Не вкоравявайте сърцата си

Възстановяването на Евангелието на Исус Христос започва, когато Бог Отец и Неговият Възлюбен Син се явяват на младия Джозеф Смит в отговор на смирената му молитва. Като част от Възстановяването Джозеф Смит превежда древен летопис чрез дара и силата Божии. Летописът съдържа „взаимоотношенията на Бога с древни обитатели на Северна и Южна Америка и съдържа пълнотата на вечното Евангелие“.

Когато бях малко момче, докато четях Книгата на Мормон, често се чудех защо Ламан и Лемуил не вярват в дадените им истини дори когато ангел Господен им се явява и им говори. Защо Ламан и Лемуил не могат да са по-смирени и покорни на ученията на баща си Лехий и по-малкия си брат Нефи?

Открих един от отговорите на този въпрос в 1 Нефи, където се казва, че Нефи е „оскърбен поради коравосърдечието им“. Нефи пита по-големите си братя: „Как е възможно да сте толкова коравосърдечни и толкова умозаслепени?“.

Какво означава човек да е коравосърдечен?

Корейският превод на „коравосърдечен“ в Книгата на Мормон е 완악 (Уан Ак: 頑惡). Този израз използва китайските символи „Уан“ (頑), който означава „упорит“, и „Ак“ (惡), който означава „нечестив“. Когато вкоравяваме сърцата си, ние сме заслепени и добрите неща не могат да достигнат до нашите сърца и умове. Упорстваме и започваме да насочваме фокуса си повече към светските желания, затваряйки сърцата си за Божиите неща. Избираме да се съсредоточаваме само върху своите мисли, без да приемаме мнението или напътствията на другите. Избираме да отваряме сърцата си не за Божиите неща, а за влиянието на нещата от света и противника. Когато сърцата ни са вкоравени, ние се съпротивляваме на влиянието на Светия Дух. Ние сме „бавни да си спомня(ме) Господа“, а с времето ставаме „безчувствени“ за словата Му.

Алма учи хората в Амония, че някои ще „отхвърлят Духа Божий въз основа на коравосърдечието си“. Той също така учи, че „на онези, които ще вкоравят сърцата си, на тях е дадена по-малката част от словото дотам, че те не знаят нищо за тайнствата Му“. В крайна сметка Духът се оттегля и Господ „ще оттегл(и) (…) словото Си“ от тези, които вкоравяват сърцата си, подобно на Ламан и Лемуил. Тъй като Ламан и Лемуил непрекъснато вкоравяват сърцата си, противопоставят се на чувствата от Светия Дух и избират да не приемат словата и ученията на своя баща и на Нефи, те в крайна сметка отхвърлят вечните истини от Бог.

Противоположно на тях, Нефи непрестанно се смирява, търсейки напътствието на Господния Дух. В замяна Господ смекчава сърцето на Нефи. Нефи споделя: „Призовах Господа; и ето, Той ме посети и смекчи сърцето ми, така че аз повярвах на всичките слова, изречени от баща ми“. Господ помага на Нефи да приеме, разбере и повярва във всички тайнства и слова на Бог. Нефи успява да има постоянното спътничество на Светия Дух.

Какво можем да правим ние, за да не вкоравяваме сърцата си?

Първо, можем да се покайваме ежедневно.

Нашият Спасител учи: „Който се покае и дойде при Мене като малко дете, него ще приема“. Нашият обичан пророк, президент Ръсел М. Нелсън, учи:

„Покаянието е ключът към напредъка. Чистата вяра ни дава възможност да напредваме по заветната пътека.

Моля ви да не се страхувате от покаянието и да не го отлагате. Сатана се радва на вашето нещастие. (…) Започнете от днес да усещате радостта от това да отхвърляте естествения човек. Спасителят ни обича винаги и особено, когато се покайваме“.

Когато изпитва радостта от смекчаването на сърцето и от това, че идва при Господ, човек става „като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“.

Второ, можем да се смиряваме.

Ежедневното покаяние ще смирява сърцата ни. Искаме да ставаме смирени пред Господ, подобно на малко дете, което се подчинява на своя баща. Тогава винаги ще имаме Светия Дух с нас и сърцата ни ще се смекчават.

Съпругата ми Сю и аз познаваме една прекрасна двойка от четири години. Когато ги срещнахме за пръв път, съпругът беше нов член на Църквата, а съпругата се срещаше с мисионерите, за да изучава Евангелието. Много мисионери се срещаха с нея, за да ѝ помагат да дойде в Христа. Чувствахме, че тя има ярко свидетелство за Евангелието и знае, че Църквата е истинна. Тя често усещаше Духа по време на срещите ни и активно участваше във всички събрания. Обичаше да общува с прекрасните членове на района. Но за нея беше трудно да вземе решението да влезе във водите на кръщението. Един ден тя прочете Мороний 7:43–44, където се казва:

„И аз ви казвам и друго: Не може някой да има вяра и надежда, освен ако не бъде кротък и смирен по сърце.

Иначе (вашата) вяра и надежда са напразни, защото никой не е приемлив пред Бога, освен кротките и смирените по сърце“.

След като прочете тези стихове, тя осъзна какво трябва да направи. Мислеше, че разбира какво означава човек да е кротък и смирен. Но разбирането ѝ не беше достатъчно, за да има вяра и надежда да се подчинява на Божиите заповеди. Трябваше да загърби упоритостта си и собствената си мъдрост. Тя започна да се смирява чрез искрено покаяние. Започна да разбира смирението по начина, по който Бог гледа на него. Тя разчиташе на Небесния Отец и се молеше да смекчи сърцето си. По време на тези молитви усещаше как Духът ѝ свидетелства, че Небесният Отец желае тя да бъде кръстена.

Както съпругът, така и съпругата споделиха, че колкото повече се смиряват, толкова повече могат да разбират Божиите слова и сърцата им се смекчават, за да следват ученията на нашия Господ Исус Христос.

Трето, можем да се уповаваме и да разчитаме на Спасителя.

Нефи е чудесен пример за човек, който позволява сърцето му да бъде смекчавано чрез упование в Господ. Той учи: „На Тебе съм се уповавал и ще се уповавам на Тебе навеки. Аз няма да се уповавам на ръката от плът“. По подобен начин, в откровение, дадено на пророка Джозеф Смит, Господ казва: „Уповавай се на онзи Дух, Който води към вършене на добро – да, да се действа справедливо, да се ходи смирено“. Когато се уповаваме на Господ и разчитаме на Него, Той ще смекчава сърцата ни и ще бъдем подкрепяни в нашите изпитания, грижи и страдания.

Ако искрено се покайваме, смиряваме се, уповаваме се и разчитаме на Господ, сърцата ни ще се смекчават. Тогава Той ще излива Духа Си и ще ни разкрива тайнствата небесни. Ние ще вярваме на всички слова, на които учи Той, а разбирането ни ще се задълбочава.

Нашият Спасител, Исус Христос, е върховният пример за кротост. Във 2 Нефи 31:7 четем: „Но макар че е свят, Той показва на чедата човешки, че според плътта Той се смирява пред Отца и свидетелства на Отца, че ще Му се подчинява в спазването на заповедите Му“. Въпреки че е свят и съвършен, Той се смирява пред Отца и Му се подчинява, като е кръстен.

В края на Своя земен живот Исус Христос подчинява волята Си на Своя Отец, като изпива горчивата чаша. Страданието Го кара „да трепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора, и да страд(а) и тялом, и духом“. Спасителят моли да може „да не пи(е) от горчивата чаша и да се отдръпн(е)“. При все това Той казва: „… нека бъде слава на Отца (…) отпи(ва) и завърш(ва) приготовленията Си за чедата човешки“.

Братя и сестри, на нас ни е дадена морална свобода на избор. Можем да избираме да вкоравяваме сърцата си или да смекчаваме сърцата си. В ежедневния си живот можем да избираме да вършим нещата, които канят Господния Дух да идва и да пребивава в сърцата ни. Знам, че тези избори носят мир и радост.

Нека следваме примера на нашия Спасител Исус Христос, Който следва волята на Отца. Ако правим това, Господ ни обещава: „Защото ето, Аз ще ги събера, както кокошка събира своите пилци под крилата си, ако те не вкоравят сърцата си“. В името на Исус Христос, амин.