Пазете се от второто изкушение

Преди няколко години, когато навърших 12, бях поканен да участвам в първия си лагер с преспиване за кворума на свещеничеството на Аарон. Това беше дългоочаквана покана, тъй като баща ми беше ръководител на кворум и често ходеше да лагерува с момчетата от района, докато аз оставах у дома.

Когато денят дойде, бях развълнуван. И трябва да си призная, че отчаяно исках да се впиша сред по-големите момчета. Бях решен да се докажа. При този ми стремеж, не мина много време преди да бъда изпитан, за да се види дали ще се впиша и ще съм част от групата.

Беше ми възложена задача да взема ключовете за колата на баща ми, за да може да се организира шега за ръководителите. Не помня какво точно казах, за да убедя баща си, но скоро изтичах до групата момчета с ключовете в ръка, горд от постижението си.

Тогава дойде втората задача. Трябваше да отключа вратата на колата и да застопоря пръчка между облегалката на шофьора и клаксона. След това трябваше да заключа вратата, така че клаксонът да свири в тъмното, без да може ръководителите да влязат в колата и да махнат устройството.

Тук историята става болезнено засрамваща за мен. След като застопорих пръчката, заключих вратата и изтичах възможно най-бързо, за да се скрия в близките храсти. Докато кляках, изпитах остра болка. В тъмното и в бързината бях седнал на кактус от типа бодлива круша.

Изпълнените ми с болка викове бяха заглушени от шума на клаксона и единственият ми избор беше внимателно да докуцукам до колата, да изповядам „греховете“ си и засрамен да потърся базови медицински грижи.

През остатъка от нощта лежах по корем в палатка, докато баща ми използваше пинцети, за да вади бодлите на кактуса от моето… Е, нека просто кажа, че не можех да сядам няколко дни след това.

Много пъти съм размишлявал над това преживяване. Сега мога да се смея на младежкото си безразсъдство, тъй като ми се изясниха няколко основни принципа.

Много модели в човешкото поведение изглежда са присъщи на естествения човек – желанието да се впишем, желанието да се докажем, страхът да не пропуснем нещо и непреодолимата нужда да се крием, за да избягваме последствията. Днес ще се съсредоточа върху последното споменато поведение – да се крием, след като сме направили нещо, което не е трябвало.

Не приравнявам детската си шега на тежък грях, но можем да открием някои сходства, които може да са полезни при изпитанията в земния ни живот.

В Едемската градина Адам и Ева били в идилични условия – изобилие от храна, несравнимата красота на градината, която не просто била красива, но в нея нямало плевели или бодливи круши.

Но ние също така знаем, че животът в градината ограничавал нужния им напредък. Градината не е била крайната дестинация, а изпитание, първото от много, което трябвало да ги изпита, да ги подготви и да им позволи да напредват към крайната дестинация – завръщането в присъствието на Отца и Сина.

Ще си спомните, че в градината е имало противопоставяне. На Луцифер било позволено да изпита Адам и Ева. Той първо изкушил Адам да вземе от плода на дървото на познанието на доброто и злото. Спомняйки си заповедта да не взема от него, Адам устоял. След това дошла благословената Ева, която избрала да вземе от плода и убедила Адам да направи същото.

По-късно Адам и Ева заявявили, че решението е било необходимо, за да се осъществи плана на Небесния Отец. Но вземайки от плода те нарушили закона – закон, даден им от Самия Отец. Последвалото съкрушаващо разбиране за доброто и злото сигурно им е донесло мъка, когато чули гласа на Отца, обявяващ Своето връщане в градината. Те осъзнали, че са голи, защото наистина били без дрехи, живели досега в състояние на невинност. Но може би по-болезнено от липсата на облекло в този момент е това, че прегрешението им не може да бъде скрито. Те били беззащитни и уязвими. Те били голи във всеки смисъл на думата.

Вечният опортюнист, Луцифер, знаейки тяхното разкрито и слабо състояние, ги изкушил отново – този път да се скрият от Бог.

Това изкушение, което ще нарека „второто изкушение“, е изкушението, което може да носи по-тежките последствия, ако се поддадем. Със сигурност най-добре би било да избягваме всички първи изкушения да нарушаваме Божия закон, но знаем, че тук на земята всички ще се поддават на различни първи изкушения. Когато съзряваме и израстваме в разбиране, се надяваме, че силата ни да устояваме на първите изкушения ще нараства непрестанно, докато се стремим да ставаме по-подобни на нашия Спасител Исус Христос.

Някои може да се опитват да се крият от Бог, тъй като не желаят да бъдат разкрити или изобличени и изпитват срам или вина. Но от много стихове в Писанията учим, че е невъзможно да се скрием от Бог. Ще споделя само няколко.

Господ учи Йеремия чрез следните въпроси: „Може ли някой да се скрие в тайни места, че Аз да го не видя? – казва Господ. Не Аз ли изпълвам небесата и земята?“.

А Йов е учен:

„Защото очите на Бога са върху пътищата на човека и Той гледа всичките му стъпки.

Няма тъмнина, нито мрачна сянка, където да се крият онези, които вършат беззаконие“.

Псалмистът Давид много поетично възкликва:

„Господи, опитал си ме и си ме познал.

Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч. (…)

Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата. (…)

Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?

Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти“.