„Как мога да се оплаквам?“, Лиахона, ян. 2026 г.
Лица на вярата
Как мога да се оплаквам?
Нашите четири премествания като семейство бежанци се оказаха огромно изпитание. Но ние се държим за пръта от желязо с увереността, че Господ ни води към по-добро бъдеще.
През есента на 2019 г. пристигнах в Испания с децата си – 8-годишния Арон и 17-годишния Хорхе, който има аутизъм. Единствено с мечтите си, „опаковани в куфар“, аз се вкопчих в Бог и Му се доверих напълно.
Една добра самарянка ни прие в дома си, където отседнахме за две седмици. Но преместването на Хорхе от познатата му среда не беше лесно. Поради състоянието си той следва стриктни рутинни процедури. През първите няколко нощи той блъскаше по стените и аз бързо ставах, за да го спра да не събуди останалите. Коленичих до него и се помолих, спомняйки си Исайя 41:10: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“.
През втория ни уикенд в Испания пристигнахме на църква точно в края на събранието за причастие. Отидох при една млада жена, която беше с децата от Неделното училище за деца, и ѝ обясних, че съм член на Църквата, но не познавам никого. Тя ни запозна с още няколко членове.
На следващия ден общинският съвет на Сарагоса ни прие като бежанци и ни заведе в апартамент без вода и електричество. Епископството, Обществото за взаимопомощ и кворумът на старейшините от района, който посещавахме, ни се притекоха на помощ с одеяла, храна, която нямаше нужда от затопляне, зимни дрехи и други необходими неща.
Децата ми започнаха училище, а аз започнах курс на обучение. Часът за хранене беше изпитание за Хорхе, който беше свикнал да яде по обяд. Неговият учител ми каза, че независимо кой преподава, когато часовникът удари 12 часа на обяд, Хорхе изважда храната си и започва да се храни.
„И аз ще постя“
Нашите четири премествания се оказаха огромно изпитание. Молех се да остана силна, но често ми се случваше да плача сама. В продължение на седмици спях само по два-три часа на нощ. След няколко дни в търсене на работа бях благословена да намеря работа да се грижа за млада жена, която имаше рак на мозъка в последен стадий. След всяка работна смяна вземах децата си, помагах им с ученето и след това подготвях своите домашни за курса.
Грижех се за тази прекрасна млада жена в продължение на година, докато тя не почина на 48-годишна възраст, оставяйки след себе си две малки дечица. Нейното положение ме подтикна да се запитам: „Как мога да се оплаквам?“. Грижата за нея посрещаше нуждите ни и изпълваше душата ми с благодарност към моя Небесен Отец.
Всеки ден у дома четяхме Писанията, молехме се и установявахме навици, с които да осигурим сигурност на Хорхе. В началото на 2024 г. започнахме да се подготвяме да посетим храма Мадрид Испания. Чувствах, че за да се доближим до Небесния Отец, трябва да постим като семейство. Арон се съгласи, а на следващата сутрин Хорхе ми каза: „Мамо, днес и аз ще постя“. Беше момент на неописуема радост.
„За да се доближим до Небесния Отец, когато започнахме подготовката да посетим храма Мадрид Испания, почувствах, че трябва да постим като семейство – казва Йесмин. – Хорхе ми каза: „Мамо, днес и аз ще постя“. Това беше момент на неописуема радост.“
След нашето посещение на храма Хорхе значително се подобри. Той е по-гъвкав с графика си. В събота подготвя дрехите си, за да е готов да раздава причастието в неделя. Също така е постигнал голям напредък в обучението си.
Днес ние посрещаме нуждите си, подкрепяни от един любящ Небесен Отец. Исус Христос ни вдигна от пепелта (вж. Исайя 61:3). Като плащаме десятък, ние получаваме изобилни благословии. Държим се за пръта от желязо (вж. 1 Нефи 8:24, 30; 11:25; 15:23) с увереността, че вървим към по-добро бъдеще.