Божествени помощни средства за земния живот

Чрез пророка Джозеф Смит Господ разкрива някои неща относно доземния ни живот. Там сме съществували като духовни чеда на Бог. Понеже Бог желаел да помогне на Своите чеда да напредват, Той решил да създаде земя, на която ние да можем да получим тела, да се учим от опит, да развиваме божествени качества и да бъдем изпитани, за да се види дали ще спазваме Божиите заповеди. На тези, които се докажели достойни, „(щяла да) им се прибави слава върху главите во веки веков“ (Авраам 3:26).

За да установи условията на този божествен план, Бог избрал Своя Единороден Син да бъде наш Спасител. Луцифер, чийто алтернативен вариант би унищожил свободата на избор на човека, става Сатана и е „низвергнат“. След като бил прогонен на земята и му била отказана привилегията на земен живот, на Сатана му било позволено да се опитва „да мами и заслепява човеците, и да ги отвежда в робство според волята си, тъкмо толкова от тях, колкото не се вслушват в гласа (на Бог)“ (Моисей 4:4).

Съществена част от великия план на Бог за земното израстване на Неговите чеда била те да изпитват „противопоставяне във всички неща“ (2 Нефи 2:11). Точно както нашите физически мускули не могат да се развиват или поддържат без съпротивление срещу закона за гравитацията, така и земното израстване изисква от нас съпротивление срещу изкушенията на Сатана и другото противопоставяне в земния живот. Най-важният фактор за духовен растеж е необходимостта да се избира между доброто и злото. Хората, които избирали доброто, щели да напредват към своята вечна съдба. Тези, които избирали злото – както щели да правят всички при едно или друго изкушение на земния живот – щели да се нуждаят от спасителна помощ, която любящият Бог предвидил да осигури.

Определено най-голямата помощ на Бог за земния живот била осигуряването на Спасител, Исус Христос, Който щял да страда, за да плати цената и да осигури опрощение за греховете, за които е извършено покаяние. Това милостиво и славно Единение обяснява защо вярата в Господ Исус Христос е първият принцип на Евангелието. Неговото Единение „осъществява възкресението на мъртвите“ (Алма 42:23) и „(изкупва) греховете на света“ (Алма 34:8), като изличава всички грехове, за които сме се покаяли, и дава на нашия Спасител силата да ни подпомага в нашите немощи по време на земния живот.

Отвъд славното изличаване на извършените грехове и опрощението, планът на любящия Отец в небесата осигурява много други дарове, които да ни предпазват, включително да ни предпазват от това да грешим на първо място. Нашият земен живот винаги започва с баща и майка. В идеалния случай и двамата присъстват с различни дарове, с които да напътстват нашето израстване. Ако ли не, тяхното отсъствие е част от противопоставянето, което трябва да преодолеем.

Планът на нашия Небесен Отец осигурява и други помощни средства, които да ни напътстват през нашия земен път. Ще говоря за четири от тях. Моля, не се хващайте за числото четири, защото тези помощни средства се припокриват. Освен това има и други милостиви средства за защита в допълнение към тези.

Първо, говоря за светлината или Духа на Христа. В своето въздействащо учение в книгата на Мороний, Мороний цитира своя баща с думите: „Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото“ (Мороний 7:16). Четем същото учение в съвременните откровения:

„И Духът дава светлина на всеки човек, който идва на света; и Духът просветлява всеки човек по света, който се вслушва в гласа на Духа“ (Учение и завети 84:46).

И още: „Защото Моят Дух е изпратен на света да озарява смирените и разкаяните и за осъждането на безбожните“ (Учение и завети 136:33).

Президент Джозеф Фийлдинг Смит обяснява тези стихове: „Господ не е оставил хората (когато се раждат на този свят) безпомощни, търсейки слепешком да намерят светлината и истината, но всеки човек (…) е роден с правото да получава напътствия, указания, съвети от Духа на Христа, или светлината на истината“.

Второто от великите помощни средства, осигурени от Господ, за да ни помага да избираме правилното, са множеството божествени насоки в Писанията като част от плана на спасение (плана на щастие). Тези насоки са заповедите, обредите и заветите.

Заповедите очертават пътеката, която нашият Небесен Отец е определил, за да напредваме към вечен живот. Хората, които си представят заповедите като начина, по който Бог решава кого да накаже, не разбират целта на любящия план на щастие на Бог. По тази пътека ние постепенно можем да постигаме нужната връзка с нашия Спасител и ставаме достойни за по-голям достъп до Неговата сила, която да ни помага по нашия път към целта, която Той желае за всички нас. Нашият Небесен Отец желае всички Негови чеда да се завърнат в селестиалното царство, където Бог и нашият Спасител живеят, и да имат живота на онези, които живеят в тази селестиална слава.

Обредите и заветите са част от закона, който обозначава ясно пътеката към вечен живот. Обредите, които извършваме, и свещените завети, които сключваме с Бог чрез тях, са задължителните стъпки и жизненоважните предпазни парапети по тази пътека. Харесва ми да мисля, че ролята на заветите е да покаже, че според плана на Бог Неговите най-висши благословии се дават на хората, които дават предварителни обещания да спазват определени заповеди и които спазват тези обещания.

Други помощни средства, дадени ни от Бог, с цел взимане на правилни решения са проявленията на Светия Дух. Светият Дух е третият член на Божеството. Неговата роля, определена в Писанията, е да свидетелства за Отца и Сина, да ни учи, да ни напомня всичко и да ни упътва към всяка истина. Писанията включват много описания на „проявленията“ на Светия Дух, като например духовни свидетелства в отговор на запитвания относно истинността на Книгата на Мормон. Проявлението не бива да се бърка с дара на Светия Дух, който се дава след кръщението.

Едно от най-значимите помощни средства от Бог за Неговите верни чеда е дарът на Светия Дух. Важността на този дар е видна поради факта, че той се дава официално след покаяние и кръщение с вода „и тогава – обясняват Писанията, – идва опрощението на греховете ви чрез огън и чрез Светия Дух“ (2 Нефи 31:17). Хората, които получават това опрощение на греховете – и след това редовно подновяват своето очистване, като се покайват ежедневно и живеят според заветите, които сключват чрез обреда причастие – стават достойни за обещанието Светият Дух, Духът Господен, „да може винаги (…) да бъде с тях“ (Учение и завети 20:77).

Затова президент Джозеф Ф. Смит учи, че Светият Дух ще „просветлява умовете на хората по отношение на Божиите неща, за да ги убеди по време на тяхното обръщане във вярата, че са изпълнили волята на Отца и за да бъде в тях нестихващо свидетелство, спътник през целия живот, действайки като сигурен и безопасен водач към всяка истина и изпълвайки ги с радост и удовлетворение ден след ден, със склонност да вършат добро на всички човеци, да понасят несправедливости, вместо да вършат несправедливости, да бъдат любезни и милостиви, дълготърпеливи и великодушни. Всеки, който притежава този безценен дар, този скъпоценен бисер, има постоянна жажда за праведност. Без помощта на Светия Дух – завършва президент Смит – никой смъртен не може да ходи по стеснения и тесен път“.

С толкова много въздействащи помощни средства, които да ни напътстват в нашия земен път, е разочароващо, че толкова много хора остават неподготвени за своята уговорена среща със Спасителя и Изкупителя, Исус Христос. От Неговата притча за десетте девици, така често споменавана на тази конференция, може да се предположи, че от всички поканени да Го посрещнат само половината ще бъдат подготвени.

Всички сме запознати с примери за неподготвени хора: завърнали се мисионери, които прекъсват своето духовно израстване с периоди на неактивност; младежи, които застрашават духовното си израстване, като се отделят от църковно обучение и дейности; мъже, които отлагат своето ръкополагане в свещеничеството на Мелхиседек; мъже и жени, понякога потомци на доблестни пионери или достойни родители, които се отклоняват от заветната пътека и не достигат до сключване и спазване на завети в светия храм.

Много от тези отклонения се случват, когато членовете не следват основния план за духовна поддръжка, състоящ се от молитва, редовно изучаване на Писанията и често покаяние. Напротив, някои пренебрегват ежеседмичното подновяване на заветите чрез вземане от причастието. Някои казват, че Църквата не отговаря на техните нужди – те заместват това, което възприемат като свои бъдещи нужди, с това, което Господ е осигурил чрез множеството Си учения и възможности за нашата изключително важна служба към останалите.

Смирението и упованието в Господ са лековете за такъв тип отклонения. Както учи Книгата на Мормон, Господ „благославя и помага да преуспяват онези, които се уповават на Него“ (Еламан 12:1). Упованието в Господ е особено нужно на всички, които неправилно сравняват заповедите на Бог и ученията на Неговите пророци с последните открития и човешката мъдрост.

Говорих за множеството помощни средства в земния живот, които нашият Отец в небесата е предоставил, за да помага на Своите чеда да се завърнат при Него. Нашата задача в този божествен план е да се уповаваме на Бог и да търсим и използваме тези божествени помощни средства, най-вече Единението на Неговия Възлюбен Син, нашия Спасител и Изкупител, Исус Христос. Моля се да учим на тези принципи и да живеем според тях. В името на Исус Христос, амин.