Почувствах мир

Илюстрация от Алън Гарнс

Когато получих две църковни призования като пианист в една седмица, започнах да се тревожа как ще намирам време да изпълнявам другите си отговорности у дома, на работа и в университета. Най-голямото желание на сърцето ми беше да служа на Господ и да нося Неговия Дух на хората, докато усъвършенствам талантите си. Обаче изпитах чувство на неспособност, че няма да мога да се посветя на новите си призования така, както бих искала.

През следващата седмица в компанията, в която работех, беше много натоварено. Тъй като по-голямата част от работата ми включва писане на компютър, ръцете и китките започнаха да ме болят. Притеснявах се дали ще мога да свиря на пиано, ако болката ми не отшуми.

В неделя, докато свирех встъпителната музика на пианото в залата, мускулите отново започнаха да ме болят. Бързо се помолих в сърцето си, търсейки сила да продължа да свиря.

По време на причастието осъзнах, че от много време не бях свирила следващия избран химн. „Сякаш болката ми не е достатъчна – помислих си аз, – а сега трябва да изсвиря и труден химн.“ Тогава прочетох следните думи, които изразяваха точно това, което чувствах:

Докато четях, почувствах мир. Знаех, че Спасителят познава болките ми. В крайна сметка Той ги беше изстрадал (вж. Алма 7:11–12). Не беше нужно сама да се справя с това! Не го очаквах, но почувствах Духа на Господ.

Когато започнах да свиря, вече не изпитвах болка, а изпълнението на нотите се получи естествено. Осъзнах, че моята служба бе проправила пътя към изцелението и към моето доближаване до Небесния Отец.

Размишлявайки върху преживяването си на пианото, знам, че не свирих сама. Бях докосната от силата и благодатта на Исус Христос – духовно преживяване, което настъпи, защото Му служех. Знам, че Той винаги ще е до нас, за да ни подкрепя и да ни дава сили, ако имаме желание да Му служим.