Вярност и пророци – минали и настоящи

Естествено, Сатана винаги се е опитвал да отслабва доверието в пророците и апостолите. В крайна сметка през цялата история те са били основните свидетели за името на Исус Христос по целия свят (вж. Учение и завети 107:23).

В наши дни противникът се стреми да възпрепятства това, което президент Ръсел М. Нелсън нарича „най-важното нещо, случващо се на земята днес“ – събирането на Израил, което трябва да предхожда Второто пришествие на Исус Христос. Пророците и апостолите са носители на ключовете за това събиране. Поради тази причина те винаги срещат противопоставяне.

Било то в древността или в последните дни, Сатана дори успява да намира начини да подмамва някои от Божиите заветни чеда да се противопоставят на апостолите на Агнеца, минали и настоящи (вж. 1 Нефи 11:34–36).

Следват пет принципа, които могат да ни помагат да избягваме да попадаме в този капан.

Вяра в Господ Исус Христос

Първият от тези принципи е и първият принцип на Евангелието – вяра в Господ Исус Христос и Неговото Единение.

Вярата има посока. Президент Джефри Р. Холанд, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, учи, че вярата винаги гледа към бъдещето.

Когато нашата вяра в Христос и нашето упование в Бог нарастват, ние „гледа(ме) (…) напред с око на вяра и вижда(ме)“ Техните изпълнени обещания (вж. Алма 5:15; вж. също Мосия 18:21, Алма 32:40). На събитието „Be One“ („Бъдете едно“), отбелязващо 40-ата годишнина от откровението за свещеничеството през 1978 г., президент Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, покани всички ни да „гледаме напред в единството на нашата вяра и да се уповаваме на Господното обещание (вж. 2 Нефи 26:33)“.

Този фокус напред ни доближава до изпълнението на обещанието на президент Нелсън по време на същото това събитие за „съвършен мир и хармония“ и до деня, в който, както учи президент Хенри Б. Айринг, втори съветник в Първото президентство, „Господ Йехова ще се завърне да живее с онези, които са станали Негов народ и ще ги завари единни, с едно сърце, обединени с Него и с нашия Небесен Отец“.

Обратно на това, Сатана се стреми да вкоравява сърцата на Божиите чеда, за да гледат назад, съсредоточавайки се върху минали обстоятелства, твърдения или учения – дори и такива, изяснени от следващите пророци и апостоли. Като „клеветни(к) на нашите братя (…) денем и нощем“ (Откровението на Йоан 12:10), той подбужда постоянна критика към Божиите пророци и апостоли и техните учения. Това по подмолен начин подкопава вярата в основата на тяхното свидетелство – Исус Христос – което е и крайната цел на дявола.

Изявленията за единство, мир и хармония от съвременните апостоли ясно показват, че макар Сатана умело да подклажда раздори и разединение, сега е времето всички Божии чеда на завета (вж. 1 Нефи 11:34–36) да бъдат единни в приемането и следването на вечните истини, които Бог разкрива чрез Своите пророци и апостоли. Като правим това, можем да ставаме единни, щастливи, силни, живеещи според завета и изпълнени с вяра хора, лишени от расови, полови, етнически или други несъгласия.

Ученията на пророците и апостолите вдъхват това единство и сигурна вяра в Исус Христос, а това винаги ще ни придвижва напред.

Виждайки нашето време, Мороний учи как можем да бъдем защитени от това да критикуваме пророците и апостолите – принципа да не укоряваме или съдим.

„Не ме осъждайте заради моето несъвършенство – казва Мороний, – нито пък моя баща заради неговото несъвършенство, нито онези, които са писали преди него; но по-добре благодарете на Бога, че Той ви показа нашите несъвършенства, за да можете да се научите да бъдете по-мъдри, отколкото ние сме били“ (Мормон 9:31, курсив добавен).

С други думи, ние избягваме да търсим несъвършенствата на пророците и апостолите, а се съсредоточаваме върху техните учения и свидетелства за Христос и Неговото Евангелие, като се учим от тях. През цялата история Бог е разкривал някои от тези несъвършенства за наша полза и за да ни помага да се учим да бъдем по-мъдри. Благодаря Му, че го прави.

Все пак трябва да внимаваме. По време на общата конференция през април 2019 г. президент Айринг цитира следното учение на президент Джордж К. Кенън (1827 – 1901), първи съветник в Първото президентство: „Бог е избрал Своите служители. Той счита за Своя задачата да ги укорява, когато се нуждаят от укоряване. Той не ни е дал правото лично да ги съдим и укоряваме. Никой, независимо колко силен във вярата, независимо колко нагоре е в свещеничеството, не може да изрича зло за Господните помазаници и не може да критикува властта на Бог на земята, без да си навлече Неговото недоволство. Светият Дух ще се оттегли от такъв човек и той ще навлезе в мрак. Щом е така, разбирате ли колко е важно да внимаваме?“.

Вие и аз имаме Господната благословия и поръчение относно ученията и действията на пророците, включително всички онези, които може да ни е трудно да разбираме или приемаме:

„Трябва да се вслушвате във всички негови слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава, ходейки в пълна святост пред Мен.

Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра“ (Учение и завети 21:4).

Отново, ние не укоряваме или съдим (вж. Матей 7:1–2). Като съм вървял напред с вяра в Исус Христос и благодарност за благословиите да имаме пророци и апостоли, съм бил благославян изобилно (вж. Учение и завети 21:6).

Друг ключов принцип е да избягваме да прекрачваме границите на своите компетенции или да мислим, че имаме роли, които нямаме. Този начин на мислене ни подмамва да считаме собственото си мнение за особено важно, което естествено се случва, когато подценяваме ученията на пророците и апостолите. Осъждането на пророци и апостоли, включително онези от миналото, очевидно прекрачва границите на нашите компетенции, тъй като Господ е запазил тази способност за Себе Си. Напълно уверен съм, че нашият всезнаещ, любящ и милостив Спасител се е погрижил или ще се погрижи за всички грешки или несъвършенства от миналото и с готовност ще ги опрости, така както се надяваме Той да направи това и за нас в настоящето.

Друг пример за прекрачване на границите на нашите компетенции е да смятаме, че можем да съветваме пророците и апостолите за това какви действия трябва да предприеме Църквата или как трябва да бъде управлявана. Това е ролята на Господ, а не нашата (вж. Учение и завети 28:2–7). Колкото и добронамерени да сме, осъждането и презумпцията, че можем да напътстваме пророците и апостолите, произлизат от гордост и водят до заблуда и провал в следването на пророческата власт.

От 1820 г. до днес Господ непрестанно наставлява Своите пророци, гледачи и откровители в процеса на откровение, чрез който Той ръководи Своята Църква.

Президент Нелсън учи:

„Когато се събираме като съвет на Първото президентство и Кворума на дванадесетте, нашите стаи за събрания стават стаи за откровение. Духът осезаемо присъства. (…) Макар и да се различаваме в първоначалното си мнение, любовта, която изпитваме един към друг, е постоянна. Нашето единство ни помага да разпознаваме волята на Господ за Неговата Църква.

По време на събранията ни никога не управлява мнозинството! Ние с молитва се изслушваме един друг и си говорим, докато достигнем единство“.

Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли отбелязва: „Целта не е просто съгласие между членовете на съвета, а откровение от Бог. Този процес включва както разума, така и вярата, за да могат да бъдат разбрани намерението и волята Господни“.

Този възстановен, прецизен принцип за безопасност увеличава увереността в способността на сегашните ни ръководители винаги да управляват Църквата според Господната воля.

Разбира се, Исус Христос стои начело на Своята Църква и напътства Своите пророци. Това, което може да възприемаме като несъвършенства в техните думи или действия, може всъщност да отразява несъвършенство в нашите възприятия или земно разбиране. Като помним, че Господните пътища са по-високи от нашите пътища и че Неговите помисли са по-висши от нашите (вж. Исайя 55:8–9), това ще ни позволява да избягваме да съдим пророците, включително онези от миналото. Този вид смирено отношение ще ни позволява да се вслушваме в словата на живите пророци „в пълно търпение и вяра“ (Учение и завети 21:5, вж. също 1:28).

Също така ще ни помага да получаваме все повече откровения, надежда и вяра в Христос в един все по-труден свят. Яков учи: „Ние изучаваме пророците и имаме много откровения, и духа на пророчеството; и като имаме всички тези свидетелства, ние получаваме надежда и вярата ни става непоклатима“ (Яков 4:6). Ако сме смирени, тези свещени преживявания могат да премахват от нас всяко желание да търсим слабостите на пророците и апостолите, включително на онези от миналото (вж. Учение и завети 88:124, 136:23). Смирението ни помага да „изучаваме пророците“, за да намираме истини, които ни носят повече радост и мир, а не да търсим несъвършенства.

В този дух давам своето уверено и любящо свидетелство, че пророците от Джозеф Смит насам са пророци на Бог в непрекъсната последователност, в това число и президент Ръсел М. Нелсън. За мен е огромна благословия да „изучава(м) пророците“ и да се доближавам до Бог чрез ученията на всеки един от тях.

Свидетелствам, че онези, които са призовани в святото апостолство под ръководството на тези пророци, са били и са специални свидетели за името на Исус Христос по целия свят. Каква привилегия е да гледаме към Исус Христос и да вървим напред към Него чрез ученията на тези свидетели.