Планът на милостта

През април миналата година, скоро след радостните новини, че Църквата е придобила храма Къртлънд, президент Ръсел М. Нелсън ни покани да изучаваме молитвата за освещаване на храма Къртлънд, записана в раздел 109 на Учение и завети. Президент Нелсън каза, че молитвата за освещаване „ни дава указания относно духовните сили, с които вие и аз сме надарявани в храма, за да можем да се справяме с житейските трудности в тези последни дни“.

Сигурен съм, че вашето изучаване на раздел 109 ви е дало прозрения, които са ви благословили. Тази вечер споделям няколко неща, които научих, след като последвах поканата на пророка. Мирът, до който достигнах чрез своето изучаване, ми напомни, че Господ е милостив и че планът на спасение на нашия Небесен Отец е наистина план на милостта.

Както може би знаете, „новопризованите мисионери се насърчават да получат храмовото надаряване възможно най-скоро и да посещават храма толкова често, колкото го позволяват обстоятелствата“. Вече получили надаряване, те също „могат да служат като храмови (…) работници, преди да започнат мисионерската си служба“.

Времето в храма преди приемането в Центъра за обучение на мисионери (ЦОМ) може да бъде прекрасна благословия за новите мисионери, тъй като те научават повече за храмовите завети, преди да споделят благословиите на тези завети със света.

Но чрез изучаването на раздел 109 научих, че в храма Бог дава сила на новите мисионери – както и на всеки от нас – по един допълнителен и свят начин. В молитвата за освещаване, дадена чрез откровение, пророкът Джозеф Смит се моли, „когато служителите (на Йехова) тръгнат от дома (Му) (…) за да дават свидетелство в (Негово) име“, да „се смекчат сърцата“ на „всички“ – както на „великите хора на земята“, така и на „всичките бедни, нуждаещите се и огорчените“. Той се моли: „… предразсъдъците им да могат да дадат път на истината, а людете Ти да могат да се сдобият с благосклонност в очите на всички, та всички краища на земята да узнаят, че ние, Твоите служители, сме чули гласа Ти и че Ти си ни изпратил“.

Това е прекрасно обещание за новопризованите мисионери – предразсъдъците „да дадат път на истината“, людете на Бог „да се сдобият с благосклонност в очите на всички“ и светът да узнае, че са изпратени от Господ. Всеки от нас със сигурност има нужда от същите тези благословии. Каква благословия би било сърцата да бъдат смекчавани, когато общуваме с ближните и колегите си. В молитвата за освещаване не се обяснява точно как времето, което прекарваме в храма, ще смекчава сърцата на другите, но аз съм убеден, че това е свързано с начина, по който времето в дома Господен смекчава нашите собствени сърца, като ни позволява да се съсредоточаваме върху Исус Христос и Неговата милост.

Докато изучавах молитвата за освещаване на храма Къртлънд, ми направи впечатление, че Джозеф многократно умолява за милост – милост към членовете на Църквата и нейните врагове, както и към управниците на страната и всички народи по земята. И по много личен начин, той умолява Господ да си спомня за него и да има милост към неговата възлюбена Ема и техните деца.

Как трябва да се е чувствал Джозеф, когато една седмица по-късно, на Великден, 3 април 1836 г., в храма Къртлънд, Спасителят се явява на него и Оливър Каудъри, и както е записано в раздел 110 на Учение и завети, казва: „Аз приех този дом и името Ми ще бъде тук, и Аз ще се явявам на людете Ми с милост в този дом“. Това обещание за милост трябва да е имало специално значение за Джозеф. И както учи президент Нелсън миналия април, то „се отнася за всеки осветен храм днес“.

Има толкова много начини, по които всеки от нас може да намира милост в дома Господен. Това е било истина, откакто Господ първоначално заповядва на Израил да построи скинията и да постави в центъра ѝ „умилостивилището“. В храма намираме милост в заветите, които сключваме. Тези завети, в допълнение на кръщелния завет, ни обвързват с Отца и Сина и ни дават по-голям достъп до това, което президент Нелсън определя като „специален вид любов и милост (…) нареч(ена) хесед“ на еврейски.

Намираме милост във възможността да бъдем запечатани за нашите семейства за вечността. В храма също така осъзнаваме по-ясно, че Сътворението, Падението, единителната жертва на Спасителя и способността ни да се върнем отново в присъствието на Небесния Отец – наистина всички етапи от плана на спасение – са проявление на милост. Може да се каже, че планът на спасение е план на щастие точно защото е „планът на милостта“.

Благодарен съм за красивото обещание в раздел 110, според което Господ ще се явява с милост в Своите храмове. Също така съм благодарен за това, че там се разкрива как Господ ще се явява с милост винаги, когато, подобно на Джозеф, умоляваме за милост.

Молбата на Джозеф Смит за милост в раздел 109 не е първият път, когато неговите молби за милост водят до откровение. В Свещената горичка младият Джозеф се моли не само, за да знае коя църква е истинна, но също така казва: „Умолявах Господ за милост, защото нямаше към кого другиго да се обърна, за да получа милост“. Някак това осъзнаване, че има нужда от милост, която единствено Господ може да осигури, помага за разкриването на небесните отвори. Три години по-късно ангелът Мороний се явява вследствие на това, което Джозеф казва, че е неговата „молитва и смирено умоляване на Всемогъщия Бог за опрощение на всички (негови) грехове и простъпки“.

Този модел на откровение, вследствие на молба за милост, е нещо познато в Писанията. Енос чува гласа Господен само след като се моли за опрощение. Обръщането във вярата на бащата на цар Ламоний започва с неговата молитва: „Ще се откажа от всичките си грехове, за да Те позная“. Може да не бъдем благословени с такива драматични преживявания, но за хората, на които понякога е трудно да усещат отговорите на молитви, търсенето на Господната милост е един от най-въздействащите начини да почувстват свидетелството на Светия Дух.

Подобен принцип е прекрасно изложен в Мороний 10:3–5. Често съкращаваме тези стихове, за да учим, че чрез искрена молитва можем да научим дали Книгата Мормон е истинна. Но с това съкращаване може да пропуснем важната роля на милостта. Чуйте как Мороний започва своето увещание: „Бих ви увещавал, (…) когато четете тези неща (…) да си спомните колко милостив е бил Господ към чедата човешки от сътворението на Адам чак до времето, когато ще получите тези неща и ще размислите върху тях в сърцата си“.

Мороний ни кани не само да прочетем тези неща – летописите, които предстои да запечата – но също да размислим в сърцата си какво се разкрива в Книгата на Мормон за това „колко милостив е бил Господ към чедата човешки“. Точно размишлението върху милостта на Господ ни подготвя да „попита(м)е Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни“.

Докато размишляваме върху Книгата на Мормон, може да попитаме: „Наистина ли е вярно, както учи Алма, че Божият план на милостта гарантира, че всички хора, живели на тази земя, ще бъдат възкресени и „възстановени на своята (…) съвършена снага“? Прав ли е Амулик – може ли милостта на Спасителя да задоволи всички горчиво-реални изисквания на правосъдието, които в противен случай ще бъдем длъжни да заплатим, и вместо това да „(ни) обгърне (…) в ръцете на безопасността“?

Истина ли е, както свидетелства Алма, че Христос е страдал не само за нашите грехове, но и за нашите „болки и оскърбления“, за да може „да узнае (…) как да подпомага Своя народ според немощите му“? Господ наистина ли е толкова милостив, както учи цар Вениамин, че като безплатен дар, Той е извършил единение за „греховете на онези (…) които са умрели, без да узнаят Божията воля относно себе си, или които са съгрешили от невежество“?

Истина ли е, както казва Лехий, че „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“? Наистина ли е вярно, както свидетелства Авинадий, цитирайки Исайя, че Исус Христос е бил „наранен за нашите прегрешения и бит за нашите беззакония; върху Него дойде наказанието за нашия мир; и чрез Неговите рани от камшика ние се изцелихме“?

В обобщение: наистина ли планът на Отца, според както е изложен в Книгата на Мормон, е толкова милостив? Свидетелствам, че това е така и че ученията за милостта, носещи мир и надежда, в Книгата на Мормон са истинни.

И все пак, предполагам, че въпреки своето четене и молитви, някои от вас може да изпитват трудности да разбират обещанието на Мороний, че Небесният Отец „ще ви изяви истината за (тези неща) чрез силата на Светия Дух“. Познавам тази борба, защото съм я преживял, когато преди много години първите ми прочити на Книгата на Мормон не доведоха до незабавен и ясен отговор на молитвите ми.

Ако изпитвате трудности, нека ви поканя да последвате напътствието на Мороний и да размишлявате върху многото начини, по които Книгата на Мормон учи „колко милостив е бил Господ към чедата човешки“. Въз основа на моя опит, се надявам, когато го направите, мирът на Светия Дух да може да проникне в сърцата ви, за да узнаете, повярвате и почувствате, че Книгата на Мормон и планът на милостта, на който тя учи, са истинни.

Изразявам своята благодарност за великия план на милост на Отца и за желанието на Спасителя да го изпълни. Знам, че Той ще се явява с милост в Своя свят храм и във всеки аспект на живота ни, ако Го търсим. В името на Исус Христос, амин.