2025
Радост чрез заветно ученичество
Май 2025 г.


10:58

Радост чрез заветно ученичество

Когато се обвързваме да действаме като заветни ученици, нашите взаимоотношения с Отца и Сина се обогатяват, нашата радост се увеличава, а вечната ни перспектива се разширява.

Един ден през 2023 г. Уянга Алтансукх била на работа в Дархан, град в северна Монголия, когато президентът на мисия Монголия влязъл на работното ѝ място. Цитирам нейните думи:

„Видях го и си помислих, че в изражението му има ярка светлина. Той беше много мил и забавен с хората около него и почувствах топлина. Преди да си тръгне, му зададох няколко въпроса. Няколко дни по-късно той отново дойде на работното ми място и попита дали бих могла да посетя неговата Църква. Помислих си, че може да е от полза. Бях загрижена за бъдещето на децата си, тъй като обществото изглеждаше изпълнено със стрес и тъмнина. Исках децата ми да бъдат като този мъж – лицата им да излъчват светлина и да носят радост на хората около тях.

Един ден мисионерите ни преподаваха закона за десятъка. Децата ми с вълнение казаха: „Трябва да платим десятъка си, мамо“. Можех да видя вярата на децата си в този момент. Преди да се присъединя към Църквата, гледах общата конференция и слушах президент Ръсел М. Нелсън да говори. Той обяви нови храмове по целия свят и каза, че в Улан Батор, Монголия, ще бъде изграден нов храм. Зарадвах се и се просълзих, макар да не разбирах защо. От тази радост си личеше, че вярата ми и свидетелството ми ставаха по-силни“.

Уянга, подобно на милиони други, е част от великото събиране на Израил в подготовка за Второто пришествие на Исус Христос. Тя е започнала своето пътуване по заветната пътека и е станала ученик на Христос. Какво означава да бъдем ученици на Христос? Високо ценя японската дума за ученик – деши – де означава по-малък брат, а ши означава дете.

Исус Христос заявява: „Аз бях в началото с Отца и (…) Аз съм Първородният. Поради това Кой е Той и какво е направил, ние Му се покланяме, почитаме Го, въздаваме Му слава и Го следваме. Христос ни е изкупил и ние сме вечно благодарни за Неговата безпределна единителна жертва.

Имаме Небесен Отец, Който ни обича като Негови чеда. Неговата любов към нас е съвършена. Исус Христос и Неговата мисия показват Божията любов към нас. Както пише Йоан: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

В своя стремеж да разбираме това, което не знаем, понякога може да разчитаме на познатите ни земни преживявания, или нещата, които знаем. Например можем да научим до известна степен за Бог Отец чрез личното ни родителство и семейните ни взаимоотношения в земния живот. Въпреки това следва да бъдем внимателни и да не стигаме твърде далеч в прилагането на тези сравнения в опит да разбираме нашия Небесен Отец. Качествата на Бог Отец надхвърлят всички не чак толкова съвършени качества на падналия човек. Бог Отец е съвършеният Баща. Той е съвършено любящ, добър, търпелив, разбиращ и е съвършено прославен. Можем да Му имаме съвършено доверие. Любовта на Христос отразява любовта на Бог Отец и е израз на тази любов.

Исус Христос е както примерът, така и средството. В Христос ние можем да разбираме по-добре съвършените качества на Отца и Неговия план. Чрез Христос ни се дава укрепващата сила да преодоляваме склонностите на естествения човек, за да можем да ставаме по-подобни на Отца.

Точно като нашия Небесен Отец, Исус Христос е съвършено милостив и справедлив. Тези божествени качества на справедливост и милост не са в противопоставяне. Те се допълват. Както справедливостта, така и милостта са израз на Божията съвършена любов към Неговите чеда. Можем да имаме доверие на Бог Отец и на Исус Христос, тъй като Те са справедливи и честни с всички нас.

Бог Отец и Неговият Син Исус Христос са съвършено единни в цел и обич. Благодарение на това, че Бог и Исус Христос ни обичат, на нас ни се дава възможността и привилегията като истински ученици да сключваме завети с Тях. Правейки това, нашата връзка с Христос става по-силна: „И сега, поради завета, който сключихте, вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо, вие сте родени от Него и станахте Негови синове и дъщери“.

Като ученици, когато сключваме и спазваме свещени завети, ние сме благославяни с духовна сила. Свързани сме с Христос и Бог Отец в специална връзка и можем да изпитваме Тяхната любов и радост в степен, запазена за хората, които са сключили и спазвали завети. Нашата способност да чувстваме любовта на Бог в пълна степен, или да пребъдваме в Неговата любов, зависи от нашите праведни желания и действия.

В Йоан, глава 15, стих 9, четем: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас“. А след това ни е отправена поканата: „Пребъдвайте в Моята любов“.

В следващия стих ни се дава начинът да пребъдваме в Неговата любов: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“.

След това, в стих 11, виждаме целта на спазването на заповедите: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна“.

Чрез истинско заветно ученичество можем да започнем да разбираме по-добре естеството на Бог и радостта, която Той иска всички Негови чеда да изпитват. Можем също така да започнем да разбираме някои от принципите, които първоначално може да изглеждат объркващи. Например как Бог може да има пълнота от радост, когато някои от Неговите чеда страдат толкова много? Отговорът се съдържа в съвършената перспектива на Бог и в Неговия съвършен план. Той ни вижда от началото до нашето славно потенциално бъдеще. Той е осигурил начин, чрез Своя Син Исус Христос, за всички нас, Неговите чеда, да преодолеем болките, страданието, греховете, вината и самотата на нашия земен живот. Бог ни е осигурил начина и ни е дал избора.

Примерите за хора, изпитали радостта чрез ученичеството, може да ни помагат да разбираме по-добре тази идея. Вероятно сте чували израза, че сме точно толкова щастливи, колкото е най-нещастното ни дете. Виждал съм, че това не трябва да е непременно така. Моята 94-годишна майка има над 200 живи потомци. Във всеки един момент, поне един от тези 200 души ще бъде нещастен. Ако това твърдение е вярно, то моята майка би била в постоянно състояние на нещастие, в което тя не е. Хората, които я познават, знаят колко радостен човек е тя.

Сега бих искал да споделя друго преживяване. През януари 2019 г. със съпругата ми Деби бяхме поканени в офиса на президент Нелсън. Той беше поставил стол близо до нас и седяхме почти допрели колене. След като отправи към нас нашето настоящо призование, президент Нелсън се обърна към Деби и се съсредоточи върху нея. Той беше мил, любящ, внимателен, изпълнен с радост, точно като един съвършен баща или дядо. Държеше ръката на Деби и я потупваше, успокоявайки я, че всичко ще бъде наред и че семейството ни ще бъде благословено. В този момент за нас изглеждаше, че ние сме най-важните хора за него и че той разполага с цялото време на света за нас. Напуснахме кабинета му в онзи петък следобед, чувствайки се успокоени, обичани и радостни.

В понеделник видяхме новините. В същия ден, който президент Нелсън беше прекарал с нас, една от дъщерите му бе починала от рак. Бяхме шокирани! Сърцата ни бяха преизпълнени със скръб за него и семейството му. Сърцата ни бях преизпълнени и с благодарност за неговата Христова загриженост, проявена към нас, докато е скърбял за страдащата си дъщеря.

Докато размишлявахме върху това преживяване, се питахме: „Как е възможно той да бъде толкова мил, любящ и дори радостен в толкова труден момент?“. Отговорът е, защото той знае. Той знае, че Христос е победител. Той знае, че ще бъде със своята дъщеря отново и ще прекара вечността с нея. Радостта и вечната перспектива идват, когато бъдем обвързани със Спасителя чрез сключването и спазването на завети и чрез Христовото ученичество.

Президент Нелсън учи: „Точно както Спасителят предлага мир, който „никой ум не може да схване“ (Филипяните 4:7), Той също предлага интензивност, дълбочина и такъв обхват на радостта, които не се поддават на човешка логика и смъртно разбиране. Например изглежда невъзможно да чувстваш радост, когато детето ти страда от неизлечимо заболяване, когато изгубиш работата си или когато брачният ти партньор те предаде. Но точно това е радостта, която Спасителят предлага“.

Когато сключваме и спазваме завети, ние съвсем естествено поглеждаме отвъд себе си и изпитваме желание да помагаме на другите да чувстват радостта и любовта, които ние чувстваме в заветните си взаимоотношения. Можем да бъдем част от най-великата кауза на земята днес – събирането на Израил. Можем да помагаме в довеждането на Божиите чеда при Христос. Пророкът Яков учи: „И благословени сте вие; и понеже бяхте усърдни в работата си с мене в лозето ми, и спазвахте заповедите ми, и ми възвърнахте отново естествения плод (…) вие ще се радвате с мене на плода на лозето ми“.

Когато се обвързваме да действаме като заветни ученици, независимо от способностите ни, нашите взаимоотношения с Отца и Сина се обогатяват, нашата радост се увеличава, а вечната ни перспектива се разширява. Тогава биваме надарени със сила и можем да изпитваме радост в степента, запазена за истинските заветни ученици. В святото име на Исус Христос, амин.