Любовта на Бог

Едно лято, докато пътувахме до отдалечена дестинация, семейството ни прекара една нощ под открито, безоблачно небе. Съвсем ясно над нас се виждаше величественият Млечен път, осеян от безброй звезди и от време на време някоя падаща звезда. Докато се възхищавахме на величествеността на Божиите творения, ние усетихме една благоговейна връзка с Него. Малките ни деца, които бяха отгледани в Хонконг, никога дотогава не бяха имали подобно преживяване. Те невинно попитаха дали и у дома живеем под същото небе. Опитах се да им обясня, че небето е същото, но поради замърсяване на въздуха, ние не можехме да виждаме тези звезди, въпреки че те бяха там.

От Писанията учим, че „вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“. Въпреки че разсейващи фактори и терестриални изкушения замъгляват нашето духовно зрение, когато упражняваме вяра в Бог и в Неговия Син Исус Христос, ние получаваме ясната увереност за Тяхното съществуване и грижа за нас.

В Книгата на Мормон, пророкът Лехий вижда „едно дърво, чийто плод беше желателен, за да направи човека щастлив“ и „беше най-сладкият, повече от всичко друго“. Когато вкусва от плода, душата му се изпълва с голяма радост и той желае близките му също да го опитат. Научаваме, че това дърво представлява „любовта Божия“ и подобно на Лехий ние също можем да получим радостно свидетелство за Бог, когато Го поканим в живота си.

Исус Христос олицетворява любовта на Небесния Отец към нас. Чрез Своята единителна жертва, Той взима върху Си нашите грехове и е бит поради нашите беззакония. Той лично е понесъл нашите мъки и страдания и е взел върху Си нашите болки и болести. Той изпраща Светия Дух да ни утешава, а плодовете на Духа включват радост, мир и вяра, които ни изпълват с надежда и обич.

Макар любовта на Бог да е достъпна за всички, мнозина искрено я търсят, докато други желаят да я усетят, но не вярват, че я заслужават. Трети отчаяно се опитват да се придържат към нея. Писанията и пророкът на Господ ни учат, че ние постоянно можем да изпитваме Божията любов, когато чрез благодатта на Исус Христос не спираме да се покайваме, откровено прощаваме, стремим се да спазваме Неговите заповеди и безкористно служим на другите. Чувстваме любовта на Бог, когато правим неща, които ни доближават до Него, като това да разговаряме ежедневно с Него в молитва и да изучаваме Писанията, и като спираме да правим неща, които ни отдалечават от Бог, като това да сме горделиви, склонни към раздори и непокорни.

Президент Ръсел М. Нелсън ни кани „да премахне(м) с помощта на Спасителя старите „отпадъци“ от живота си“ и да „загърби(м) всяка горчивина“. Той ни насърчава да „укрепваме своите духовни основи“, като „съсредоточаваме живота си върху (Спасителя) и върху обредите и заветите на Неговия храм“. Той ни обещава, че „като спазваме сключените храмови завети, ние придобиваме по-широк достъп до укрепващата сила на Господ. (…) Изобилно усещаме чистата любов на Исус Христос и нашия Небесен Отец!“.

Имам приятел, който беше благословен с красиво семейство и обещаваща кариера. Настъпи обрат, когато се разболя и не можеше да работи, което доведе до развод. Годините оттогава са били трудни, но любовта му към неговите деца и към сключените от него завети с Бог го поддържаха. Един ден той научи, че бившата му съпруга била сключила отново брак и поискала анулиране на храмовото им запечатване. Беше обезпокоен и объркан. Търсеше мир и разбиране в дома Господен. След посещението му там, получих следното съобщение от него:

„Имах невероятно преживяване в храма снощи. Мисля, че си личеше, че все още бях доста огорчен. (…) Знаех, че трябва да се променя, и цяла седмица се бях молил за това. (…) Снощи в храма буквално усетих как Светият Дух премахва горчивината от сърцето ми. (…) Изпитах такова облекчение да се освободя от нея. (…) Едно зловещо физическо бреме, което ме подтискаше, беше вдигнато от мен“.

Въпреки че все още има трудности, моят приятел цени преживяването си в дома Господен, където освобождаващата сила от любовта Божия му беше помогнала да се чувства по-близо до Бог, да гледа по-оптимистично на живота и да не се притеснява толкова за бъдещето.

Когато изпитваме любовта на Бог, ние можем да носим с лекота товарите си и търпеливо и с радост да приемаме Неговата воля. Уверени сме, че Той ще си спомня за сключените с нас завети, ще ни посещава в страданията ни и ще ни избавя от робство. Също така ние ще имаме желанието да споделяме радостта, която изпитваме, с нашите близки и обични хора. Подобно на семейството на Лехий всеки човек има свобода на избор дали да вкуси от плода или не, но ние можем да обичаме, да споделяме и да каним по такъв начин, по който обичаните от нас хора да могат да чувстват Божията любов.

За да помагаме на другите да чувстват Божията любов, ние трябва да развиваме в нас самите Христови качества като смирение, милосърдие, състрадание и търпение, както и да помагаме на другите да се обръщат към Спасителя, като следват двете най-големи заповеди – да обичаме Бог и нашите ближни.

През тийнейджърските си години един от синовете ни имаше трудности със самочувствитето си и с това да се впише в своята среда. Със съпругата ми се молехме да разберем как да му помогнем и бяхме готови да направим каквото и да поиска Господ от нас. Един ден се почувствах подтикнат да попитам президента на кворума на старейшините дали има човек в нужда, когото със синът ми бихме могли да посещаваме. След като помисли, той ни помоли да посещаваме една жена със сериозни здравословни проблеми и с позволение от президента на клон да ѝ носим причастието всяка седмица. Аз се въодушевих, но и притесних как би реагирал синът ми на този ежеседмичен ангажимент.

По време на първото ни посещение сърцата ни страдаха за тази скъпа жена, защото тя беше в постоянни болки. Сестрата беше благодарна за причастието, а на нас ни беше приятно да посещаваме нея и съпруга ѝ. След няколко посещения, една неделя отсъствах и не можех да съпроводя сина си, но му напомних за нашата задача. Когато се прибрах, нямах търпение да чуя как беше минало посещението. Синът ми отговори, че не мисли, че неговите съученици правят подобни страхотни неща. И допълни, като сподели, че e взел със себе си и своя брат, който да му помага, и че причастието e минало много добре, но тази скъпа сестра била тъжна през седмицата, тъй като била поканила приятелки да гледат филми заедно, но устройството ѝ се било развалило. Синът ми каза, че още там се поровил в интернет, открил какъв е проблемът и веднага ѝ оправил устройството. Беше се почувствал полезен, щастлив и уверен, че е направил нещо, което да внесе светлина в деня ѝ. Той беше усетил Божията любов към него.

Ако, въпреки всичките ви усилия, в живота ви надвиснат облаци, ако почувствате, че молитвите ви остават без отговор, или ако не можете да чувствате Божията любов, моля, знайте, че всяко ваше усилие е от значение и така както е сигурно, че звездите над нас съществуват, то Небесният Отец и Исус Христос ви познават, чуват ви и ви обичат.

Веднъж, когато Неговите ученици са в лодката и биват „блъскан(и) от вълните“, Спасителят върви към тях по вода и ги уверява, като казва: „Дерзайте! Аз съм; не бойте се!“. Когато Петър решава да отиде при Спасителя по вода, Исус го кани, като му казва: „Ела!“. А когато Петър губи фокус и започва да потъва, Спасителят моментално протяга ръката Си, за да го хване и да го отведе на безопасно място, като заявява: „Маловерецо, защо се усъмни?“.

Когато ни блъскат ветрове в живота, склонни ли сме да бъдем радостни и смели? Как можем да си спомняме, че Спасителят не ни е забравил и че е близо до нас дори по начини, непонятни за нас? Имаме ли желанието да се обръщаме към Него с вяра, особено когато пътеката пред нас изглежда невъзможна? И по какви начини Той ни води до безопасност, когато сме в нужда? Как можем с вяра да поглеждаме към Него във всяка мисъл, без да се съмняваме или страхуваме?

Ако желаете да изпитвате по-изобилно Божията любов в живота си, нека ви поканя да се замислите над следното:

• Първо, спирайте често, за да си припомняте, че сте чедо на Бог и да размишлявате за нещата, за които сте благодарни.

• Второ, молете се всеки ден, молете Небесния Отец да ви помага да знаете кой от хората около вас има нужда да почувства Неговата любов.

• Трето, питайте искрено какво можете да правите, за да помагате по-добре на конкретния човек да чувства Божията любов.

• И четвърто, действайте бързо според подтика, който получавате.

Ако постоянно се молим и питаме какво да правим за другите, Бог ще ни показва хората, на които можем да помагаме. И ако действаме своевременно, можем да се превръщаме в средството, чрез което Той отговаря на техните молитви. Като правим това, с времето ще получаваме отговори на нашите молитви и ще чувстваме Божията любов в собствения си живот.

Преди няколко месеца, докато пътувахме из Виетнам, със съпругата ми се намирахме на полет, при който самолетът се издигна по време на силна буря. Имаше жестока турбуленция, а през прозореца ни можехме да видим тъмни облаци, пороен дъжд и светкавици. След дълго и колебливо изкачване, самолетът ни най-накрая се извиси над буреносните облаци и пред нас се разкри една удивителна гледка. Отново ни беше напомнено за нашия Небесен Отец и Исус Христос, и почувствахме Тяхната голяма обич към нас.

Скъпи приятели, като човек, изпитвал любовта на Бог, с радост свидетелствам, че Спасителят Исус Христос е Божията любов. Неговата любов към нас е съвършена, лична и безкрайна. Като Го следваме с вяра, нека бъдем изпълнени с Неговата любов и нека бъдем фарът, който води другите към любовта Му. В името на Исус Христос, амин.