Вашето покаяние не обременява Исус Христос, то озарява радостта Му

Преди няколко години, по време на едно пътуване до Флорида, седях отвън и четях книга. Заглавието ѝ подсказваше, че можем да бъдем достойни за небесата, въпреки че сега не сме съвършени. Една жена, която минаваше край мен, попита: „Мислите ли, че е възможно?“.

Вдигнах поглед объркана, след което осъзнах, че тя говореше за книгата, която четях. Казах нещо нелепо от рода на: „Е, още съм в началото на книгата, но ще ви кажа как свършва“.

О, как ми се иска да мога да върна времето назад! Бих ѝ казала: „Да, възможно е!“. Защото небесата не са за хора, които са били съвършени, а за хора, на които е простено, които избират Христос отново и отново.

Днес искам да се обърна към онези от нас, които понякога си мислят: „Покаянието и прошката изглежда действат за всички, освен за мен“. Онези, които тайно се чудят: „След като продължавам да допускам едни и същи грешки, може би съм такъв човек“. Онези, които като мен имат дни, в които заветната пътека изглежда толкова стръмна, че все едно е заветно изкачване.

Един прекрасен мисионер в Австралия, старейшина Ганга от Фиджи, сподели подобно чувство в своето свидетелство в края на мисията си: „Знам, че Бог ме обича, но понякога се чудя дали Бог знае, че аз Го обичам? Защото аз не съм съвършен и все още допускам грешки“.

В този деликатен, натрапчив въпрос, старейшина Ганга обобщи точно това, за което често съм се тревожела. Може би вие също се чудите, мислейки си: „Толкова усилено се опитвам, но знае ли Бог, че наистина се опитвам? Когато продължавам да се провалям, Бог знае ли, че аз все още Го обичам?“.

Натъжава ме да го призная, но аз оценявах взаимоотношенията си със Спасителя по това колко съвършено живеех. Мислех, че живот в подчинение означава, че никога няма да е необходимо да се покайвам. И когато допусках грешки, което се случваше всеки ден, аз се отдалечавах от Бог, мислейки си: „Той със сигурност е много разочарован от мен“.

Това просто не е вярно.

Научих, че ако човек чака да стане достатъчно чист или достатъчно съвършен, за да отиде при Спасителя, не е разбрал смисъла.

Защо да не гледаме на заповедите и подчинението по различен начин?

Свидетелствам, че макар и Бог да е загрижен за нашите грешки, Той е загрижен повече за това, което се случва, след като допуснем грешка. Ще се обръщаме ли към Него отново и отново? Ще останем ли в тази заветна връзка?

Може би чувате словата на Господ: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“, и се чувствате обезсърчени, защото не сте спазили всички заповеди. Нека ви напомня, че ни е дадена също заповед да се покайваме. Всъщност тази заповед може да е най-повтаряната в Писанията.

В монолога си: „О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си (…) и да възвестя покаяние“, Алма не се опитва да ни засрами, посочвайки грешките ни. Той иска да възвести покаяние, за да можем да избегнем страданието в света. Една от причините Алма да мрази греха е, защото той ни причинява болка.

Понякога трябва да си напомням, подобно на бележка на челото ми, че заповедите са пътеката, която ни отдалечава от болката. Както и покаянието. Нашият пророк казва: „Спасителят ни обича винаги и особено, когато се покайваме“.

Така че, когато Господ казва: „О, покайте се, покайте се!“, защо да не си представяме, че Той изрича думите: „Обичам ви. Обичам ви“. Представете си, че Той ви умолява да загърбите поведението, което ви причинява болка, кани ви да излезете от мрака и да се обърнете към Неговата светлина.

В района на моята дъщеря Карли един нов свещеник коленичил, за да благослови причастието, и вместо да каже: „За да може да го направят във възпоменание на кръвта на Твоя Син“, той неволно казал: „За да може да го направят във възпоменание на любовта на Твоя Син“. Очите на Карли се насълзили, когато осъзнала истината в тези думи.

Нашият Спасител е бил готов да изстрада болката на Своето Единение, защото ви обича. Всъщност вие сте „предстоящата Нему радост“, докато Той страда.

Поканата да се покаем е израз на Божията любов.

Казвайки „да“ на тази покана, ние изразяваме нашата любов.

Представете си любимото си изображение на Христос. А сега си представете, че Той се усмихва ведро, изпитвайки радост всеки път, когато използвате Неговия дар, защото Той е „съвършена(та) светла надежда“.

Да, вашето покаяние не обременява Исус Христос, то озарява радостта Му.

Нека преподаваме това!

Защото покаянието е най-добрата вест!

Ние не оставаме на заветната пътека, като никога не допускаме грешки. Ние оставаме на пътеката, като се покайваме всеки ден.

А когато се покайваме, Бог ни прощава, без да ни засрамва, без да ни сравнява с някого другиго или да ни укорява, че това е същият грях, за който сме се покайвали миналата седмица.

Той се вълнува всеки път, когато ни вижда на колене. Доставя Му наслада да ни прощава, защото за Него ние сме ценни.

Не чувствате ли, че това просто е истина?

Тогава защо ни е толкова трудно да повярваме?

Сатана, великият клеветник и измамник, използва срама, за да ни държи далеч от Бог. Срамът е тъмнина, толкова тежка, че ако можехте да я отстраните от тялото си, щеше да има действително тегло.

Срамът е „гласът“, който ви тормози, казвайки: „Какво си мислеше? Някога вършиш ли нещо правилно?“.

Срамът не ни казва, че сме допуснали грешка, той ни казва, че ние сме нашите грешки. Може дори да чуете: „Скрий се“. Противникът прави всичко по силите си да задържим тежестта в себе си, казвайки ни, че цената на покаянието е твърде висока, че ще бъде по-лесно, ако грехът остане в мрака, като ни отнема всяка надежда.

Сатана е крадецът на надежда.

И е необходимо да чуете тези думи, така че ще ги кажа на глас: Вие не сте гласът във вашата глава или грешките, които сте допуснали. Може да е необходимо вие също да го кажете на глас. Кажете на Сатана: „Не днес“. Обърнете му гръб.

Почувствайте това притегляне, скръбта по Бога, която ви обръща към Спасителя, и наблюдавайте как Неговата благодат навлиза в живота ви и в живота на онези, които обичате. Обещавам, че в мига, в който смело дойдем при Него със съкрушено сърце, Той ще ни приеме.

Ако видите някой да се дави, няма ли да протегнете ръка и да го спасите? Можете ли да си представите Спасителят да отхвърля протегнатата ви ръка? Аз си представям как Той се гмурка във водата, слизайки по-долу от всичко, за да ни издигне, така че да можем да си поемем глътка въздух! Никой не може да потъне толкова дълбоко, че светлина на Христос да не може да го освети.

Спасителят е винаги по-ярък от мрака на срама. Той никога не би атакувал вашата ценност. И така, гледайте внимателно.

• Представете си, че тази ръка представлява ценността.

• А тази ръка представлява подчинението. Може би сте се събудили тази сутрин, казали сте съдържателна молитва и сте изучавали Писанията, за да чуете Божия глас. Взели сте добри решения и се отнасяте към хората около вас по начина, по който Христос би се отнасял. Слушате общата конференция! Вашето подчинение е налице!

• А може би денят ви не е протекъл толкова добре. Напоследък ви е трудно да вършите тези малки, прости неща, които ви свързват с небесата. Взели сте някои решения, с които не се гордеете.

• Къде е ценността ви? Движи ли се тази ръка изобщо?

Вашата ценност не е обвързана с подчинението. Вашата ценност e постоянна, тя никога не се променя. Тя ви е дадена от Бог и няма начин, по който вие или някой друг да може да я промени. Подчинението носи благословии, това е вярно. Но ценността не е една от тях. Вашата ценност е винаги „огромна в Божиите очи“, без значение къде са ви отвели вашите решения.

Въпреки че допускам грешки, искам да остана в заветна връзка с Христос и ще ви кажа защо.

Израснах, взимайки уроци по гмуркане и научих, че когато съдиите отсъждат точки при гмуркане, те наблюдават изпълнението. Дали влизането във водата е било точно под прав ъгъл, с изпънати пръсти и малко водни пръски? След това те правят нещо изключително. Те вземат предвид степента на трудност.

Всеки се гмурка със собствената си степен на трудност. А Спасителят е Единственият, Който наистина знае степента на трудност, с която се гмуркате. Искам връзка с Единствения, Който ме разбира, Който познава сърцето ми и знае колко усилено се опитвам!

Той знае, че мъглите от мрак се спускат над всички нас, пътниците, и че пътуването ни минава покрай реката с мръсна вода – така че дори когато се държим за пръта от желязо, ще бъдем опръскани.

Да дойдете при Христос означава да кажете: „Ще ми помогнеш ли?“ с надежда, с увереност, дадена чрез откровение, че Неговите ръце са винаги протегнати към вас. Вярвам, че тази нова гледна точка относно покаянието означава, че макар нашето подчинение все още да не е съвършено, ние се опитваме да се подчиняваме от любов към Бог сега, избирайки да останем, отново и отново, защото Го обичаме.

Помните ли хората от народа на цар Вениамин, които вече нямали склонност да вършат зло, а само да вършат добро непрестанно? Мислите ли, че са вдигнали шатрите си, прибрали са се по домовете и никога повече не са допускали грешки? Разбира се, че не! Разликата е, че те повече не са искали да вършат грях. Те са се подчинявали от любов към Бог! Сърцата им са били обърнати към Бог и в хармония с Него, въпреки че са имали трудности!

Веднъж на плажа видях птица, която летеше срещу вятъра, размахвайки крилата си толкова силно, почти като обезумяла, но оставайки на същото място. След това забелязах друга птица, по-нависоко. Беше попаднала във въздушно течение и се носеше леко и безгрижно по вятъра. Ето я разликата между опитите ни да правим това сами и обръщането ни към нашия Спасител, позволявайки Му да ни извисява с „изцеление в крилата си“.

Като ръководители на мисия в Австралия, при последната ни среща с всеки мисионер, ние говорехме за 3 Нефи 17, където людете били близо до Спасителя и можели да Го чуят да се моли за тях. Задавахме въпроса: „Ако можехте да чуете Спасителя да се моли за вас, какво мислите, че би казал?“.

Да слушаме отговорите им беше едно от най-духовните преживявания в живота ми. Всички мисионери правеха пауза и очите им се насълзяваха, докато им напомняхме: „Вашият Спасител знае степента на трудност, през която преминавате. Изпитал я е!“.

Ето какво тихо и нежно споделяха мисионерите. Една сестра каза: „Исус би казал на Отца: „Тя дава най-доброто от себе си. Знам колко усилено се опитва“. Един старейшина сподели: „Толкова се гордея с него, с всичко, което се е случило в живота му“.

Нека да опитаме следното. Тази вечер, преди молитва, си представете, че Исус Христос е наблизо. Той е вашият Застъпник пред Отца. Запитайте се: „Какво би казал моят Спасител на Отца за мен?“.

И след това запазете тишина.

Вслушайте се в този глас, който казва добри неща за вас – гласа на Спасителя, вашия най-добър приятел, и вашия Отец в небесата, Който наистина е до вас. Помнете, Тяхната любов и вашата ценност са винаги огромни, независимо от всичко.

Тук съм, за да свидетелствам, че Исус Христос дава светлина на онези, които седят в мрак. Така че, в дните, когато чувствате онзи глас да ви казва, че трябва да се скриете сами в тъмна стая, аз ви каня да бъдете смели и да вярвате в Христос! Надвийте и се обърнете към Светлината – нашата съвършена светла надежда.

Окъпани в Неговата светлина, ще видите хора навсякъде около вас, които също са се чувствали самотни, но сега, обърнати към светлината, и вие и те ще се чудите: „Защо толкова се бояхме в мрака? И защо останахме там толкова дълго?“.

„Нека Господарят на светлината те обгръща в обятията Си, утешава те и те обича непрестанно“. Нека Го обичаме непрестанно и да Го избираме отново и отново. В името на Исус Христос, амин.