„Страхувах се да говоря с моя епископ – как ли щеше да реагира той?“, Лиахона, ян. 2026 г.
От Пълнолетни младежи (публикации)
Страхувах се да говоря с моя епископ – как ли щеше да реагира той?
Бях правил лоши избори. Но когато говорих с епископа си, почувствах единствено утеха.
Когато заживях сам за първи път, изпитах ново усещане за свобода.
Бях се преместил във Филипините, за да уча, и понеже полетът до дома беше скъп, аз си ходех само веднъж годишно, за да подновявам визата си. Без изпълненото с вяра влияние на семейството ми близо до мен, аз постепенно се отдалечих от Евангелието.
Започнах да пуша, да пия и да правя други неща, които бях учен, че са против Божиите заповеди.
Да си спомня кой съм
В началото не ме беше грижа. За мен правилата на Църквата бяха ограничаващи. Все още посещавах събранията, но дълбоко в себе си се чувствах недостоен и не вземах от причастието с месеци.
Тогава започна пандемията от COVID-19, слагайки край на всичките ми занимания. Приблизително по същото време научих нещо шокиращо – бях осиновен. Родителите ми никога не ми бяха казвали и аз преминах през лека криза на идентичността.
Чувствах се отдалечен от всичко, в което някога бях вярвал. Знаех, че трябва отново да разбера кой съм всъщност. Когато най-сетне се прибрах у дома, разговарях с родителите си за всичко, включително за изборите, които бях правил. Вместо да ми се накарат, те ми отвърнаха с любов. Напомниха ми кой съм всъщност – техен син и възлюбен син на Бог.
Помощ за промяна
Исках да се променя. Родителите ми ме насърчиха да говоря с епископа си, да започна процеса на покаяние и да разчитам на изкупващата сила на Спасителя.
Но аз се страхувах! Притеснявах се, че ще бъда наказан или съден за изборите си. Обикновено не ме интересува какво мислят хората за мен, но моят епископ беше удивителен човек и не исках да го разочаровам, като му разкажа какво бях правил.
Но както учи старейшина Скот Д. Уайтинг от Седемдесетте: „Не се крийте от тези, които ще ви обичат и подкрепят, а вместо това тичайте при тях. Добри епископи, президенти на клон и ръководители могат да ви помагат да получавате достъп до изцеляващата сила на Единението на Исус Христос“.
Епископите „са носители на свещенически ключове да представляват Господ в подпомагането на членовете да се покайват“. Вместо да бъда подложен на сурова критика, когато говорих с него, почувствах единствено утеха в неговия офис. Осъзнах, че Господ му има доверие да ми помогне, и почувствах, че и аз мога да му се доверя.
Моят епископ ме насърчи да уча за Спасителя и Неговото Единение, като изграждам духовни навици. Редовно се срещах с него и той ми се обаждаше всяка седмица да види как съм. Чувствах се толкова обичан всеки път, когато говорех с него.
Дарът на покаянието
Накрая, с помощта на моя епископ, аз изоставих пороците в живота си. Въпреки това се притеснявах отново да взема от причастието. Наистина ли бях достоен – дори след всичко, което бях правил?
Но моят епископ ми вдъхна увереност. Той ми напомни, че не е нужно да бъда съвършен, а просто да имам желание. Давах най-доброто от себе си, а Спасителят знаеше това и продължаваше да ми прощава, докато разчитах на Неговия дар на покаянието.
Сестра Тамара У. Руниа, първи съветник в Общото президентство на Младите жени, наскоро учи: „Да дойдете при Христос означава да кажете: „Ще ми помогнеш ли?“ с надежда, с увереност, дадена чрез откровение, че Неговите ръце са винаги протегнати към вас“.
След това преживяване започнах без колебание да подновявам заветите си чрез причастието. Почувствах се като нов човек, с ново усещане за това кой съм в действителност и на какво съм способен с помощта на Господ. Дори отслужих мисия, защото, след като станах свидетел на начина, по който дарът на изкуплението на Спасителя промени живота ми, исках да помагам на другите да намират надеждата, която Той ми дава всеки ден.
Заповедите не ограничават – те съществуват, понеже Бог иска да успяваме, да израстваме и да избягваме капана на греха. В основата на Евангелието на Исус Христос е любовта, която Той и Небесният Отец изпитват към нас. Тъй като усетих тази съвършена любов, се стремя да ставам по-подобен на Тях.
Техният дар на покаяние изпълва живота ми с радост.