„Христова служба смекчава сърца и отваря врати в Корсика“, Лиахона, ян. 2026 г.
Христова служба смекчава сърца и отваря врати в Корсика
Предлагайки да помагат на жителите по всякакъв възможен начин, мисионерите на този средиземноморски остров са решени да канят хората да дойдат при Христа.
Кметът на Бастия знае много добре, че мисионерите, застанали пред него, са чужденци. Той се чуди защо млади мъже от други страни ще идват и ще му предлагат да помагат на народа му на остров Корсика.
След кратка пауза той приема предложението им и ги кани да дойдат рано на следващата сутрин, за да боядисат малкия му хотел.
Верни на обещанието си, младите мъже пристигат в 7:00 часа сутринта нетърпеливи и готови да пребоядисат хотела на кмета на този живописен остров край бреговете на Франция в Средиземно море.
Когато по-късно същия ден кметът пристига в хотела и вижда, че мисионерите все още работят под крайбрежното слънце, „той е удивен да (ги) види там“ – споделя Джейк Лаури, един от мисионерите, служещи по това време.
Изумен от готовността им да работят пряко силите си, за да помагат на хора, които не познават, кметът смекчава желанието си да им се противопоставя и ги „моли да седн(ат) и да му каж(ат) от какво има(т) нужда“ – казва брат Лаури.
Мисионерите споделят Евангелието и казват, че целта им е да благославят хората на остров Корсика. Те разказват за трудностите при намирането на апартамент поради подозрителното отношение на жителите към външни лица. Няколко месеца по-рано всички мисионери са изведени от острова от съображения за сигурност. Но тези старейшини вече са отворили острова повторно за мисионерска работа.
Кметът изслушва старейшините. „На следващата сутрин – казва брат Лаури, – той беше осигурил апартамент с добра локация за нас и ни беше написал мила бележка.“
Същата вечер, след като се настаняват на новото си място, „двама добре облечени представители от кметството се отби(ват), за да (ги) поздравят и уверят, че (са) добре дошли и (са) в безопасност в града“ – допълва брат Лаури.
Накратко, кметът и съпругата му започват да посещават неделните събрания в клона, където обичат да пеят химни. Скоро съпругата на кмета бива кръстена.
Плодородна почва
От това просто начало в началото на 90-те години на миналия век, Църквата пуска корени на този остров, известен като родното място на Наполеон Бонапарт. Мисионерската работа скоро процъфтява. След три месеца повече от 40 души посещават неделните богослужения, които се провеждат на прекрасно място за събрания, осигурено от кмета.
„Поглеждайки назад, можем да видим, че Господната намеса се проявява чрез определянето на времето и начина за установяване на Църквата на остров Корсика“ – казва Ричард У. Тачър, тогава президент на мисия Марсилия Франция, сега мисия Лион Франция.
Но поставянето на начало на успешна мисионерска работа на острова не е лесно. Ранните усилия да се изпращат мисионери срещат съпротива и опасни заплахи. „Тлеещите антифренски настроения на местните корсиканци се засилваха в началото на 90-те години“ – казва брат Тачър.
Местните корсиканци показват недоволството си от външни лица, като правят самоделни бомби, за да унищожават чуждестранния бизнес и собственост. „Не беше необичайно – казва по това време старейшина Дарин Дюснуп, – да чуваме множество експлозии всеки ден в града. Не бяхме французи, но не бяхме и корсиканци.“
Мисионерите са предупредени за опасностите, а когато една бомба избухва в техния квартал, четиримата мисионери на острова са преместени в друга част на мисията в континентална Франция.
„Нашите мисионери вече не бяха на острова“ – казва брат Тачър, като допълва, че тези затруднения са били възможност за придобиване на знания и израстване.
Христовата служба е отговорът
За да разберат по-добре небесните цели, мисионерите решават да изучават живота и служението на Спасителя, за да опознаят Неговите пътища по-добре. Те изучават Неговите дела на служба и състрадание, които включват предоставяне на храна, изцеление и проявяване на обич. Стигат до заключението, че службата е важна, за да се спечели доверието на хората и да се служи по Господния начин.
С подновена решимост да служат, през март 1992 г. трима мисионери са изпратени отново да подновят работата си в Корсика. Този път те са изпратени в Бастия, втория по големина град на острова. Там те решават да се срещат с хората по естествени начини, вместо да чукат по вратите, което понякога поражда страх сред жителите.
„На молитвите ни беше отговорено. Осъзнахме, че службата може да покаже на общността, че сме искрени, и да смекчи сърцата на хората, които не приемаха външни лица“ – казва брат Тачър.
Новите мисионери се представят на жителите, като предлагат всякаква помощ. Те плевят градините на семейства, поправят коли, а в случая с кмета, боядисват неговия стар хотел. Те често завързват приятелства и усилията им биват оценявани. Почти винаги биват молени да седнат на по чаша „лимоната“ (лимонада) и „да разкаж(ат) за своята църква“ – казва брат Тачър. Скоро „съдбата (им) се об(ръща) драматично“.
Една първоначална препоръка води до кръщението на семейство Лота, което води до друга препоръка. Когато мисионерите влизат в дома на препоръчаните хора, майката на семейството, която се е молила, за да узнае истината, „пад(а) на колене и пла(че) от благодарност към Господ, че е отговорил на молитвите ѝ“.
Преодоляване на разделението
В началото на службата си в Бастия мисионери искат да са доброволци в главната католическа болница, но монсеньорът, отговарящ за болницата, отказва тяхната служба, когато научава за религията им. Той не желае в болницата да участват представители на различни християнски вероизповедания.
Няколко месеца по-късно, през май 1992 г., огромна част от футболен стадион се срутва по време на мач от шампионата, убивайки 19 души и изпращайки хиляди сериозно ранени зрители в болницата.
Когато футболен стадион се срутва в Корсика, убивайки 19 души и ранявайки хиляди, мисионерите прекарват дълги часове да помагат при оказването на спешна помощ под надзора на медици в местната болница.
Снимка от Крейг Питърсън
Пострадалите препълват болницата. Ранени футболни фенове изпълват стаите и коридорите. Някои са транспортирани до континентална Франция за грижи. Монсеньорът, отчаяно нуждаещ се от способни доброволци, си спомня една картичка, която мисионерите са оставили, и ги повиква на помощ.
В продължение на 36 часа мисионерите изпълняват задача след задача, помагайки с различни видове спешна помощ под надзора на медици, като например окачване на системи, поставяне на турникети, почистване на стаи и преместване на ранени. Те дават свещенически благословии на членове на клона, пострадали при срутването.
Когато монсеньорът забелязва неуморните усилия на мисионерите, той ги събира и ги развежда из болницата, като казва на пациентите, че мисионерите са Божии хора и затова да им позволяват да благославят ранените.
Брат Тачър си спомня: „Чрез нашата служба спечелихме уважението и възхищението на високопоставен градски служител и важен църковен ръководител“. По неговите думи това смекчава сърцата и помага за премахване на противопоставянето в общността. „Това бе изключително важно за успеха на усилията ни да проповядваме.“
Джейсън Сулие, президент на мисия Лион Франция през 2024 г., заявява: „Днес чудесата на растежа продължават в Корсика, въпреки различните смущения. През 2024 г. 14 членове на клон Бастия пътуват до храма Париж Франция, за да вършат храмова работа в продължение на няколко дни, което е най-голямата група, пътувала от този отдалечен средиземноморски остров до някой храм. С помощта на пълновременни възрастни двойки и пет енергични старейшини и сестри, Господ продължава да благославя този островен рай с нови членове“.