Ти си Христос
(Матей 16:16)
Искаме децата ни да вярват в Исус Христос, да принадлежат на Исус Христос и към Неговата Църква чрез завети и да се стремят да стават подобни на Него.
Когато синът ни, Илай, беше в четвърти клас, класът му сформира имитация на правителство, като той беше избран от съучениците си за съдия на класа. Един ден ги посети действащ съдия от Втори съдебен район на щата Юта, той облече Илай с официалната си съдийска тога, след което Илай положи клетва пред класа. Това възпламени в младата му, впечатляваща се душа страстта да изучава както право, така и самия Законодател – Исус Христос.
След години на усърдна работа, Илай получи покана за интервю от един от най-предпочитаните от него юридически факултети. Той каза: „Мамо, зададоха ми 10 въпроса. Последният въпрос беше: „Откъде получавате своя морален компас?“. Аз заявих, че в хода на историята човечеството заимства своите морални норми, като моделира живота си въз основа на архетипове. Архетипът на морални норми, въз основа на който аз се стремя да моделирам живота си, е Исус Христос. Заявих, че ако цялото човечество съблюдава ученията на Исус Христос от Проповедта на планината, светът ще бъде едно по-добро и по-спокойно място“. След това интервюто приключило и той си помислил: „Дотук бяха детските ми мечти. Никой в светските академични среди не иска да чува за Исус Христос“.
Две седмици по-късно Илай беше приет със стипендия. Преди да започне обучението си, посетихме кампуса. Юридическият факултет приличаше на замък и се намираше на висок хълм с гледка към красиво езеро. Забележително е, че докато вървяхме из великолепната библиотека и величествените коридори, открихме откъси от Проповедта на планината на знамена и издълбани в камък.
Проповедта на планината определено е най-забележителната проповед, изнасяна някога, новаторска по отношение на своите учения. Никоя друга проповед не може да ни помага да разберем по-добре характера на Исус Христос, Неговите божествени качества и нашата крайна цел да станем като Него.
Продължаващото цял живот ученичество в Христос започва в домовете ни и в Неделното училище за деца още на 18-месечна възраст. Искаме децата ни да вярват в Исус Христос, да принадлежат на Исус Христос и към Неговата Църква чрез завети и да се стремят да стават подобни на Него.
Да вярват в Исус Христос
Първо, да вярват в Исус Христос.
След проповедта за хляба на живота, за „мнозина от учениците (на Господ)“ е трудно да приемат Неговите учения и те отстъпват и не ходят вече с Него. След това Исус се обръща към дванадесетте и им задава сърцераздирателен въпрос: „Да не искате и вие да си отидете?“.
Петър отговаря:
„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот
(…) ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“.
Както ясно показва Петър, вяра означава „да вярваш в някого или да приемаш нещо за истина“. За да води към спасение, нашата вяра трябва да бъде съсредоточена върху Господ Исус Христос. „Ние (…) упражняваме вяра в (Исус) Христос, когато имаме увереност, че Той съществува, (разбиране) за Неговия характер (и истинска същност) и знание, че се стремим да живеем според Неговата воля.“
Нашият обичан пророк, президент Ръсел М. Нелсън, заявява: „Вярата в Исус Христос е основата на всички вярвания и проводник на божествена сила“.
Как можем да помагаме на децата да укрепват вярата си в Исус Христос и да имат достъп до Неговата божествена сила? Не e нужно да гледаме по-далеч от Самия Спасител.
„(Господ) заговори на людете, казвайки:
Ето, Аз съм Исус Христос. (…)
Станете и елате при Мене. (…)
Множеството отидоха и поставиха ръце в ребрата Му, и почувстваха белезите от гвоздеите на ръцете Му и нозете Му; и това те направиха, като пристъпваха напред един след друг (…) и (…) видяха с очите си, и (…) почувстваха с ръцете си, и (…) узнаха със сигурност, и (…) засвидетелстваха, че това беше (Той)“.
Каня ви да размишлявате как това би могло да изглежда в живота на малките деца. Чуват ли те свидетелства за Исус Христос и Неговото Евангелие? Виждат ли изображения на Неговото служение и божественост, израз на благоговение и поклонение? Чувстват ли и разпознават ли Светия Дух, Който свидетелства за Неговата реалност и божественост? Знаят ли за Неговото послание и мисия?
Да принадлежат на Исус Христос и към Неговата Църква
Второ, да принадлежат на Исус Христос и към Неговата Църква.
Хората от народа на цар Вениамин преживяват голяма промяна в сърцата си и чрез завет посвещават живота си на вършене на Божията воля. Поради завета, който сключват с Бог и Исус Христос, те са „нар(ечени) чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери“. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние имаме заветна отговорност да изграждаме Неговото царство и да се подготвяме за Неговото завръщане.
Как можем да помагаме на децата да сключват и спазват свещени завети? В ръководството Следвайте Ме, елате с Мен, приложения А и Б, откриваме начини за начало на разговори и уроци, които ще дадат възможност на семействата и ще подкрепят учителите и ръководителите в тяхната свещена отговорност да подготвят децата да вървят по Божията заветна пътека през целия си живот.
Да стават подобни на Исус Христос
Трето, да стават подобни на Исус Христос.
В Книгата на Мормон Спасителят наставлява новопризованите Си ученици да Му подражават във възможно най-голяма степен: „Какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз“.
Как можем да помагаме на кръстените и потвърдени деца да изпълняват заветната си отговорност да се събират при Исус Христос и да довеждат други при Него? Продължаващото цял живот ученичество изисква от нас да бъдем „изпълнители на словото, а не само слушатели“.
Когато отправяте покани към най-младите ученици на Господ, моля ви, използвайте всяка възможност да ги водите, да ги напътствате, да вървите до тях и да им помагате да намират Пътя. Съветвайте тези безценни дечица, докато се подготвят да преподават, да свидетелстват, да се молят или да служат, така че да са уверени и да изпитват радост при изпълнение на отговорностите си. Търсете вдъхновени начини да им помагате да разбират, че това е тяхната Църква и че те имат жизненоважна роля в подготовката за завръщането на Спасителя.
Когато съсредоточим живота си върху Исус Христос, това, което желаем и начинът, по който го желаем, се променят завинаги. Обръщането във вярата променя всичко! Променя нашата същност, „та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“. Променя начина, по който прекарваме времето си, нашите източници, нещата, които четем, гледаме, слушаме и споделяме. Променя дори начина, по който отговаряме в определящо кариерата интервю, в изтъкната академична среда.
Необходимо е светлината на Исус Христос да прониква във всеки аспект на нашия живот. Ако не свидетелстваме за истинността на Неговата доземна божественост, Неговата божествена мисия и Неговото Възкресение, разрушаващо „затвора“, в нашите домове и по време на всяко едно събрание на тази Църква, тогава нашите послания за любов, служба, честност, смирение, благодарност и състрадание няма да са нищо повече от жизнерадостни слова за разумен живот. Без Исус Христос няма да имаме нито силата да се променяме и цел, към която да се стремим, нито примирение с житейските трудности. Ако станем небрежни ученици на Исус Христос, това може да бъде катастрофално за нашите деца.
Когато казваме на децата си, че ги обичаме, казваме ли им също, че техният Отец в небесата и Спасителят Исус Христос ги обичат? Нашата любов може да ги утешава и вдъхновява, но Тяхната любов може да ги освещава, възвисява и изцелява.
Исус не трябва да е въображаем Исус, опростен Исус, безплътен Исус, случаен Исус или непознат Исус, а трябва да бъде прославен, всемогъщ възкръснал, възвисен, на Когото се покланяме, притежаващ власт, Единородният Син на Бог, Който е могъщ да спасява. И както едно малко дете във Филипините един ден убедително ми свидетелства: „Ние заслужаваме да бъдем спасени!“. В свещеното и свято име на Този, „Когото Бог постави за (велико) умилостивение“, Исус Христос, амин.