служите, да се покланяте и да изпълнявате свещени задължения.

Скъпи мои приятели, ако някога се чувствате ограничени или в неблагоприятна позиция поради обстоятелствата на вашия живот, искам да знаете следното: Господ ви обича лично. Той знае вашите обстоятелства и вратата към Неговите благословии остава широко отворена за вас независимо от трудностите, които срещате.

Научил съм тази истина чрез едно лично преживяване, което, макар да е привидно незначително, остави трайна следа върху мен. На 22-годишна възраст, докато служех във френските военновъздушни сили в Париж, бях развълнуван да науча, че старейшина Нийл А. Максуел, апостол на Господ, ще говори на една конференция на Шан-з-Елизе. Обаче точно преди събитието получих заповед да закарам един висш офицер до летището точно по същото време, когато конференцията трябваше да се проведе.

Бях разочарован. Но решен да отида, аз закарах офицера и се забързах към конференцията. След като намерих място за паркиране, се затичах по Шан-з-Елизе към мястото на събранието и пристигнах задъхан пет минути преди края на събранието. Точно когато влязох, чух старейшина Максуел да казва: „Сега ще ви дам апостолска благословия“. В този момент имах едно красиво и незабравимо духовно преживяване. Бях завладян от Духа и думите на благословията сякаш проникнаха във всяка частица на моята душа – все едно бяха насочени специално към мен.

Това, което преживях в онзи ден, беше малко, но въздействащо проявление на утешителната страна на плана на Бог за Неговите чеда: когато обстоятелства извън нашия контрол ни пречат да изпълняваме праведните желания на сърцата си, Господ ще компенсира по начини, които ни позволяват да получаваме Неговите обещани благословии.

Тази насърчаваща истина се корени в три ключови принципа, които принадлежат към възстановеното Евангелие на Исус Христос:

1. Бог обича всеки от нас по съвършен начин. „Той кани всички (нас) да дойд(ем) при Него и да взем(ем) от Неговата добрина“. Неговият план на изкупление гарантира, че на всички, без изключение, ще бъде дадена справедлива възможност един ден да получат благословиите на спасението и възвисяването.

2. Понеже е едновременно справедлив и милостив и Неговият план е съвършен, Бог няма да ни държи отговорни за неща извън нашия контрол. Старейшина Нийл А. Максуел обяснява, че „Бог (…) милостиво взема под внимание не само нашите желания и нашето представяне, но също така и степента на трудност, която нашите разнообразни обстоятелства ни налагат“.

3. Чрез Исус Христос и Неговото Единение ние можем да намерим силата да устоим и в крайна сметка да преодолеем всички трудности в живота. Както Алма учи, Спасителят е взел върху Си не само греховете на каещите се, но също „болките и болестите на Своя народ“ и „немощите им“. По този начин, освен че сме изкупени от нашите грешки, милостта и благодатта на Господ ни подкрепят сред несправедливостите, недостатъците и ограниченията, наложени от земното ни съществуване.

Получаването на тези компенсиращи благословии е съпроводено от определени условия. Господ иска от нас да направим „всичко, което можем да сторим“ и да „Му принесе(м) изцяло душите си като приношение“. Това изисква дълбоко желание, искрено и вярно сърце и пълната ни отдаденост на спазването на Неговите заповеди и съгласуването на нашата воля с Неговата.

Когато нашите най-искрени усилия не са достатъчни за постигането на нашите стремежи, поради обстоятелства извън нашия контрол, Господ все пак приема желанията на сърцата ни като достойно приношение. Президент Далин Х. Оукс учи: „Ние ще бъдем благославяни за праведните желания на сърцата ни, въпреки че някое външно обстоятелство е направило невъзможно да осъществим тези желания“.

Когато се притеснява за брат си Алвин, който е починал, без да получи важни евангелски обреди, Джозеф Смит Пророка получава следното утешаващо откровение: „Всички, които ще умират отсега насетне без познание за (Евангелието) и които биха го приели с цялото си сърце, ще бъдат наследници на (селестиалното царство на Бог)“. Господ след това добавя: „Аз, Господ, ще съдя всички човеци според делата им и според желанието на сърцата им“.

За Господ има значение не просто дали сме били способни, а дали сме желаели да правим всичко по силите си, за да Го следваме като наш Спасител.

Един мой приятел веднъж утешил млад мисионер, който страдал, тъй като бил преждевременно освободен от мисия по здравословни причини, въпреки своите искрени молитви и силно желание да служи. Този приятел споделил стих от Писанията, в който Господ заявява, че когато Неговите чеда „тръгнат с цялата си мощ“ и „не прекратяват усърдието си“, за да изпълняват Неговите заповеди, „и техните врагове (които могат да бъдат неблагоприятните обстоятелства в живота ни) (…) им попречат да извършат това дело, ето, на Мен ми подобава да не изисквам повече това дело от ръцете на тези (хора), но да приема техните приношения“.

Моят приятел свидетелствал на този млад мъж, че Бог знае, че той е дал най-доброто от себе си, откликвайки на призованието за служба. Той го уверил, че Господ е приел неговото приношение и че няма да бъде лишен от благословиите, обещани на всички верни мисионери.

Компенсиращите благословии често идват чрез добротата и службата на други хора, които ни помагат да постигнем това, което не можем да направим сами. Спомням си времето, когато живеехме далеч от една от нашите дъщери във Франция и се чувствахме безпомощни да я подкрепим след тежко раждане. В същата тази седмица нашият район в Юта търсеше да осигури помощ за една майка, която току-що беше родила близнаци. Моята съпруга, Валери, прояви желание да ѝ занесе сготвена храна с молитва в сърцето си както за тази млада майка, така и за нашата дъщеря, изпаднала в нужда. Скоро след това научихме, че сестрите в района на дъщеря ни във Франция са се организирали да приготвят храна за нейното семейство. От наша гледна точка, Бог отговори на нашите молитви, като изпрати Своите ангели да донесат утеха, когато ние не бяхме в състояние.

Когато срещаме ограничения или трудности, нека да разпознаваме своите собствени благословии – своите дарби, ресурси и време – и да ги използваме, за да служим на нуждаещите се. Като правим това, ние не само ще благославяме другите, но и ще каним изцелението и компенсиращите благословии в своя живот.

Един от най-въздействащите начини, по които можем да допринасяме за компенсиращите благословии на Бог, е работата чрез заместник, извършвана за нашите предци в дома Господен. Когато извършваме обреди от тяхно име, ние активно участваме във великото дело на спасение на Господ, използвайки своите дарби и способности, за да осигуряваме благословии на онези, които не са имали възможност да ги получат през земния си живот.

Любящата служба, която отдаваме в светите храмове, ни напомня, че благодатта на Спасителя преминава отвъд този живот. В идния живот може да получим нови възможности да постигнем това, което не сме успели да направим в този земен живот. Говорейки на сестри, които все още не са намерили вечен партньор, президент Лоренцо Сноу с обич казва: „Нито един светия от последните дни, който умре, след като е живял във вярност, няма да бъде лишен от каквото и да било, поради това, че не е успял да направи неща, които е нямал възможността да направи. (…) (Той) ще се радва на всички благословии, възвисяване и слава, дадени на всеки мъж или жена, които са имали тази възможност“.

Това послание на надежда и утеха е за всички нас, чедата на Бог. Никой от нас не може да избегне трудностите и ограниченията на земния живот. В крайна сметка всички сме родени с вродена неспособност да се спасим сами. При все това, ние имаме любящ Спасител и „знаем, че чрез (Неговата) благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“.

Свидетелствам, че макар много обстоятелства в живота да са извън нашия контрол, никой от нас не е извън обхвата на безкрайните благословии на Господ. Чрез Своята единителна жертва Спасителят ще компенсира всяка неспособност и несправедливост, ако Му отдадем цялата си душа. В името на Исус Христос, амин.