Любовта ми към Спасителя е моето „защо“

Забелязвали ли сте някога, че нашият скъп пророк, президент Ръсел М. Нелсън, непрекъснато отправя покани към нас? Съвсем закономерно той ни покани да изучаваме посланията, споделени на последните две конференции, и да размишляваме върху тях. През април 2024 г. той каза: „Надявам се, че през следващите месеци многократно ще изучавате посланията от тази конференция“. След това, през октомври 2024 г., той ни призова: „Увещавам ви да изучавате (…) послания(та на говорителите). Използвайте ги като лакмусов тест за откриване на истината и неистината през предстоящите шест месеца“.

Тези покани могат да бъдат добавени към пророческите покани, които сме получавали през целия си живот, включително и най-вече към тези, които сме получили през последните години. Може да смятаме, че тези покани са още нещо, което е нужно да добавим към нашите списъци със задачи просто защото сме били поканени или помолени да го направим. Но може ли те да са по-значими от това?

Размишлявайки по този въпрос и над всички получени покани, аз си спомних нещо, което научих и за което взех решение много отдавна. Опитвам се да върша тези неща, които са от изключителна важност за мен, защото Го обичам. Обичам нашия Спасител. Това е истинската и най-главна причина, поради която правя това, което правя, а свързана с нея е и моята любов към вас, мои братя и сестри.

Като ваш брат се надявам, че ще възприемете думите ми като искрена покана да се стремим да разбираме възможността да свързваме всичко, което правим, с нашата любов към Спасителя.

Това ще ни помага да разбираме истинското „защо“, което се крие зад всички наши действия като ученици на Спасителя. Ще ни помага да укрепваме заветната си връзка с Бог, разбирайки Неговите божествени и вечни истини, Неговите вечни и абсолютни истини, които никога няма да се променят. Вечни истини като „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Интересно е как понякога, понеже постоянно сме правили неща до степен, в която те са се превърнали в традиции, ние позволяваме тези традиции или дейности да диктуват усилията ни да изграждаме вяра в Исус Христос. Изглежда правим тези неща, защото сме ги правили с години, без да отчитаме тяхното влияние върху нашата заветна връзка със Спасителя.

В нашия свят обикновено се съсредоточаваме върху това, което правим, и върху това постоянно да изпълняваме задачи и цели. В духовен план, ние имаме възможността да излезем извън рамката на това просто да вършим неща или да постигаме цели, като разберем защо ги вършим. Ако можем да осъзнаем и свържем, че причината за нашите действия има връзка с любовта ни към Спасителя и нашия Небесен Отец, като се възползваме от тези възможности, ние ще разберем, че макар вършенето на праведни неща – като например да имаме църковни дейности или традиции – и вършенето им по подходящ начин да е нещо добро, когато ги свържем с нашето „защо“, ще бъдем благословени да проумеем причината. Не става дума само за вършене на добри неща или за вършенето им по правилен начин; ние ще разберем и правилната причина за тях.

Например, когато си поставите за цел да четете Писанията, да се молите искрено или да подготвите дейност за своето семейство или район, истинската цел само да изпълните тези задачи ли е? Или тези действия са средството, инструментите, с които разполагате, за да постигнете истинската цел? Целта само да поддържаме активност ли е, понеже сме го правили дълги години, и после да отметнем кутийката, че сме я постигнали? Или, за пореден път, това е средството, което използваме, за да учим, да чувстваме и да се свързваме със Спасителя?

Моля, не разбирайте погрешно посланието ми за дейностите и традициите или за поставянето на цели и усърдната работа за тяхното постигане – няма нищо лошо в това. Но все пак ви каня да отворите сърцата и умовете си за възможността и благословията да разберете защо вършим тези неща и как упражняваме нашата религия.

Първокласен пример за традиции, съсредоточени върху Христос, е поканата, която президент Далин Х. Оукс отправи към всички нас от името на Първото президентство. Президент Оукс каза: „С навлизането в новата година нека се подготвяме на Великден да отпразнуваме единителната жертва на Исус Христос. (…) Без значение какво смятат или вършат другите, ние следва да празнуваме Възкресението на нашия жив Спасител, като изучаваме Неговите учения и помагаме за установяването на великденски традиции в нашето общество като цяло и особено в рамките на нашите собствени семейства“. Както можете да видите, това не е само покана да имаме традиции. А да използваме тези традиции като средство да учим повече за Спасителя и да си спомняме за Неговото Възкресение.

Колкото повече можем да свързваме причината с нашата любов към Спасителя, толкова повече ще можем да получаваме нещата, от които се нуждаем или към които се стремим. Президент Нелсън учи: „Каквито и въпроси или проблеми да имате, отговорът винаги се крие в живота и ученията на Исус Христос“. След това той отправя поканата: „Учете повече за Неговото Единение, Неговата любов, Неговата милост, Неговото учение и Неговото възстановено Евангелие на изцеление и напредък. Обръщайте се към Него! Следвайте Го!“.

Размишлявайте върху това в сърцата и умовете си: смятате ли, че поканата на президент Нелсън е имала за цел да ни помогне да изготвим списък с неща за отмятане, където да трупаме още знания и да изпълняваме задачи, за да можем да отметнем неговата покана от нашия списък със задачи? Или той ни кани да разгледаме аспектите на тези вечни истини и принципи като възможност да разберем нашето „защо“ и да свържем заветната любов на Спасителя към нас с нашия път в ученичеството, който продължава цял живот?

Нека ви илюстрирам принципа, който се опитвам да представя. Единият вариант, който вероятно е краен, би могъл да бъде да прочетем всички послания от общата конференция наведнъж, след което, когато приключим, да отметнем тази покана от списъка си, без да правим нищо друго с прочетеното. Разбирам, че това е краен случай, но не е нереалистичен. Навярно много от нас се намират някъде между това и идеалния вариант.

Поканата е да изучаваме посланията от общата конференция и да размишляваме върху тях; да ги използваме, за да решаваме и разбираме какво можем да правим, за да се усъвършенстваме.

Когато приемем поканата, разбирайки причината, която се крие зад нея, ще имаме повече възможности да се доближаваме до Спасителя. Ще започнем да разбираме, че понеже обичаме Спасителя, ние искаме да научаваме повече за Него, като изучаваме словата на живите пророци. И понеже обичаме ближните си, ние ще споделяме ученията на пророците, гледачите и откровителите с другите хора, започвайки с най-близките си.

И в двата примера вършим нещо праведно. В единия, целта изглежда е да използваме средствата, които Небесният Отец и Спасителят са ни дали, които средства са посланията, споделени по време на обща конференция. Вторият вариант включва голямата благословия да проумеем основните причини, предлагащи път към разбирането на вечната истина и благословиите, обещани на всички, които превръщат ученията и живота на нашия Спасител, Исус Христос, в основен фокус на живота си.

Скъпи братя и сестри, надявам се, че можете да почувствате и видите колко е важно да свързваме своите действия с любовта си към Спасителя. В един глобален свят, много гласове ще се опитват да ви влияят и, ако е възможно, да ви накарат да повярвате, че някои основни истини на възстановеното Евангелие на Исус Христос не са необходими. Тези гласове започват с изключително важната истина за нуждата от възстановяване в тези последни дни, включително необходимостта да имаме Божието царство на земята, представлявано от възстановената Църква на Исус Христос на светиите от последните дни.

Може да чуете гласове, които настоятелно твърдят, че е достатъчна само лична връзка или разбиране със Спасителя и че религията или възстановената Църква не е необходима или от съществено значение. Каня ви да бъдете бавни да обръщате внимание или дори да бъдете имунизирани срещу влиянието на тези подвеждащи идеи и да бъдете по-бързи да си спомняте какво ни казва и ни учи Спасителят от древни времена – започвайки с любовта на Небесния Отец и Исус Христос към нас и свързвайки нашата любов към Тях с причината да Ги следваме.

Бог Отец и Неговият Син дойдоха и говориха с Джозеф Смит да възстанови Църквата на Исус Христос и да постави началото на диспенсацията на пълнотата на времената, царството на Бог на земята. Следователно Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е средството, установено от Небесния Отец, за достъп до завети, които ни позволяват да се завърнем у дома. Затова ни е нужна повече от лична връзка с Небесния Отец и Неговия Син; нужни са ни важни свещенически обреди, чрез които сключваме завети с Тях. Това ни осигурява заветна връзка с Тях и ни предоставя достъп до Тяхната заветна любов, правейки възможно за нас да достигнем до най-висшето царство на слава, приготвено за всички онези, които са предани и верни на заветите, които са сключили.

С цялата си душа свидетелствам за реалността и божествеността на нашия Спасител, Исус Христос. Той ви обича. Той знае какво се случва във вашия живот. Неговите обятия са широко разтворени и Той отправя поканата: „Елате при Мене (…) и Аз ще ви успокоя“.

Обичам Спасителя, а любовта ми към Него е моето „защо“. В името на Исус Христос, амин.