Лична подготовка да се срещнем със Спасителя
Следвайте ученията на Спасителя. Неговите напътствия не са мистериозни, нито сложни. Когато ги следваме, не е нужно да се страхуваме или да се тревожим.
Мои скъпи братя и сестри, миналия октомври президент Ръсел М. Нелсън каза: „Сега е времето за вас, както и за мен, да се подготвим за Второто пришествие на нашия Господ и Спасител, Исус Христос“. Когато президент Нелсън говори за Второто пришествие, той винаги го прави с радостен оптимизъм. Но неотдавна едно момиче от Неделното училище за деца ми каза, че чувства тревога винаги, когато се спомене за Второто пришествие. Тя каза: „Плаша се, защото ще се случат лоши неща, преди Исус да дойде отново“.
Не само децата може да се чувстват по този начин. Най-добрият съвет за това момиче, за вас и за мен е да следваме ученията на Спасителя. Неговите напътствия не са мистериозни, нито сложни. Когато ги следваме, не е нужно да се страхуваме или да се тревожим.
Към края на Своето земно служение, Исус Христос е попитан кога отново ще дойде. В отговор Той разказва три притчи, записани в Матей 25, относно начините да се подготвяме да се срещнем с Него – било то при Неговото Второ пришествие или когато напуснем този свят. Тези учения са жизнено важни, понеже личната подготовка да се срещнем с Господ е основен аспект на целта на живота.
Спасителят най-напред разказва притчата за десетте девици. В тази притча десет девици отиват на сватбено тържество. Пет от тях разумно донасят елей за светилниците си, а пет постъпват неразумно и не го правят. Когато се обявява скорошното пристигане на младоженеца, неразумните девици отиват да си купят елей. Когато се връщат, вече е твърде късно – вратата за тържеството е затворена.
Исус пояснява три аспекта на притчата, за да ни помогне. Той обяснява:
„И в него ден, когато ще дойда в славата Си, ще бъде изпълнена притчата за десетте девици, която ви разказах.
Защото тези, които са мъдри и са приели истината, и са взели Светия Дух за свой водач, и не са били измамени, истина ви казвам, те няма да бъдат отсечени и хвърлени в огъня, но ще преживеят деня“.
С други думи, не е нужно да се страхуват или тревожат, защото те ще оцелеят и преуспяват. Те ще надделеят.
Ако сме мъдри, ние получаваме истина, като приемаме Евангелието на Исус Христос чрез обредите и заветите на свещеничеството. Освен това ние се стремим да бъдем достойни винаги да имаме Светия Дух с нас. Тази способност трябва да бъде придобита индивидуално и лично, капка по капка. Постоянните, лични и частни деяния на отдаденост канят Светият Дух да ни води.
Третият елемент, на който Исус набляга, е избягването на заблудата. Спасителят предупреждава:
„Пазете се да не ви заблуди някой;
защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина“.
Спасителят знае, че самозванци ще се опитват да заблудят даже и избраните, като мнозина Негови последователи ще бъдат измамени. Не трябва нито да вярваме на тези, които лъжливо твърдят, че са упълномощени от Бог, нито да се отклоняваме в метафорични пустини или тайни стаи, за да бъдем учени от фалшиви източници.
В Книгата на Мормон се казва как можем да разграничаваме измамниците от учениците на Христос. Учениците винаги ни вдъхновяват да вярваме в Бог, да Му служим и да вършим добро. Няма да бъдем заблуждавани, когато търсим и приемаме напътствия от хора, които заслужават доверие и самите те са верни ученици на Спасителя.
Бихме могли също така да избягваме заблудата чрез редовно поклонение в храма. Това ни помага да поддържаме вечна перспектива и ни защитава от влияния, които може да ни разсейват и отклоняват от заветната пътека.
Същественият урок в тази притча за десетте девици е, че ние сме разумни, когато приемаме Евангелието, стремим се да имаме Светия Дух с нас и избягваме заблудата. Петте разумни девици не могат да помогнат на тези, които нямат елей; никой не може от наше име да приеме Евангелието, да вземе Светия Дух за водач и да избягва заблудата. Ние трябва да правим това сами за себе си.
След това Спасителят разказва притчата за талантите. В тази притча един човек дава различни суми пари, наречени таланти, на трима слуги. На един слуга дава пет таланта, на друг – два, а на трети – един. С течение на времето първите двама слуги удвояват полученото. А третият слуга просто заравя своя един талант. На двамата слуги, които са удвоили талантите си, човекът казва: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“.
Човекът след това упреква слугата, който е заровил своя талант, че е „лукав и ленив“. Талантът на този слуга е отнет, а той е изгонен. Ако обаче този слуга беше удвоил таланта си, той щеше да получи същата похвала и награда като другите слуги.
Едно от посланията на тази притча е, че Бог очаква от нас да увеличаваме способностите, които са ни дадени, но не иска да ги сравняваме с тези на другите. Помислете върху следното проникновение на хасидския книжовник от 18-и век Зуся от Аниполи. Зуся е виден религиозен учител, който с наближаването на смъртта си започва да се страхува. Неговите ученици го питат: „Учителю, защо трепериш? Живял си добър живот; със сигурност Бог ще ти даде голяма награда“.
Зуся отговаря: „Ако Бог ми каже: „Зуся, защо не беше още един Моисей?“, аз ще отговоря: „Защото не ми даде великодушието, което си дал на Моисей“. А ако застана пред Бог и Той каже: „Зуся, защо не беше още един Соломон?“, аз ще кажа: „Защото не ми даде мъдростта, която си дал на Соломон“. Но какво ще кажа, ако застана пред моя Създател и Той каже: „Зуся, защо не беше Зуся? Защо не беше човекът, който ти дадох способността да бъдеш?“. Това е причината да треперя“.
Наистина Бог ще бъде разочарован, ако не се уповаваме на заслугите, милостта и благодатта на Спасителя, за да увеличаваме дадените от Бог способности, които сме получили. С любящата Му подкрепа, Той очаква от нас да бъдем възможно най-добрата версия на себе си. Това, че започваме с различни способности, няма значение за Него. И не би трябвало да има значение за нас.
Накрая Спасителят разказва притчата за овцете и козите. Когато Той се завърне в слава, „ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата“.
Тези от дясната Му страна стават наследници в Неговото царство, а тези от лявата Му страна не получават наследство. Разграничаващата характеристика е дали са Го хранили, когато е бил гладен, дали са Го поили, когато е бил жаден, дали са Му давали подслон, когато е бил странник, дали са Го обличали, когато е бил гол и дали са Го посещавали, когато е бил болен или в тъмница.
Всички са учудени – както тези от дясната му страна, така и тези от лявата. Те го питат кога са Му давали или не са Му давали храна, напитки и дрехи, или кога са Му помагали в тежко положение. В отговор Спасителят казва: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“.
Посланието на тази притча е ясно: когато служим на другите, ние служим на Бог, а когато не го правим, будим разочарование. Той очаква от нас да използваме своите дарове, таланти и способности, за да благославяме живота на чедата на Небесния Отец. Божественият подтик да служим на другите е описан в стихотворение, написано през 19-и век от финландския поет Йохан Лудвиг Рунеберг. С брат ми и сестрите ми многократно сме слушали стихотворението „Фермерът Пааво“, когато бяхме деца. В стихотворението Пааво е беден фермер, който живее със своята съпруга и деца в езерния район на централна Финландия. Няколко години подред насажденията му са унищожавани, било то от оттичащи се води от пролетното снеготопене, летни градушки или ранна есенна слана. При всяко събиране на оскъдната реколта, съпругата на фермера се оплаква: „Пааво, Пааво, злочести старче, Бог ни е изоставил“. Но Пааво стоически отговаря: „Смеси кора с ръжено брашно и приготви хляб, за да има какво да ядат децата. Ще работя по-усилено, за да пресуша заблатените полета. Бог ни изпитва, но Той ще се погрижи“.
След всяка унищожена реколта Пааво казва на съпругата си да удвои кората, която добавя към брашното, с цел избягване на глада. Също така полага повече усилия, като копае канали за дренаж на земята и повишаване на устойчивостта на полетата към оттичащите се води през пролетта и ранните слани през есента.
След години трудности, Пааво най-накрая има изобилна реколта. Съпругата му възкликва: „Пааво, Пааво, настъпиха щастливи времена! Време е да изхвърлим кората и да печем хляб само от ръж“. Но Пааво взима ръката на съпругата си и казва: „Смеси половината от брашното с кора, защото нивата на съседа е покрита от слана“. Пааво жертва своето изобилие и това на семейството си, за да помогне на своя съкрушен съсед, изпаднал в лишение.
Урокът в притчата на Спасителя за овцете и козите е следният: трябва да използваме дадените ни дарове – време, таланти и благословии – за да служим на чедата на Небесния Отец, особено на най-уязвимите и нуждаещите се.
Моята покана към разтревоженото дете от Неделното училище за деца, за което споменах по-рано, както и към всеки от вас, е да следвате Исус Христос и да се уповавате на Светия Дух като на скъп приятел. Разчитайте на тези, които ви обичат и които обичат Спасителя. Търсете Божието напътствие, за да развивате своите уникални способности и да помагате на другите дори когато това не е лесно. Ще бъдете подготвени да се срещнете със Спасителя и така ще можете да се присъедините към радостния оптимизъм на президент Нелсън. Като правите това, вие помагате на света да се подготвя за Второто пришествие на Исус Христос и ще бъдете благословени с достатъчно надежда, за да влезете в покоя и радостта на Господ, сега и в бъдеще.
Както пеем в един от новите ни химни:
В името на Исус Христос, амин.