Във Твоя път ще ходя, Отче мой

От Скот Хейлз

Отдел за история на Църквата

Тя напуска дома си, прекосява океан, за да проповядва възстановеното Евангелие, и умира на 26 години, вярна на заветите, които е сключила.

снимка на Ема Пърсел и други мисионери — Ема Пърсел (първи ред) и други мисионери в мисия Самоа, октомври 1902 г.

На 5 май 1901 г. 17-годишната Ема Пърсел приема призование за мисия в Самоа. „Уверявам ви, всички мои усилия ще бъдат насочени към ускоряване на Господното дело“ – пише тя в писмо до президент Лоренцо Сноу. След това тя обещава: „Винаги ще намирам удоволствие да защитавам принципите на Евангелието, когато и където се появи възможност“.

Докато се подготвя да служи, Ема има бегла представа какво да очаква. Тя е уникална сред другите мисионери. Църквата започва да призовава несемейни жени като пълновременни мисионери едва три години по-рано. И до този момент тя е най-младата с такова призование.

Тя става и първата жена от Самоа, която отслужва пълновременна мисия. Въпреки че живее в Солт Лейк Сити, тя е родена в Малаела, село в източния край на самоанския остров Уполу. Когато е на 12 години, тя напуска дома и семейството си, за да учи в Юта, на 8047 км разстояние.

Мисълта да се върне в Самоа след пет години трябва да е била едновременно вълнуваща и притеснителна за Ема. За да се подготви духовно, тя получава своето надаряване в храма Солт Лейк. Подобно на мисионерите днес, тя сключва свещени завети с Бог и чрез нейната вярност ѝ биват обещани благословии.

И както показва нейната история, тя дава всичко от себе си, за да спазва тези завети, като служи на Господ.

От Уполу до Юта – и обратно

Ема е родена на 26 юни 1883 г., тя е седмото дете на Вилиаму и Матафуа Пърсел. Семейството ѝ е едно от няколкото евронезийски (отчасти европейски, отчасти полинезийски) семейства в Малаела и околностите. Майка ѝ е от остров Савайи, северозападно от Уполу. Баща ѝ е син на англичанин, който пристига в Самоа около 1834 г., жени се за самоанка и се установява в Малаела.

Ема вероятно за първи път научава за възстановеното Евангелие, докато живее с Джон и Нанаве Розенкуист, двойка светии от последните дни, които се отнасят с нея като с осиновена дъщеря. Тя бива кръстена на 12-годишна възраст на 3 ноември 1895 г. Един мисионер, който присъства на службата, свидетелства за въздействащия дух, който се усеща на кръщението.

Няколко месеца по-късно Джон У. Бек, президент на мисия Самоа, получава одобрение от Първото президентство да изпрати Ема и други самоански деца в Юта, за да ходят на училище. Тя тръгва от Апия, главното пристанище на Уполу, с президент Бек и други мисионери на 23 април 1896 г. Въпреки че биологичните ѝ родители са съгласни тя да замине, те плачат докато се сбогуват.

На Ема са ѝ нужни почти три седмици, за да стигне до Солт Лейк Сити с параход и влак. Градът е далеч по-голям от нейното село на Уполу и тя вероятно се чувства притеснена от оживените му улици и непознатите звуци. По това време в Юта има сравнително малко жители от Полинезия. През повечето дни тя не вижда никого, който да прилича на нея.

В Юта Ема живее в тринадесети район на Солт Лейк Сити, получава добро образование в училища, собственост на Църквата, и поддържа връзка с мисионери, завърнали се от мисия Самоа. Отрано нейният епископ разпознава потенциала ѝ и я съветва да се подготви да отслужи мисия в родината си.

Ема взема думите му присърце и когато получава призованието в началото на 1901 г., тя е готова.

Служба в Малаела

Ема се връща в Уполу на 25 юли 1901 г., щастлива да открие, че баща ѝ я чака на пристанището. Поради отсъствието си Ема не говори самоански толкова добре. Но когато я канят да каже закриваща молитва на едно събрание, Духът я вдъхновява и тя се моли на родния си език.

Ема е определена да служи в Малаела, родния си град, където Църквата управлява училище от 1896 г.. Тя се заема с преподаването на учениците от женски пол. Тя също така ръководи Асоциацията за взаимно усъвършенстване на младите дами към клон Малаела. В неделите и през седмицата тя проповядва и преподава заедно с другите мисионери.

Първоначално някои от членовете на семейството на Ема на острова се противопоставят на нейната работа и я насърчават да напусне Църквата. Според президента на мисия Уилям Г. Сиърс обаче, тя „защитава пътя си“ и решава да спазва сключените завети въпреки противопоставянето.

Тя също така не пада по-долу от другите мисионери. Веднъж, на шега, двама старейшини заменят нейната естествена вода от кокос с обикновена вода по време на закуска. Шегата „разочарова“ Ема, но тя си го връща на старейшините, като им сервира кокос, покрит със сол, вместо със захар.

Шегата настрана, мисионерите изпитват огромно уважение към „сестра Пърсел“. Един мисионер отбелязва, че тя е „изпълнена с духа на службата и призованието си“. Друг старейшина пише с благодарност за нейната доброта. Веднъж Ема оставя няколко банана край една пътека, за да може той и колегата му да хапнат нещо по време на пътуване.

Архивите показват, че тя проповядва относно властта на свещеничеството, Книгата на Мормон и други евангелски теми. След като чува Ема да проповядва за живота и мисията на Джозеф Смит, един мисионер пише: „Много ми харесаха нейните коментари и съжалих, когато тя свърши да говори“.

За съжаление, Ема се разболява от елефантиаза в края на мисията си и е освободена предсрочно. Когато жените и момичетата в училището научават, че тя се връща обратно в Юта, те плачат. Клон Малаела ѝ прави прощално изпращане, предоставяйки ѝ още една последна възможност да проповядва. В протокола от събранието е отбелязано, че тя „говори със сетни сили и увещава всички да бъдат верни на Евангелието“.

Наследство на отдаденост

Самата Ема остава вярна на Евангелието и на сключените завети до края на живота си. В Юта тя продължава образованието си, участва в полинезийската общност в щата и дава насоки за първия сборник с химни за светии от последните дни на самоански. В даден момент тя среща хавайския светия Хенри Кахалеману. Те сключват брак в храма Солт Лейк на 31 януари 1907 г.

Три години по-късно Ема умира на 26-годишна възраст и е погребана в Йосепа, селище на полинезийски светии на 97 км западно от Солт Лейк Сити. Въпреки че животът ѝ е кратък, нейната отдаденост на възстановеното Евангелие на Исус Христос остава въздействащ пример за светиите по света, особено за младите жени, които откликват на призованието да служат днес.