2025
Планът на милостта
Май 2025 г.


11:6

Планът на милостта

Господ е милостив и планът на спасение на нашия Небесен Отец е наистина план на милостта.

Поканата на един пророк

През април миналата година, скоро след радостните новини, че Църквата е придобила храма Къртлънд, президент Ръсел М. Нелсън ни покани да изучаваме молитвата за освещаване на храма Къртлънд, записана в раздел 109 на Учение и завети. Президент Нелсън каза, че молитвата за освещаване „ни дава указания относно духовните сили, с които вие и аз сме надарявани в храма, за да можем да се справяме с житейските трудности в тези последни дни“.

Сигурен съм, че вашето изучаване на раздел 109 ви е дало прозрения, които са ви благословили. Тази вечер споделям няколко неща, които научих, след като последвах поканата на пророка. Мирът, до който достигнах чрез своето изучаване, ми напомни, че Господ е милостив и че планът на спасение на нашия Небесен Отец е наистина план на милостта.

Новопризовани мисионери служат в храма

Както може би знаете, „новопризованите мисионери се насърчават да получат храмовото надаряване възможно най-скоро и да посещават храма толкова често, колкото го позволяват обстоятелствата“. Вече получили надаряване, те също „могат да служат като храмови (…) работници, преди да започнат мисионерската си служба“.

Времето в храма преди приемането в Центъра за обучение на мисионери (ЦОМ) може да бъде прекрасна благословия за новите мисионери, тъй като те научават повече за храмовите завети, преди да споделят благословиите на тези завети със света.

Но чрез изучаването на раздел 109 научих, че в храма Бог дава сила на новите мисионери – както и на всеки от нас – по един допълнителен и свят начин. В молитвата за освещаване, дадена чрез откровение, пророкът Джозеф Смит се моли, „когато служителите (на Йехова) тръгнат от дома (Му) (…) за да дават свидетелство в (Негово) име“, да „се смекчат сърцата“ на „всички“ – както на „великите хора на земята“, така и на „всичките бедни, нуждаещите се и огорчените“. Той се моли: „… предразсъдъците им да могат да дадат път на истината, а людете Ти да могат да се сдобият с благосклонност в очите на всички, та всички краища на земята да узнаят, че ние, Твоите служители, сме чули гласа Ти и че Ти си ни изпратил“.

Това е прекрасно обещание за новопризованите мисионери – предразсъдъците „да дадат път на истината“, людете на Бог „да се сдобият с благосклонност в очите на всички“ и светът да узнае, че са изпратени от Господ. Всеки от нас със сигурност има нужда от същите тези благословии. Каква благословия би било сърцата да бъдат смекчавани, когато общуваме с ближните и колегите си. В молитвата за освещаване не се обяснява точно как времето, което прекарваме в храма, ще смекчава сърцата на другите, но аз съм убеден, че това е свързано с начина, по който времето в дома Господен смекчава нашите собствени сърца, като ни позволява да се съсредоточаваме върху Исус Христос и Неговата милост.

Господ отговаря на призива на Джозеф Смит за милост

Докато изучавах молитвата за освещаване на храма Къртлънд, ми направи впечатление, че Джозеф многократно умолява за милост – милост към членовете на Църквата и нейните врагове, както и към управниците на страната и всички народи по земята. И по много личен начин, той умолява Господ да си спомня за него и да има милост към неговата възлюбена Ема и техните деца.

Как трябва да се е чувствал Джозеф, когато една седмица по-късно, на Великден, 3 април 1836 г., в храма Къртлънд, Спасителят се явява на него и Оливър Каудъри, и както е записано в раздел 110 на Учение и завети, казва: „Аз приех този дом и името Ми ще бъде тук, и Аз ще се явявам на людете Ми с милост в този дом“. Това обещание за милост трябва да е имало специално значение за Джозеф. И както учи президент Нелсън миналия април, то „се отнася за всеки осветен храм днес“.

Намиране на милост в дома Господен

Има толкова много начини, по които всеки от нас може да намира милост в дома Господен. Това е било истина, откакто Господ първоначално заповядва на Израил да построи скинията и да постави в центъра ѝ „умилостивилището“. В храма намираме милост в заветите, които сключваме. Тези завети, в допълнение на кръщелния завет, ни обвързват с Отца и Сина и ни дават по-голям достъп до това, което президент Нелсън определя като „специален вид любов и милост (…) нареч(ена) хесед“ на еврейски.

Намираме милост във възможността да бъдем запечатани за нашите семейства за вечността. В храма също така осъзнаваме по-ясно, че Сътворението, Падението, единителната жертва на Спасителя и способността ни да се върнем отново в присъствието на Небесния Отец – наистина всички етапи от плана на спасение – са проявление на милост. Може да се каже, че планът на спасение е план на щастие точно защото е „планът на милостта“.

Стремежът към опрощение отваря вратата за Светия Дух

Благодарен съм за красивото обещание в раздел 110, според което Господ ще се явява с милост в Своите храмове. Също така съм благодарен за това, че там се разкрива как Господ ще се явява с милост винаги, когато, подобно на Джозеф, умоляваме за милост.

Молбата на Джозеф Смит за милост в раздел 109 не е първият път, когато неговите молби за милост водят до откровение. В Свещената горичка младият Джозеф се моли не само, за да знае коя църква е истинна, но също така казва: „Умолявах Господ за милост, защото нямаше към кого другиго да се обърна, за да получа милост“. Някак това осъзнаване, че има нужда от милост, която единствено Господ може да осигури, помага за разкриването на небесните отвори. Три години по-късно ангелът Мороний се явява вследствие на това, което Джозеф казва, че е неговата „молитва и смирено умоляване на Всемогъщия Бог за опрощение на всички (негови) грехове и простъпки“.

Този модел на откровение, вследствие на молба за милост, е нещо познато в Писанията. Енос чува гласа Господен само след като се моли за опрощение. Обръщането във вярата на бащата на цар Ламоний започва с неговата молитва: „Ще се откажа от всичките си грехове, за да Те позная“. Може да не бъдем благословени с такива драматични преживявания, но за хората, на които понякога е трудно да усещат отговорите на молитви, търсенето на Господната милост е един от най-въздействащите начини да почувстват свидетелството на Светия Дух.

Размишляването върху Божията милост отваря вратата за свидетелство за Книгата на Мормон

Подобен принцип е прекрасно изложен в Мороний 10:3–5. Често съкращаваме тези стихове, за да учим, че чрез искрена молитва можем да научим дали Книгата Мормон е истинна. Но с това съкращаване може да пропуснем важната роля на милостта. Чуйте как Мороний започва своето увещание: „Бих ви увещавал, (…) когато четете тези неща (…) да си спомните колко милостив е бил Господ към чедата човешки от сътворението на Адам чак до времето, когато ще получите тези неща и ще размислите върху тях в сърцата си“.

Мороний ни кани не само да прочетем тези неща – летописите, които предстои да запечата – но също да размислим в сърцата си какво се разкрива в Книгата на Мормон за това „колко милостив е бил Господ към чедата човешки“. Точно размишлението върху милостта на Господ ни подготвя да „попита(м)е Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни“.

Докато размишляваме върху Книгата на Мормон, може да попитаме: „Наистина ли е вярно, както учи Алма, че Божият план на милостта гарантира, че всички хора, живели на тази земя, ще бъдат възкресени и „възстановени на своята (…) съвършена снага“? Прав ли е Амулик – може ли милостта на Спасителя да задоволи всички горчиво-реални изисквания на правосъдието, които в противен случай ще бъдем длъжни да заплатим, и вместо това да „(ни) обгърне (…) в ръцете на безопасността“?

Истина ли е, както свидетелства Алма, че Христос е страдал не само за нашите грехове, но и за нашите „болки и оскърбления“, за да може „да узнае (…) как да подпомага Своя народ според немощите му“? Господ наистина ли е толкова милостив, както учи цар Вениамин, че като безплатен дар, Той е извършил единение за „греховете на онези (…) които са умрели, без да узнаят Божията воля относно себе си, или които са съгрешили от невежество“?

Истина ли е, както казва Лехий, че „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“? Наистина ли е вярно, както свидетелства Авинадий, цитирайки Исайя, че Исус Христос е бил „наранен за нашите прегрешения и бит за нашите беззакония; върху Него дойде наказанието за нашия мир; и чрез Неговите рани от камшика ние се изцелихме“?

В обобщение: наистина ли планът на Отца, според както е изложен в Книгата на Мормон, е толкова милостив? Свидетелствам, че това е така и че ученията за милостта, носещи мир и надежда, в Книгата на Мормон са истинни.

И все пак, предполагам, че въпреки своето четене и молитви, някои от вас може да изпитват трудности да разбират обещанието на Мороний, че Небесният Отец „ще ви изяви истината за (тези неща) чрез силата на Светия Дух“. Познавам тази борба, защото съм я преживял, когато преди много години първите ми прочити на Книгата на Мормон не доведоха до незабавен и ясен отговор на молитвите ми.

Ако изпитвате трудности, нека ви поканя да последвате напътствието на Мороний и да размишлявате върху многото начини, по които Книгата на Мормон учи „колко милостив е бил Господ към чедата човешки“. Въз основа на моя опит, се надявам, когато го направите, мирът на Светия Дух да може да проникне в сърцата ви, за да узнаете, повярвате и почувствате, че Книгата на Мормон и планът на милостта, на който тя учи, са истинни.

Изразявам своята благодарност за великия план на милост на Отца и за желанието на Спасителя да го изпълни. Знам, че Той ще се явява с милост в Своя свят храм и във всеки аспект на живота ни, ако Го търсим. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Ръсел М. Нелсън „Ключовете на свещеничеството – да се радваме на този дар“, Лиахона, май 2024 г., с. 122.

  2. Ръсел М. Нелсън, „Ключовете на свещеничеството – да се радваме на този дар“, с. 121.

  3. General Handbook: Serving in The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 24.5.1, Gospel Library.

  4. За всички храмови благословии се отнася следното: дали ще получим тези благословии от Бог зависи от това дали спазваме сключените в храма завети. Вж. Ръсел M. Нелсън, „Да побеждаваме света и да намираме покой“, Лиахона, ноем. 2022 г., с. 96: „Всеки, който сключва завети (…) в храмовете – и ги спазва – се радва на по-голям достъп до силата на Исус Христос“.

    Като друг пример, помислете върху следните слова на Първото президентство относно носенето на храмовите одежди: „Като спазвате сключените от вас завети, включително свещената привилегия да носите одеждите според указанията в първоначалните обреди, ще имате по-голям достъп до милостта, защитата и силата на Спасителя“ (General Handbook, 26.3.3.2; курсив добавен).

  5. Учение и завети 109:55–57.

  6. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Господ Исус Христос ще дойде отново“, Лиахона, ноем. 2024 г., с. 121–122: „Ето моето обещание към вас: Всеки, който искрено търси Исус Христос, ще Го намери в храма. Ще чувствате Неговата милост“.

  7. Вж. Учение и завети 109:34: „Имай милост над тези люде и тъй като всички човеци грешат, прости прегрешенията на Твоите люде и нека те бъдат изличени во веки“.

  8. Вж. Учение и завети 109:50.

  9. Вж. Учение и завети 109:54. Джозеф също така моли Господ: „(Смили се) над чедата Яковови, за да може Йерусалим да започне да се изкупва от този час; и хомотът на робството да започне да се премахва от дома Давидов, и чедата на Юда да започнат да се завръщат в земите, които Ти даде на Авраам, техния баща“ (Учение и завети 109:62–64).

  10. Вж. Учение и завети 109:68.

  11. Вж. Учение и завети 109:69. Oxford English Dictionary дава следното определение за милост: „милосърдие и състрадание, показани към човек в състояние на безпомощност“ („mercy“, oed.com). Милостта, подобно на благодатта, е израз на Божията обич и доброта – Неговата хесед. Докато милостта е съсредоточена върху отмяната на заслужено наказание, то благодатта обикновено се отнася до това Бог да ни дава благословии, които не сме заслужили със собствени усилия.

  12. Учение и завети 110:7.

  13. Като проявление на Своята милост, насочена лично към Джозеф и Оливър, Йехова казва: „Ето, вашите грехове са ви простени; вие сте чисти пред Мен, ето защо вдигнете глава и се радвайте“ (Учение и завети 110:5).

  14. Ръсел М. Нелсън, „Ключовете на свещеничеството – да се радваме на този дар“, с. 119. Президент Нелсън казва: „Каня ви да размишлявате какво означава това Господно обещание лично за вас“.

  15. Вж. Bible Dictionary, „Tabernacle“: Светая светих съдържа само едно нещо: ковчега на завета. (…) Над ковчега, под формата на капак, е умилостивилището. То служи, заедно с ковчега отдолу, като олтар, на който се дава най-висшето приношение според еврейския закон. Умилостивилището се поръсва с кръвта на приношението за грях на Деня на умилостивението (Лев. 16:14–15). То е мястото за проявление на Божията слава“ (Изх. 25:22).

  16. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, Месечно послание от Лиахона, окт. 2022 г. Както посочва президент Нелсън, думата хесед няма съответстваща дума на английски, но най-честият ѝ превод в Стария завет е милост. От 248 пъти, в които думата хесед се появява в изданието на английски език на Стария завет, милост се използва 149 пъти, доброта 40 пъти и милосърдие 30 пъти (Вж. Blue Letter Bible, blueletterbible.org/lexicon/h2617/kjv/wlc/0-1/).

  17. Вж. Израни откъси от Общ наръчник, 27.2. Спасителят ни учи, че никой от нас не може да отиде при Отца освен чрез Него (вж. Йоан 14:6). В Учение и завети Спасителят ни дава красивото описание на Своята молба за милост за нас:

    „Слушайте Оногова, Който е Застъпникът пред Отца, Този, Който защитава вашето дело пред Него,

    казвайки: Отче, виж страданията и смъртта на Оногова, Който не извърши никакъв грях, в Когото беше Твоето благоволение; виж кръвта на Твоя Син, която беше пролята, кръвта на Оногова, Когото Ти отдаде, та да можеш да се прославиш Ти.

    Затова, Отче, пощади тези Мои братя, които вярват в името Ми, за да могат да дойдат при Мен и да имат вечен живот“ (Учение и завети 45:3–5).

  18. Президент Джефри Р. Холанд веднъж казва: „Най-вероятно нещото, което дава най-голяма радост на Бог, е да бъде милостив, особено към хората, които не очакват това, и често чувстват, че не го заслужават“ („Работниците в лозето“, Лиахона, май 2012 г., с. 33). Прегледайте също Учение и завети 128:19: „Сега, какво чуваме в Евангелието, което сме получили? Един глас на радост! Глас на милост от небесата; глас на истина изпод земята; благовестия за мъртвите; глас на радост за живите и за мъртвите, благовестия за велика радост“.

  19. Алма 42:15. Милостта винаги е била в самата същност на плана на спасението. Трите следващи стиха от Писанията показват това. Нефи завършва първата глава на Книгата на Мормон, като казва: „Ето аз, Нефи, ще ви покажа, че нежните милости Господни са над всички тези, които Той е избрал заради вярата им, за да ги направи могъщи, тъкмо със сила за избавление“ (1 Нефи 1:20).

    В Изход 34:6 Господ дава Своето име пред Моисей по следния начин: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност“. Твърди се, че от всички други стихове в Стария завет този е може би най-споменаваният от пророците в Стария завет (вж. например: Bible Project, „The Most Quoted Verse in the Bible“, bibleproject.com/podcast/most-quoted-verse-bible/).

    В Новия завет, в книгата на Лука, спомнете си как Захария млъква и не може да говори, когато се съмнява в обещанието на ангела, че Елисавета в старостта си ще роди син, който ще стане Йоан Кръстител (Лука 1:20). Когато гласът на Захария накрая се завръща, той се „изпъл(ва) със Светия Дух“ и в първото публично заявление, че времето за идването на Месията най-накрая е настъпило, той „пророкува“, че Господ ще дойде, „за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, клетвата, с която се закле на баща ни Авраам“ (Лука 1:67, 72–73, курсив добавен).

  20. Статии по евангелски теми, „Разкази за Първото видение“, Евангелска библиотека; вж. най-вече разказа от 1832 г.

  21. Джозеф Смит – История 1:29. В Учение и завети 20:5–6 се дава друго описание на ролята на покаянието в тези две въздействащи видения. Джозеф казва, че „никой не трябва да (го) смята за виновен в някой от големите и зловредни грехове“, но той „се чувств(а) виновен заради (своята) слабост и несъвършенства“ и се нуждае от опрощение (Джозеф Смит – История 1:28, 29).

  22. Вж. Енос 1:1–8.

  23. Aлма 22:18. Молитвата на Алма „О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене“ води до излияние от светлина и до облекчение от болката (вж. Алма 36:17–20). Президент Джефри Р. Холанд веднъж казва за молбата на Алма: „Може би тази молитва, макар да е кратка, е най-важната молитва, която може да бъде казана в един паднал свят. Каквито и да било други молитви да произнесем, каквито и други нужди да имаме, всички се свеждат до тази молба „О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене“ (Our Day Star Rising: Exploring the New Testament with Jeffrey R. Holland, 2022 г., с. 170–171).

  24. Старейшина Кайл С. Маккей красиво учи на следното: „Животът на Джозеф, изпълнен с редовно покаяние, ми дава увереност да „пристъпва(м) с дръзновение към престола на благодатта, за да придоби(я) милост“ („Пророкът, който с Бога говори“, Лиахона, ноем. 2024 г., с. 61).

  25. Мороний 10:3.

  26. Молбата на Мороний е като заключение на словата на Нефи в самото начало на Книгата на Мормон, където той излага своята цел да пише върху плочите: „Ето аз, Нефи, ще ви покажа, че нежните милости Господни са над всички тези, които Той е избрал заради вярата им, за да ги направи могъщи, тъкмо със сила за избавление“ (1 Нефи 1:20).

  27. Мороний 10:4.

  28. Вж. Мормон 9:13.

  29. Алма 40:23: „Душата ще бъде възстановена на тялото и тялото на душата; да, и всеки крайник, и всяка става ще бъдат възстановени към тялото си; да, дори косъм от главата не ще бъде изгубен; но всички неща ще бъдат възстановени на своята съответна и съвършена снага“.

  30. Алма 34:16. Размишлявайки колко милостив е бил Господ, може да бъдем изкушени да разделим милостта от правосъдието – да смятаме, че любящата милост на Небесния Отец самостоятелно може да преодолее правосъдието. Но Алма учи: „Планът на милостта не може да бъде осъществен, освен ако не бъде извършено единението; затова самият Бог извършва единение за греховете на света, за да осъществи плана на милостта, за да задоволи изискванията на правосъдието, за да може Бог да бъде съвършен, справедлив Бог, а също и милостив Бог“ (Алма 42:15, курсив добавен).

    Цялата милостива обич на Спасителя не може да ни спаси. По-скоро Неговото страдание и много истинските и болезнени изисквания на правосъдието ни спасяват. Това, разбира се, не намалява важността на Неговата обич. Със сигурност, именно Неговата обич към нас – и желанието Му да върши волята на Отца, Който също ни обича, – предизвиква Неговото желание да страда (вж. Йоан 3:16, Учение и завети 34:3). Но обичта сама по себе си не може да осъществи делото.

    Понякога може да се съсредоточим толкова много върху Неговата обич към нас, такива, каквито сме, че да не обърнем внимание на факта, че такива, каквито сме – естествени мъже и жени, чието поведение неизбежно не отговаря напълно на живота според заповедите – изисква удовлетворяване на изискванията на правосъдието. Ако погрешно разбираме Неговата обич и я възприемаме като отмяна на изискванията на правосъдието, ние омаловажаваме дара на Неговата единителна жертва и изтърпяното от Него страдание, с което Той заплаща ужасната цена на правосъдието. Обезсърчително иронично би било Неговата обич към нас да обезсмисля единителната Му жертва. Колко по-добре би било да възприемаме ясно пълните изисквания на правосъдието, след което да бъдем благодарни, че Той ни е обичал достатъчно, че да понесе тези съвсем реални изисквания вместо нас.

  31. Алма 7:11–12.

  32. Мосия 3:11.

  33. 2 Нефи 2:25.

  34. Мосия 14:5.

  35. Мороний 10:4.

  36. Мороний 10:3.

  37. Президент М. Ръсел Балард ни насърчава: „Споделяйте свидетелство за това, което знаете и в което вярвате, както и какво чувствате“ („Помнете това, което е от най-голямо значение“, Лиахона, май 2023 г., с. 107).

  38. С това предложение нямам за цел да дам заместваща „формула“ за свидетелство за истинността на Книгата на Мормон или Евангелието. Както учи старейшина Дейвид А. Беднар, откровението може да дойде като „включената в тъмна стая светлина“, където откровението може да се получи „бързо, изцяло и наведнъж“. Но също може да дойде като „постепенното увеличаване на светлината на изгряващото слънце (…) „ред по ред, правило след правило“ (2 Нефи 28:30). (…) Такова общение от Небесния Отец постепенно и деликатно „поръсва душата (ни) като небесна роса“ (Учение и завети 121:45). Този модел на откровение по принцип преобладава“ („Духът на откровение“, Лиахона, май 2011 г., с. 88).