„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици“
Нашата обич към Бог и Неговите чеда е въздействащо свидетелство към света, че това наистина е Църквата на Спасителя.
Преди много години сестра Ухтдорф и аз пътувахме в южна Германия. Беше точно преди Великден и поканихме наша добра приятелка, която не беше член на Църквата, да се присъедини към нас по време на неделната служба. Обичахме тази скъпа приятелка, затова беше нещо нормално и естествено да споделим с нея своето отношение към Спасителя и Неговата Църква, както и да я поканим да дойде и да види! Тя прие поканата и се присъедини към нас на събранията в един клон наблизо.
Ако някога сте водили приятел на църква за първи път, вероятно имате представа как се чувствах през онази неделна утрин. Исках всичко да мине идеално. Нашата приятелка беше много образован и духовен човек. Искрено се надявах събранията в този клон да ѝ направят добро впечатление и тя да види Църквата в положителна светлина.
Клонът се събираше в наети помещения над един хранителен магазин. За да се качим, трябваше да използваме стълбите в дъното на сградата, минавайки покрай силните аромати на стоките, съхранявани там.
Когато започна събранието за причастие, си помислих как моята приятелка преживява това за първи път и нямаше как да не забележа неща, които ме смущаваха малко. Например пеенето не звучеше точно като Хора на Табернакъла. Неспокойни, шумни деца се чуваха по време на причастието. Говорителите положиха най-добрите си усилия, но не бяха опитни в ораторското изкуство. Изпитвах неудобство по време на събранието, надявайки се, че може би в Неделното училище щеше да е по-добре.
Не беше.
Цялата сутрин се притеснявах какво щеше да си помисли нашата приятелка за църквата, в която я бяхме завели.
После, докато пътувахме към дома, се обърнах да говоря с нея. Исках да обясня как това беше само един малък клон и как не беше представителен за Църквата като цяло. Но преди да мога да кажа и дума, тя заговори.
„Беше прекрасно“ – каза тя.
Аз останах без думи.
Тя продължи: „Много съм впечатлена от това как хората се отнасят помежду си във вашата църква. Те изглежда имат различен произход, но въпреки това е явно, че искрено се обичат един друг. Точно така си представям, че Христос е искал Неговата Църква да бъде“.
Ами, бързо се покаях за осъдителното си отношение. Исках съвършени събрания, които да впечатлят моята приятелка. Но това, което членовете на този клон бяха постигнали, бе един дух на сърдечна обич, доброта, търпение и състрадание.
Вярата да може да се умножи по земята
Мои скъпи братя и сестри, мои скъпи приятели, обичам Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е истинската и жива Църква на Спасителя, която учи на възстановената пълнота на Евангелието на Исус Христос. Силата и властта на Неговото свещеничество обитават тук. Исус Христос лично води тази Църква чрез служителите, които е призовал и упълномощил, и чрез жив пророк, тъкмо президент Ръсел М. Нелсън. Спасителят е дал на светиите от последните дни уникалната мисия да събират Божиите чеда и да подготвят света за Неговото Второ пришествие. Давам своето свидетелство, че всичко това е истина.
Но е важно да помним, че когато повечето хора срещнат Църквата на Исус Христос за първи път, те не мислят за властта на свещеничеството, обредите или събирането на Израил. Това, на което те най-вероятно ще обърнат внимание, повече от всичко, е как се чувстват, когато са с нас, и как се отнасяме един към друг.
„Да се обичате един друг – казва Исус. – По това ще познаят всички, че сте Мои ученици“. Много често първото свидетелство за Исус Христос идва, когато даден човек чувства обич сред ученици на Исус Христос.
Спасителят оповестява, че е възстановил Своята Църква, така „че вярата (…) да може да се умножи по земята“. Затова, когато хората посещават нашите църковни събрания, Спасителят желае те да си тръгнат с по-силна вяра в Него! Обичта, която нашите приятели усещат сред нас, ще ги издига по-близо до Исус Христос! Това е нашата проста цел всеки път, когато се събираме.
Всеки, който търси по-силна вяра в Христос или по-силна връзка с Небесния Отец, следва да се чувства у дома в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Поканата хората да дойдат на нашите събрания може да бъде също толкова непринудена и също толкова естествена, колкото поканата да дойдат в нашия дом.
Идеалното и реалното
Сега, наясно съм, че описвам идеалното. И в този земен живот рядко ни се случва да преживеем идеалното. И „до съвършения ден“ винаги ще има разминаване между идеалното и реалното. Затова, какво следва да правим, когато усещането в Църквата не е идеално? Когато, поради каквато и да било причина, нашият район все още не способства за развиването на съвършена вяра или обич? Или когато чувстваме, че не се вписваме?
Едно нещо, което не трябва да правим, е да се отказваме от идеала!
Заглавната страница на Книгата на Мормон включва следното важно предупреждение: „Ако има недостатъци, то те са грешки на човеци; ето защо, не осъждайте Божиите неща“.
Може ли книга – или църква, или човек – да има „недостатъци“ и „грешки“ и въпреки това да бъде дело на Бог?
Отговорът ми е решително да!
И така, докато се стремим да следваме високите стандарти на Господ, нека също бъдем търпеливи един към друг. Всеки от нас се намира в процес на развитие и всички разчитаме на Спасителя за развитието, което постигаме. Това се отнася за нас като отделни хора, отнася се и за царството Божие на земята.
Господ ни кани не само да се присъединим към Неговото царство, но също така да бъдем ревностно заети в изграждането му. Бог вижда в бъдещето хора, които са „едно сърце и един ум“. За да бъдем едно сърце, трябва да се стремим към чисти сърца, а за това е нужна голяма промяна в сърцата.
Но това не означава, че аз трябва да променям моето сърце, за да съответства на вашето. Нито означава да променям вашето сърце, за да съответства на моето. Означава всички ние да променяме своите сърца, за да съответстват на това на Спасителя.
Ако още не сме достигнали това състояние, помнете: с Господната помощ няма нищо невъзможно.
Вписване и принадлежност
И ако някога почувствате, че не се вписвате съвсем, моля, знайте, че не сте сами. Не сме ли били всички ние в ситуации, в които сме се чувствали като странника в стаята? Това ми се е случвало повече от веднъж. Когато бях на 11 години, семейството ми беше принудено да напусне дома ни и да заживее в непознат район. Всичко беше различно от това, с което бях свикнал. И моят акцент ясно показваше на другите деца, че аз бях различен от това, с което те бяха свикнали. В период, когато отчаяно се нуждаех от приятелство и принадлежност, аз се чувствах самотен и не на място.
Тук на земята, повечето различия, на които обръщаме внимание – различията, с които някои от нас се категоризираме взаимно, – се свеждат до земни неща: външен вид, националност, език, дрехи, обичаи и така нататък. Но „Бог не гледа на нещата, както гледат хората. Хората гледат външния вид, а Господ гледа сърцето“.
От Неговата гледна точка, има една категория, която е над всички други: чедо на Бог. И всички ние съвършено се вписваме в нея.
Естествено е да желаем да бъдем с хора, които изглеждат, говорят, действат и мислят като нас. Има си място за това.
Но в Църквата на Спасителя ние събираме всички Божии чеда, които имат желанието да бъдат събрани и които търсят истината. Не външният ни вид, политическите ни убеждения, културата ни или етническата ни принадлежност е това, което ни обединява. Не общият ни произход ни прави единни. Това става чрез нашата обща цел, нашата обич към Бог и към нашите ближни, нашата отдаденост към Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие. Ние сме „едно в Христос“.
Единството, към което се стремим, не е всеки да е застанал на същото място, а всеки да гледа в същата посока – към Исус Христос. Ние сме едно не заради местата, на които сме били, а заради мястото, на което се стремим да отидем, не заради това, което сме, а заради това, което се стремим да станем.
Именно това е целта на истинската Христова Църква.
Едно тяло
Ако обичате Бог, ако желаете да Го опознавате по-добре, като следвате Неговия Син, значи принадлежите тук. Ако искрено се стремите да спазвате заповедите на Спасителя – дори ако все още не сте съвършени в това – вие съвършено се вписвате в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
И какво ако се различавате от хората около вас? Това не ви изключва, това ви прави нужна част от Христовото тяло. Всички са нужни в Христовото тяло. Ушите възприемат неща, недоловими за очите. Краката вършат неща, при които ръцете биха били неефективни.
Това не означава, че работата ви е да променяте всички да бъдат като вас. Но означава, че има нещо важно, с което да допринесете – и нещо важно, което да научите!
Един глас
На всяка сесия от общата конференция сме благославяни с вдъхновяваща музика от талантливи хорове. Когато се заслушате, може да забележите, че не всички певци пеят едни и същи ноти. Понякога една част на хора пее мелодията, понякога друга. Но те всички допринасят за прекрасния звук и са напълно единни. Всеки член на хора има една и съща основна цел: да слави Бог и да издига сърцата ни към Него. Всеки трябва да съсредоточи ума и сърцето си върху същата божествена цел. И когато това се случи, те наистина стават един глас.
Ако все още не сте член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние ви каним да се присъедините към нас, тъй като се радваме в „песента на изкупващата любов“ на Спасителя. Нуждаем се от вас. Обичаме ви. Църквата ще бъде по-добра с вашите усилия да служите на Господ и на Неговите чеда.
Ако вече сте изявили, чрез кръщение, чрез сключване на завети с Бог, своето желание да „влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ“, благодаря ви, че участвате в това велико и божествено дело и че помагате на Църквата на Исус Христос да бъде това, което Спасителят желае тя да бъде.
Както научих от моята приятелка в Германия, нашата обич към Бог и Неговите чеда е въздействащо свидетелство към света, че това наистина е Църквата на Спасителя.
Нека Бог ни благославя с търпение и усърдие да се стремим да живеем според идеалите, които нашият Спасител, Изкупител и Учител ни е дал – за да могат всички да знаят, че сме Негови ученици. В святото име на Исус Христос, амин.