„Върнете (се) към Мене (…) за да може да ви изцеля“

Някога живеехме в дом, заобиколен от величествени дървета. До входната врата имаше красива върба. В една печална нощ се разрази силна буря и върбата падна с гръм и трясък. Лежеше на земята с изтръгнати корени. Тъжна гледка.

Бях готов да запаля резачката и да превърна върбата в дърва за огрев, когато съседът ни дотича при мен, за да ме спре. Той ме укори, че се отказвам от дървото и категорично настоя да не го премахваме. След това показа, че един от корените все още е в земята и каза, че ако подпрем дървото, отрежем клоните му и го подхраним, корените отново ще се захванат.

Бях скептичен и се съмнявах, че едно дърво, което толкова очевидно е паднало и е в критично състояние, ще може да оцелее и да се съживи. Мислех си, че дори и да започне отново да расте, със сигурност няма да оцелее при следващата буря. Обаче, като знаехме, че съседът ни вярва, че дървото все още има бъдеще, се съгласихме с предложението.

А резултатът? След известно време видяхме признаци на живот, когато дървото започна да се вкоренява. Сега, 12 години по-късно, дървото е изпълнено с живот, има здрави корени и отново допринася за красотата на пейзажа.

Когато се срещам със светии по света, си спомням за тази върба и как има надежда дори когато изглежда, че всичко е изгубено. Някои хора в миналото са имали свидетелство за Евангелието, което е било силно и живо като върбата. После, по някакви лични причини, това свидетелство е отслабнало, което е довело до загуба на вяра. Други се крепят на слаби и повърхностни корени в почвата на Евангелието.

При все това отново и отново съм вдъхновяван от историите на толкова много хора, избрали да подновят ученичеството си и да се завърнат в църковния си дом. Вместо да отхвърлят вярата и убежденията си като безполезни дърва за огрев, те са откликнали на духовните подтици и любящите покани да се завърнат.

Бях на конференция на кол в Корея, по време на която един завръщащ се член сподели: „Благодаря на братята за готовността им да приемат моята липса на вяра и моята слабост, за това, че ми подадоха ръка, и за членовете, които винаги са толкова мили с мен. Все още имам много приятели в обкръжението си, които са слабо активни. Интересното е, че те си казват един на друг да се върнат в Църквата, за да си върнат вярата. Мисля, че те всички копнеят за вяра“.

Всички вие, които копнеете за вяра, каним ви да се върнете. Обещавам ви, че вярата ви може да бъде укрепена, след като отново започнете да се покланяте със светиите.

Един бивш мисионер от Африка пише на висш ръководител на Църквата, извинявайки се и молейки за прошка, че е бил обиден от неговите учения относно определена културна традиция, което тогава го е накарало да напусне Църквата. Той смирено заявява: „За съжаление, фактът, че се почувствах обиден преди 15 години, ме накара да заплатя много висока цена. Загубих толкова много – много повече, отколкото съм си представял. Много ме е срам от вредата, която може да съм причинил по пътя, но преди всичко се радвам, че намерих пътя си обратно“.

Всички вие, които осъзнавате какво сте изгубили, каним ви да се завърнете, за да може отново да вкусите от радостния плод на Евангелието.

Една сестра в Съединените щати се откъснала от Църквата в продължение на много години. Историята за нейното завръщане включва въздействащи уроци за родителите и близките, които се терзаят заради обични хора, които са се отклонили. Тя пише:

„Бих могла да изредя безброй причини защо изоставих Църквата, Евангелието и донякъде семейството си. Но в действителност те не са важни. Не взех едно голямо решение да напусна Църквата – като че ли направих хиляди избори. Но едно нещо, което винаги съм знаела, е, че родителите ми взеха едно голямо решение и се придържаха към него. Те решиха да ме обичат.

Няма как да знам колко сълзи са били пролети, колко безсънни нощи са били прекарани, нито колко прочувствени молитви са били изречени заради мен. Вместо да ме критикуват за моите грехове, те ми протягаха ръка насред прегрешенията ми. Не ме караха да се чувствам нежелана в дома им и по време на семейните събирания – всички тези чувства бяха лично мои. Вместо това те продължаваха да ме приемат. Трябва да са виждали как светлината ми отслабва с времето. Но знаеха, че това, което бях тогава, бе само сянка на това, в което в крайна сметка щях да се превърна.

Напускането ми на Църквата бе също толкова сложно, както и завръщането ми. Но това, което не беше трудно при завръщането ми, бе усещането, че съм отново у дома, където ми е мястото“.

Посланието ми днес е насочено специално към всички вас, които някога сте чувствали Духа, но се съмнявате дали има начин да се върнете или дали има място за вас във възстановената Църква на Исус Христос. То е и към всички, които едва се крепят или са изкушени да се отдалечат.

Това послание не е предизвикателство и не е осъждане. То е покана, отправена с обич и искрено желание да ви приветстваме обратно в духовния ви дом.

Молих се да почувствате свидетелството на Светия Дух, докато слушате сега тази любяща покана и това великолепно обещание от нашия Спасител Исус Христос:

„Не искате ли сега да се върнете към Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?“.

Всяка седмица мнозина откликват на поканата на Спасителя, като се завръщат към ученичество и активност в Църквата, тихо и смирено търсейки изцелението, което Исус обещава. И противно на някои истории, които циркулират, рекорден брой от нашите млади хора избират да останат силни и да израстват във вярата си в Исус Христос.

Когато някои от последователите на Исус в Капернаум намират ученията Му за трудни и избират да напуснат, Той се обръща към апостолите Си и задава въпроса: „Да не искате и вие да си отидете?“.

Това е въпросът, на който всеки от нас трябва да си отговаря, когато се изправяме пред нашите моменти на изпитания. Отговорът на Петър към Исус е вечен и категоричен: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“.

Така че, докато обмисляте поканата на Спасителя да се завърнете при Него, какво може да научите от историята за върбата?

1. Връщането често не е лесно или удобно, но си струва. Когато върбата ни беше изправена, всичките ѝ клони бяха отрязани. Не изглеждаше красиво. Ние също може да се чувстваме уязвими, когато изоставим старите си навици и отхвърлим гордостта. Съсредоточаването на вярата ви върху Исус Христос и Неговото Евангелие – стъблото и корените – ще ви дава надеждата и смелостта да направите първата стъпка назад.

2. Отне много години, за да може върбата ни да възстанови предишната си сила и красота. Сега тя е още по-силна и по-красива от преди. Проявявайте търпение, докато вярата и свидетелството ви също растат. Това включва да не се обиждате от необмислени коментари, като например: „Къде беше всичките тези години?“.

3. Върбата нямаше да оцелее никога, ако не беше постоянната грижа и подхранване. Ще подхранвате вярата и свидетелството си, като се угощавате на масата за причастие всяка седмица и се покланяте в дома Господен.

4. Също както върбата се нуждаеше от слънчева светлина, за да може клоните и листата ѝ отново да пораснат, така и свидетелството ви ще расте, като обръщате внимание на чувствата и свидетелството от Духа. Учете се от Амулик, който описва времето си като слабо активен член, казвайки: „Бях призоваван много пъти, но не исках да чуя“.

5. Съседът ми знаеше, че върбата може отново да се изправи. По същия начин Господ знае божествения ви потенциал и какво може да стане с вярата и свидетелството ви. Той никога няма да се откаже от вас. Чрез Единението на Исус Христос всичко, което е счупено, може да бъде изцелено.

Свидетелствам, че има радост в небесата за онези, които се завръщат. Вие сте нужни и сте обичани. Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител и че Той ще благославя всички, които се завръщат при Него с повече мир и радост. Ръцете на милостта Му не са скръстени, а са отворени и протегнати към вас. Никога не е твърде късно да се върнете. С цялата любов, която имаме в сърцата ни, ви приветстваме у дома. В името на Исус Христос, амин.