Нашата небесна навигационна система
Ако съсредоточаваме живота си върху Исус Христос, ще намерим пътя към дома, устоявайки до края и радвайки се до края.
Исус Христос промени живота ми, когато бях кръстен на 26-годишна възраст в скъпия ми Фрутилар, Чили. По това време работата ми ме отвеждаше отвъд океана, реките и езерата на красивата Чилийска Патагония. След кръщението си погледнах на работата и живота си по друг начин, разпознавайки, че наистина „всички неща свидетелстват, че има Бог“.
В природата сьомгата се излюпва в изворите на реките. В някакъв момент от живота си малките риби трябва да плуват надолу по течението, за да достигнат океана, където намират храната и условията, необходими за своето развитие.
Но океанът също така е опасно място, където дебнат хищници, а рибари се опитват да уловят рибите с лъскави кукички, които имитират храна, но не ги хранят. Ако сьомгите могат да оцелеят сред тези заплахи, те ще са готови да използват своята удивителна навигационна система, за да се върнат нагоре по течението до същото място, където са се излюпили, срещайки нови и някои познати трудности. Учени са изучавали миграционното поведение на сьомгата и са открили, че тези риби използват тип магнитна карта, подобна на GPS, която с изключителна точност ги насочва към крайната точка.
Един ден всички ние можем да се завърнем в небесния дом, от който сме дошли. Подобно на сьомгата, ние имаме собствена магнитна карта – светлината на Христа, която може да ни насочва по пътя. Исус учи своите ученици: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“.
Ако съсредоточаваме живота си върху Исус Христос, ще намерим пътя към дома, устоявайки до края и радвайки се до края. Президент Ръсел М. Нелсън учи, че „изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни“.
Нашата божествена същност и съдба
В прокламацията за семейството четем, че „всички (ние сме) възлюбени духовни синове или дъщери на Небесни родители и като такива всички има(ме) божествена същност и съдба. (…) В доземния свят духовните синове и дъщери познавали и почитали Бог като свой Вечен Отец и приели Неговия план, чрез който чедата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напредват към съвършенство и в крайна сметка да постигнат своята божествена съдба като наследници на вечен живот“.
Преди да се роди на земята, Исус Христос се явява на Моисей и му говори от името на Отца. Той казва на Моисей, че има важна работа за него. По време на тази среща Господ няколко пъти нарича Моисей „сине Мой“.
След това преживяване Сатана идва да го изкушава, като казва: „Моисее, сине човешки, поклони ми се!“.
Моисей отговаря на изкушението, като си спомня своята божествена същност и казва: „Кой си ти? Защото ето, аз съм син Божий“. Истината освобождава Моисей от атаката на противника.
Братя и сестри, кукичките на земния живот са реални. Те често са примамливи, но имат една единствена цел – да ни отдалечават от потока на живата вода, който води до Отца и до вечен живот.
Аз знам колко реални могат да са кукичките в земния живот. Една неделя, докато бях новообърнат във вярата и преподавах в клас на свещеничеството, започна разговор, който ме разстрои. Беше ми трудно да завърша урока. Засегнах се и се почувствах като жертва. Без да кажа и дума, се отправих към изхода с идеята, че известно време няма да се връщам в Църквата.
В този момент един загрижен носител на свещеничеството застана пред мен. Той с обич ме покани да се съсредоточа върху Христос, а не върху ситуацията, която възникна по време на урока. Докато обсъждахме случилото се, той сподели с мен, че е чул един глас да му казва: „Отиди след него, той е важен за Мен“.
Мои скъпи приятели, всички ние сме важни за Него. Президент Нелсън учи, че „благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас“. Божествената ни същност и заветната ни връзка с Бог ни дават правото да получаваме божествена помощ.
Нуждата от подхранване
Точно както сьомгата има нужда от храната в океана, за да расте, ние също имаме нужда да се подхранваме духовно, за да избегнем смъртта от духовно недохранване. Молитвите, Писанията, храмът и редовното посещаване на неделните събрания имат съществено значение в нашето духовно меню.
През ноември 1956 г. Рикардо Гарсия влиза във водите на кръщението в Чили и става първият член на Църквата в моята страна. Точно един ден преди смъртта си той заявява пред близки и приятели: „Преди много години мисионери ме поканиха да бъда щастлив заедно с близките си. Сега съм щастлив човек. Кажете на всички в Чили, че Евангелието е щастие“.
След като е подхранван с Евангелието на Исус Христос, Рикардо посвещава целия си живот да служи на Бог и на ближните си с любов. Неговият пример за ученичество е благославял поколения, включително и мен. Пророкът Джозеф Смит учи, че „човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен, когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род“.
Завръщане в нашия небесен дом
Дълбоко във всеки от нас се крие желание да се завърнем в небесния ни дом, а Исус Христос е нашата небесна навигационна система. Той е Пътят. Неговата единителна жертва прави възможно да сключваме свещени завети с Бог. След като сключим завети, понякога ще откриваме, че плуваме срещу течението. Опасности, разочарования, изкушения и страдания ще изпитват вярата ни и духовната ни сила. Търсете помощ. Исус Христос разбира нашето бреме и е винаги готов да го споделя.
Помнете, че Той е познат като „човек на скърби и навикнал на печал“. Спасителят учи: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“. Неговата единителна жертва прави възможно греховете ни да бъдат опростени дотолкова, че Той повече да не ги помни.
Може да не забравим напълно греховете си като част от това, което научаваме в земния живот, за да може да помним да не ги повтаряме. Вместо това ще си спомняме за Него, докато вземаме от причастието в Църквата всяка неделя. Този обред е съществена част от поклонението и духовното развитие. Радостта идва, когато разбираме, че това не е просто поредният ден. „Съботата е направена за човека“ с намерението да си почиваме от света и да обновяваме тялото и духа си.
Ние си спомняме за Него и когато посещаваме храма – дома на Господ. Храмовете ни дават по-дълбоко знание за Исус Христос, Който е в основата на завета, водещ ни към вечен живот – „най-велики(я) от всички Божии дарове“.
Посещаването на храма ми е носило утеха и велика надежда относно нашата вечна съдба. Изпитвал съм небесна връзка с хора от двете страни на завесата. Виждал съм чудеса на изцеление в живота на малките си деца, две от които живеят със заболявания без видими симптоми, но изискващи ежедневни грижи до края на този живот.
Нашето семейство намира радост, когато споделяме относно плана на щастие. Лицата на децата ми се озаряват, когато чуват, че благодарение на Исус Христос техните „страдания ще бъдат краткотрайни“. Ние силно обичаме децата си и знаем, че някой ден, както учи президент Джефри Р. Холанд, те ще „застанат пред нас прославени и величествени, изумително съвършени в тяло и дух“. Сключените завети ни доближават до Бог в такава степен, че невъзможното става възможно, а тъмнината и съмненията биват заменени от светлина и мир.
Благодарение на Исус Христос има надежда и основателни причини да продължаваме да обичаме, да се молим и да подкрепяме тези, за които ни е грижа.
Знам, че Той живее. Той ни познава и ни обича. Той е пътят, истината и животът на света.
Днес каня всички ни да съсредоточаваме живота си върху Исус Христос и Неговите учения. Това ще ни помага да избягваме да се хващаме на кукичките на изкушенията, обидите и самосъжалението. Ще сме като храмове – свети, устойчиви и постоянни. Ще преодоляваме бурите и ще се завърнем у дома, устоявайки до края и радвайки се до края. В името на Исус Христос, амин.