Божествена власт, забележителни млади мъже

Благодаря, старейшина Андерсън, за този изключителен разказ за свещеническа сила и силата на Единението на Спасителя.

Една неделна сутрин през януари, докато седях в събранието за причастие, повече от дузина млади мъже бяха подкрепени да напреднат в свещеничеството на Аарон. Почувствах как светът под краката ни се променя.

Изведнъж осъзнах, че по целия свят, час след час, в събрания за причастие точно като това, десетки хиляди дякони, учители и свещеници, подобни на Истън, приятеля на старейшина Холанд от тази сутрин, получават вот на подкрепа, за да бъдат ръкоположени в свещеническо служение за цял живот, което ще обхване надлъж и нашир събирането на Израил.

Всеки януари се полагат ръце върху главите на около 100 000 млади мъже, свързвайки ги чрез обред с ясна линия на власт, простираща се през епохата на Възстановяването до Джозеф и Оливър, до Йоан Кръстител и Исус Христос.

Понякога нашата Църква не е много показна. Тук ние действаме по-сдържано.

Но въпреки това, виждайки този гръмотевичен тътен от новите ръкоположени носители на свещеничеството, разпространяващ се по целия свят, аз се запитах – в стил „Църквата на радостта“ – дали не трябва да го изкрещим от покривите. „Днес – мислех си аз, – трябва да има тромпети, звън на чинели и ослепителни фойерверки. Трябва да има паради!“

Познавайки Божията сила такава, каквато е в действителност, бяхме свидетели на нарушаването на модела на този свят, докато божествената власт се разпространява по цялата земя.

Тези ръкополагания въвеждат тези млади мъже в една служба за цял живот, тъй като ще попадат в моменти и ситуации, в които тяхното присъствие и молитви, както и силата на Божието свещеничество, на което са носители, ще имат огромно значение.

Тази контролирана верижна реакция започва със служението на ангел, изпратен от Бог. Възкръсналият Йоан Кръстител от древността се явява на Джозеф и Оливър, поставя ръцете си върху главите им и казва: „На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете“ (Учение и завети 13:1).

Йоан нарича тази власт „свещеничеството на Аарон“, по името на брата на Моисей и негов спътник в свещеничеството. В древността носителите на свещеничеството на Аарон трябвало да преподават и да помагат с обредите – обреди, които съсредоточавали ученичеството върху бъдещия Месия, Господ Исус Христос (вж. Второзаконие 33:10).

Книгата Числа ясно възлага на носителите на свещеничеството на Аарон задачите по боравенето с принадлежностите на обредите. „Аарон и синовете му да поставиш (…) под тяхната грижа да бъдат (…) трапезата (…) (и) принадлежностите на светилището, с които служат“ (Числа 3:10, 31).

Старозаветният обред, свързан с жертвоприношение на животни, е изпълнен и заменен чрез живота и Единението на Спасителя. Този древен обред е заменен с обреда, който сега наричаме „причастие на Господната вечеря“.

Господ поверява на съвременните носители на свещеничеството на Аарон да вършат почти същите неща, които са правили в древността: да учат и да отслужват обреди – всичко това, за да ни напомнят за Неговото Единение.

Когато дякони, учители и свещеници помагат с причастието, те получават неговите благословии като всеки друг – като спазват завета, който сключват лично, вземайки от хляба и водата. Но изпълнявайки тези свещени задължения, те също така научават повече за свещеническите си роли и отговорности.

Свещеничеството на Аарон се нарича подготвителното свещеничество, отчасти защото чрез неговите обреди носителите на това свещеничество имат възможността да изпитат тежестта и радостта на Господното поръчение, като това ги подготвя за бъдеща свещеническа служба, когато може да бъдат призовани да служат по непредвидими начини, включително да произнасят вдъхновени благословии в моменти, когато надеждите и мечтите, и дори животът и смъртта, са в несигурно равновесие.

Такива сериозни очаквания изискват сериозна подготовка.

В Учение и завети се обяснява, че дяконите и учителите „трябва (…) да предупреждават, да разясняват, да увещават, да поучават и да канят всички да дойдат при Христа“ (Учение и завети 20:59). В допълнение към тези възможности, свещениците трябва да „проповядва(т) (…) и да кръщава(т)“ (Учение и завети 20:50).

Всичко това звучи много, но в действителност тези неща се случват съвсем естествено по целия свят.

Един епископ учил новото си президентство на кворума на дяконите за тези задължения. И така от президентството започнали да обсъждат как би могло да изглежда това в техния кворум и район. Решили, че трябва да започнат да посещават възрастни членове на района, за да разберат от какво се нуждаят, и после да го направят.

Сред хората, на които служили, бил Алън – груб, често вулгарен и понякога враждебен съсед. Съпругата на Алън, Уанда, се присъединила към Църквата, но с Алън, както казваме, било трудна работа.

Все пак дяконите се захванали със задачата, като с хумор пренебрегвали обидите му, докато ринели сняг и изхвърляли боклука. Трудно е човек да мрази дяконите и Алън в крайна сметка ги обикнал. В един момент те го поканили на църква.

„Не харесвам Църквата“ – отговорил той.

„Харесваш нас – казали те. – Ела с нас. Ако искаш, може да дойдеш само на събранието на нашия кворум.“

И с одобрението на епископа, той отишъл и продължил да ходи.

Дяконите станали учители и докато те продължавали да му служат, той ги учел да ремонтират коли и да строят разни неща. Когато учителите, които преди били дякони, станали свещеници, Алън вече ги наричал „моите момчета“.

Дошло време усърдно да се подготвят за мисия и го попитали дали могат да упражняват мисионерските уроци с него. Той се заклел, че никога няма да ги слуша и че никога няма да повярва, но да, те можели да се упражняват в дома му.

И тогава Алън се разболял. И омекнал.

Един ден на събрание на кворума внимателно ги помолил да се молят той да спре да пуши и те го направили. Но след това го последвали в дома му и иззели всичките му тютюневи запаси.

Докато влошаващото се здраве на Алън го вкарвало в болници и рехабилитационни центрове, „неговите момчета“ му служели, излъчвайки тихо силите на свещеничеството и любов нелицемерна (вж. Учение и завети 121:41).

Чудото продължило, когато Алън поискал да бъде кръстен, но след това починал, преди това да се случи. По негова молба, неговите дякони, които вече били станали свещеници, носили ковчега му и говорили на погребението му, където те – по подобаващ начин – предупреждавали, разяснявали, увещавали, поучавали и поканили всички да дойдат при Христа.

А след известно време, в храма, едно от „момчетата на Алън“, кръстило някогашния президент на кворума на дяконите като заместник на Алън.

Всичко, което Йоан Кръстител казал да се прави, те го направили. Те направили това, което дяконите, учителите и свещениците правят навсякъде в Църквата и по целия свят.

Едно от нещата, което носителите на свещеничеството на Аарон са натоварени да правят, включва обреда причастие.

Миналата година се запознах с един вдъхновяващ епископ и неговата прекрасна съпруга. Наскоро, в една съботна сутрин, докато шофирали към кръщението на сина си, те претърпели трагичната и внезапна загуба на скъпата си двегодишна дъщеря Тес.

На следващата сутрин членовете от техния район се събрали на събрание за причастие, изпълнени със състрадание, страдайки също заради загубата на това съвършено малко момиченце. Никой не очаквал семейството на епископа да бъде на църква тази сутрин, но няколко минути преди началото на събранието те тихо влезли.

Епископът отишъл до подиума, минал покрай обичайното си място между съветниците си и вместо това седнал между свещениците до масата с причастието.

През предишната мъчителна и безсънна нощ в търсене на разбиране и мир той получил силно впечатление за това, от което най-много се нуждаело семейството му и от което най-много се нуждаел неговият район. Това било да чуят гласа на своя епископ, президента на свещеничеството на Аарон и скърбящия баща, да произнася обещанията на завета, сключван при причастието.

И така, след известно време, той коленичил с тези свещеници и заговорил на Своя Отец. С патоса на случая той произнесъл някои от най-въздействащите думи, които някой някога е имал право да каже на глас в този живот.

Думи с вечни последици.

Обредни думи.

Заветни думи.

Напътствие, което ни свързва със самите цели на този живот и с най-величествените резултати от плана на Небесния Отец за нас.

Можете ли да си представите какво е чула конгрегацията в залата за събрания през онзи ден в думите, които ние чуваме в нашите сгради за събрания всяка неделя?

„О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син, Исус Христос, да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички онези, които вземат от него, за да може да ядат във възпоменание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях. Амин“ (Учение и завети 20:77).

А след това: „О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син, Исус Христос, да благословиш и осветиш (тази вода) за душите на всички онези, които пият от не(я), за да може да го направят във възпоменание на кръвта на Твоя Син, която беше пролята за тях, за да може те да Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че си спомнят винаги за Него, за да може да имат Неговия Дух да бъде с тях. Амин“ (Учение и завети 20:79).

Този добър баща и тази добра майка свидетелстват, че това обещание е било изпълнено. Всъщност, за тяхна вечна утеха, те „имат Неговия Дух да бъде с тях“.

Вечно ще съм благодарен, че носителите на свещеничеството на Аарон, с неговите сили, обреди и задължения, наистина благославят всички нас чрез ключовете на самото „служени(е) на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете“ (Учение и завети 13:1). В името на Исус Христос, амин.