ДА ВЯРВАМЕ В ГОСПОДНАТА „ВСЕОБХВАТН(А)“ ЗАВЕТНА ПЪТЕКА

Сприятелка обядвахме заедно в началото на миналата година. Малко преди срещата ни всеки от нас беше предприел стъпки, за да последва призива на президент Нелсън да научим „всичко, което Господ обещава, че ще стори за заветния Израил“, да размишляваме върху тези обещания и след това да ги обсъдим „с (нашите) близки и приятели“. Сърцата ни се развълнуваха, докато се удивявахме заедно на Господните обещания. Тя сподели с мен, че докато не започнала да изучава Писанията за себе си, „искала да крещи“, когато чувала термина „заветна пътека“ в речите и уроците в Църквата. В думите нямало много смисъл. След усилия и съсредоточеност, раздразнението се стопило и на негово място се появили разбиране и радост.

От личното ни изучаване на заветния Израил (име, което може да се тълкува като „да позволяваме на Бог да надделява“ можем да научим, че Господните обещания се коренят сред – а не в липсата на – ежедневни тревоги и притеснения. Подобно на всеки друг, Аврам и Сарая (чиито имена биват променени на Авраам и Сара), техният син Исаак и съпругата му Ревека, техният внук Яков (чието име бива променено на Израил) и неговото семейство трябва да се сдобият с дом, храна, вода, семейство, народ, мир и идентичност както за себе си, така и за хората от следващите поколения. Чувството ни е познато.

Но Господ им дава смело решение – да не преследват тези неща по обичайния, човешки начин, опитвайки се трескаво да си ги осигурят. Вместо това Бог им казва първо да се обвържат с Него, да действат според словата, които Той ще им дава, и тогава Той ще ги свърже с хората около тях, ще им покаже, ще се грижи за тях, ще ги пази, ще им даде потомство и име.

В началото, при получаването на тези указания от Бог, те може да са се чувствали неудобно, защото това противоречи на естествените им инстинкти. Нашето интуитивно усещане ни подсказва: „Получаваме, когато поставим получаването на първо място, нали?“. Вместо това Бог ни кани да приемем напрежението – сега да отпуснем трескавото си вкопчване в сигурността, за да си осигурим едно сигурно бъдеще. Ето на какво учи Моисей израилтяните, когато чрез него Господ връща заветната идентичност на Израил след повече от четири века египетско робство: „И те смири и като те остави да огладнееш, храни те с манна (…) за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста“.

Чуваме Исус да повтаря същата истина в началото на Своето служение. Докато 40-годишното пребиваване на Израил в пустинята възстановява осъзнаването на завета, продължителният пост на Исус в пустинята поставя под въпрос Неговата божествена заветна идентичност: „И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. А Той отговори: „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Словата на живот според завета са дълбоко вкоренени в Исус и Той напълно живее според тях, така че те формират Неговия естествен отговор в момента, в който Неговата идентичност и заветна отдаденост са атакувани.

Скоро след това Исус потвърждава това учение: „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (…) понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“.

С оглед на това учение ние разбираме по-добре една от последните покани на президент Нелсън: „Сега е времето да превърнем своето ученичество в наш най-висш приоритет. (…) Никога не е твърде рано или твърде късно да станете отдаден ученик на Исус Христос“. Наистина, както президент Нелсън ни насърчава: „Заветната пътека е на разположение на всички. Умоляваме всички хора да вървят с нас по тази пътека. Никое дело не е толкова всеобхватно“.