Ние говорим за Христа

В края на едно дълго презокеанско назначение, със съпругата ми Леса пристигнахме на терминала на летището, подготвяйки се за само още един много ранен полет обратно към дома. Докато стояхме с много други хора и се придвижвахме бавно по дълги опашки, можехме да усетим нарастващото безпокойство сред останалите пътници, притеснени за прекачвания на полети, преминаване през паспортни и визови проверки и успешното справяне с проверките за сигурност.

Най-накрая стигнахме до едно гише, на което стоеше митническа служителка, която изглежда не се влияеше от високите нива на стрес и притеснение из залата. Тя почти механично, без да установи зрителен контакт, взе документите ми, провери, че съм аз на снимката, прелисти страниците една след друга и най-накрая ми подпечата паспорта със силен удар.

След това взе документите на Леса. Лишена от всякаква емоция, с наведена глава и съсредоточена върху работата си, тя по същия начин разлисти страниците, преглеждайки ги внимателно, фокусирайки се върху подробностите в документите пред нея. Бяхме донякъде изненадани, когато изведнъж тя се спря, повдигна глава и установи зрителен контакт с Леса, като целенасочено и любезно насочи поглед към нея. С мила усмивка, тя внимателно подпечата паспорта на Леса и ѝ подаде документите. Съпругата ми ѝ се усмихна обратно, взе си документите и си размениха сърдечни думи за довиждане.

„Какво се случи току-що?“ – попитах аз озадачен.

След което Леса ми показа какво беше видяла служителката – малко картонче с образа на Спасителя. То се беше вмъкнало случайно от чантата на Леса между страниците на паспорта ѝ. Това беше намерила митническата служителка. Това промени цялото ѝ поведение.

Grace and Truth (Благодат и истина), от Саймън Дюи, с любезното съдействие на altusfineart.com, © 2025, използвано с позволение

Това малко изображение на Спасителя свърза две сърца на иначе напълно непознати хора. Безразличното отношение се превърна в лично, улавяйки красотата, чудото и реалността на светлината на Исус Христос. До края на онзи ден, и често след това, размишлявам с възхищение върху този трогателен, простичък момент, радвайки се на славния ефект на Христовата светлина върху Божиите чеда.

Ние сме последователи на Исус Христос и се стремим както да получаваме, така и да споделяме Неговата светлина. Както става ясно от името на Църквата, нашата теология е, че „крайъгълен камък е сам Христос Исус“. Чрез древни и живи пророци, нашият Небесен Отец ни заповядва: „Него слушай(те)!“ и „… дойдете в Христа“. „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа (и) пророкуваме за Христа“.

Ние учим, че Исус Христос е Синът Божий и че по време на Своето земно служение, Той проповядва Своето Евангелие и установява Своята Църква.

Ние свидетелстваме, че в края на земния Си живот, Исус извършва Единение за нашите грехове, като страда в Гетсиманската градина, разпънат е на кръста и след това възкръсва.

Ние се радваме, че благодарение на единителната жертва на Спасителя може да бъдем опрощавани и очиствани от греховете си, когато се покайваме. Това ни носи мир и надежда, като прави възможно да се завърнем в Божието присъствие и да получим пълнота от радост.

Ние пророкуваме, че благодарение на Възкресението на Исус смъртта не е краят, а е важна стъпка напред. „Ще бъдем възкресени, след като умрем. Това означава, че духът и тялото на всеки човек ще бъдат обединени отново и ще живеят завинаги“.

Живите пророци в наши дни, които получават откровение от Бог, за да ни учат и ръководят, все по-често ни канят да дойдем в Христа. Те ни помагат да съсредоточаваме сърцата, ушите и очите си в по-голяма степен върху Него. Можем да цитираме безброй примери за промени и подобрения, съобщени от Първото президентство, които имат за цел да насочват фокуса ни към Исус Христос. Някои от тези примери включват:

• Решението да спрем с употребата на името „Мормонска църква“ и да го заменим с правилното име – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

• Наличието на нови, вдъхновени и съсредоточени върху Христос произведения на изкуството, изложени в сградите за събрания.

• Съсредоточаването на темите и музиката на Младите жени и на кворумите на свещеничеството на Аарон върху Исус Христос, като например „Ще следвам Христа“ и „Следвай Христа“.

• Наблягането в по-голяма степен на Единението и буквалното Възкресение на Исус Христос като на най-славните събития в историята.

• Честването на Великден като празничен период от време, през който да се набляга на Исус Христос.

• Въвеждането на визуален идентификатор на Църквата на Исус Христос и неговото символично естество.

Нека разгледаме по-отблизо влиянието на някои от тях. Първо, символът на Църквата.

През 2020 г. президент Ръсел М. Нелсън представи нов визуален идентификатор за Църквата. Този символ отразява истината, че Христос стои в центъра на Своята Църква и че следва да бъде в центъра на нашия живот. Сега вече виждаме този познат символ върху храмовите препоръки, на уеб сайтовете и списанията на Църквата, като икона на приложението Gospel Library и дори върху военните плочки на много от членовете на Църквата, служещи във въоръжените сили. Символът включва името на Църквата, изписано вътре в крайъгълен камък – напомняне, че Исус Христос е крайъгълният камък – както се вижда тук на камбоджански и се използва на 145 езика.

В центъра на символа е изображение на обичаната мраморна статуя от Бертел Торвалдсен – Христос, която е широко свързвана с Църквата и която се намира в центровете за посетители и в районите на храмовете по света. Важността ѝ в символа на Църквата предполага, че Христос трябва да заема централно място във всичко, което правим. Подобно на това, протегнатите ръце на Спасителя показват Неговото обещание да приеме всички, които дойдат при Него. Този символ е визуално изображение на любовта на Спасителя Исус Христос и едно постоянно напомняне за живия Христос.

От любопитство съм разговарял с много семейства и приятели относно един важен елемент от символа на Църквата. Изненадващо, доста от тях не са наясно със свещената роля на този символ. Исус Христос е застанал под арката. Това представлява възкръсналия Спасител, Който излиза от гробницата. Ние наистина честваме възкръсналия, жив Христос, дори в самия символ на Църквата.

Сега нека размишляваме върху значението на Великден. В скорошно послание от Първото президентство относно Великден, ние бяхме поканени да „празнуваме Възкресението на нашия жив Спасител, като изучаваме Неговите учения и помагаме за установяването на великденски традиции в нашето общество като цяло и особено в рамките на нашите собствени семейства“. Накратко, ние сме насърчавани да преминем към един по-висш и по-свят начин за честване на Великден.

Обичам продължаващото откровение относно Великден и съм благодарен за множеството усилия от ваша страна да го превърнете в един свещен и свят празник. Освен провеждането на едночасово събрание за причастие в неделята на Великден, други примери на достойни дейности включват духовни послания и дейности на ниво район и кол на Цветница, както и по време на Страстната седмица. Тези възпоменателни събития включват дейности с деца и младежи, като често се присъединяват и хорове от различни вероизповедания. Други провеждат дейности на отворените врати за членове и приятели на тема „Живият Христос“ и взимат участие в свързани с Великден събития на различните деноминации в общността.

Подобни дейности отразяват множествата в град Йерусалим, чиито гласове се обединили заедно във възхвала на Спасителя по време на Неговото триумфално влизане. Също толкова впечатляващ е вашият отклик на поканата на Първото президентство да се покланяте в домовете си като семейства, почитайки този най-важен празник.

Вярвам, че семейното поклонение, съпътстващо Великден, значително се е увеличило. Преди две години говорих за решимостта на нашето семейство да подобри начина, по който почита Великден. Да си призная, все още работим по въпроса. Винаги сме имали много специален великденски обяд, великденски кошници и търсене на великденски яйца, и все още е така. Обаче добавянето на целенасоченa духовност, съсредоточена върху Исус Христос и Неговото Единение, по време на нашия празник, внесе красив баланс към начина, по който честваме това най-свято от всички събития.

Тази година ще направим трети опит да бъдем по-съсредоточени върху Христос на Великден. Подобно на сцената на Рождество, нашата семейна сценка за Великден включва простички костюми, четене на стихове от Новия завет и Книгата на Мормон, музика, великденски картини, палмови клонки – и малко хаос, ако трябва да съм напълно искрен. Децата и внуците четат и рецитират свързаните с Цветница възхвали „Осанна. (…) Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините“ и „Той е (…) Исус (…) от (…) Галилея“, които изглеждат така актуални, както „И на земята мир между човеците“ по време на Коледа.

Вече се радваме на различни украси. Преди време всичко беше свързано почти изцяло със зайчета и великденски яйца, а сега се балансира с Христос и изображения на празната гробница, на възкръсналия Спасител, Който се явява в градината пред гробницата, както и на явяването на Спасителя сред нефитите. Също така се стремим да превръщаме Великден в празничен сезон, вместо просто в един празничен ден. Стараем се да бъдем по-запознати, внимателни и празнично настроени за Цветница, Разпети петък и за свещените събития, случили се през цялата Страстна седмица.

Великден ни дава възможност да честваме както единителната жертва на Исус Христос, така и буквалното Му и радостно Възкресение. Сърцата ни скърбят, като си представяме страданията на Спасителя в градината и на Голгота, но и се радват, като си представяме празната гробница и съобщението от небесата: „Той възкръсна“.

Неотдавна Първото президентство ни насърчи да „очакваме с нетърпение Великден и Възкресението на Исус Христос – най-славното от всички послания към човечеството“, подчертавайки значимостта на този сезон. Въпреки че сред различните християнски теолози се наблюдава нарастваща тенденция да гледат на възкресението образно и символично, ние потвърждаваме нашето учение, че „възкресението означава, че всички, които са живели някога, ще бъдат възкресени и възкресението е буквално“. „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.“ Исус Христос скъса връзките на смъртта за всяка жива душа.

Ние наистина сме удивени от неземната благодат, която Исус ни предлага. Приветстваме думите Му, че „никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“.

К. С. Луис казва: „(За апостолите) да проповядват християнството най-вече означавало да проповядват относно Възкресението. (…) Възкресението е основната тема във всяка християнска проповед, записана в Деянията на апостолите. Възкресението и последиците от него представлявали „Евангелието“, или благата вест, която християните носели“.

Аз заявявам, че „има възкресение (…) гробът няма победа и жилото на смъртта е погълнато в Христа“.

В заключение свидетелствам, че всички, които приемат поканите от нашия жив пророк и от неговите съветници по-целенасочено да честват тези свети събития, които олицетворяват Великден, ще откриват, че връзката им с Исус Христос става все по-силна.

Само преди дни разбрах за една баба, която, заедно със своето четиригодишно внуче, представила под формата на сценка великденската история, използвайки прости копия на гробницата, на камъка пред нея, на Исус, на Мария, на учениците и на ангела. Малкото момченце гледало и слушало внимателно, докато баба му споделяла за погребението, за затварянето на гробницата и нейното отваряне, както и за сцената от Възкресението в градината. По-късно то внимателно повторило историята, с удивителни според родителите му подробности, докато местело само фигурките. След този трогателен момент, то било попитано дали знае защо празнуваме Великден. Момченцето вдигнало поглед и по детски отвърнало: „Защото Той е жив“.

Добавям моето свидетелство към неговото – и към вашите, и към това на ангелите и пророците – Той възкръсна и Той е жив. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.