Благоговение към свещените неща

В книгата Изход пътуваме с Моисей по склоновете на планината Хорив, когато той прогонва от ума си всекидневните грижи – нещо, което всички ние следва да желаем да правим, – за да види горящия храст, който не изгаря. Когато се доближава, „Бог го извик(в)а изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отгов(аря): Ето ме. И (Бог) каз(в)а (…) събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя“. С голямо благоговение, смирение и удивление, Моисей събува обувките си и се подготвя да чуе словото на Господ и да усети Неговото свято присъствие.

Това свято явяване на Господ в планината е преживяване, изпълнено с будещо удивление благоговение, което свързва Моисей с неговата божествена идентичност и е, на практика, ключов елемент в неговата трансформация от смирен овчар във влиятелен пророк, водейки го към нова посока в неговия живот. По подобен начин всеки от нас може да трансформира своето ученичество в по-висш образец за духовност, като превърне добродетелта на благоговението в свят аспект на духовния си характер.

Думата благоговение произлиза от латинския глагол revereri, който означава „стоя удивен и възхитен“. В евангелския смисъл, това определение се смесва с чувство или отношение на дълбоко уважение, обич и благодарност. Това благоговение към свещеното от страна на хората с разкаяно сърце и дълбока отдаденост към Бог и Исус Христос подхранва по-голяма радост в душите им.

Благоговението към свещените неща е най-висшето проявление на изключително важно духовно качество; то е следствие на връзката ни със светостта и отразява обичта ни към нашия Небесен Отец и нашия Спасител, Исус Христос, и близостта ни с Тях. Също така е едно от най-възвишените преживявания на душата. Тази добродетел насочва нашите мисли, сърца и целия ни живот към Божеството. Всъщност благоговението не е просто аспект на духовността; то е нейната същност – основата, върху която се гради духовността, създавайки лична връзка с божественото, както учат нашите деца, докато пеят: „И чувствам в сърцето си, зная го аз, че Отец и Исус близо са“.

Като ученици на Исус Христос, ние сме канени да култивираме дара на благоговението в живота си, за да сме възприемчиви към по-дълбоко общение с Бог и Неговия Син Исус Христос, като в същото време укрепваме своя духовен характер. Ако изпитваме повече такива чувства в сърцата си, несъмнено ще има по-голяма радост и удовлетворение в живота ни и ще има по-малко място за тъга и нещастие. Трябва да помним, че изразяването на благоговение към свещените неща придава смисъл на много от ежедневните ни действия и укрепва чувството ни на благодарност – вдъхновявайки удивление, уважение и обич към по-висшите и свети неща.

За съжаление, живеем в един свят, в който изразяването на благоговение към свещените неща се среща все по-рядко. Всъщност светът се радва на липсата на благоговение, както се вижда от всяко светско списание, телевизионна програма или от интернет. Липсата на уважение към свещеното създава все по-небрежно отношение и нехайно поведение, което може бързо да повиши нивото на апатия у едно поколение, а следващото поколение да удави в окаяност.

Липсата на благоговение може също така да ни отклони от взаимоотношенията, които заветите с Бог осигуряват, и да намали нашето чувство за отговорност пред Божеството. Вследствие на това рискуваме да ни е грижа единствено за нашето собствено удобство, да задоволяваме необузданите си апетити и накрая да се докараме до несвятото положение да презираме свещените неща, дори самия Бог, и съответно самата си божествена същност като чеда на Небесния Отец. Липсата на благоговение към свещените неща подпомага целите на противника, като разбива нашите чувствителни канали за откровение, които са решаващи за духовното ни оцеляване в наши дни.

Значението и важността на благоговението към свещените неща са добре описани в Писанията. Един от примерите в Учение и завети показва, че благоговението към нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос е основна добродетел за наследниците на селестиалното царство.

Като църква ние се стремим да се отнасяме към Отца и Сина с възможно най-голяма святост и уважение във всяко отношение, включително и в начина, по който Ги изобразяваме. Напътствието на Светия Дух е решаващ компонент, за да може да се определи как да се изобразяват Отца и Сина, така че да се отразява Тяхното свещено естество, характер и божествени качества. Много внимаваме да не се изобразяват елементи, които биха разсейвали от основния ни фокус върху нашия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос, и Техните учения, включително и за начина, по който прилагаме новите технологични инструменти, като например изкуствен интелект (AI), с цел създаване на съдържание и изображения.

Същият този принцип се прилага към всеки източник на информация, достъпен чрез официалните канали за комуникация на Църквата. Всеки урок, книга, ръководство и послание внимателно се разработват и одобряват под напътствието на Духа, за да се погрижим да запазим свещените достойнства, ценности и стандарти на Евангелието на Исус Христос. В едно скорошно послание към пълнолетните младежи на Църквата, старейшина Дейвид А. Беднар учи: „За да се ориентират в сложната пресечна точка на духовността и технологиите, светиите от последните дни следва смирено и с молитва (1) да определят евангелските принципи, които могат да направляват използването на изкуствен интелект, и (2) искрено да се стремят към спътничеството на Светия Дух и духовния дар на откровението“.

Мои скъпи братя и сестри, колкото и сложни да са станали съвременните технологии, те просто не могат да симулират удивлението, възхитата и почудата, които откриваме във вида благоговение, родено от влиянието на Светия Дух. Като последователи на Христос, трябва да внимаваме да не отслабваме връзката си с Бог и Неговия Син чрез неуместното използване на генерирано чрез ИИ съдържание и изображения. Следва да помним, че разчитането на съвременната технологична „ръка от плът“ е недостатъчен и непочтителен заместител на вдъхновението, назиданието и свидетелството, които могат да бъдат получавани единствено чрез силата на Светия Дух. Както заявява Нефи: „О, Господи, на Тебе съм се уповавал и ще се уповавам на Тебе навеки. Аз няма да се уповавам на ръката от плът“.

В друго откровение на пророка Джозеф Смит е казано, че храмовете, издигнати за Господ, следва да бъдат място на светостта Му. През цялото си служение, нашият скъп пророк, президент Ръсел М. Нелсън, настоятелно ни кани благоговейно да се покланяме в светия храм. В дома Господен сме учени как да влезем в святото присъствие на Отца и Сина. За мен винаги е било поучително и дори вдъхновяващо, че едно от първите неща, които правим при влизането си в храма и своята подготовка да участваме в свещените обреди там, е да събуем обувките си и да се преоблечем в бяло. Подобно на Моисей, ако правим това съзнателно, ще можем да осъзнаем, че събуването на светските ни обувки е началото на стъпването ни на свята земя и трансформирането ни в хора, вършещи делата си по един по-висш и по-свят начин.

Братя и сестри, не е нужно да се изкачим до върха на планина, както направил Моисей, за да открием благоговението към свещените неща и да превърнем своето ученичество в едно по-задълбочено ниво на духовност и отдаденост. Можем да го откриваме например в своя стремеж да защитаваме дома си от светските влияния. Това може да бъде постигано, като искрено и с желание се молим на нашия Небесен Отец в името на Исус Христос и се стремим по-добре да опознаваме нашия Спасител чрез усърдно изучаване на словото Божие, което се намира в Писанията и ученията на нашите пророци. Освен това, тази духовна трансформация може да настъпи, като се стремим да почитаме заветите, които сме сключили с Господ, чрез живот в подчинение на заповедите. Тези усилия могат да доведат до един тих и даващ сигурност покой в сърцата ни. Съсредоточаването върху тези действия със сигурност може да помага за трансформирането на домовете ни в места на благоговение и духовно убежище – лични светилища на вяра, където Духът обитава, – и така да приличат на преживяването на Моисей в планината.

Можем да претърпим такава духовна трансформация и когато с вяра участваме в службата за поклонение в Църквата, включително като настройваме сърцата си към Господ чрез вдъхновено пеене на свещени химни. Подобно на Моисей, като игнорираме светските разсейващи фактори, особено нашите телефони или всяко нещо, което не е в хармония със светостта на този момент, ние можем да насочим пълното си внимание към вземането на причастието, с умове и сърца, съсредоточени върху Спасителя и Неговата единителна жертва, както и към нашите завети. Такова съсредоточаване върху причастието ще благоприятства за благоговейно обновяващ момент в нашето общуване със Спасителя, ще превръща Господния ден в наслада и ще трансформира живота ни.

Накрая ние можем да изпитаме тази духовна промяна в нашето ученичество, като редовно се покланяме на хълма на дома Господен – в нашите свети храмове – и се стремим да живеем със заветна увереност особено когато се изправяме пред изпитанията на земния живот.

Със съпругата ми лично сме преживявали свещени „моменти на благоговение в планината“, като сме се стремили да прилагаме тези принципи в живота си, което е предизвиквало значителна трансформация в нашето ученичество. Спомням си, сякаш беше вчера, как вървях през гробището, преди да погреба нашето второ дете, което се роди преждевременно и не оцеля, докато съпругата ми все още се възстановяваше в болницата. Помня как пламенно и благоговейно се молих на Бог, искайки помощ да се справя с това тежко изпитание. В онзи момент получих следното ясно и въздействащо духовно уверение в сърцето си: всичко ще бъде наред в живота ни, ако със съпругата ми устоим, придържайки се към радостта от живота според Евангелието на Исус Христос. Това, което тогава изглеждаше като непреодолимо и изпълнено с тъга изпитание, се превърна в свято и благоговейно преживяване, в ключов камък, който ни е помагал при поддържане на вярата ни и ни е давал увереност в заветите, които сме сключили с Господ, и в Неговите обещания към мен и семейството ми.

Мои братя и сестри, благоговението към свещеното подхранва искрената благодарност, увеличава истинското щастие, води умовете ни към откровение и внася повече радост в живота ни. Поставя нозете ни на свята земя и въздига сърцата ни към Божеството.

Свидетелствам ви, че когато се стремим да включваме тази добродетел в ежедневието си, ще можем да ставаме по-смирени, да разширяваме разбирането си за Божията воля за нас и да укрепваме увереността си в обещанията на заветите, които сме сключили с Господ. Свидетелствам, че когато приемаме този дар на благоговение към свещените неща – било то на хълма на дома Господен, в сграда за събрания или в собствените ни домове – ще бъдем изпълнени с изключително удивление и възхита, докато се свързваме със съвършената обич на нашия Небесен Отец и Исус Христос. С благоговение свидетелствам за тези истини в святото име на нашия Спасител и Изкупител, Исус Христос, амин.